"Пазителят" ("The Giver")

[Galahad]

Предполагам много от вас вече са гледали филмът "Пазителят", тъй че може да разменим няколко думи за него. Няма да се спирам на съдържанието му, което вече за доста е добре известно.

На първо място трябва да се спомене, че филмът е екранизация на един изключително успешен роман Лоис Лоури, от който са продадени 10 милиона екземпляра и който е получил престижната награда "Нюбари медал" през 1994г. Често се казва, че телевизията е убила книгите, но това е един от многото примери, че добрата книга може да е водеща за направата на един добър филм.

Филмът е направен по много оригинален начин. Много често черно-бялото видео е било използвано в различни филми, било при ретроспекции за да придаде архивен ефект, било просто от оригиналничене, без особена връзка със съдържанието на филма. В този случай обаче цветовата гама не е просто фон, а е част от съдържанието на филма.

В основата на филмът е дилемата за един идеален, но фалшив свят, в който измамното щастие е резултат от подмяна на названията на лошите неща от живота, което обаче съвсем не означава, че те не са реалност. Едно дрогирано общество живее без емоции в един уж идеален свят, в който социалните единици дори не са наясно какво точно вършат - по-конкретно те дори не схващат, че зад израза "изпращаме другаде" се крие "убиваме". Ябълката, която главният герой използва за да измами апаратурата за "сутрешна инжекция" напомня за библейската ябълка дала познанието за добро и зло. Но в случая се оказва, че раят не е рай. В подредения черно-бял свят може да липсват радостните емоции, но се оказва, че не са изчезнали убийствата, а единствено дрогираното общество не осъзнава, че ги извършва. Разбира се това е нещо познато - католическите мисионери в Новия свят били възмутени от човешките жертвоприношения извършвани от индианците, но съвсем не мислели за тези, които били изгаряни на клади в самата Испания. Но както казва др. Сталин, смъртта на един е трагедия, а на хиляди е статистика. Ще рече, че проблемите, които ги има в измамния идеален свят биха били трудно забележими на фона на някаква обща статистика. Затова решението да се представи проблемът и като индивидуално съдба е много удачен, тъй като прави случващото се по-разбираемо. В семейната единица на героят попада едно бебе. Подобно на древна Спарта и в този идеален свят има обаче място само за идеални бебета. Останалите ... се освобождават Другаде, т.е. се убиват. Това дете обаче е по-особено - то носи белега на пазителите. Но какви са шансовете да бъде спасено в едно общество, което след "сутрешната инжекция" не разбира какво точно ще извърши?

Един по-различен филм, сред морето от латино и турски сериали около нас.

[Last roman]

Честно казано филмчето се оказа приятно, но и повърхностно. Единствено ми хареса диалогът между пазителя и шефката на колонията, който в общи линии предава и същността на обществото им. Като за пуберска аудитория - става. На моменти ми замяза и на "Дивергенти". Лично аз препоръчвам на любителите на подобни утопични сюжети "Градът и Звездите" на Артър Кларк, откъдето предполагам е взаимстван и този роман.

Редактирано Октомври 23, 2014 от Last roman

[Galahad]

Идеята на филма не е да представи едно утопично общество, а по-скоро един абстрактен модел на общество. Абстрактен в смисъл на изчистен от индивидуални особености, които да свържат модела с конкретна държава и конкретен момент. Повече се търси символика и се игнорират детайли, които могат да отклонят вниманието от нея. Иначе при този сюжет ако се вкарат задължителното количество сълзи за латиносериал, филмът отиде на 10 серии.