Отиди на
Форум "Наука"

Какво означава течащата вода на Марс?


Recommended Posts

  • Модератор Инженерни науки
Преди 32 минути, Joro-01 said:

Бинго! Чаках някой да се сети, поздравления, Фружине!

Това е преодолимо, но марсиaнския пясък (или риголит, не знам защо наречен почва) може да трябва сериозно да се третира за да се ползва.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 76
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор Военно дело

За преодолимото е преодолимо, като наблъскаш почвата с всякакви хербициди, нитрати, и прочее гадости... Прочее за чий ти е тогава почва? Тя даже по скоро ще пречи отколкото да помага. Прочее реколтата ще е само химия-много здравословно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Joro-01 said:

Това е преодолимо, но марсиaнския пясък (или риголит, не знам защо наречен почва) може да трябва сериозно да се третира за да се ползва.

 

Преди 8 минути, Frujin Assen said:

За преодолимото е преодолимо, като наблъскаш почвата с всякакви хербициди, нитрати, и прочее гадости... Прочее за чий ти е тогава почва? Тя даже по скоро ще пречи отколкото да помага. Прочее реколтата ще е само химия-много здравословно.

По лесно е с хидропониката и по приложимо!:animatedwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Frujin Assen said:

Ворфаксе, къф "ефект на доминото" кви 5 лева? Това не ви е научнопопулярен филм който трае два часа. Дори и да намерят някакво растение което издържа на тамошните условия и то расте ще минат не години, не десетилетия, векове ще минат преди нещо да се промени забележимо.

Забравяш, че говорим за отсъствие на конкуренция, а това ще доведе до геометрична прогресия. Ако пуснем 1 семе от глухарче, и има условие да се развива, то за 5 години бихме имали 100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 на брой семена.

Успешното развъждане на лишеи е способно да превърне неплодородната земя в подходяща за развитието на много други растения. Сякаш на Земята нямаме камъни и по тях нищо не вирее.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ще те разочаровам.. Няма да оцелее. Липсата на кислород, химията на скалата, радиацията и температурите ще го убият. Между другото знаеш ли какво е лишеят? Какво представлява имам предвид.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, не знам, не съм ходил на училище.

Четох, че варианта с водораслите е неприложим, но той ясно илюстрира как един организъм може да тераформира цяла планета и да пригоди климата ѝ в такъв подходящ за живот - нещо, което за теб е "5 лева".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 6 часа, vorfax said:

Не, не знам, не съм ходил на училище.

В училище се учи, да.

Но дори и да е някакъв сарказъм смятам да кажа.  Организъм състоящ се от гъба и водорасло (или цианобактерии) живеещи в симбиоза. Водораслото изхранва гъбата чрез фотосинтеза, а гъбата чрез тялото си пази водораслото и му осигурява необходимата влага от въздуха. 

На Марс нещата (факторите на средата), които изброих ще го убият.

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз не очаквам, ако занесем една тиква да цъфне и завърже, но сме свидетели на живот оцеляващ и на невероятни места на нашата планета. Може би най-логичният избор ще е генетично да създадем организъм пригодим за Марс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Frujin Assen said:

За около милиард години...

Ако хипотетично пратим организъм, който вирее в условията на Марс, с ветровете там очаквам планетата да бъде колонизирана (покрита от него) за не повече от 5 години. Това ще промени радикално атмосферата, но би било само първия етап в тераформирането. В новата атмосфера ще трябва да се внесат нови видове, за да се промени и климата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, vorfax said:

Забравяш, че говорим за отсъствие на конкуренция, а това ще доведе до геометрична прогресия.

А конкуренцията между индивидите в рамките на самия вид? Къде я забравяш?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 43 минути, vorfax said:

И аз не очаквам, ако занесем една тиква да цъфне и завърже, но сме свидетели на живот оцеляващ и на невероятни места на нашата планета. Може би най-логичният избор ще е генетично да създадем организъм пригодим за Марс.

За това говорим. Има бактерии, които най вероятно ще оцелеят там, но приносът им към тераформирането е спорен. Евентуално генно инженерсво може да помогне донякъде. Но пак ще минат милиард годино. Ера е оптимистично. Ако изобщо може да се тераформира Марс.

Защо не мисля, че ще се превърне във втора земя.

1. Слабото слънчево греене трудн ще осигури нужната енергия за фотосинтезата, както и за повишаване на темперературите до поне тези в Сибир. Второто ще се постигне вероятно в екраториалните и субекв. области / пояси;

2. Химизма на скалите - по-назад писах;

3. Слабата гравитеция;

5. Студеното ядро;

Последните две ще попречат да се осигути щит от космическото и слънчевото лъчение (вълни и частици); Слънчевия вятър ще издухва по-лесно атмосферата. Дори и да се формира и задържи с газов състав като на нашата налягането ще е като на Еверест, в най ниските части.

На Зенята имаме проблеми с пустинния пясък и ветровете. Там какво ли ще е?

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

На този сайт може да си сметнете теглото на Марс. Не знам доколко ще пречи по-ниската гравитация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко за тераформирането- това е изключително сложен процес, който е почти невъзможен при сегашните технологии. Най-подходяща планета( изглежда лесна според нашите познания до момента) за тераформиране в нашата слънчева система е Марс, за другите нещата са малко по-"къдрави". Но дори и тук има редица сериозни проблеми- слаба слънчева светлина, изключително силни ветрове, неблагоприятен ландшафт, разредена атмосфера. И продължителен процес на самото тераформиране, много продължителен. При разредената атмосфера на Марс евентуален парников ефект ще е доста трудно постижим. Предложението за загряване с термоядрено оръжие също отпада, не се сещам за механизъм, по който да се осъществи това загряване в случая, освен отново парников ефект от разнесения в атмосферата прах. Иначе проблемът с радиоактивното замърсяване при термоядреното оръжие е решен отдавна, за справка- замърсяването от Цар Бомба. 

Допълнителен сериозен проблем е липсата на ефективна защита от космичните лъчения( Марс няма собствена магнитосфера), а сред тях има изключително високоенергийни. В междузвездното пространство има гама-кванти с толкова висока енергия, че попадение върху човек ще предизвика буквално експлозия. Слава Богу, че Слънцето играе ролята на щит за цялата слънчева система. 

Та така   

Редактирано от kall
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Точно за магнитосферата - за това загатнах със студеното ядро, доколкото се предполага, че причината за магнитното поле е горещото ядро - гръгови токове заради конвекция в мантията или течната част от ядрото. Без магнитния щит (+ниската гравитация в добавка), заредените частици от слънцето (слънчевият вятър) ще изухат атмосферата, по-лесно отколкото това би се случило на Земята. Сега магнитосверата ги улавя и ги праща в небето над полюсите - сиянието се причинява от тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Всичките термоядрени оржия (и реактори) да се впрегнат, няма да осиигурят нижната енергия за да стоплят Марс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, kall said:

А конкуренцията между индивидите в рамките на самия вид? Къде я забравяш?

Вътрешновидова конкуренция може да има при ограничени ресурси. Като имаш празна планета и силен вятър конкуренцията ще се задейства чак, когато планетата бъде покрита с живот и съответно има контакт между отделните екземпляри.

Ти сериозно ли очакваш като пуснеш две риби в празен океан и те да си пречат да растат?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Joro-01 said:

Подкуполни градове (големи пространства) ако се появят ще е достаъчен напредък.

Напредък в какво? Един земен континент да инвестира в авантюрата на няколко души да живеят на друга планета. Напредничиво би било да се превърнат земните пустини в гори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Joro-01 said:

За това говорим. Има бактерии, които най вероятно ще оцелеят там, но приносът им към тераформирането е спорен. Евентуално генно инженерсво може да помогне донякъде. Но пак ще минат милиард годино. Ера е оптимистично. Ако изобщо може да се тераформира Марс.

Защо не мисля, че ще се превърне във втора земя.

1. Слабото слънчево греене трудн ще осигури нужната енергия за фотосинтезата, както и за повишаване на темперературите до поне тези в Сибир. Второто ще се постигне вероятно в екраториалните и субекв. области / пояси;

2. Химизма на скалите - по-назад писах;

3. Слабата гравитеция;

5. Студеното ядро;

Последните две ще попречат да се осигути щит от космическото и слънчевото лъчение (вълни и частици); Слънчевия вятър ще издухва по-лесно атмосферата. Дори и да се формира и задържи с газов състав като на нашата налягането ще е като на Еверест, в най ниските части.

На Зенята имаме проблеми с пустинния пясък и ветровете. Там какво ли ще е?

 

Да обобщим всъщност има ли непреодолими пречки Марс да е годен за живот:

  • Трудно, но не невъзможно се посочва създаването на парников ефект и атмосфера достатъчна за живот, при това не като в Сибир, ами като в България.
  • Атмосферата може да спре вредните лъчения.
  • Почва не ни трябва. Има си торове, а те могат да се извличат и от въздуха.
  • Ниската гравитация на мен ми изглежда най-големия проблем - за здравето.
  • Недостиг на вода - сериозен проблем, ако приемем, че няма подземна, която топлината да събуди.
  • Идеята, че ще отнеме 1 милиард години за да се размножи живот, поради което и такъв не се праща - фатална причина за провал на тераформирането.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, vorfax said:

Вътрешновидова конкуренция може да има при ограничени ресурси. Като имаш празна планета и силен вятър конкуренцията ще се задейства чак, когато планетата бъде покрита с живот и съответно има контакт между отделните екземпляри.

Ти сериозно ли очакваш като пуснеш две риби в празен океан и те да си пречат да растат?

Не е задължително да бъде покрита цялата планета с живот, за да възникне вътревидова конкуренция. Ресурсите не са равномерно разпределени, така че такава може да възникне и в ограничен регион с по-гъста популация. 

Редактирано от kall
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Гледам тука едно филмче. Пича каза, че заради радиацията хората които пътуват до Марс като идат там вече ще са болни. Трябва защита, но тя тежи много. Освен това, никакви подкуполни градове не може да има, пак заради радиацията, ще има подземни.

Това с тераформирането при всички положения ще продължи в най добрия случай векове.

 

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
1 hour ago, vorfax said:

Да обобщим всъщност има ли непреодолими пречки Марс да е годен за живот:

  • Трудно, но не невъзможно се посочва създаването на парников ефект и атмосфера достатъчна за живот, при това не като в Сибир, ами като в България. - Нямам идея къде ги четеш тези неща, ако искаш дай линк. Не вярвам учени да го твърдят.
  • Атмосферата може да спре вредните лъчения. - Ако я има в нужните количества и състав. Магнитосферата не е без значение за защитата на живота;
  • Почва не ни трябва. Има си торове, а те могат да се извличат и от въздуха. - Има аквапоника, споменахме горе. От въздуха ще се извлича тор ако го има. Растенията също могат да извличат азот от въздуха. Става чрез бактерии живеещи в симбиоза или чрез ядене на насекоми. И тези начини не са неприложими там.
  • Ниската гравитация на мен ми изглежда най-големия проблем - за здравето. - Не чак такъв - човек тежи близо 38% от земното си тегло. Но е огромен проблем заради това че заедно с липсата на магнитно поле пречи да се задържи атмосфера. Тоест Марс губи от атмосферата си.
  • Недостиг на вода - сериозен проблем, ако приемем, че няма подземна, която топлината да събуди. - Ледените шапки са от вода (едната е и от сух лед), за начало стигат.
  • Идеята, че ще отнеме 1 милиард години за да се размножи живот, поради което и такъв не се праща - фатална причина за провал на тераформирането. - В момента дори машините за там се дезинфекцират преди да се изппратят, за да не открие следващият Роувър следи от живот. Иначе ако пратиш екстремофили (бактерии живеещи в екстремни условия) какво? Ще тераформираш ли?

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз въобще не смятам, че Марс е подходящо място за живот на хора, нито че някога ще бъде, даже след тераформиране. Но залесяване на планетата и смяна на климата - да. То и на Земята условията за (естествен) живот на хора са подходящи само в малки участъци.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Аз смятам, че хора могат и трябва да се изпратят там. Не против волята им разбира се. Желаещи ще има, гарантирам, бюджета и технологиите на това ниво са основните пречки.

Ето какво мисля аз, но това е мое мнение.

Първите заселници ще живеят в модули и ще са изложени на всякакви рискове, които споменахме. Ще има някаква защита, но никой няма да се престарава, нещо като принципа ALARA

Животът на първит заселници няма да е никак лек, дори и ако роботи преди това са изградили някаква инфраструктура. По-натам ще се появят галерии пот повърхността или в планините, които ще увеличат жизненото пространство, сигурността и комфорта. Много ще помогне ако вече колонията не се нуждае от логистика от земята, ако има добив на суровини и материали. Фосилните горива и да ги има (а може би няма да ги има ако не е имало живот) там няма как да се горят. Ако има залежи на уран и торий въпросът се решава. Ще има най-вероятно. Ако термоядреният синтез се овладее, ще е още по-добре, но водата не е много там, но има варианти. Вътърни генератори и слънчеви панели ще има, но добивът от последните ще е малък.

Подкуполни градове ще се появят още по-натам, може след някое поколение. Или поне места където хората да се почустват нашироко без скафандри. Това е. Кога? Не знам.

Първите хора може далитнат 2020 - 2030 г. двама по двама... Много хора вече мислят в тази насока, единият е Илън Мъск, до голяма степен е успява в начинанията си. Това е предприемачът, който най-евтино е претил ракета в космоса. Прави досавки на МКС. Няма да изброявам, заслужава цяла тема. Доста неща е направил.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...