Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Здравословни ли са наистина полезните храни?

Recommended Posts

 
Скандалната „Тихите убийци на мозъка“  на невролога Дейвид Пърлмътър (изд. „Litus“) разкрива изненадващата истина за пагубния ефект на пшеницата, въглехидратите и захарта върху мозъка.
Grain_brain_cover.jpg (364×559)
 
Всеки ден чуваме по нещо за битките с хроничните болести; най-вече за онези, които имат пряка връзка с навиците ни. По цял ден ни облъчват с диабет, наднормено тегло, сърдечни заболявания и рак. Има принципи за добро здраве, които трябва да спазваме: да ядем зеленчуци, да спортуваме, да си почиваме, да не пушим. Но когато стане въпрос за превенция на здравето на мозъка и запазване на умствените способности, си мислим, че нещата не зависят от нас – че ни е писано да развием мозъчни заболявания, да ни стигне слабоумие на стари години или че това няма да ни сполети, защото имаме добри гени (а и медицината вече е напреднала).
 
Д-р Пърлмътър поставя в центъра на своето внимание твърдение, която ще ни изненада: въглехидратите унищожават нашия ум. Той изяснява как начинът на живот и рискът от развиване на редица мозъчни заболявания са свързани. Днешната храна, която се състои главно от зърнени и други продукти, богати на въглехидрати, лежи в основата на много от съвременните бичове на мозъка. Да, мозъчните проблеми започват с хляба, който ядем всеки ден. Дори онези зърнени храни, които много от нас смятат за здравословни – пълнозърнестата пшеница, продуктите от цели или живи зърна, многозърнестите продукти, смляно на камък брашно и т.н. – причиняват редица мозъчни заболявания и неразположения: хронични главоболия, безсъние, депресия, епилепсия, двигателни смущения, шизофрения, дефицит на внимание, хиперактивност. Тези култури застрашават здравето, като не само увреждат мозъка, но и ускоряват процесите на стареене на тялото.
 
С революционен 4-седмичен план „Тихите убийци на мозъка“ ще ви покаже как да използвате максимално генетичния си потенциал и да постигнете по-дълъг и здравословен живот. Д-р Пърлмътър ни уверява: „Съдбата на вашия мозък не зависи само от вашите гени. Тя не е неизбежна. И ако сте от тези, които страдат от някакъв тип проблеми с мозъка,  причината може въобще да не е във вашата ДНК. Виновна е в храната, която ядете.“
 
Д-р Пърлмътър се радва на голяма популярност в щатите. Гостувал е на Лари Кинг, Си Ен Ен, Опра и др. Той е  медицински съветник на шоуто на д-р Оз. Носител е на редица награди за своите иновативни подходи към неврологични разстройства, за пионерската си научна работа и нейното приложение в клиничната медицина, както и на награди от страна на солидни институции, пряко свързани с храните. Д-р Пърлмътър е чест лектор в симпозиуми към Харвардския университет, Университета на Аризона  и Колумбийския университет. Крайъгълен камък на уникалния му подход е превантивната медицина. 
 

Колкото сте по-дебели, 
толкова е по-малък мозъкът ви4

Беше 1994 г. Едно ново откритие разтърси медицинската общност и завинаги промени не само представата ни за човешкото тяло и неговата сложна хормонална система, но и представата ни за съня и неговото истинско значение за хармонията в цялата империя. Тъкмо когато си мислехме, че сме открили всички хормони и техните функции, се намери нов хормон, за чието съществуване не бяхме и подозирали.7, 8 Това бе лептинът. Той не бе просто един обикновен хормон. Подобно на инсулина, лептинът е един от главните хормони, влияещ върху останалите и регулиращ буквално всички функции на хипоталамуса. Хипоталамусът е мястото, където живее вашият вътрешен древен динозавър – една структура, намираща се насред главата ви, отговаряща за вашите циклични дейности и за голям брой физиологични процеси – от глада до секса. Може би леп­тинът бе открит по-късно, защото се съдържаше на странно място: в мастните клетки.

Вече казах как мислехме, че мастните клетки са просто депа, в които се складират ненужните в момента калории – запаси за черни дни. Днес обаче знаем, че адипозната тъкан участва във физиологичните ни процеси така, както и другите „важни“ органи благодарение на намиращите се в нея хормони като лептина, от които зависи дали ще се окажем с огромни кореми и малки мозъци. Функцията на лептина в организма, подобно на повечето хормони, е изключително сложна. Всъщност цялата хормонална система е необикновено сложна. Има безброй много взаимозависимости и не е възможно всички да бъдат описани тук. За да не усложнявам нещата, ще се спра само на това, което е нужно да знаете, за да може да регулирате хормоните, които влияят върху мозъка.

Лептинът е основно средство за оцеляване. Има уникална връзка с метаболизма, с хормоналната и поведенческа реакция към силния глад. Именно затова има огромен ефект върху нашите емоции и поведението ни. Лептинът е един вид стража и опознаете ли го веднъж, ще можете да регулирате цялата си хормонална система, а направите ли това, ще поддържате с лекота и здравето си.

Лептинът се съдържа в мастните клетки, но това не означава, че е „лош“. Всъщност би причинил проблеми, ако е в излишък, и то най-вече би довел до дегенеративни заболявания и по-кратък живот. Когато е в здравословните си граници обаче, прави точно обратното – предпазва от повечето възрастови заболявания и допринася за дълголетието. Колкото е по-висока чувствителност ви към този хормон, толкова по-здрави ще бъдете. Под „чувствителни“ разбирам как вашите лептинови рецептори го разпознават и го използват за редица процеси. Нора Гедгаудас, уважаван диетолог, описва лептина накратко в книгата си „Първобитно тяло, първобитен ум“ (Primal Body, Primal Mind):

Лептинът контролира метаболизма на бозайниците. Повечето хора смятат, че това е работа на тиреоидната жлеза, но на практика лептинът контролира щитовидната жлеза, която от своя страна отговаря за скоростта на обмяната на веществата. Лептинът управлява всички енергийни запаси. От него зависи дали ще се чувстваме гладни и ще трупаме още мазнини, или ще горим мазнините. Той дирижира възпалителния отговор и може да координира превключването от симпатикова към парасимпатикова нервна система. Ако имате някакво смущение в която и да е част на своята [хормонална] система, включително проблеми с надбъбречните или половите хормони, няма да можете да се справите напълно с тази ситуация, докато не овладеете нивата на лептина.9

Д-р Гедгаудас нарича лептина „новото хлапе в квартала, което команда целия квартал“ и аз съм напълно съгласен с нея. Следващия път, когато оставите вилицата на масата и станете, благодарете на своя лептин. Когато стомахът ви е пълен, мастните клетки отделят лептин, за да съобщят на мозъка да спрете да ядете. И ето – вие спирате. Това е обяснението защо хората с ниски нива на лептин преяждат. Изследване от 2004 г., което днес се определя като фундаментално, показа, че хората с 20% по-ниски нива на лептин чувстват 24% по-силен глад и апетит, което ги кара да се тъпчат с висококалорични, въглехидратни храни, и то най-вече сладки, соленки и нишестени продукти.10 А каква е причината за този спад в нивата на лептина? Безсънието.11 Научихме много за своите хормони от изследванията върху съня, който е от изключително значение за хормоналната ни регулация.

Лептинът и инсулинът имат много общо помежду си, макар и да клонят към това да се противопоставят един на друг. И двата са провъзпалителни молекули. Лептинът е и възпалителен цитокин, освен че играе голяма роля във възпалителните процеси. Ето защо хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване, са предразположени към възпалителни проблеми, включително такива, увеличаващи съществено риска от мозъчни разстройства, ментални здравословни проблеми и невродегенеративни заболявания. И лептинът, и инсулинът са от висшите главнокомандващи в организма, така че ако не са в норма, по низходяща спирала се пораждат проблеми буквално във всяка една система, а не само в тези, които са под прякото командване на въпросните хормони. Нещо повече – лептинът и инсулинът се повлияват негативно от еднакви неща, а най-големи вреди им причиняват въглехидратите. Колкото повече рафинирани и технологично обработени въглехидрати се приемат, толкова по-зле става положението с тези два хормона. Вече обясних как продължителната злоупотреба с въглехидрати води до изпомпване на инсулин, докато накрая се стигне до инсулинова резистентност. Същото става и с лептина. Когато тялото е претоварено и залято с вещества, причиняващи неспирно изпомпване на лептин, рецепторите за този хормон започват да се изключват и човек става резистентен към него. Съобщенията на лептина остават глас в пустиня. Казано по друг начин – капитулирате и вече сте уязвими за болести и различни дисфункции на организма. И така, макар нивата на лептина да са високи, той не върши никаква работа – не сигнализира на мозъка, че сте се нахранили и вие не спирате да ядете. Щом не можете да контролирате апетита си, сте изложени на голям риск от надебеляване и затлъстяване, а това пък ви заплашва с мозъчни заболявания. Според редица изследвания повишените нива на триглицеридите също са знак за твърде много въглехидрати в храната, които причиняват лептинова резистентност.12

Нито едно лекарство или хранителна добавка на земята не могат да регулират нивата на лептина. Номерът става с по-добър сън и по-добър избор какво ядете.

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Може да ни помогнете с избрана от вас сума след като кликнете бутона "Donate" или по банков превод по сметната на Сдружение "Читател".

Фонд "Форум - Наука"

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Форумът съществува от края на 2015 г. и с усилията на много хора ние вече 13 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 12 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Създаваме фонд "Форум - Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на "Форум - Наука
"

 

За контакти

×

Информация

Този форум използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.