Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

По-добрите ангели на нашата природа

Recommended Posts

Кои са „По-добрите ангели на нашата природа“?

Още един от големите трудове на видния канадски учен проф. Стивън Пинкър излиза на български език. Обемът на „По-добрите ангели на нашата природа“ (ИК „Изток-Запад“) надхвърля 1000 страници, в които авторът на достъпен език изследва защо насилието не само не се е увеличило, а значително е намаляло в хода на човешката история.

po-dobrite_angeli_na_nashata_priroda.jpg

След „Материалът на мисълта“, „Езиковият инстинкт“ и бестселърът „Как работи умът?“, сега на български език излиза и друг мащабен труд на изтъкнатия канадски учен-когнитивист проф. Стивън Пинкър – „По-добрите ангели на нашата природа“. От книгата научаваме повече за психологията на насилието и ненасилието, за еволюцията на човешкия мозък – как той се справя с променящите се обстоятелства през годините, кои са „по-добрите ангели на нашата природа“ и др.

Позовавайки се на множество изследвания, статистически данни и експерименти Стивън Пинкър се опитва да установи кои са промените в културната и материалната среда на човека, които са дали надмощие на „по-добрите ангели“ у нас. В търсенето на тези фактори, облагодетелствали промяната, авторът проследява „шест тенденции, пет вътрешни демони, четири по-добри ангели и пет исторически сили“. На базата на изводите, които извлича от тях, Пинкър смята, че днес подхождаме грешно към темата за човешкото насилие, разглеждайки го като знак колко ниско можем да паднем в поведението си, а не колко високо са се издигнали стандартите ни. Лайтмотивът в „По-добрите ангели на нашата природа“ е: „Въпросът дали аритметичният знак на тенденциите в насилието е положителен, или отрицателен има отношение и към представата ни за човешката природа. Макар теориите за човешката природа, изхождащи от биологията, често да са свързвани с фаталистично отношение към насилието, а теорията, че умът е чиста плоча да е свързвана с прогреса, според мен нещата стоят точно обратното. Как следва да разбираме живота в естественото състояние от времената, когато е възникнал нашият вид и историческите процеси са започнали своя ход? Възгледът, че насилието се е увеличило, внушава, че светът, който сме създали, ни е покварил – може би необратимо. Възгледът, че то е намаляло внушава, че сме започнали доста зле и че изобретенията на цивилизацията са ни придвижили в по-благородна посока, в която можем да се надяваме и да продължим.“

Преводът на книгата е от английски език, а преводач е Елена Филипова. Неин е още преводът на друга книга на автора – „Как работи умът?“, както и на други основополагащи трудове на световни учени като проф. Джордж Стайнър и неговият „След Вавилон“, „Подсъзнателното“ на Ленард Млодинов и др.

За „По-добрите ангели на нашата природа“ известният американски бизнесмен Бил Гейтс казва: „Една от най-значимите книги, които съм чел – не само тази година, а изобщо.“

Откъс от „По-добрите ангели на нашата природа“, Стивън Пинкър


Спадът на убийствата в Европа

Преди да се опитаме да обясним това забележително развитие на нещата, нека първо се уверим, че то е реално. След публикуването на графиката на Гър няколко историци криминолози се заровили по-надълбоко в историята на убийствата. Криминологът Мануел Айснер е събрал много по-голям обем данни за нивото на убийства в Англия през вековете, черпейки от съдебно-медицински разследвания, съдебни дела и местни архиви. Всяка точка от графиката на фиг. 3–2 е стойността за някой град или съдебен район, отново дадена в логаритмичен мащаб. До XIX в. британските власти вече водели годишен отчет за убийствата в цялата страна, които са изобразени на графиката като сива линия. Друг историк, Дж. С. Кокбърн, е събрал системни данни за град Кент между 1560 г. и 1985 г., които Айснер налага върху собствените си данни като черна линия.

post-1-0-13310500-1430219598_thumb.jpg

И отново виждаме спад в ежегодните нива на убийствата, и то немалък – от 4 до 100 убийства на 100 000 души през Средновековието до около 0,8 (осем десети от убийство) на 100 000 през 50-те години на ХХ в. Хронологията показва, че високият процент на убийствата през Средновековието не може да се припише на социалните вълнения, последвали Черната смърт около 1350 г., защото много от стойностите предхождат тази епидемия.

Айснер посветил немалко внимание на въпроса доколко следва да се доверяваме на тези числа. Убийството е предпочитаното престъпление за преценяващите насилието, защото каквато и дефиниция за престъпление да имат хората от някоя далечна култура, един труп трудно може да бъде елиминиран чрез дефиниция, а и той винаги буди любопитство кой или какво го е произвело. Данните за убийствата следователно са по-надежден показател за насилието, отколкото данните за грабежите, изнасилванията или нападенията, и обикновено (макар и невинаги) показват корелация с тях.

И все пак, логично е да се запитаме как са реагирали на тези убийства хората от различни епохи. Дали са били също толкова склонни като нас да делят убийствата на умишлени и случайни, дали са ги преследвали, или са ги оставяли без последици? Дали хората в по-ранни времена винаги са убивали в същия процент, в който са и изнасилвали, грабели и нападали? Какъв успех са имали в опазването на живота на жертвите на нападение, предотвратявайки съответно превръщането им в жертви на убийство?

За щастие, тези въпроси подлежат на проучване. Айснер цитира изследвания, които показват, че когато на хората днес бъдат представени обстоятелствата около някое убийство отпреди векове и им бъде поставен въпросът дали според тях то е било умишлено, те обикновено стигат до същото заключение като хората навремето. Той показва, че през повечето периоди нивото на убийствата наистина е в корелация с нивата на другите насилнически престъпления. Отбелязва, че всеки исторически напредък в съдебната медицина или в ефективността на системата на наказателното право неизбежно ще подценява спада в убийствата, защото днес биват залавяни, съдени и осъждани по-голям процент от убийците, отколкото преди векове. Що се отнася до животоспасяващите медицински грижи, лекарите преди ХХ в. са били шарлатани, които са убивали също толкова пациенти, колкото са и спасявали; въпреки това най-големият спад се осъществява между 1300 г. и 1900 г. Тъй или иначе, фоновият шум, който създава толкова главоболия на социалните учени, когато преценяват как някаква стойност се е променила с една четвърт или с половина, не е чак такъв проблем, когато си имат работа с промяна в десетократен или петдесетократен размер.

Дали англичаните не са необичайни сред европейците с постепенния си отказ от убийствата? Айснер разгледал и други западноевропейски страни, за които криминолозите били събрали данни за убийствата. Фиг. 3–3 показва, че резултатите са подобни. На скандинавците са им трябвали два века допълнително, преди да размислят относно взаимното си убиване, а италианците са взели задачата насериозно чак през XIX в. Но до ХХ в. годишното ниво на убийствата във всички западноевропейски страни е спаднало до една тънка ивица, въртяща се около 1 на 100 000.

post-1-0-44121900-1430219598_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Може да ни помогнете с избрана от вас сума след като кликнете бутона "Donate" или по банков превод по сметната на Сдружение "Читател".

Фонд "Форум - Наука"

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Форумът съществува от края на 2015 г. и с усилията на много хора ние вече 13 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 12 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Създаваме фонд "Форум - Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на "Форум - Наука
"

 

За контакти

×

Информация

Този форум използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.