Индианските автобиографии и техните български издания

[Black Wolf]

Книгата "Вождът Многото Победи: автобиографията на един индианец от племето кроу" е един от класическите образци на жанра на индианските автобиографии - популярен жанр, който има стотици образци.

Някои от тези книги са сухо историко-етнографски, в други авторите (разказвачите и записвачите) са направили един по-ярък и сочен разказ.

Във всеки случай тези автобиографични разкази са ценен принос към познанията за индианската история, бит, обичаи, религия и пр. както в по-отдалечените, така и в по-новите времена.

Настоящата книга ми направи силно впечатление навремето, и намислих много отдавна да се издаде на български. Книгата беше преведена ок. 1995-96 г., но идеята успя да се реализира чак сега... Доста време мина.

"Многото Подвизи" е едно от първите автентични описания на живота на американските индианци през 19 в., които излизат на български език.
Ако някой мисли, че това е нещо като романите на Карл Май, Майн Рид и пр., трябва да предупредя, че настоящата книга няма нищо общо. Това е описание на истинската история и живот на индианците от миналото, такива каквито в действителност са били.
Поне за мен е страхотна книга. И мечтана 18 години...

http://www.book.store.bg/p108410/vozhdyt-mnogoto-podvizi-frank-b-lindyrman.html

Американския художник Бил Холм, наш приятел, даде разрешение една от картините меу да се използва за корица, което е чудесно.

Всъщност това е втората подобна книга, издавана на български. Първата, изадена през 1995 г. е прочутата "Говори Черният Лос" (която разбира се излезе под промемено заглавие, уж "по -търговско"... )

[КГ125]

Браво!!!!

През 7о-те е издадена една твърде ценна откъм етнографска и чисто историческа ако щете информация книгга "Моят живот сред индианците" - един американец беше попаднал и дълго време живял сред племето черноноги, съседи, ако не ме лъже вече паметта, на сиуксите.

[Black Wolf]

Джеймс Шулц - много интересен човек. ТУК.

Трябва да допълня статията, защото я написах доста набързо преди време.

Все пак искам да подчертая, че "Моят живот като индианец" (това е оригиналното заглавие - My Life as an Indian) не е точно документална автобиография, а белетризирана. Все пак е худож. творба, а не чисто документална.

Въобще творчеството на Шулц е изключително интересно, главно като едно автентично пресъздаване на атмосферата от онова време и точното описание на реалиите на индианския бит и култура, но това са си романи. Много достоверни, даващи съвсем автентични описания на индианския бит, обичаи, социални и личностни взаимоотношения, менталитет и пр., но все пак романи.

Той има само една документална книга в тесния смисъл на думата - "Децата на Бога Слънце". Писал е и статии в списания, които са ценни от етнограф. гледна точка.

[КГ125]

Точно - Джеймс Шулц! ) Странно, аз я помня като документално - автобиографична тази книга, а не като художествена. С жълти корици и ситно отпечатани страници.

Редактирано Септември 17, 2013 от КГ125

[Joro-01]

И приятелите му Бери и Дорест кон...

Имаше го в списанието / комикса "Дъга", но не помня в кои броеве, който желае да търси - http://razkazivkartinki.com/

[Black Wolf]

Точно - Джеймс Шулц! ) Странно, аз я помня като документално - автобиографична тази книга, а не като художествена. С жълти корици и ситно отпечатани страници.

Навремето така беше представяна. Кой да знае, че всъщност не е баш документална - нямаше хора, които да разбират от тематиката.

[КГ125]

Ми то си е подбробна и обективна автобиография. Нямаше измислица, токолкото помня.

[Black Wolf]

Просто фактите от живота на Дж. Шулц са си малко по-инакви.

[КГ125]

Аааа... ех, Америка.. )

[Black Wolf]

Дж. Шулц е както казах много интересен автор. Аз имам специално отношение към него, като член на James Willard Schultz Society и поради факта, че неговата че книга бе първата прочетена от мен книга, описваща по автентичен начин индианците и техния живот.

Това, че творчеството му е белетристика не променя автентичността на поднесения материал.

Специално за "Моят живот сред индианците" може да се каже, че е смесица от лични преживявания и худ. литература.

В послеслова творческият метод на Шулц е доста точно описан:

Шулц не е измислял сюжетите на своите произведения, всичките му книги разказват за действителни събития от недалечното за автора минало или случки, описани в индианските легенди. Авторът разказва това, което е чул от старците или сам е видял. Героите на всичките му книги са индианците, такива, каквито са, не романтично възвишени деца на природата и не кръвожадни злодеи, а просто хора, които се радват и страдат, хора с всичките им достойнства и недостатъци. Затова произведенията на Шулц представляват истинска епопея за живота на прерийните индианци, те дават художествено ярка и научно достоверна картина, изобразяваща индианските племена в последния период от независимостта им, преди да бъдат насилствено настанени в резервати, а така също и началото на живота им в резерватите.

Книгата на Шулц „Моят живот сред индианците“ по форма на изложението се отличава от останалите му произведения. В романите си Шулц или не фигурира, или се явява в ролята на слушател. В „Моят живот сред индианците“ авторът и жена му Нет-ах-ки са главните герои. Както личи от названието, тя е написана като автобиографична повест. Фактически обаче не е съвсем така. По-голямата част от книгата е посветена на живота на черноногите така, сякаш е пристигнал при тях не в 1878, а в 1865 година или дори още по-рано. Шулц не би могъл да бъде очевидец на много събития, станали дълго преди пристигането му в прерията. Той пише, че през есента на 1870 година заедно с търговеца Бери построил Форт Станд Оф. В действителност Шулц е бил по онова време единадесетгодишен и е живял при родителите си далеч на изток в САЩ. Шулц не е могъл да види и безбройните стада бизони, за лова на които разказва така ярко и картинно, понеже към 1878 година почти всички бизони били вече изтребени. Авторът очевидно не е участвувал и във военните набези на черноногите срещу други племена, макар да ги описва като очевидец.

Формата на автобиографична повест за Шулц е литературно средство, което му позволява живо и образно да разкаже за живота на прерийните индианци през 1860–1870 година. И главното, като се представя за действуващо лице, авторът успява непосредствено да изрази мислите си, с пълен глас да заяви своите симпатии и съчувствие към индианците, да осъди хищничеството на колонизаторите.

Тук също има неточности. Стадата бизони в северните равнини изчезват през зимата на 1882-83 г. ("гладната зима"), така че Шулц ги е заварил, наблюдавал и участвал в големите ловове.

Последната битка на чернокраките с друго племе (с криите) става през 1885 г., и изследователите на творчеството на Шулц сочат, че той все пак е участвал в няколко военни експедиции през 1878-80 г., така че описва тези походи и като очевидец. Плюс големия брой разкази на индианци за такива походи, които той е записал.

[КГ125]

Малък бях, като я четох ми звучеше достоверно. Подарих я на едно читалище и няма как да я прегледам пак..

[Black Wolf]

Има я в Читанката, но има такива абсурдни текстови грешки (не става въпрос за правописни), че ще се чудя този тест дали може да се използва.

Например тук четем „Младежите и девойките на средна възраст от племето на черноногите постоянно организираха бойни походи на групи от по десет-петнайсет души и дори повече.“

Всъщност пише „Младежите и мъжете на средна възраст… на групи от по десет до петдесет човека и повече“.

Който е подготвял текста е подходил крайно немарливо!