Синдромът „Алиса в страната на чудесата"

[mnogoznaiko]

Особеното състояние, познато като „синд­рома „Алиса в страната на чудесата“, драстично влияе върху зрителните и психиче­ските възприятия на страдащия. За симптома са характерни изкривено чувство за време, разстояние, големина и пространство и със­тояние на сериозен дистрес. За причината, водеща до това състояние, се знае твърде малко, макар лекарите да смятат, че то може да бъде свързано по определен начин с някои по-добре познати страдания.

За пръв път синдромът е диагностициран през 1955 г. от английския психиатър Джон Тод. При откриването на симптомите на болестта той я кръщава на известната книга на Луис Карол, въпреки че състоянието поня­кога е наричано и „лилипутска халюцинация“ - на дребните герои от книгата на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“. Фактът, че и двете наименования са взаимствани от фентъзи романи, свидетелства за странната природа на болестта.

Пациент със синдрома „Алиса в страната на чудесата“ обикновено страда и от мигренозни пристъпи, които са свързани по няка­къв начин със състоянието. Странно е, че има сведения, че самият Луис Карол всъщ­ност е страдал от силна мигрена през целия си живот. Възможно ли е самият Луис Карол да е страдал от това състояние и собстве­ните му симптоми да са го вдъхновили да напише класическия роман?

Изглежда вероятно, тъй като редица от симптомите на състоянието са отразени в историята на Алиса. Точно както Алиса става много малка, а след това по-голяма от къща, след като изпива и изяжда две различни магически смеси, така и хората, страдащи от синдрома, могат да изпитат подобни деформации - форма на зрителна и сетивна халюцинация може да ги накара да почувстват, че цялото им тяло, а понякога само части от него, са пораснали или са се свили. Проблемите, които следват от това, като например чувство за неуязвимост или параноя могат да поставят пациента в сери­озна опасност.

Пълно обяснение на това състояние не е предложено и до днес, въпреки че теорията, която го свързва с мигренозните пристъпи, се смята за логична.

Както и при други странни медицински феномени една от пречките за провеждане на изследвания е редкостта на случаите. В света са съществували толкова малко хора с този синдром, че е много трудно да се срав­нят различните случаи. Без съмнение това е едно от най-необичайните състояния, което е поставило на изпитание силата на меди­цинската наука. Ще могат ли учените през следващите години да го разрешат?