Отиди на
Форум "Наука"

Ослепяването на Самуиловите воини: проблемът за броя, мотива и действието


Recommended Posts

  • Потребители

Извън чисто историческата страна на нещата, конфликтът между Василий и Самуил е интересен и в литературно-психологическо отношение. Това са много силни личности, действащи решително, начело на големи сили. Същевременно имат и интересни лични особености, доколкото това може да се прецени. Сблъсъкът им има епически измерения и е подходящ за романи, пиеси и филмови сценарии.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 79
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Модератор История

Извън чисто историческата страна на нещата, конфликтът между Василий и Самуил е интересен и в литературно-психологическо отношение. Това са много силни личности, действащи решително, начело на големи сили. Същевременно имат и интересни лични особености, доколкото това може да се прецени. Сблъсъкът им има епически измерения и е подходящ за романи, пиеси и филмови сценарии.

Винаги съм си задавал въпроса дали са се виждали някой път лично.Между другото от грамотите на Василий като че ли личи известно уважение към Самуил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да си припомним чий син е Василий и да не се чудим, че жестокостта му е наследствена и е въпрос на време, място и повод да избухне. Пред мама Анастасо/Теофано и Ливия и Агрипина са феи

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сблъсъкът им има епически измерения и е подходящ за романи, пиеси и филмови сценарии.

Дано не направят кинематографичен опит, защото ще видим Самуил в образа на пламенния народен трибун, а Василий - в тоя на началника на полицията. Историческите ни продукции (изключвам "Време разделно") са все този тип. Ще омаскарят и двамата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е Йончев по слабо от "Сватбите на Йоан Асен" няма как да бъде.Тогава битката при Клокотница проведена в един мразовит / и вероятно снежен/ мартенски ден я бяха пренесли в гореща лятна нощ и войниците на Комнин се щураха полуголи.

П.П. Иначе атаката на конницата при Ахелой в "Златният век" е може би най добрата българска батална сцена.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявам се за ОТ, но по този повод :

Сблъсъкът им има епически измерения и е подходящ за романи, пиеси и филмови сценарии.

За разлика от класическия Рим, за който има десетки (май повече от 100) филми - доста от тях са мега продукции с огромни бюджети и мнооого оскари, за добрата бедна Византия няма и едно нискобюджетно филмче. А има огромен интерес към Визнтиологията, както на Запад, така и в Русия/СССР.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Гледал съм хистори ченъл и дискавъри, тях ги интересуват древен египет, древен рим и евреите през всв. Редко изскача нещо от историята на САЩ, Великобритания или нещо от западна европа. За тях цели континенти като Латинска Америка и Африка не съществуват, както и малките държави от източна европа.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гледал съм хистори ченъл и дискавъри, тях ги интересуват древен египет, древен рим и евреите през всв. Редко изскача нещо от историята на САЩ, Великобритания или нещо от западна европа. За тях цели континенти като Латинска Америка и Африка не съществуват, както и малките държави от източна европа.

Имаше прекрасна поредица за хърватските крале например.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

А иначе за ослепяването на войнициите - и до днес близо до река Струмешница има местност Вадиоч.В местното население има запазени спомени да десетки запазени огньове-Жалко е че там няма дори една паметна плоча.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абе не подценявай въстанието на Мелус.Не е толкова безобидно.Лично присъствие на императора не е толкова необходимо важно е че са нагжирани част от силите му.

И колко са тези сили? Цялата му полева армия сигурно? Виж темата на Дрейк за норманска Италия/Сицилия. Там сме си писали с него по въпроса как то се осъществява и излиза, че в Италия пада в резултат на поредица от локални сражения с неголеми армии. Не виждам причина нещо да е било по-различно по времето на Василий.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Василий Втори е бил крайно предпазлив във войната с България след 986 г..При най малка опасност или неуспех е прекратявал похода.Така е и във 1014г и в 1016 г.Ако част от силите му са били в Южна Италия едва ли би ли се решил на сериозно настъпление срещу България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявам се за ОТ, но по този повод :

За разлика от класическия Рим, за който има десетки (май повече от 100) филми - доста от тях са мега продукции с огромни бюджети и мнооого оскари, за добрата бедна Византия няма и едно нискобюджетно филмче. А има огромен интерес към Визнтиологията, както на Запад, така и в Русия/СССР.

Ето филмче на Канал Хистори за Василий Втори:

Има и драматизация на ослепяването към края..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Doris, имах предвид някой игрален филм. Не точно от калибъра на Спартак, Клеопатра, Бен Хур и Гладиатор, а от сорта на английския Орелът, Последния легион, Атила и т.н... А Визанса предлага много материал - едно изграждане на Света София примерно. Интересното е, че и ние нямаме за Самуил и ослепяването нищо (май) Остава си класиката на Д. Талев :flowers:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Василий Втори е бил крайно предпазлив във войната с България след 986 г..При най малка опасност или неуспех е прекратявал похода.Така е и във 1014г и в 1016 г.Ако част от силите му са били в Южна Италия едва ли би ли се решил на сериозно настъпление срещу България.

И колко войска е пребазирал в Апулия? 10 000, 15 000, 20 000? Викам да спрем с фентъзито за това как "опасната Италия" била спасила България за нам си колко време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако продължите с коментарите си и, живот и здраве, стигнем до трета страница, ви обещавам, че ще напиша статийка (демек анализ на кое-как) от 5-6 странички за журнала :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е лошо да напишеш, Монте Кристо :)

Спандю, що бе, поне като работна хипотеза това на Ресавски за опасната Италия има някакъв смисъл. Може да се отхвърли постепенно, но пък нищо не пречи да се разгледа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако продължите с коментарите си и, живот и здраве, стигнем до трета страница, ви обещавам, че ще напиша статийка (демек анализ на кое-как) от 5-6 странички за журнала :)

Еми хайде, де :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не е лошо да напишеш, Монте Кристо :)

Спандю, що бе, поне като работна хипотеза това на Ресавски за опасната Италия има някакъв смисъл. Може да се отхвърли постепенно, но пък нищо не пречи да се разгледа.

Василий Втори бяга като дявол от тамян на война на два фронта..Напада България само когато може да разчита цялата си армия.Отделно от това по време на кампаниите е свръхпредпазлив и при най малка опасност прекратява походите си.А за Южна Италия не знам дали е случайност или не но следващото голямо въстание след смъртта на Мелис избухва точно в 1040 г- когато пък на Балканите се вихри бунта на Петър Делян.Дори в смъртта на Иван Владислав и този безумен зимен поход към Драч можем да потърсим някаква лангобардска връзка.Това пристанище /смятано за врата към Южна Италия/ много е трябвало на Иван Владислав да се дигне той на такъв риск през зимата през непристъпните черногорски планини.Обикновено се смята че искал да се застрахова срещу евентуален удар в тил но за 50 години война Василий Втори нито един път не напада българите от Драч.Но пък ако българите превземат Драч хората на Мелис ще бъдат на една ръка разстояние.Струва си да се помисли.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Спандю, що бе, поне като работна хипотеза това на Ресавски за опасната Италия има някакъв смисъл. Може да се отхвърли постепенно, но пък нищо не пречи да се разгледа.

Добре Глишев, хайде да пробваме. През 1000 г. Бари, столицата на катепанат Италия е обсаден от “сарацини” от Сицилия и Тунис. Василий II е толкова обезпокоен, че не дава нито един стратиот на помощ, а изпраща свой пратеник във Венеция. Обсадата е свалена след намесата на венецианска флотилия. Бунтът на Мелус избухва през 1009 г. , а според някои изследователи в началото на 1010 г., като скоро след това Бари е превзет. През 1010 г. последват две успешни за лангобардите сражения с ромейски части от катепанат Италия, при които е убит катепан Йоан Куркуас, а Асколи и Трани са превзети. В края на същата година за нов катепан е назначен Василий Аргир Месардонит. В негова помощ през 1011 г. са изпратени подкрепления, за числеността на които не намирам сведения, предвождани от стратега на Кефалония, Леон Торникий Контолеон. След двумесечна обсада, с помощта на предател (грък) на 11 юни 1011 г., Бари е превзет, а катепан Василий Аргир Месардонит изпраща в Константинопол съпругата и сина на Мелус. Самият Мелус намира убежище в двора на принца на Салерно, Гаймар III. До лятото на 1017 г. няма никакви „антиромейски” прояви в Южна Италия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз да се включа към агитката и да подканя Графа към обещаната "статийка". 100% ще е нещо интересно, защото . имам чувството, че Василий II е любимия му император .. :whistling: , като напишеше Василий Млади и мед му капе ...от клавиатурата :bear_laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Дрейк през 1000 г. Василий Втори не помага на Бари защото е ангажиран срещу българите.Между другото един въпроса към графа за 1018 г.:какво е било състоянието на византийския флот към момента и позволявало ли е транспортирането на крупни сили до Драч за удар срещу българите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ресавски, ето преглеждам нещица от Банников и Морозов. След 960 г. не е засвидетелстван крупен флот за транспортиране на многохилядна армия. Няма мащабни усилия нито при Йоан Цимиски, нито при Василий Млади за строителство на [нов и голям] централен флот. Подобен флот, и, разбира се - регулярната му издръжка, несъмнено ще се отрази на хазната.

Въобще флотът лека-полека започва да запада (или по-точно - в Константинопол вече не му отдават нужното значение) към края на X в. предвид външно-политическата обстановка. Няма фундаменталана заплаха за Романия по море. На този етап...

"Ескадрите на бреговата охрана защитавали крайбрежието от сицилийските и африканските пирати, които от време на време извършвали рейдове на византийска територия. Когато опасността на морските води била обезпечена, те се занимавали с транспортирането на войски, участващи към този момент в отвоюването на византийските територии по Италия. Именно там се намирал след началото на XI в. настоящият византийски военен флот." (Банников, Морозов, 2014, 306).

Излиза, че войски могат да се прехвърлят към Драч, но не и крупни сили наведнъж. Тук вече опираме до стратегията на римския цар, а тактическите изпълнения не говорят в полза на отваряне и на Западен фронт. Практически всичките му операции срещу България са осъществени по суша, в посока Изток-Запад.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Когато Ашот предава Драч, той е зает бързо от византийска армия пристигнала на кораби. Тъй че, все пак са можели бързо да прехвърлят значителни сили. Самуил също събрал армия, но тя закъсняла. Ако ромейската армия в Драч беше малка, българите щяха да се опитат да направят нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фружине, ти да не би да смяташ, че в Драч е имало десетки хиляди гарнизон? Ами те примерни (и екстраординарни) 2 000 души са твърде голям гарнизон.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...