Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Преди 9 часа, resavsky said:

Казанското ханство не е българска държава - това е очевидно.

Но е с предимно волжко-българско население. Всъщност защо не се приема за българска държава? И останалите Българии не са изградени само от българи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защото Казанското ханство следва татарските държавни традиции.Самите те не се определят като наследници на Волжска България.Нека не ги правим насила българи.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 4/24/2017 at 21:37, Aspandiat said:

Може да се поспори. Сред арменците например са циркулирали варианти на тази/тези легенда/и. Например в географията "Ашхарацуйц", съставена през третата четвърт на XIII век от Вардан Аревелци на базата (и с много актуализации) на "Ашхарацуйц" от VII век, личи явен отглас от "Йоановия цикъл" (условно така го наричам) и от преданията за изпълненото му с благодат и щастие царство.

Вярно, Вардан живее и работи в Киликийска Армения, която е поддържала тесни контакти от всякакво естество с кръстоносните държави в Леванта. Но това не значи, че легендите за презвитер Йоан не е можело да се пренесат и сред византийците, особено по времето на дългото управление на латинофила Мануил Комнин (1143-1180 г.).

"Первые армянские колонии Китая образовались в начале XIII века после первого похода монголов в Армению. Первый француз, дошедший до Китая, — епископ Жан д’Монд Ювинион, в 1294 г. встретил армянскую общину, которая оказала ему содействие. После приезда Ювиниона армяне построили одну красивую церковь, как утверждает исследователь вопроса д’Кастелло. Итальянский епископ Андреа Перуджинский, которых в 1307 году поехал в Китай, упоминает о большой и красивой церкви в Кантоне, построенной очень богатой армянкой по имени Тангар. Кроме церкви, она построила отдельный дом для церковного священника, дом для гостей, а также позаботилась о зарплате священнослужителей. Факт строительства церкви — бесспорное доказательство наличия на юге Китая армянской колонии в начале XIV века."

http://www.nv.am/mir-i-mi/29196?task=view&Itemid=11&option=com_content&id=29196&view=article&layout=default&month=6&year=2013

Това ми звучи познато..

"Говоря об армянском княжеском роде Орбелянов, историк XII века Степанос Орбелян связывает с китайским происхождением историю рода Орбелянов. По его версии, когда в Китае развернулась борьба за власть и побежденная в этой борьбе группировка вынужденно покинула страну, то после долгих скитаний она добралась до Грузии. Прибыв сюда, они были приняты достойно и, обратившись к местным властителям, сказали следующее: “Мы из королевского рода Китая и, отделившись от братьев наших, прибыли сюда и предпочли вашу сильную страну, где вы оказали нам большую помощь. Теперь либо разрешите нам жить в вашей стране, либо разрешите уйти”. Грузинские князья разрешают китайцам устроиться на жительство в Джавахке, где они и построили крепость Орбелк. Отсюда и название княжеского рода Орбелянов. Известно, что впоследствии Орбеляны переселились в Армению. О китайском происхождении своего рода упоминает Степанос Орбелян." 

http://www.nv.am/index.php?option=com_content&view=article&id=18607:2012-03-22-08-47-57&catid=6:2009-06-06-11-26-42&Itemid=9&post=89112308_153&layout=default&month=4&year=2012

http://www.fundamentalarmenology.am/datas/pdfs/168.pdf

"Навсякъде на изток е имало християнски общности. В Средна Азия, Монголия и Китай са съществували значителни групи от несториански и манихейски християни, необвързани със западната църква. Някои монголски племена са били несторианци, а тюркските уйгури от пустинята Гоби са принадлежали към манихейството. Преди и по времето на Чингис хан и наследниците му християнските общности, разположени по Пътя на коприната, са били ислямизирани. Но преди това да се случи, е имало огромна средноазиатска държава, основана от Желуй Дасхи (1143-1187), която руският историк Лев Гумильов разглежда като държавата на Презвитер Йоханес. По-вероятно е обаче зад фигурата на презвитер Йоханес да се крие съвременникът на Ешенбах, етиопският крал-жрец и посветен Лалибела. Името Презвитер Йоханес може да е име и на водача на някое християнско братство в Ориента."

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Традицията_на_Свещения_Граал_-_Хари_Салман

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 минути, Пандора said:

Первый француз, дошедший до Китая, — епископ Жан д’Монд Ювинион, в 1294 г. встретил армянскую общину, которая оказала ему содействие

Няма начин арменците да не са първи, поне преди французите. :ab:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Пандора said:

"Говоря об армянском княжеском роде Орбелянов, историк XII века Степанос Орбелян связывает с китайским происхождением историю рода Орбелянов. По его версии, когда в Китае развернулась борьба за власть и побежденная в этой борьбе группировка вынужденно покинула страну, то после долгих скитаний она добралась до Грузии. Прибыв сюда, они были приняты достойно и, обратившись к местным властителям, сказали следующее: “Мы из королевского рода Китая и, отделившись от братьев наших, прибыли сюда и предпочли вашу сильную страну, где вы оказали нам большую помощь. Теперь либо разрешите нам жить в вашей стране, либо разрешите уйти”. Грузинские князья разрешают китайцам устроиться на жительство в Джавахке, где они и построили крепость Орбелк. Отсюда и название княжеского рода Орбелянов. Известно, что впоследствии Орбеляны переселились в Армению. О китайском происхождении своего рода упоминает Степанос Орбелян." 

 

Орбеляните са си присвоили историята на появата на предците на рода Мамиконеан от Китай. Или пък са наследили тази история по линията на сродяване с Мамиконеаните, чиито първоначални владения са в северноарменската област Тайк, а чак през 4 век получават имотите на рода Сълкуни на юг в Тарон.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 18 часа, Aspandiat said:

 

Орбеляните са си присвоили историята на появата на предците на рода Мамиконеан от Китай. Или пък са наследили тази история по линията на сродяване с Мамиконеаните, чиито първоначални владения са в северноарменската област Тайк, а чак през 4 век получават имотите на рода Сълкуни на юг в Тарон.

Съвремени наследници имат ли тия родове ?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×