Отиди на
Форум "Наука"
Aspandiat

Сушата, а не чумата, съсипала България, преди да я завладеят османците

Recommended Posts

Проф. Георги Атанасов: Сушата, а не чумата, съсипала България, преди да я завладеят османците

22.05.2013 07:00

- Проф. Атанасов, “24 часа” публикува статията на Росен Янков “Пресъхнала и чумава България пада под турско робство”. Тя се позовава и на картите, които вие публикувате в своята книга “Добруджанското деспотство” (2009). И така - наистина ли чумата и сушата са два от най-важните фактори, заради които България пада под турско робство? Какви исторически и археологически аргументи има за това?

- Първо за чумата - едно ужасно явление, което съвпада по време с колапса на Южна Европа, което намалява потенциала на християнска Европа и дава възможност на османските турци да напредват. Това според мен обаче е второстепенен факт за България. За Шишманова България, за Добруджанското деспотство е може би и третостепенен. Чумата в този период се разпространява главно от генуезките кораби, които я пренасят от Кафа, Северното Черноморие, към Генуа и Южна Европа. И тя се развива много бързо като пандемия. Засега обаче нямаме нито един източник, който да говори, че чумата е поразила Северна България. Кои са реперите за това мое твърдение? По това време Добруджанското деспотство в лицето на деспот Добротица е в ожесточена конфронтация с Генуа и нейни кораби не биха могли да акостират по пристанищата на Добротица - Варна, Калиакра, Карвуна. В този смисъл Северна България и Добруджа са били “имунизирани” срещу генуезки кораби, които пренасят чумната епидемия. С тези пристанища впрочем контактува и Търновското царство на Шишман с морския свят. Забележителното е, че във византийски източници имаме много сведения за чумна епидемия в южната част на Балканския полуостров, но няма нито едно сведение в български източник за чумна епидемия в Шишманова България и Добруджанското деспотство.

- Има обаче една версия с кремация при две погребения, датирани към 1396 г., когато се смята, че е третата вълна на чумната епидемия.

- Като твърдя, че в Шишманова България и Добруджанското деспотство по-скоро не е имало чума, за Южна България, която е в границите на Византия, не съм уверен. Действително има едно изключение от това правило - това са двете погребения с обици на деспотицата на Дръстър и на нейните дъщеря, погребани с трупови изгаряния. Но това е дама с висока легитимност, с произход от фамилията на Палеолозите и може да се е заразила, пътувайки при своите близки в Константинопол. Това е вече поезията в историята и археологията. И като се е върнала, може да се е разболяла. Но че е била знатна дама, говорят обиците , на които са написани двуглавият орел и монограмът на деспота на Силистра.

- Това е съпругата или майката на деспот Добротица?

- Най-вероятно е да е майка, но е възможно и да е негова съпруга. Или майка му, или съпругата му - никоя друга не може да носи златни обици от 24 карата, изработени във византийското императорско ателие, но с монограма на Добротица. Става дума за

християнка от знатна фамилия и само ако е поразена от чумна епидемия, може да бъде кремирана и погребана. Но нито в Дръстър, нито в Калиакра или на Дунава - Никопол, Червен, в нито един център на Шишманова България нямаме досега разкрити други кремации, каквито при чумни епидемии биха могли да бъдат масови, защото поразяват 30-40 до 70% от населението.

- Щом пораженията от чумата не са били толкова мащабни, тогава остава по-силен да е бил факторът с т.нар. валежна сянка над Добруджа и над Североизточна България, тоест с драстично засушаване.

- Климатичните промени за мен остават най-главната причина, която намалява ресурса и на Добруджанското деспотство, и на Търновското царство.

Климатичните промени и тяхното влияние са сериозен проблем, на който по-малко се обръща внимание. В края на Х век само в Североизточна България имаме регистрирани над 200 селища, над 40 крепости. В ХIV век положението става трагично - от тези над 200 селища са останали 5-6, а от крепостите са останали десетина. Във вътрешността на Добруджа и Лудогорието - от Русенски Лом до Черноморието и от Дунава до Стара планина, имаме една необитаема зона. Археолозите не са регистрирали в този период нито едно селище. Това означава един глобален проблем - населението между края на Х и средата на ХI век е или поразено по времето на варварските нашествия, но по-скоро се е изселило в резултат на климатични промени. И досега, ако внимателно погледнете кривата на валежите в България, ще видите, че зоната на изток от Русе до Калиакра е по-слабо оросена. Въпреки че земеделието се развива в този регион, но благодарение на модерни технологии. Докато до Х век хората не са познавали плуга, обработвали са само горните 10-15 см от почвата. Не е имало модерни агротехнически средства. В резултат на тази карпатска валежна сянка, която действа и днес, населението на една огромна зона - почти половин Северна България, е изселено. Обитаеми са само бреговете на Дунава, крайбрежието на Черно море, Предбалканът и поречията на живите реки в Централна, Северна и Северозападна България. И ако България по времето на Крум, Симеон се появява на бойното поле с огромни армии - стохилядни, то ще видим, че Добротица, Шишман реагират с армии от по няколко хиляди човека. Това показва възможностите на държавата по това време.

- Докога продължава тази климатична драма?

- Засушаването, за което говорим, продължава до началото на ХVI век в Североизточна България. Археологическите проучвания не регистрират нито едно селище от ХIII-ХV век в тази огромна територия - на изток от Ломовете доЧерно море и на север от Балкана до р. Дунав. И причината за това е свързана с промяна на климата.

- Наистина ли е свързано само с нивото на Каспийско море и Карпатската валежна сянка?

- Засега друго обяснение не е дадено. Става дума за промяна в движението на атлантическите въздушни зони. Нашата зона се оросява главно от циклоните от запад, атлантическите циклони. Когато техният път е на юг от Карпатите, тук всичко е добре. Когато обаче циклоните са по-слаби и се приплъзнат на север от Карпатите, става страшно. И сега наблюдаваме този феномен. Обърнете внимание колко високо е количеството валежи в Чехия, Полша и Беларус и какво е положението с валежите дори в момента.

В VIII-Х век в Северна България се изливат големи валежи. Правим такова заключение, защото всички големи градежи и крепости в Дръстър, Преслав са върху мрежа пилоти (дървени колони). А това означава, че почвата е била много мека заради влагата. В десетки крепости по поречието на пресъхнали реки откриваме въдички, куки, остатъци от риба. Тези реки са пресъхнали от столетия, а там през IХ-Х век е имало течащи реки.

И на тази идеална за земеделие и с влажен климат зона се слага край някъде през Х - края на ХI век. И това е главната причина за изчезването на населението и за намаляване ресурсите на българската държава през Второто българско царство. Населението се изселва на юг от Балкана и основно в посока към днешната географска област Македония.

Ето затова има едно изтичане на населението от Североизтока към Югозапада. И неслучайно, когато четем писмените източници за Самуилова България, ние виждаме изключително голямо количество крепости и селища. Което археологически не е документирано през VIII-IХ век.

Явно там условията за живот към Х-ХI век са по-добри на фона на това, което се случва в Североизточна България, за да се появят според византийския автор Йоан Скилица толкова много селища. Явно населението на Североизточна България е подгонено от този климатичен бич.

- За днешната ситуация думата имат климатолозите. Външни нашествия през този период - в края на ХIV век, може ли да са били причина за отслабената държава?

- Има периодични вълни на нашествия в Североизточна България, които оказват негативно влияние.

Печенежки нашествия има много силни и в Северозападна България. Освен това куманите са, общо взето, съюзници на българите през почти цялото Средновековие. Да, нашествията са фактор за отслабване на държавата преди падането под турско робство. Чумните епидемии може да са фактор, но не главният. Те са второстепенни фактори. Главният фактор за намалените ресурси на България, на Добруджанското деспотство, на Шишманова България са по-скоро в климатичните проблеми. Вижте къде са групирани селищата в Шишманова България - главно покрай бреговете на реките. Но в Североизточна България нямаме реки, те са пресъхнали. И това предизвиква този ужасяващ демографски вакуум.

- Как тези региони отново са били населени?

- Това става благодарение на изселването на население от граничната зона между Османската империя и Иран, на границата между сунитизма и шиитизма, която днес е много актуална - в зоната Мосул. Тогава се води една апокалиптична война между османска Турция, която е емблема на сунитизма, и шиитите. Около 1520-1530 г. силите са изравнени. При Селим Първи и в началото на управлението на Сюлейман Великолепни османска Турция надделява над шиитите. Започва масовото им депортиране към Добруджа и Североизточна България.

В регистрите те са наречени сюргюн (дрисък от османотурски - б.а.). За Османската империя българите са гяури, но шиитите са най-долното - сюргюни. И това население е преселено в тази обезлюдена от ХI век територия - Североизточна България.

- Става дума за депортация по религиозен признак?

- Точно така. Освен шиитите тук са пратени и потомци на древните селджуци, с които Османската империя трудно се справя. И тази депортация на размирно население, което има смесен етнически произход - иранци, азербайджанци, кюрди, юруци - това не е хомогенна маса, не са само перси.

И тази хетерогенна смес, отбрана на религиозен принцип, е пратена буквално

да измре в пустинната зона. Това население обаче успява да оцелее. Показва го цялата поселищна мрежа в Добруджа и Североизточна България, която е изключително мюсюлманска до днес. По-късно са депортирали и българско население - най-вече от бреговете на Дунава, от българските крепости там. Това организирано преселение е именно в зоната, която българите са напуснали и се е получила пустиня - на изток от Ломовете до Черно море.

- Кога точно става тази депортация?

- Има регистър, публикуван от покойния проф. Страшимир Димитров - той е от 1526 г. Този документ регистрира именно това масово преселване на население от зоната до Иран - от източните граници на Османската империя ги прехвърлят чак на западните граници.

- Защо го правят?

- За да разредят тази бунтовна среда, която едва не взема главата на империята, тогава империята виси на косъм. Така както империята едва не е унищожена в началото на ХV век, пред същата дилема тя е и в началото на ХVI век. И за да се справят с това население, да го махнат от тази бунтовна среда, султан Селим Първи и най-вече Сюлейман Великолепни го изселват и го изхвърлят буквално в Лудогорието и Добруджа, които по това време са една полупустинна зона. Така се слага началото на новата селищна мрежа, която действа и досега.

- Тоест българските турци днес в този регион са наследници на шиитите от границата до Иран?

- Дошлите тук са шиити, които доброволно по-късно приемат сунизма. Има обаче и сведения за преминаване към сунитството по насилствен начин.

Но все пак част от това население остава шиитско и днес около 10% от мюсюлманското население в Добруджа и Североизточна България са казълбаши. Те запазват религията, с която идват в България в началото на ХVI век. Процесът е много интересен, малко познат и много сложен. Пак казвам - за това преселение имаме документ - дефтера (регистър на населението - б.а.), публикуван от проф. Страшимир Димитров, в който черно на бяло е написано кой сюргюн къде е заселен и от какво население се състои. Имената на селата носят името на водача на съответния сюргюн.

- Днес имената на някои села запазени ли са?

- Да, много от тях са запазени. За съжаление, силистренската част от дефтерите не е публикувана, защото е малко повредена. Проф. Димитров публикува дефтера за Варненската кааза. В началото са били малки селища, които постепенно започват да се концентрират в по-крупни села. Има концентрация на населението.

- Какви находки имате като доказателства, че тези селища са създадени и укрепнали точно в началото на ХVI век?

- За съжаление българската наука дълго време, не обръщаше внимание на археологическите паметници от ХVI-ХVIII век. Материалите, които излизат - с монети и накити, показват точно това влияние от Персия. Най-вече в орнаментиката - в дуловския музей има хубава колекция от накити от този период, свързани с тези миграционни процеси, изключителна е колекцията от женски накити.

Женският накит винаги носи много информация за дати, културни процеси. Най-вече в колекцията от пафти се вижда това влияние от Персия, така че има податки, че това население идва от контактната зона с Персия. Трябва да започне проучване на тези селища, за да установим и този процес, който е много по-сложен, отколкото очаквахме. Самият Страшимир Димитров не вярваше в този процес, но Господ му даде да проучи дефтера от 1526 г., макар че този документ не решава всички въпроси.

- Казвате, че сред накитите има и пафти - те не са български накит, а е дошъл от Персия, така ли?

- Пафтите са донесени от Изток, българите приемат този накит. Написах първата си статия за появата на пафтите през 80-те години. И още тогава не можех да да се отърся от идеята, че те са продължение на стара българска традиция. Най-ранните пафти, открити в България, са именно от ХVI-ХVII век, по-ранни не са открити. Когато видях едни изображения върху керамика от Измик и Кютакия (големи керамични центрове в Източен Анадол), в които за първи път са показани жени с пафти, установих, че те са от ранния османски период на това население и носят стилистиката на Средния изток. По-късно ги приема българското население.

Българките ги носят, а мюсюлманките вече ги изключват от костюма си. Може би защото културният модел на мюсюлманките след приемането на сунизма се променя, включително и костюмът. Този накит, който носи идеята за шиитизма, те го изоставят, но българското население го приема и той става характерен за българката от Ранното и Късното възраждане, та до днес.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2002744

  • Upvote 6

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами аз отдавна имам съмнения, че чумата е направила кой знае какви бели у нас, именно заради пълната липса на изворови данни. Но смятам, че чумата е ударила българската икономика косвено.

Имам предвид чумата, отнесла 30-40% от населението на Италия и Западна Европа. До 1346 г. България (и Добруджа и вътрешните части на България, и подбалканските български територии) захранват италианските пазари със зърно. Житото се товари от италианците от нашите черноморски пристанища северно и южно от Балкана. Една част е плащана със стоки на бартер, което е документирано, макар и за периода на първата половина на ХV век. Друга част определено е била разплащана с пари. След като чумата опустошава Италия в периода 1346-1355 г. и населението й рязко намалява, спада рязко с примерно 30-40% нуждата от внос на зърно от Причерноморието, към което влиза и българското жито. Оттам вече последиците са лесно предвидими - при намалени с 30-40% количества зърно, от което се нуждаели италианците, това е довело до спад на износа, като вероятно търговията е преминала почти изцяло на бартерен принцип, което е лишило българските износители (феодалната аристокрация) от свежи пари. Другата възможност е италианците да са запазили обема на покупките, но да са издействали намаляване на цената на купуваното от тях зърно примерно с 50%. Което пак е ударило печалбите на българската аристокрация. Който и от двата търговски сценария да се е разиграл, резултатът е бил намалена парична ликвидност на търновската и добруджанската аристокрация и владетели, което пък е сринало и възможностите им да издържат войските си и да набират наемници от земите на север от Дунава. Както и да поддържат на ниво военната инфраструктура в земите си, тоест крепостите.

  • Upvote 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сега ми светна защо около Шумен и Добрич има толкова много мюсюлмани (ни в клин, ни в ръкав).

Провадия, Айтос и Карнобат влизат ли в обхвата на тези преселения?

А района около Омуртаг и Ябланово?

Питам, защото взе да става интересно.

Дали преселените, в описаните в интервюто райони, шиити погнати от неблагоприятните условия, в които са ги натикали не са мигрирали, в последствие, към районите на Провадия - Айтос и Омуртаг - Ябланово?

Винаги ми е било интересно защо тези два прохода за населени почти основно с мюсюлмани, които не приличат на родопските такива поселения (т.е. старопланинските мюсюлмани изобщо не приличат на родопските, изключваме помаците)

Възможен ли е сценария всички тези неща да са в следствие от сушата и депортацията на шиити?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пълен Офтопик:

Проф. Атанасов има ли други издадени трудове освен "Добруджанското деспотство" (мен ми хареса много, без частта за гагаузите)?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Браво на Георги Атанасов! Ясно и стегнато - няма какво повече да се каже в това интервю. За повече - трябва статия да се списва за някой журнал, дето ще я прочетат 50-100 души, които и без това са наясно с материята, и... дотам :) А тук, в 24 часа, поне такива неграмотници като мен, може и да клъвнат туй-онуй през редовете...

Между другото, никак няма да е лошо по БНТ1 в предаването История.bg най-накрая да вземат и разгледат завладяването на България от османските турци. Колко време е завладявана, кога е завладяна, защо е завладяна, какво всъщност се е случило, и т. нат. Спокойно могат да поканят Пламен Павлов, Георги Атанасов, Христо Матанов и... кой още? Божо Димитров? :grin:

п.п. Доба, в нета можеш да си намериш и изтеглиш Атанасов Г.Г. Инсигниите на средновековните български владетели. Плевен, 1999

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, неможе да се обяснява суша в определен момент с валежната сянка на Карпатите, те са постоянно там. А дали е имало резки промени на климата в определен период мисля, че метеоролозите на Запад имат такива данни, зависимост от пластовете лед в съответната година от полярните шапки.

Мен много би ме учудило ако Добруджа конкретно е била обработвана с рало вътрешността и де преди 19 век? Засушаването не обяснява тоталната липса на населението във вътрешността. Дори и сушево става за пасища.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това в статията са пълни глупости. Вярно е, че данните за България са оскъдни, но чумата се е ширела из цяла Европа и е достатъчно ясно, че не се е прилагала масово кремация, та да се съди по това дали някой е умрял от чума. Вероятно от чума е умрял синът на Иван Александър Иван Асен, тъй като миниатюрата е точно от времето на едната чумна вълна.

Писмото на Иван Александър до венецианския дож Дандоло е било изпратено от Никопол, което показва, че освен Черноморските пристанища са били в оборот и Дунавските.

Има много сведения за доброто стопанско положение на България при Иван Александър и при Иван Шишман - пише го и Нешри, вижда се и от големия брой монети сечени в този период, вижда се и от документите на търговските републики за износа от България, и от строежа на голя брой църкви и манастири ... въобще има много признаци, че икономиката е била в добро състояние.

По ред причини край реките и моретата винаги е имало просперитет за селищата - напр. гръцките колонии по нашето Черноморие. Иначе "опустелия" регион описан в статията ... ами той и сега изобщо не е в добро състояние и се отличава с голяма бедност, миграция и застаряване на населението, макар да няма катастрофални климатични проблеми.

Статията е историческо фентъзи с примес на футорологично-апокалиптични елементи базирани на злободневния дебат от наше време за климатичните промени.

  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има много сведения за доброто стопанско положение на България при Иван Александър и при Иван Шишман - пише го и Нешри, вижда се и от големия брой монети сечени в този период, вижда се и от документите на търговските републики за износа от България, и от строежа на голя брой църкви и манастири ... въобще има много признаци, че икономиката е била в добро състояние.

По ред причини край реките и моретата винаги е имало просперитет за селищата - напр. гръцките колонии по нашето Черноморие. Иначе "опустелия" регион описан в статията ... ами той и сега изобщо не е в добро състояние и се отличава с голяма бедност, миграция и застаряване на населението, макар да няма катастрофални климатични проблеми.

Статията е историческо фентъзи с примес на футорологично-апокалиптични елементи базирани на злободневния дебат от наше време за климатичните промени.

Само, че Галахаде, точно след 1375 г. сребърните монети, сечени от И.Шишман губят стремително грамажа си.

Отделно, че асортиментът на стоки, купувани от италианците от България, е много оскъден - основно жито, восък, мед, донякъде кожи и вълна. А фактът, че договорът на деспот Иванко с генуезците превръща Карвунското деспотство в тяхна икономическа колония, не говори нито в полза на военния, нито в полза на икономическия потенциал на българския Изток-Североизток.

Що се отнася до Нешри.... на гладния туркмен и огуз от Анатола всичко отсам му се е струвало хубаво и като от Париж изписано.

  • Upvote 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само една забележка от батко ви:

Момчета, не се хвърляйте с главите напред като козлета (без да проучите климатичната история , и на целия регион) или като гладни рибета в някакви климатични конспирации за "карпатски сянки" и "добруджански сахари". Най-честата причина за настъпване на сравнително кратки периоди на аридизация/засушване в лесостепите, там където има земеделие - е най-травиалната - изсичането на горите и/или прекомерната/неправилна обработка на земята/почвата.

Редактирано от nik1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Независимо по какви причини, обезлюдяването на Североизточна България още преди идване на Османците е факт, а не историческа фантастика. Има достатъчно османски документи, както и археологически данни за това.

По тази причина се презаселедва с българи едва от началото на 18 век нататък.

Само че професорът се мъчи да направи някакъв компромис - че българите първо се изселили на югозапад, пък после се върнали. Това вече са негови интерпретации, че уж населението на Македония изведнъж се увеличава по времето на Самуил. Иначе няма никаква надежда да сме някакви кръвни наследници на "прабългарите".

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само че професорът се мъчи да направи някакъв компромис - че българите първо се изселили на югозапад, пък после се върнали. Това вече са негови интерпретации, че уж населението на Македония изведнъж се увеличава по времето на Самуил. Иначе няма никаква надежда да сме някакви кръвни наследници на "прабългарите".

Има достатъчно писмени паметници и ономастични данни, които потвръждават, че сме кръвни наследници. Но това е друга тема и мястото за разискването й не е тук.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Независимо по какви причини, обезлюдяването на Североизточна България още преди идване на Османците е факт, а не историческа фантастика. Има достатъчно османски документи, както и археологически данни за това.

По тази причина се презаселедва с българи едва от началото на 18 век нататък.

Само че професорът се мъчи да направи някакъв компромис - че българите първо се изселили на югозапад, пък после се върнали. Това вече са негови интерпретации, че уж населението на Македония изведнъж се увеличава по времето на Самуил. Иначе няма никаква надежда да сме някакви кръвни наследници на "прабългарите".

Обезлюдява се вътрешността на Добруджа и Лудогорието. А не цялота Североизточна България. По линията Варна-Шумен-Русе по дунавското крайбрежие има българи и преди и повреме на османското владичество. Както е вярно че има значителни слизания през 18-19-20 век на българи от Балкана и Тракия в тея земи, така е вярно че има и масови миграции към Влашко от тези земи.

Накрая дори и в навечерието на Освобождението в Североизточна България турското население да е мнозинство, като цяло региона е над два пъти по-рядко населен от пловдивско, софийско или търновско.мТя до ден днешен Източна България е по-рядко населена от Западна.

Трето прабългари се заселват несамо в Североизточна България.

Четвърто вътрешната миграция север-юг, равнини-планини, запад-изток в нашите земи са огромни и преди и по време и след османците. Заради превратните исторически събития.

Аз доколкото знам преди 19 век с технологиите за оране е било невъзможно земеделие баш в Добруджа заради черноземните почви. А България е сравнително малка територия, така че засушаванията и наводненията почти никога не са локални. Когато е суша обикновенно обхваща цялата страна.

И направо да си го кажем печенежките нападения обезлюдяват Добруджа - вътрешността и. Но защо не се възстановява населението после е по-интересното.

А в началото на османското завладяване войните с Мирчо стари също обезлюдяват региона -българите масово бягат отаде Дунава.

Редактирано от stinka (Rom)
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен, едно от доказателствата, че Североизточна България не ще да е била кой знае колко населена (т.е. практически обезлюдена след XI век) е фактът, че в началото на XIII век Калоян по времето на войните си срещу французите преселва мнозинство гръкоговорящи от Тракия.

Така българският цар хем иска да я кара на чисто в Тракия, хем да има народец по Мизията, който - повече от ясно - ще се претопи за две-три поколения.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

В регионът Добружа, т.е и североизточна България, т.н. De Martonne (a)ridity index, т.е отношението "(количеството на валежите) / (средната температура плюс 10 градуса)", е с по-високи стойности отколкото в югоизточна България (демек Тракия) и цяла централна северна и източна северна Гърция (без планините).

http://www.iwtc.info/2010_pdf/01-01.pdf

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/met.7/pdf

При общ проблем, например при наличие на тренд на повишаване на средната температура в Европа или северното полукълбо (или в целия свят), валежите не биха били условно "достатъчни" не само за Добружа, а и за целите Източни Балкани, да не говорим за Анатолия и другите части на средизимноморието, които се отличават с по-сух климат от източно-балканския и са в друга климатична зона.

/Всъщност не знам дали има изследвания по този въпрос за България, но ето едно такова за Олтения

http://technicalgeography.org/pdf/1_2013/08_1_2013.pdf /

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен, едно от доказателствата, че Североизточна България не ще да е била кой знае колко населена (т.е. практически обезлюдена след XI век) е фактът, че в началото на XIII век Калоян по времето на войните си срещу французите преселва мнозинство гръкоговорящи от Тракия.

Така българският цар хем иска да я кара на чисто в Тракия, хем да има народец по Мизията, който - повече от ясно - ще се претопи за две-три поколения.

Само че, ако се използват и екстраполират данните от Историята на йеросхимонах Спиридон Габровски (от къде ги е черпил, не е ясно), който говори за изселвания и заселвания на гърци и власи от Самуил не само из Македония, а и по поречието на Дунава, Калоян ще да е заселвал тези гърци не из Лудогорието, а по Дунава.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само че, ако се използват и екстраполират данните от Историята на йеросхимонах Спиридон Габровски (от къде ги е черпил, не е ясно), който говори за изселвания и заселвания на гърци и власи от Самуил не само из Македония, а и по поречието на Дунава, Калоян ще да е заселвал тези гърци не из Лудогорието, а по Дунава.

Спандяне, Спандяне... :lac: Какъв Дунав, какъв Дунав ми кажи?!?

У йеросхимонах Спиридон Габровски четем дословно следното относно Самуил: "... отонуду многия людей в Болгарию пресели, куцовласи, и арбанаси, и греци, и насели их в Тернову, и в Варну, и в Разград, идеже сут и до днес, и войнство от них собра и на греков посла..."

Алоооу, арменската диаспора у Софийско - аз казвал ли съм ви, че прекалявате с троянската ракия :harhar:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

280px-Bubonic_plague-en.svg.png

Интересни са зелените региони, където почти е нямало заболевания.....

Нали е имало няколко епидемии. Тази карта показва тази в 13-14 век. Тук официалната история разказва, че при обсадата на един кримски град почнали да хвърлят трупове на починали от чума.....И това така изплашило живеещите там генуанци, че те отплавали за италия и така пренесли болеста.

НО.

Ако е така, кримският полуостров би трябвало да бъде поне толковъ тъмен кат Мала Азия или Сицилия или Марсей....Но не е така.....Другото е, че според научните изследвания чумата от човек на човек не действа с изключение на чумата на дихателните органи....Тя живурка върху бълхите на плъховете. Но те не прекосяват големи разтояния....Значи само по-един начин е възможно, заразени бълхи на заразени плъхове с търговските кораби са пребродили Европа....Значи ако някой успешно блокира /карантен/ или въобще няма търговия тогава може да понижи значително рискът....

България като я гледам във вторият етап напълно е заразена. Ако някой региони са били пусти, то тогава требваше да са зелени. СМСМ :book: :book: :book:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Епидемиите са по-масови в по-топлите страни и по-малко в студените, защото на студа повечето нека трудно виреят. При картата разбира се има и някакъв момент от предположения и бели полета, за които няма данни, но общо взето отговаря на климатичните зони.

Населението заради варварските нашествия по принцип е най-голямо на юг от Балкана, после е зоната между Дунава и Балкана и накрая това на север от Дунава - колкото по-южно, толкова повече път и трудности за варварите тръгнали да грабят. При ПБЦ Мизия е в добро състояние защото границите са далече на север, юг и запад - от Днепър и Днестър, та чак до Тиса. Византия покорява България, но не успява да удържи контрола на север от Дунав и скоро проблемите се пренасят и на юг от реката. Печенеги, узи и кумани общо взето успяват да разсипят територията на дн. Северна България. В началото на ХІVв. обаче поредни големи завоеватели - татарите започват да губят мощ, но пък в замяна на това от юг започват да напират турците. Така миграцията тръгва от Анадола, което поетапно спомага за по-гъстото населване първо на Тракия, а после и на Мизия. След покоряването на България миграционната вълна продължава към Влашко и Молдова и най-сетне тези земи започват да стават по-многолюдни - нещо, което дотогава бълг. владетели само са се опитвали, но не са успели да направят. Ще рече, че българските земи точно в този период се радват не само на собствен, но и на емиграционен прираст.

Монетите се одребняват, защото нараства търговския оборот. Когато е малък и воловете стават за разменно средство. Но когато от пазара започнат да се купуват и хляба, и зеленчуците, и яйцата, то вече трябват и дребни монети. Владетелите удрят в грамажа, защото заради нарасналия оборот вече всичко може да се купи, стига човек да има пари. И те се пробват да постигнат големите си амбиции удряйки в грамажа на монетата. Всъщност от по-голямо значение е била чистотата на метала, защото обмяната на валута е ставала не на бройка, а на тегло с кантара.

Не само Нешри пише за гъстата населеност. Калист разказвайки за св. Теодосий отбелязва, че в държавата на Иван Александър било гъсто населено и нямало такива усамотени места, както е било в Парория (Странджа Сакар също е си е един традиционно слабо населен район както по времето на Борис І, така и днес).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Монетите се одребняват, защото нараства търговския оборот. Когато е малък и воловете стават за разменно средство. Но когато от пазара започнат да се купуват и хляба, и зеленчуците, и яйцата, то вече трябват и дребни монети. Владетелите удрят в грамажа, защото заради нарасналия оборот вече всичко може да се купи, стига човек да има пари. И те се пробват да постигнат големите си амбиции удряйки в грамажа на монетата. Всъщност от по-голямо значение е била чистотата на метала, защото обмяната на валута е ставала не на бройка, а на тегло с кантара.

Е тук вече съвсем го удари през просото. Монетите одребняват, когато намалее благородния метал и той стане прекалено скъп. Та затова при Шишманчо основно медни монетки вървят. Анандънмо

Share this post


Link to post
Share on other sites

По дефиниция имаме дефлация когато парите (златото) поскъпнат.т.е. цените на стоките намаляват

В средновековието, цените на стоките намаляват / златото поскъпва, най-вече като отговор на нарастване на предлагането на стоки (нарастване на търговията и оборота).

Обратно, например евтиното испанско (с произход от америките) злато и сребро предизвиква инфлация (не само в Испания, а в Европа), и се смята че е причина за "сауди-арабизирането" на испанската икономика (голямата част от индустриалните стоки в Испания се купуват с тези пари от други страни/производители).

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Плъховете са постоянни спътници на моряците, така че не виждам как може българските черноморски пристанища са останат незасегнати от чумата

(освен ако венецианските и генуезки плъхове са имали имунитет/антигени срещу чумата)

Няма източници за чумата в българия, ама има ли изобщо някакви източници от онова време за епидемии в българско?

(ще рече човек, че епидемиите са отминавали България, или че българите са се борили с тях успешно с магии и лучец)

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
- Засушаването, за което говорим, продължава до началото на ХVI век в Североизточна България. Археологическите проучвания не регистрират нито едно селище от ХIII-ХV век в тази огромна територия - на изток от Ломовете доЧерно море и на север от Балкана до р. Дунав. И причината за това е свързана с промяна на климата.

Липсата или по-точно твърде малкото на брой селища е интересно явление на което си заслужава да се обърне внимание, но доказателствата за климатични промени няма как бъдат изведени по този начин по който ги извежда Г. Атанасов.

Такива доказателства могат да дойдат при изследване напр. на седиментните наслаги, споро-поленов анализ и пр. палеоклиматични и палеоботанични методи.

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×