Отиди на
Форум "Наука"

Превземането на Преслав през 971г.


Recommended Posts

  • Потребители

През Страстната седмица на 971г. византийската войска предвождана от император Йоан І Цимисхий превзела Велики Преслав.

Статията обаче е отделно, защото ще ми е доста трудно да я сложа тук в този вид при това с илюстрациите и линковете.

Събитието поражда ред дискусионни въпроси. Поради своята неприятна за българската история същност то и не е сред любимите теми, които попадат в популярните издания. Но темата е изключително интересна по ред съображения:

1. Изключително богат материал - това е сред най-обстойно описаните в изворите военни действия от средновековната българска история, а също така тъй като теренът е пък сред най-добре проучените по археологически път, то в този случай разполагаме и с доста алтернативни данни.

2. На базата на това пък събитието се оказва доста тъмно и малко известно за масовия български читател

3. Долу-горе от това време са и ред описания и военни трактати, тъй че наред с частното събитие може да се разгледат и някои по-общи въпроси.

И разбира се да се надяваме, че няма да има конюнктурни ексцесии, от типа на първи прояви на българо-съветската дружба до това как Русия съсипала България та трябвало "освободителят" Цимисхий пак да ни "оправи". Рус, Рус, ама Киевска.

Защото тук има много интересни неща, които могат да се разгледат - фортификация, бойна тактика ... Наистина още Златарски е описал доста обстойно събитията, но тъй или иначе има много неща, на които да се обърне внимания. Понякога и изобилието на данни си е проблем, защото при опит да се съберат и опишат обстойно, то за всякакви по-странични въпроси просто не остава място. Ясно е, че в тази тема няма как да се изчерпи всичко, но пък ще се дадат насоки за някои други дискусии. Достатъчно е само да спомена за идентификацията на 80-те крепости завзети от Светослав и се вижда какво широко поле се открива. Защото крепостите в Северна България са доста повече, но докъде са стигнали с покоряването им първо Светослав, а после Цимисхий е един доста по-сложен въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Galahad откъде са тези описания ( Лъв Дякон ) ? За Цимсхи ....Бил с бяло лице, руса коса, сини очи, с остър поглед, с рижа брада ......за цар Борис ....бил млад човек, на който наскоро започнала да расте брада, на цвят рижа ...... за Светослав .. бил среден на ръст, с набит врат, широки гърди и стройно телосложение, с гъсти вежди, сини очи, чип нос, без брада... Много русо/синеоко/рижаво у тримата играчи. До колко може да се доверим ? За Светослав че е рус и синеок - напълно резонно заради произхода му. Но, на всички изображение е показан с доста внушителна брада.! По странното е, че арменецът Цимисхи е русокос, синеок и с рижа брада, каквато е и на българския цар Борис ! Дай някакво инфо. Все пак това е едно от редките описания за външен вид на българи от епохата.

Редактирано от Евристей
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Описанията са на Лъв Дякон.

За Борис - когато се говори за пленяването му е казана, че бил с току-що набола рижа брада

За Светослав - при срещата му с Цимисхий

За Цимисхий - Лъв Дякон, а след това и неговия продължител Псел при всеки император обикновено в края на живота му правят словесно описание за него - външен вид и нрави.

Както вече е ставало дума на форума майката на Борис ІІ - царица Ирина е плод на "многогроздия" славянски образ, т.е. е била от арменско-славянски произход.

За Цимисхий вече е по-интересно, защото е бил братовчед на Никифор ІІ, пък той е бил доста черничък и грозен.

В битката за Беласица съм сложил подобно описание и за Василий ІІ, който също е бил синеок. Но там работата е по-ясна, защото арабските автори наричат Василий І не Македонец, а Славянин.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Модератор История

И един детайл на който май не се обръща внимание:според ПВЛ в засадата поставена от печенезите на княз Светослав /и довела до смъртта му/ е взела участие и дружина "переслявци".Която дружина е информирала печенезите за лошото състояние на руските войски и евентуално за маршрута им.Ако говорим за преславци дали пък нямаме за участието на български военен континент в убийството на Светослав?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сведението е, че попитали преславци какво да правят със Светослав и им отговорили да го убият. Тук вече иде по-интересният момент. Дали това е станало докато Цимисхий още е ласкаел Борис ІІ за цар, а след като е разбрал за смъртта на Светослав да е преосмислил положението. Защото докато Светослав е бил жив, интересите на Византия и България съвпадали. Но щом общия враг е бил мъртъв, то всеки започва да дърпа чергата към себе си.

Въпреки това, решението за убийството на Светослав е правилно, защото той е бил много опасен - другите държави и народи, с които се сблъскал били тотално съсипани, докато България макар и да била завладяна от Византия, в крайна сметка пак станала независима.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е да но се говори за "дружина преславци".А това значи само едно - някакъв военен контингент.Вероятно избягъл при печенезит.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ресавски-иииии! Къде видя "дружина"?

Заключив мир с греками, Святослав в ладьях отправился к порогам. И сказал ему воевода отца его Свенельд: "Обойди, князь, пороги на конях, ибо стоят у порогов печенеги". И не послушал его, и пошел в ладьях. А переяславцы послали к печенегам сказать: "Вот идет мимо вас на Русь Святослав с небольшой дружиной, забрав у греков много богатства и пленных без числа". Услышав об этом, печенеги заступили пороги. И пришел Святослав к порогам, и нельзя было их пройти. И остановился зимовать вБелобережье, и не стало у них еды, и был у них великий голод, так что по полугривне платили за конскую голову, и тут перезимовал Святослав.

В год 6480 (972). Когда наступила весна, отправился Святослав к порогам. И напал на него Куря, князь печенежский, и убили Святослава, и взяли голову его, и сделали чашу из черепа, оковав его, и пили из него. Свенельд же пришел в Киев к Ярополку. А всех лет княжения Святослава было 28.


Створивъ же миръ Святославъ съ грѣкы и поиде в лодьяхъ къ порогом. И рече ему воевода отень и Свѣнгелдъ: «Поиди, княже, около на конех, стоять бо печенѣзи в порозѣхъ». И не послуша его и поиде въ лодьяхъ. Послаша же переяславци къ печенѣгом, глаголя: «Идеть Святославъ в Русь, възем имѣнье много у грѣкъ и полонъ бещисленъ, а с маломъ дружины». Слышавше же печенѣзи се, заступиша порогы.[177] И приде Святославъ къ порогомъ, и не бѣ лзѣ проити пороговъ. И ста зимовать въ Бѣлобережьи, не бѣ в них брашна, и бысть гладъ великъ, яко по полугривнѣ голова коняча, и зимова Святославъ. Веснѣ же приспѣвъши, поиде Святославъ в порогы.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Важното е че инициативата е българска.И всичко това след катастрофата при Преслав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тези "переяславци" (всъщност в оригинала как са) биха могли да са "преславци"...

Вчера ми се въртеше и на мене тази мисъл... но днепърския Переяславец се намира на прага на Днепър под Киев. Ерго, не изключвам възможноста да иде реч за руския....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От контекста си личи, че става дума за Велики Преслав, защото се използва една и съща дума. Ето го как е в Переяславо-суздалския летопис, който е от ХІІІв. (самия летопис вече е от Переяслав, а не от Велики Преслав):

post-549-0-04975000-1431631569_thumb.jpg

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

През Страстната седмица на 971г. византийската войска предвождана от император Йоан І Цимисхий превзела Велики Преслав.

Статията обаче е отделно, защото ще ми е доста трудно да я сложа тук в този вид при това с илюстрациите и линковете.

Руската кампания освен военно-политически имала и културни последици. За разлика от „христолюбивите” ромейски воини, които плячкосали дори черквите и манастирите, русите изглежда не подложили на плячкосване българските земи. Вероятно причината за това било, че византийците не се надявали на такъв успех, какъвто постигнали, т.е. че ще присъединят българските земи и затова гледали да се облагодетелстват с каквото могат, докато Светослав започнал да гледа на Велики Преслав като на бъдещ център на империята си. По същественото е, че това, което отнасят със себе си са преписи на различни книги от дворцовата библиотека, като Симеоновия изборник, чието копие за княза днес е известно като Светославов. Тъй като голяма част от съчиненията са с религиозно съдържание, те вероятно са били преписани като подарък за княгиня Олга, която била приела християнската вяра. Благодарение на това обстоятелство до днес е достигнало съдържанието на много съчинения от времето на Първото царство. Това допринесло за разпространението на българското културно влияние и на християнските идеи върху Русия, която още при сина на Светослав – княз Владимир се покръстила.

Симеоновият сборник е пренесен в Киев от личния духовник на княгиня Елена-Олга, презвитер Григорий.

Пренасянето на Симеоновия сборник в Киев.pdf

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вчера ми се въртеше и на мене тази мисъл... но днепърския Переяславец се намира на прага на Днепър под Киев. Ерго, не изключвам възможноста да иде реч за руския....

В уикито пише следното

Переяслав (Переяславль, или Переяславль Русь) впервые упомянут в 907 году в договоре Олега с Византией, что, по всей видимости, является поздней вставкой, поскольку в начале Х в. город еще не существовал. Имя города означает «перенял славу». По легенде[источник не указан 878 дней], в 992 году, на месте города древнерусское войско одержало победу над печенегами, после того как кожемяка Ян Усмошвец сразил в поединке знаменитого печенежского богатыря и этим «переял его славу».

Нещо повече. В летописа в 967 г Светослав "сел княжить там в Переяславце, беря дань с греков.", а в 968 г. "ришли впервые печенеги на Русскую землю, а Святослав был тогда в Переяславце, и заперлась Ольга со своими внуками - Ярополком, Олегом и Владимиром в городе Киеве. И осадили печенеги город силою великой: было их бесчисленное множество вокруг города, и нельзя было ни выйти из города, ни вести послать, и изнемогали люди от голода и жажды."

Така че, докато Светослав бил в Преслав, печенегите по принцип обсаждали или се навъртали около Киев, което също може да не е случайно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Вчера ми се въртеше и на мене тази мисъл... но днепърския Переяславец се намира на прага на Днепър под Киев. Ерго, не изключвам възможноста да иде реч за руския....

Тези от днепърския няма как да имат актуална информация за състоянието на Светославовавата армия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В Разивиловската летопис също има описание на събитието.

Но е към последните страници. А малко след това спира и превода.

http://radzivilovskaya-letopis.ru/index.php?id=36#sel

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ясно е, че става дума за Преслав. Все пак руските летописи не са единствения извор за събитията, тъй че като се съпоставят сведенията става ясно за какво иде реч.

Link to comment
Share on other sites

През Страстната седмица на 971г. византийската войска предвождана от император Йоан І Цимисхий превзела Велики Преслав.

Събитието поражда ред дискусионни въпроси. Поради своята неприятна за българската история същност то и не е сред любимите теми, които попадат в популярните издания. Но темата е изключително интересна по ред съображения:

1. Изключително богат материал - това е сред най-обстойно описаните в изворите военни действия от средновековната българска история, а също така тъй като теренът е пък сред най-добре проучените по археологически път, то в този случай разполагаме и с доста алтернативни данни.

2. На базата на това пък събитието се оказва доста тъмно и малко известно за масовия български читател

И разбира се да се надяваме, че няма да има конюнктурни ексцесии, от типа на първи прояви на българо-съветската дружба до това как Русия съсипала България та трябвало "освободителят" Цимисхий пак да ни "оправи". Рус, Рус, ама Киевска.

Съвсем новата и направо модерна като градостроителство столица на българската държава гр. Велики Преслав е “първият град в европейското Средновековие, който освен външната си оградна каменна стена е имал цитадела, т.е. втора, вътрешна крепостна стена, разположена концентрично, която е обграждала дворците” [Мавродинов 1959, 136-137].

При втория поход на княз Светослав през лятото на следната 969 г., руската войска, ядро опора и ударна сила на която е личната гвардия на Княза, съставена от варяги шведи, разорява, опустошава и опленява българската земя.

Превземането на Велики Преслав.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако втората столица е първият град с цитадела, то в такъв случай какво става с първата столица Плиска, която също е имала цитадела? Там имаме външен землен пояс с дървена ограда, втори с каменни стени и тухлена ограда на дворцовия комплекс.

hpim061401.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...