Симеон II „Една необикновена съдба“

[mnogoznaiko]

Шестгодишният Симеон става „детето цар" през 1943 година след неочакваната смърт на баща му цар Борис III. Деветосептемврийският преврат от 1944 година обаче слага край на монархическото управление в България и царското семейство е прокудено в изгнание – през Истанбул, в Александрия, в Мадрид.

Точно половин век по-късно прогоненият цар се завръща в България и е посрещнат възторжено от хората, които в трудните години на прехода виждат в него надежда за бъдещето. В отговор на тези очаквания само няколко години след това цар Симеон II печели демократичните избори и става първият монарх, който поема кормилото на държавата си като министър-председател. С ясно разбиране за повелите на времето Симеон II води България към влизане в НАТО и Европейския съюз – две мечти, които се реализират съответно през 2004 и 2007 година.

В този непринуден разказ за своя живот авторът говори от гледна точка на изумителния си жизнен път, засяга напълно непознати досега факти, разкрива тайни, които са били встрани от общественото внимание.

Авторът ни предоставя уникални свидетелства за времето, в което е живял далеч от Родината си, но е бил емоционално свързан с нея. Събитията са разказани от първо лице и носят емоционалния заряд на преживяното, но и с голяма доза реализъм. Дългогодишните записки и съхранените лични спомени са послужили за основа на тези мемоари. Книгата не е хронологичен житейски разказ, а по-скоро низ от увлекателно пресъздадени събития, които много пъти се преплитат в различните епохи.

· Богатият опит на Симеон II на международната обществена и политическа сцена, срещите и контактите с ярки личности със световен престиж, сред които много държавници и министър-председатели, родствените му връзки с европейските кралски семейства правят книгата интересна не само в България, но и за читатели по целия свят. Настоящите мемоари са насочени и към международната публика и авторът още в предговора на книгата се извинява пред българските читатели за подробности от историческо и географско естество, които са добре познати за нас: „Нека сънародниците ми ме извинят – настоящата книга, насочена към международната публика, съдържа много подробности, най-вече от географско и историческо естество, които за нас са очевидни факти”.

· „Една необикновена съдба“ е неподправената изповед на човека, който през целия си живот не просто следва историческите процеси, но и ги направлява според разбиранията си за чест, морал и отговорност към българския народ.

Редактирано Октомври 22, 2014 от КГ125

[Galahad]

Не съм имал възможност да прегледам книгата, но предполагам, че интересът към нея ще е доста голям, защото ще хвърли светлина върху един доста тъмен период от българското минало. В продължение на 45г. из България се въртяха всевъзможни митове и догадки за съдбата на цар Симеон ІІ. Някои неща се изясниха след 1989г., но като цяло все още има доста неясни моменти. Много пъти по време на дискусиите във форума е ставало дума именно за този остър дефицит от литература за това, което се е случвало през последните 70г. Затова несъмнено автобиографията на един от основните участници в събитията би представлявала голям интерес.

Има и някои въпроси в сравнителен аспект, които също ще е полезно да бъдат изяснени. Превратите при малолетен и непълнолетен владетел са били много често явление, но по една или друга причина не е имало възможност да бъдат погледнати именно през неговите очи.

В нашата история има и доста случаи на принцове, които прекарват живота си в изгнание - такива са синът на Константин Тих, който е бил прогласен за цар, Иван Стефан, Йоан Комнин - синът на цар Смилец и други. Но това, което знаем за тях най-често е от откъслечните сведения на чудите летописци. разбира се за чужди владетели има повече информация, но пък тя е по-трудна за асимилиране от българския читател, защото по-широката публика често не е запозната с особеностите и историята на неговата страна. Имаше примерно филми за далай-лама, за последния китайски император и дори за последната китайска императрица. Но те отразяват как чужденци са видели случващото се в чужда държава, а не как е изглеждало на някой местен, а още по-малко на самия владетел.

Разбира се има и автобиографии на владетели, напр. на византийския император Йоан Кантакузин, но по-стечение на обстоятелствата за България един поглед от двореца към държавата е ново явление.

[Stefan Iv]

Не преувеличавай. В историята мемоарите не се смятат за надежден извор, защото са писани след събитията и неличеприятните факти са премълчани, а други преекспонирани.

[Galahad]

Е то това важи за цялата "научна" литература по въпроса от последните 70 години!

[Stefan Iv]

Е точно тя не ползма мемоарите като основен извор, даже се стреми да не ги използва.

[Last roman]

една по-различна биография на т. нар. цар:

https://sites.google.com/site/bgcoffe/simeon-sakskoburggotski

[Galahad]

Ами то и хората не ползват тази "научна" литература като основна информация за периода, даже изобщо не я ползват. Мемоарите са си основен източник на информация за дадени събития, наред с документите доколкото има такива и различните паметници/находки. Пък то у нас и на документите за тези 70г. много не може да се вярва, даже хич.

една по-различна биография на т. нар. цар:

https://sites.google.com/site/bgcoffe/simeon-sakskoburggotski

Е, то има и по-различни биографии примерно и за Георги Първанов , Сергей Станишев , Людмила Живкова и Георги Марков и за още много други. Та ако ще вадим жълтините доста пикантерии могат да се пуснат.

[Stefan Iv]

Да вярваш на мемоарите вместо на документие е лош подход.А ти всъщност прочете ли мемоарите на царя.?

[Galahad]

Да вярваш на мемоарите вместо на документие е лош подход.А ти всъщност прочете ли мемоарите на царя.?

Какво разбираш под документи - онези дето др. Сталин ги е отмъкнал и др. Путин все още не иска да ни върне за да не се види какво е било в действителност или фалшификациите тиражирани от Народната власт (като пуснатата по-горе статия списана от КДС)?!?

На вторият въпрос: А ти прочетели какво съм написал или коментираш отговорите ми на принципа на др. Живков: "Повече написал, отколкото прочел"?!?

[Stefan Iv]

Какво разбираш под документи - онези дето др. Сталин ги е отмъкнал и др. Путин все още не иска да ни върне за да не се види какво е било в действителност или фалшификациите тиражирани от Народната власт (като пуснатата по-горе статия списана от КДС)?!?

На вторият въпрос: А ти прочетели какво съм написал или коментираш отговорите ми на принципа на др. Живков: "Повече написал, отколкото прочел"?!?

То естестевено всичко което не ни изнася е фалшификат.

Аз го прочетох и точно за това ти зададох въпроса. Като не си чел нещо, е смешно да раздаваш оценки.

[Galahad]

Ти определено караш по Живковия почин повече да пишеш, отколкото да четеш.

В продължение на хилядолетие автобиографиите на основни фигури в управлението на една държава винаги са били обект на голям интерес и винаги са били ценен източник на информация. Сиреч въпросната книга също ще е такава независимо от това, какво точно е написано в нея.

А за фалшификата - ама да напомнял ли за липсващите листи от досието на Гоце, които по обем са си направо за една средно голяма биография?!? И на това му викаш документ при положение, че липсва по-голямата част от него?!?

[Guest]

Сиреч въпросната книга също ще е такава независимо от това, какво точно е написано в нея.

?

Това е достойно да влезе при научните бисери, ако не друго поне с това да се прочуе нашата научна мисъл. Ученото си е учено

[Galahad]

Ами в науката когато няма облаци се казва, че няма да вали. Опит и знание.

За 5000години винаги разни текстове с автобиографичен елемент са се радвали на огромен интерес - като се почне от надписи на владетелите от Месопотамия и фараоните на Египет, мине са през ханските надписи и надписа на Иван Асен за битката при Клокотница, мемоарите на Вилардуен и Йоан Кантакузин и се стигне до записките на Захари Стоянов, дневниците на Богдан Филов и Стефан Стамболов или спомените на Павел Шатев. Винаги когато има една историческа личност, автобиографията се е радвала на огромен интерес. Знание от натрупания опит - това е науката.

Редактирано Октомври 29, 2014 от Galahad

[ABBEY18]

Е, нека не изкарваме Симеон, голям български владетел. Не бяха ли регентите тези дето управляваха България след кончината на Борис три. Беше министър председател и то спорно успешен, но безспорно успешен за себе си, ама то и там май се провали. Юпитата го позадминаха. Хайде реално, без припадъци........

[Galahad]

Ами при положение, че българските граждани искаха да са в ЕС и той успя да го постигне определено го прави най-успешния премиер от периода на упадъчния социализъм, а и въобще от 1944г. насам. Докато той беше премиер заплатите скочиха драстично и за пръв път се появи проблем с места за детските градини, които до него опустяваха заради демографския срив.

А за книгата - аз си служа с фактите. Ето и последния пример от днешните новини:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1331898

Около месец след като са започнали продажбите на "Мерси за момента" от книгата са били купени 442 000 екземпляра, а това е донесло на Валери Трирвильор 1,3 милиона евро. За сравнение: средните годишни продажби във Франция на романите, удостоени с награда "Гонкур", е около 400 000 броя.

По всичко личи, че и френските цоциалисти са също тъй цинични в отношението си към бедните хора както българските им съидейници:

Валери Трирвильор пише в книгата си, че Франсоа Оланд е имал навика да се надсмива над бедния й произход. Трирвильор е родена в бедно семейство в Западна Франция и е пето от общо шест деца. По думите й, Оланд я е наричал "Козета" - на героинята на Виктор Юго от "Клетниците".

Както казах - подобни книги винаги се радват на голям интерес дори и да се отнасят за пълна мижитурка и некадърник като Оланд. Науката - това е познанието натрупано от опита, което позволява повтарящите се факти да бъдат установени като закономерност.