Вяра в науката

[*abi*]

1 hour ago, makebulgar said:

ракламите по телевизора не са научни доклади. 

Прав си, но точно това разрушава доверието. Ученият се приема масово като интересния и печалбар. И за това много добре се грижат медиите, рекламите, параномалните (ненормалните) представителин а науката и т.н.

Според мен заглавието на темата е погрешно формулирано. Не вяра в науката, а доверие в нея. Сега, надявам се няма да спорим, че дори доста нейни представители сами се постараха да подронят доверието и то успешно...

[laplandetza]

Преди 41 минъти, *abi* said:

? малко подробности ?

 

Дълго е за обяснение, а ако трябва да се прави грамотно , трябват няколко в своята си област люде. Хипотезата е, в крайна сметка концентрацията на С02 може да се променя в едни по тесни граници от сега разтръбеното.

[makebulgar]

ако простолюдието загуби вяра в науката заради една реклама по телевизора, това не е проблем на науката, а на простолюдието. науката си работи и научните изследвания продължават да разкриват света, дори и простолюдието да има лошо мнение за науката и да не вярва в нея. 

[sirius]

Преди 3 часа, makebulgar said:

ако простолюдието загуби вяра в науката заради една реклама по телевизора, това не е проблем на науката, а на простолюдието. науката си работи и научните изследвания продължават да разкриват света, дори и простолюдието да има лошо мнение за науката и да не вярва в нея. 

на първо време е така, но на второ и трето простолюдието ще гласува да не си харчи парите за наука. и за няколко поколения стигаме до нормалното си ниво на знания. някъде по на ниско.

 

относно достъпноста, да всичко вече е в интернет, но кой е способен да отбере зърното от плявата? точно тази неспособност прави наличното в интернет "недостъпно". и усилено се работи за свободата да притежаваме тази неспособност.

кой да обясни, че не може да се търгува раждане за кариера? лично за мен е допустимо и полезно в единични случаи (с много уговорки), но е абсурд да се проповядва за масово ползване защото повечето ще отложат раждането с последствията и единици ще имат кариерата. което в дъргосрочен план е кофти тенденция за общество и държава.

[Last roman]

Преди 11 часа, *abi* said:

Прав си, но точно това разрушава доверието. Ученият се приема масово като интересния и печалбар. И за това много добре се грижат медиите, рекламите, параномалните (ненормалните) представителин а науката и т.н.

Според мен заглавието на темата е погрешно формулирано. Не вяра в науката, а доверие в нея. Сега, надявам се няма да спорим, че дори доста нейни представители сами се постараха да подронят доверието и то успешно...

донякъде са прави медиите, защото дa си учен отдавна вече вече не е призвание, а професия.

[sirius]

да, хубаво е да си даваме сметка кой прави нещо по призвание(отвътре) и кой за пари (професия)

[*abi*]

Преди 4 часа, sirius said:

кой да обясни, че не може да се търгува раждане за кариера? лично за мен е допустимо и полезно в единични случаи (с много уговорки), но е абсурд да се проповядва за масово ползване защото повечето ще отложат раждането с последствията и единици ще имат кариерата. което в дъргосрочен план е кофти тенденция за общество и държава.

И в личен е голяма грешка. Умората, появата на болести след 40, възрастните баба и дядо, които не могат активно да помагат, загубата на търпение и откъсването от спомена за детството при по-възрастните родители си казват тежката дума. Вместо да са във възрастта за баба и дядо, хората стават майки и бащи. Неестествено и против собствената природа е. Не, че не се справят/ме, но тези 10 години разлика играят роля - физическа и психическа. Освен това никой не може да си гарантира, че ще живее дългосрочно, за да е сигурен, че ще отгледа децата до поне 25 годишна възраст. Едно е да си на 45-50 с 25 годишни и съвсем друго да на 65. Виждам как тази разлика 55-65 промени моите родители и старостта започна да си казва тежката дума, внезапно и необратимо. Усещам как на 44 при мен самата започва промяната и отглеждането на непълнолетни става все по трудоемко и психически затормозяващо.

Сравняват се със звездите, но те могат да си позволят 5 детегледачки, лукс и екстри. Докато при редовия труженик радостта се обръща и в бреме.

Нямам предвид хората, които по стечение на неприятни обстоятелства са закъснели. Имам предвид съзнателното отлагане, когато има ясното намерение, че ще има дете, но все се намират някакви доводи да се отлага момента.

Една от най-големите заблуди е мантрата "Поживейте си". Всъщност да си "поживее" има нужда не младият, а отбилият службата към семейството и обществото. За това е далеч по-разумно да се натовариш на младини, когато пращим от енергия, здраве и хъс. Когато и след 3 часа сън сме свежи и работоспособни. А в последствие с големи, самостоятелни деца, да намираме повече време и спокойствие, за почивка и да разполагаме със себе си. Но младостта е неопитна и мисли, че старостта е далече. Всъщност никак не е далече. Идва един ден (буквално), в който почуква на вратата и тогава човек си дава сметка, че вече не е същото и повече няма връщане назад. Да, ще се справи, но на по-висока цена, която е можело да не бъде плащана.

Редактирано Декември 21, 2015 от *abi*

[*abi*]

Преди 8 часа, makebulgar said:

ако простолюдието загуби вяра в науката заради една реклама по телевизора, това не е проблем на науката, а на простолюдието. науката си работи и научните изследвания продължават да разкриват света, дори и простолюдието да има лошо мнение за науката и да не вярва в нея. 

Простолюдие не ми звучи добре. Всеки си има неговата обществена роля и е необходим във веригата (изключвам маргиналите). Няма никакво значение към кого са отправени лъжата, заблудата и манипулацията. Те са лъжа, заблуда и манипулация и нямат никакво морално и етично оправдание с "някой не бил прочел".

В Съда незнанието не е оправдателно, но в същия този Съд "въвеждането в заблуда" и "лъжесвидетелството" носят наказателна отговорност. Ясно е, че в информационния поток е много трудно да се прилагат правото, но въпреки това има възможност да се вземат някакви мерки. В пълен информационен хаос сме, а не бива. Убедена съм, че има начини за по-стриктен контрол.

[*abi*]

Може ли някой да ми пусне на лични как се трие постинг. Нещо не се оправям с платформата добре. Извинете за спама.

Редактирано Декември 21, 2015 от *abi*

[nik1]

Преди 44 минъти, *abi* said:

И в личен е голяма грешка. Умората, появата на болести след 40, възрастните баба и дядо, които не могат активно да помагат, загубата на търпение и откъсването от спомена за детството при по-възрастните родители си казват тежката дума. Вместо да са във възрастта за баба и дядо, хората стават майки и бащи. Неестествено и против собствената природа е. Не, че не се справят/ме, но тези 10 години разлика играят роля - физическа и психическа. Освен това никой не може да си гарантира, че ще живее дългосрочно, за да е сигурен, че ще отгледа децата до поне 25 годишна възраст. Едно е да си на 45-50 с 25 годишни и съвсем друго да на 65. Виждам как тази разлика 55-65 промени моите родители и старостта започна да си казва тежката дума, внезапно и необратимо. Усещам как на 44 при мен самата започва промяната и отглеждането на непълнолетни става все по трудоемко и психически затормозяващо.

Сравняват се със звездите, но те могат да си позволят 5 детегледачки, лукс и екстри. Докато при редовия труженик радостта се обръща и в бреме.

Нямам предвид хората, които по стечение на неприятни обстоятелства са закъснели. Имам предвид съзнателното отлагане, когато има ясното намерение, че ще има дете, но все се намират някакви доводи да се отлага момента.

Една от най-големите заблуди е мантрата "Поживейте си". Всъщност да си "поживее" има нужда не младият, а отбилият службата към семейството и обществото. За това е далеч по-разумно да се натовариш на младини, когато пращим от енергия, здраве и хъс. Когато и след 3 часа сън сме свежи и работоспособни. А в последствие с големи, самостоятелни деца, да намираме повече време и спокойствие, за почивка и да разполагаме със себе си. Но младостта е неопитна и мисли, че старостта е далече. Всъщност никак не е далече. Идва един ден (буквално), в който почуква на вратата и тогава човек си дава сметка, че вече не е същото и повече няма връщане назад. Да, ще се справи, но на по-висока цена, която е можело да не бъде плащана.

Освен това никой не може да си гарантира, че ще живее дългосрочно, за да е сигурен, че ще отгледа децата до поне 25 годишна възраст.

(?)

 

 

 

 

[*abi*]

? Отговор:

Като цяло здравословните проблеми започват да се появяват след 45. Някои сериозни заболявания водят до "преждевременен" край. Вероятността един млад човек да отгледа децата си до 25 (приблизителна възраст за завършване на обучението и общо взето възраст в която индивидът вече е по-зрял и с повече опит за самостоятелност) е по-голяма. Съответно човек се чуди болести ли ще лекува, деца ли ще гледа. Отделно, че ако недай си Боже се появи някое сериозно заболяване децата се стресират. Мисълта за евентуален нежелан изход е в пъти непоносима за тях, в сравнение с тази на зрелия индивид.

Всичкото това го казвам от позицията на родител направил грешката като по-млад да си въобразява, че е вечен и че биологията не го касае. Само дето биологията вече ми показва (и се хили зловещо) един голям среден...статистик.

[laplandetza]

Преди 5 часа, nik1 said:

Освен това никой не може да си гарантира, че ще живее дългосрочно, за да е сигурен, че ще отгледа децата до поне 25 годишна възраст.

(?)

nik1 , няма нищо за чудене.Например в моят род и в нашата група е нормално да имаме строга подредба като възрастен мъж , който примерно може да ми е дядо, брат на дядо ми, чичо и прочее , той се грижи за нас всички, т.е. ръководител и си има управителен съвет по възрастните членове на разширеното семейство, допускат се и жени. Отделно си имаме и родов голям съвет.Проблем ли е това, ние сме като една малка подготвена армия...........