Отиди на
Форум "Наука"

Каква е вашата философия за живота


ds.789

Recommended Posts

  • Потребител

Съществуват множество теми, мнения и разработки по различните философски проблеми.

Ако се концентрираме върху практичната част само, коя е вашата "всекидневна" философия, с която живеете, която е определяща за светогледа ви и ръководи в живота?

Ще се радвам на повече мнения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

прекалено мъгляво зададена тема, ще се радвам да конкретизираш мислите си.

Иначе всеки си има лична философия и с малко външни заеми си я следва или поне така си мисли.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

1. Ако мислиш за 1 година напред, засей ориз! Ако мислиш за 10 години напред, посади дърво! Ако мислиш за 100 години напред, образовай населението!

2 На това, което знаеш, научи и другите! Това, което не знаеш, научи от другите.

3. Ученикът и студентът не са съдове, които трябва да напълниш, а - факли, които трябва да запалиш.

4. Учи така, все едно, че преследваш някого, когото не бива да загубваш от поглед.

5. Учи така, все едно, че плуваш с лодка срещу течението на река. Ако спреш да гребеш, течението ще те върне назад.

6. Знание без мисъл е безплоден труд. А мисъл без знание е опасност.

7. Ако ученикът е под нивото на своя учител, имаме регрес. Ако ученикът достигне нивото на своя учител, имаме застой. Ако ученикът надмине нивото на своя учител, имаме прогрес.

Плюс това скромно допълнение - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15017

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. Ако мислиш за 1 година напред, засей ориз! Ако мислиш за 10 години напред, посади дърво! Ако мислиш за 100 години напред, образовай населението!

2 На това, което знаеш, научи и другите! Това, което не знаеш, научи от другите.

3. Ученикът и студентът не са съдове, които трябва да напълниш, а - факли, които трябва да запалиш.

За съжаление повечето днешни преподаватели в БГ не разсъждават така, да не кажа от личен опит, че по точка две се прилага се методиката "не е хубаво да се знае повече от преподавателя".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цитати от философията за живота в една хубава книжка, която напълно споделям :

"Едно от нещата за които човек най-много съжалява в края на живота си е че не е изживял мечтите си"
"В живота има само един провал, и това е провалът да не опитваш"

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нанесох някои ценни добавки, които ще оформят по-добре "лицето" на житейската ми философия.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

аз пък съм фен на Сенека по въпроса за краткостта на живота:

І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че с изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: "Животът е кратък, изкуството-дълговечно".
2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко.
3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.
4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели.

********************
Живеете сякаш ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло. Пилеете го, сякаш го черпите от рога на изобилието, а може би същият ден, който посвещавате на някой човек или на някоя работа, е последният за вас. От всичко се страхувате като смъртни, за всичко копнеете като безсмъртни.
5. Често ще чуеш хората да казват: "След петдесетата си година ще се оттегля на спокойствие, чак шестдесетата ще ме освободи от задълженията." Но кой в края на краищата ти е гарантирал един по-дълъг живот? Кой ще ти позволи нещата да вървят тъй, както си намислил? Не те ли е срам да заделяш за себе си остатъците от живота и да определяш за душевното облагородяване онова време, което не можеш да използуваш за никаква делова дейност? Що за закъснение! Да започваш живота си тогава. когато трябва да го свършваш! Що за глупост! Да забравяш за преходността си, да отлагаш спасителните мерки до петдесетата си и шестдесетата си година и да начеваш живота в момент, до който малцина са достигнали!
1. Всички, брате Галион, искат да живеят щастливо, но като че са слепи, та не могат да видят добре това, което прави живота щастлив. А да се постигне щастлив живот е тъй мъчно, че всеки, колкото повече се стреми към него, толкова повече се отдалечава, ако е сбъркал пътя. А когато той води в обратна посока, самата бързина става причина да се отдалечи повече. Затова първом трябва да ни бъде ясно, към какво се стремим. След това трябва да видим, по кой път можем да стигнем най-бързо до него. Като вървим по пътя, стига само той да е прав, ние ще разберем, колко изминаваме всеки ден и колко сме по-близко до това, към което ни тласка едно естествено желание. Когато, обаче, скитаме на посоки и следваме не някой водач, а крясъците и обърканите викове на хора, от които всеки един ни кани да вървим в различни посоки, животът ни ще се похаби и ще свърши сред грешки, дори и ако ние и денем и нощем се мъчим да се придържаме о здравия разум. И така, трябва да различаваме, по кой път се движим и в коя посока, и то с помощта на някой опитен човек, който е изследвал страната, към която сме се запътили, защото в тоя случай условията не са такива, каквито при другите пътувания: при тях ти хващаш някоя пътека или питаш местни хора, така че не можеш да се луташ дълго: а тук всеки най-отъпкан и най-известен път мами най-много. Затова повече от всичко друго трябва да ни бъде на ум да не вървим подобно на говедата след стадото, което се движи пред тях, та да не се запътваме там, където отиват другите, а там, където ни повелява дългът. Изобщо нищо не ни докарва такива злини както това, дето се всушваме в хорската мълва и смятаме за най-добри нещата, които са били приети с общо одобрение и това, дето имаме пред себе си много примери, та живеем не според правила, а така, както виждаме да живеят и другите. От тук това толкова голямо струпване на хора, които се сгромолясват един върху друг. Можеш да видиш, че това, което става, когато много хора са събрани наедно и когато самият народ се натиска - никой не пада така че да не повлече и друг след себе си, и първите стават причина да погинат и тия, които ги следват - се случва навсякъде в живота: никой не греши само за себе си, но става причина за чужди грешки и съучаствува в извършването им. Лошото е, че ние се облягаме върху тия, които вървят пред нас, и, дето всеки предпочита да вярва, отколкото да съди, ние никога не съдим за живота, а само вярваме, и грешката, предавана от ръка на ръка, ни разкарва насам-нататък и ни погубва. Ние не погиваме поради примерите, които ни дават другите. Но стига само да се отделим от множеството и ще бъдем изцерени. Сега, обаче, народът, на пук на разума, защищава това, което му причинява зло. И тъй, става както в изборните събрания, дето същите хора, които са избрали известни лица за претори, се чудят, че са ги избрали, шом подвижната им благосклонност се промени. Едни и същи неща одобряваме, едни и същи неща укоряваме. Тоя е изходът на всяко съдене, когато се решава в зависимост от това, какво мислят повечето хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

- Приработи ли ти се, легни и изчакай да ти мине.

- Карай го споко! Ако работата ти е важна - някой друг ще я свърши


Или както се пее в една песничка: Рилакс. Тейк ит и-и-зии....

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Срещал съм афоризми:

1. Не приемай живота на сериозно - и без това, няма да се оттървем живи от него! :harhar:

2. Живей всеки ден като за последно :drink: и ... един ден ще се окажеш прав! :bye2:

пп "всекидневна" философия? - ми тя се променя всекидневно, както всичко останало.

Само ако търсим истината (по същество, понеже е конкретна!) има смисъл за акъл-заформяне на житейски мироглед, който да стъпва на философска основа.

А тя е!

Отговор на основния въпрос на философията - кое приемаш за първично?... Материята или съзнанието. Материалното или идеалното.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ден за ден, ;) и колкото мога импровирам..

Толкова че да не трябва да греба с голямата лопата в реката (от л...а) срещу течението и..:)

Иначе, за мен са важни отношенията (това съм го констатирал многократно)..

В тази връзка си спомням, че някъде пишеше за асцедента ми (асцендентът е второто аз на човека, това което се смята че определя мотивацията, мотото, демек вътрешните движещи сили на човека, и отделно се смята че определя и това как другите виждат човека, т.е определя външнияму вид) - "гледам да съм в добри отношения с всички"

т.е аз лично "работя" върху (да не пиша работя - без кавички, "заради добрите отношения", макар че и това ми се струва вярно за мен) това да ми са добри отношенията с хората, не за пари или власт да кажем..Т.е.имам доказан за мен и тестван асцендент... в Либра..

(ПС Слънчевият ми знак е "по-решителен" и не е във въздушен сектор, но по пък Луната ми е в друг въздушен сектор :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имаше една сентенция, продължение на българска поговорка...

Никога не оставяй днешната работа за утре, ... ако можеш да я свършиш вдругиден!

Link to comment
Share on other sites

Имате добра поговорка, многостранна и многозначна.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Ние пък казваме < Живот скрит в острието на сабя>>, понякога се цапаш, друг път съдбата те нащърбя, някои много лъскат, а много все са там, скрити я в сабледържача .седят и ръждеят, я в нощта..........дебнат за своя миг.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Браво Ник1.

Писане от 1л.ед.ч. без подложки от цитати. Моята зодия е везни и те разбирам добре: )

А моята философия.. да не задълбавам много, но да кажем е "познай човека". Смятам, че ако позная (зная и изпитам) човека, в целия му потенциал и сила... няма начин да не го и заобичам, но това са подробности следствия.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

- Приработи ли ти се, легни и изчакай да ти мине.

- Карай го споко! Ако работата ти е важна - някой друг ще я свърши

-Ако нея свърши никой - не е била важна....

Или както се пее в една песничка: Рилакс. Тейк ит и-и-зии....

Там където сега работя толкова много умни хора има, и толкова големи бизнисмени и находчиви, всеки постоянно големи далавери, коли къщи за стотинки и почти не консумиращи кат ги слушам......

Така, че реших в останалата си част от живота си ще се старая да бъда красив......От умници имаме дост.....

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

аз пък съм фен на Сенека по въпроса за краткостта на живота:

І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че с изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: "Животът е кратък, изкуството-дълговечно".

2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко.

3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.

4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели.

********************

Живеете сякаш ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло. Пилеете го, сякаш го черпите от рога на изобилието, а може би същият ден, който посвещавате на някой човек или на някоя работа, е последният за вас. От всичко се страхувате като смъртни, за всичко копнеете като безсмъртни.

5. Често ще чуеш хората да казват: "След петдесетата си година ще се оттегля на спокойствие, чак шестдесетата ще ме освободи от задълженията." Но кой в края на краищата ти е гарантирал един по-дълъг живот? Кой ще ти позволи нещата да вървят тъй, както си намислил? Не те ли е срам да заделяш за себе си остатъците от живота и да определяш за душевното облагородяване онова време, което не можеш да използуваш за никаква делова дейност? Що за закъснение! Да започваш живота си тогава. когато трябва да го свършваш! Що за глупост! Да забравяш за преходността си, да отлагаш спасителните мерки до петдесетата си и шестдесетата си година и да начеваш живота в момент, до който малцина са достигнали!

1. Всички, брате Галион, искат да живеят щастливо, но като че са слепи, та не могат да видят добре това, което прави живота щастлив. А да се постигне щастлив живот е тъй мъчно, че всеки, колкото повече се стреми към него, толкова повече се отдалечава, ако е сбъркал пътя. А когато той води в обратна посока, самата бързина става причина да се отдалечи повече. Затова първом трябва да ни бъде ясно, към какво се стремим. След това трябва да видим, по кой път можем да стигнем най-бързо до него. Като вървим по пътя, стига само той да е прав, ние ще разберем, колко изминаваме всеки ден и колко сме по-близко до това, към което ни тласка едно естествено желание. Когато, обаче, скитаме на посоки и следваме не някой водач, а крясъците и обърканите викове на хора, от които всеки един ни кани да вървим в различни посоки, животът ни ще се похаби и ще свърши сред грешки, дори и ако ние и денем и нощем се мъчим да се придържаме о здравия разум. И така, трябва да различаваме, по кой път се движим и в коя посока, и то с помощта на някой опитен човек, който е изследвал страната, към която сме се запътили, защото в тоя случай условията не са такива, каквито при другите пътувания: при тях ти хващаш някоя пътека или питаш местни хора, така че не можеш да се луташ дълго: а тук всеки най-отъпкан и най-известен път мами най-много. Затова повече от всичко друго трябва да ни бъде на ум да не вървим подобно на говедата след стадото, което се движи пред тях, та да не се запътваме там, където отиват другите, а там, където ни повелява дългът. Изобщо нищо не ни докарва такива злини както това, дето се всушваме в хорската мълва и смятаме за най-добри нещата, които са били приети с общо одобрение и това, дето имаме пред себе си много примери, та живеем не според правила, а така, както виждаме да живеят и другите. От тук това толкова голямо струпване на хора, които се сгромолясват един върху друг. Можеш да видиш, че това, което става, когато много хора са събрани наедно и когато самият народ се натиска - никой не пада така че да не повлече и друг след себе си, и първите стават причина да погинат и тия, които ги следват - се случва навсякъде в живота: никой не греши само за себе си, но става причина за чужди грешки и съучаствува в извършването им. Лошото е, че ние се облягаме върху тия, които вървят пред нас, и, дето всеки предпочита да вярва, отколкото да съди, ние никога не съдим за живота, а само вярваме, и грешката, предавана от ръка на ръка, ни разкарва насам-нататък и ни погубва. Ние не погиваме поради примерите, които ни дават другите. Но стига само да се отделим от множеството и ще бъдем изцерени. Сега, обаче, народът, на пук на разума, защищава това, което му причинява зло. И тъй, става както в изборните събрания, дето същите хора, които са избрали известни лица за претори, се чудят, че са ги избрали, шом подвижната им благосклонност се промени. Едни и същи неща одобряваме, едни и същи неща укоряваме. Тоя е изходът на всяко съдене, когато се решава в зависимост от това, какво мислят повечето хора.

Сенека съчетавал в себе си Лао Дзъ и Конфуций по неподражаем начин :)

Моята философия се стремя да бъде максимално близо до стоицизма, но все на хедонизъм ме избива :)

Един любим цитат(не си спомням на кого е):"Когато идваш не се радвай, когато си отиваш не тъгувай."

Редактирано от Стоедин
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Там където сега работя толкова много умни хора има, и толкова големи бизнисмени и находчиви, всеки постоянно големи далавери, коли къщи за стотинки и почти не консумиращи кат ги слушам......

Така, че реших в останалата си част от живота си ще се старая да бъда красив......От умници имаме дост.....

И аз така исках, но по рождение не съм красив, та остана само да съм умен :)

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител
On 2015. 07. 07. at 4:18, Joro-01 said:

 

И аз така исках, но по рождение не съм красив, та остана само да съм умен :)

За красотата има вече методи от ботокс инжекции, чак до разни имплантати.....

Що за умните.....

Едно единсвенно общо свойство на човеците от тези 6 и танто милиарда е  това, че всеки един  е убеден, че на него повечко пипи му е дадено от колкото на другите.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.....от Тошко Африкански. :ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On ‎02‎.‎07‎.‎2017 at 14:02, Skubi said:

За красотата има вече методи

Кво разправяш, нашата "любима" принцеса Калинка е жив пример как можеш доста успешно да се окепазиш  :ag: 

Knyaginya-Kalina-0-8.jpg

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, JImBeam said:

Кво разправяш, нашата "любима" принцеса Калинка е жив пример как можеш доста успешно да се окепазиш  :ag: 

Knyaginya-Kalina-0-8.jpg

Ами кво мислиш. Къде върху кого тренират бъдещите хирурзи след танто кълцане на умрели лица. Върху тези които искат за ефтина пара хубавоооо да спечелят....

Отиди в Бразилия още по-красиви можеш да видиш. И не само в лицето....

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...