Отиди на
Форум "Наука"

Откраднал ли е Антон Дончев "Време разделно"?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Тази мисъл ми се върти от доста време в главата. Стилово и като внушение "Време разделно" е съвсем различен роман (на етажи по-високо) от посредствени книжки като Дончевото „Сказание за времето на Самуила“, която е на инфантилното социалистическо-народняшко ниво на един некадърник като Димитър Мантов например. Не е по-различно положението и с Дончевото „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес". Това ме накара преди няколко години да се усъмня, че Дончев е автор на "Време разделно" и да заподозра, че всъщност той е откраднал текста. Преди малко, преглеждайки един материал във "Фрогнюз", попаднах на коментар на потребител с прякор "Страхил", съвсем директно потвърждаващ моите подозрения, цитирам:

Антон Дончев не заслужава дори и помаците да се занимават с него. В ДС знаят как точно Дончев открадна от великата и таланлива Фани Попова-Мутафова ръкописа на "Време разделно". Спорът кой е автор на книгата е излишен. Просто четете Фани Попова-Мутафова и сравнявайте. Такива редове нещастният и семпъл Дончев не е в състояние да напише.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Че Дончев е бездарен номенклатурчик - няма съмнение. Освен това е и много, много прост човек.

Че романът е откраднат и дообработен по партийна поръчка - няма съмнение.

За съжаление покрай популярния филм, за много хора В.Р. е български роман номер едно. Много жалко.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Не бих се учудил, защо не. Работата е, че врее разделно ми изглежда сериозно повлияно, меко казано, от мостът на дрина на Иво Анрич,но и от други негови работи,(примерно травнишки хроники) от маниера му, от позициите му и т.н. Който и да е авторът на време разделно, е заемал с широка ръка от андрич и може би оттам различната стилистика. Нищо чудно да е Мутафова, както преполага аспандиат, къде по-задълбочена от дончев, но се е и поддала на изкусителното влияние на майстор като андрич в романа. Честно казано, никога не съм му бил фен (на романа).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не бих се учудил, защо не. Работата е, че врее разделно ми изглежда сериозно повлияно, меко казано, от мостът на дрина на Иво Анрич,но и от други негови работи,(примерно травнишки хроники) от маниера му, от позициите му и т.н. Който и да е авторът на време разделно, е заемал с широка ръка от андрич и може би оттам различната стилистика. Нищо чудно да е Мутафова, както преполага аспандиат, къде по-задълбочена от дончев, но се е и поддала на изкусителното влияние на майстор като андрич в романа. Честно казано, никога не съм му бил фен (на романа).

Не съм чел нищо от Андрич, така че.... пауза. А за авторството на Мутафова мнението не е мое, а на някой си "Страхил" от форума на Фрогнюз. За съжаление не съм чел нищо и от Мутафова. Но дали ще е тя или някой друг, трудно бих бил убеден, че Дончев е написал ВР. Всъщност другарите имат навика да крадат чуждо творчество открай време. Шолохов например краде ръкописа на "Тихия Дон" от някакъв белогвардейски офицер, ако не ме лъже паметта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

OT Не! Шолохов не краде труда от белогвардейски офицер, а описва такъв. Но по-късно разбира, че един от прототипите му Павел Кудринов е емигрирал в.....България в с. Княз Александрово Видинско, след разгрома от 22-ра. След 9-ти септември е арестуван и пратен в лагер. Освободен през 55-та. Пише писмо на Шолохов иска среща но не успяват да се видят. Но след писмото вече има потвърждение, че несъмнено автора на "Тихия Дон" е Шолохов. Кудринов не успява да получи така желаната 'красная пашпортина' и се завръща в България, където бачка в ТКЗС-то и умура блъснат от влак през 67-ма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не смятам, че Време разделно е нещо велико. Филмът беше атрактивен, в смисъл, че имаше доста сцени на секс и насилие, които по принцип рядко се пускаха по кината.

Но иначе твърде малко прилича примерно на Под игото или Железния светилник. Тях често ги цитират дори заради чисто битови сцени, защото са представени много образно. Йовков също има насилие за Индже, но и там художественото изпълнение е на много високо ниво. Мутафова също не е особено силен автор, но то като нямаше друго, дето се вика и ракът е риба. Но и на двамата творчеството носи белезите на епохата - изпълнени са с дребнавост, пошлост и задълбаване в мръсни историйки. По-достойни са за донос, отколкото за роман. Дим. Димов примерно също обича главните му героини да са пропаднали жени, но те притежават някакъв особен чар и изразителност (не особено добре показани в съответните филми). Въобще при класиците има силни образи, а събитията са по-скоро фон. А при двамцата, за които се говори, нито има силни образи, а и събитията някак се губят в недодялани опити да се натрапи нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Филмът пропусна да стане много голям, но книгата никак не е лоша.

Сега Антон Дончев да я е крал..... всичко казано горе са само това, дето му казват догадки и косвени доказателства. Може просто в следващите книги да не се е старал достатъчно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така като гледам повече коментари изхождат от идеологически позиции, които нямат нищо общо с литературата. Каквото и да си говорим Дончев е стилист и трудно може да бъде сбъркан с Фани Попова-Мутафова например, както се цитира в уводния пост. И балканската награда за съвременна проза която получи през 1998 (или 1999 беше) за "Странния рицар на свещената книга" и тя ли е плод на плагиатство и връчена по партийна линия, щото е от нашите? За мен лично дори в стилистично отношение този роман е по слаб от "Време разделно" или "Сказание за хан Аспарух...", но пък може би точно, защото е по-семпъл и стегнат в това отношение, е и по-читаем (на мен ми допадна повече от предните две заглавия).

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам дали романът е откраднат точно от Фани Попова-Мутафова, но стилът на В.Р. е страшно безличен. Романът е като въртележка. разнородни описания, липса на историчност, като нахвърлени неща накуп. Образите са лишени от съдържание. Няма развитие на героите - може да е взето нещо незавършено и после дообработено за да се получи романът. Мисля, че има определени откъси, които определено не са на Дончев. Сега книгата не ми е под ръка, за да ги търся.

При Дончев принципно няма запомнящи се герои. Просто човекът няма писателска дарба. "Терес, Слав и Аспарух" е една голяма боза - та в училищен кръжок по литература може да се напише нещо по-добро.

А "Странния рицар на свещената книга" го получих като подарък за рождения ден. Прочетох го и половин месец по-късно дори не можех да си спомня какво аджеба имаше в този роман. Образи - няма, сюжетът - като въртележка на панаир - като слезеш от нея, не си спомняш какво е било пред очите ти. Не знам кой е оценил в чужбина романа. Но романите на Дончев продължават да се лансират в чужбина с превод на държавна поръчка. Имаше нещо в интернета от журналистка-българка в Холандия за нов холандски превод на В.Р. Така че номенклатурната подкрепа си я има.


Дим. Димов примерно също обича главните му героини да са пропаднали жени, но те притежават някакъв особен чар и изразителност (не особено добре показани в съответните филми). Въобще при класиците има силни образи, а събитията са по-скоро фон. А при двамцата, за които се говори, нито има силни образи, а и събитията някак се губят в недодялани опити да се натрапи нещо.

Екранизацията на романи в българското кино е по правило доста слаба (за голямо съжаление).

Без да си чел романа предварително е трудно да схванеш какво се развива на екрана.

Филмът "Тютюн" е примерно негледаем.

Иначе Димитър Димов определено е заслужавал да се превежда в чужбина.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А "Странния рицар на свещената книга" го получих като подарък за рождения ден. Прочетох го и половин месец по-късно дори не можех да си спомня какво аджеба имаше в този роман. Образи - няма, сюжетът - като въртележка на панаир - като слезеш от нея, не си спомняш какво е било пред очите ти.

Е, нали знаеш, разни хора, разни идеали. Аз пък изгубих сума време да я търся по разни книжарници и сега сред настолните ми четива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Време разделно" и на мен не ми допада, но със сигурност беше станал много популярен още преди да се появи филма. Може би е било заради реклама или идеологическа актуалност. Именно читаемост, за която спомена boilad, нещо което големите класици показват и мисля че е дарба, липсва на този автор.

За кражбата не знам сериозни доказателства. Изглежда е клюка, то кой ли не беше обвинен в кражба и плагиатство..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сега книгата не ми е под ръка, за да ги търся.

Молим:

http://chitanka.info/search?q=%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Българското кино винаги, и преди 89 и след нея страда от театралност. Нашите филми са по скоро заснети театрални постановки, отколкото кино.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така като гледам повече коментари изхождат от идеологически позиции, които нямат нищо общо с литературата. Каквото и да си говорим Дончев е стилист и трудно може да бъде сбъркан с Фани Попова-Мутафова например, както се цитира в уводния пост. И балканската награда за съвременна проза която получи през 1998 (или 1999 беше) за "Странния рицар на свещената книга" и тя ли е плод на плагиатство и връчена по партийна линия, щото е от нашите? За мен лично дори в стилистично отношение този роман е по слаб от "Време разделно" или "Сказание за хан Аспарух...", но пък може би точно, защото е по-семпъл и стегнат в това отношение, е и по-читаем (на мен ми допадна повече от предните две заглавия).

Ами трудно може да говорим за произведение на социалистическия реализъм, без да го разгледаме с основните му признаци - партийност (да е пълен с лъжи възхваляващи партията), идейност (да приповтаря глупостите от обикновено не много образования актуален лидер на партията), главният герой да е на новото време и т.н. То е все едно да говорим за произведенията на класицизма или романтизма без да споменаваме характерните белези на стила. В случая имаме стил при който се набляга на унизително натягане на властта и твърде малко на художествените достойнства. По тази причина примерно автори като Талев и Чудомир са класици за народа, ама не и за Народната власт. Мястото на тези двама автори е при Вазов и Алеко, ама в соцучебниците са в категорията "други автори".

Романът стана популярен покрай филма, както книжката на Хайтов покрай филма за Петко войвода. Но в онази епоха на вечер на бълг. зрител се полагаха по 2 филма и то не всяка вечер, защото в понеделник имаше театър, в сряда опера, а в петък филмът беше задължително съветски. Тъй че не беше трудно да се хареса един филм. "Козият рог" примерно се прослави като порно, заради голите сцени. А филмът Време разделно е направен с много пари, да не говорим за сцените с насилие и секс, във време когато нямаше толкова много филма с такова съдържание по кината. Но иначе от филма се запомня заглавието, което не е собствена авторова приумица, а си е заемка от фолклора. Другото, което се помни са по-скоро простотии: "Викай ми Елице, че от утре ще ми викаш майко". Някои недостатъци на филма са стандартен проблем при екранизиране на някое произведение, тъй като трябва да се сбие съдържанието до нещо, което ще трае час и половина. Но наистина някои моменти от филма са съвсем неразбираеми ако не е прочетен преди това романът.

Що се отнася до летописа на поп Глигорко, който е нещо като основа на филма и романа - е, вече в сравнение с него и филма и романа са пълна боза.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Наистина, има историческо отстъпление, правилно критикуват от християнска позция хората в коментарите. През 17 век чанове в църквите ... Но това е социализма - видимо данък на времето има в иначе много много силната книга.


Филмът беше свързан с Възродителния процес и го удари на масовост и "суперпродукционност" Па и много пари отидоха там.. Обаче книгата, по какъвто и повод да е публикувана, си е висока класа. .

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тя си е продукт на времето си - но пак е много, много добра, чисто като художествено произведение. Дълбока е, за разлика от филма..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз по-скоро бих ви насочил към прикачените към книгата коментари взети от чуждия печат

http://chitanka.info/text/2249/45#textstart

Това разбира се е търговска уловка - през соца държавата издаваше доста книги на бълг. език и ги раздаваше безплатно в чужбина. аз имах една кратка история на България на руски и една за видни личности от България (разбира се 50% бяха комунисти за държава с 1300г. история) на немски. Та като на всяка книга рекламите и на тази са хубави.

По същественото обаче е, че книгата се е оказала доволно неразбираема, което ще рече, че авторът или се е уплел в шмекерии или му е трудно да се изразява добре, Та вижте един от коментарите:

АНГЛИЯ

Голям, правещ дълбоко впечатление роман от XVII век за потурчването на Балканите с огън и меч и за раждането на един мит за героична съпротива от мащаба на епоса за крал Артур и рицарите на кръглата маса.

ОБЗЪРВЪР РИВЮ

Първо по повод на възмутителното сравняване на Време разделно с романите за крал артур

s11646.gif

А сега забележете - написалият коментара е останал с впечатление, че се касае за роман от ХVІІв. ?!?

Описанията на пейзажите и битките са грандиозни… книгата успява да пресъздаде една епоха и едно място на действие, които би трябвало да бъдат далечни и мъчно разбираеми за средния читател. Антон Дончев създава чувство за близост с неспокойната левантийска история, от която и до днес, три века по-късно, светът продължава да се интересува.

НЮ СТЕЙТСМЪН

То всъщност грандиозни битки няма, но поне този критик откровено си е признал, че написаното е мъчно разбираемо. Разбира се мъчно разбираемо за средния читател - сиреч, на който му се струва, че голият крал е гол, значи е глупак.

Това е документална история за действията на хората и за събития, които без съмнение авторът е проучил задълбочено.

Но той успява да плени нашето внимание и с друго — като живо пресъздава личните отношения между своите герои, разяждани от любов и страст. Чудесно изваян е и суровият пейзаж на планинската област, където се развива действието.

МОРНИНГ СТАР

И тези не са схванали доколко Дончев действително е проучвал миналото. И отново добре че е пейзажа, т.е. фона, та да може да се каже добра дума за картината.

А разбира се е имало и такива, които са си разбирали романа както им отърва. Тези явно са любители на кръстоносни походи и верски войни:

Жестока и правдива история. Упорита борба с исляма, постъпките на тези силни хора са разказвани с несравнимо майсторство в този голям епически роман.

АРЕНА — ВЕРОНА

Докато според това евротолерантността между героите направо прелива:

Книгата се изгражда като непрекъснат сблъсък на различни гледни точки, които налагат да се променят формата и същността на нещата. Поп Алигорко и Венецианеца, двамата идеологически противопоставени свидетели, които се срещат, разделени от вековна омраза, накрая се научават да преценяват и уважават взаимно особеностите на чуждата цивилизация.

ИТАЛИАНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ

Общо взето май повечето са коментирали без да се претоварят с четене и разбиране на романа, като причината в такива случаи най-вероятно е, че творбата изобщо не бива.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Хм, още порция словоблудие на Миленчето Фучеджиева.

Всъщност за каква "историческа памет" става дума, след като романът на Дончев прелива от откровен анти-историзъм... и манипулации - чановете в църквите, мнимият отец Паисий...

Щом Фучеджиева смята, че това е един от най-добрите български романи, в нейната глава цари не по-малка обърквация...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Прочетох изказвания, които са, меко казано, остри. Авторите на тези изказвания биха ли дали някакъв линк за това какво те самите са написали (разказ, повест, каквото и да е), че да добием представа колко разбират от писане.

Аз не виждам особена разлика в стила на "Време разделно" и другите творби на Дончев. Иначе съм според мен най-добрият негов роман е "Странният рицар на Свещената книга".

Дончев има красота и образност на езика, която при друг автор (чуждестранен или български) не съм срещал. Единствено Толкин би могъл да му съперничи в това отношение (ако има някой друг, подсетете ме, нямам претенции, че съм изчел цялата световна литература). Та на фона на това да се каже Дончев бил "бездарен" ...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В голяма степен е вярно. Сега Толкин... твърде далеч, но е вярно.

Сцената с чановете си е чисто литературна, какъв историзъм или аинтиисторизъм търсите там??

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...