Отиди на
Форум "Наука"

Войната на Съдния ден


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Близкият изток, както и преди 40 години си остава една от най напрегнатите точки на земното калбо. Обаче, ако по рано в региона една след друга избухваха войни за територии, то в наше време много се промени. Сега египетската армия се бори не с израелските танкове, а с собствените си граждани-ислямистите братя мюсюлмамани.

Бившите съюзници на египтяните-сирийците са заети също със свои проблеми. В Сирия вилнее жестока гражданска война между светски настроения диктатор и крайни ислямисти.

Извечния враг на тези държави Израел остава и до сега обкръжен от врагове, най малкото и досега върху израелците падат самоделните ракети Касам на движението Хамас.

Днес освен гражданите на тези държави малко хора помят, как тези държави вплетени в смъртоносна схватка воюваха за своето право.

Есента на 1973 на полетата на сраженията в синайската пустиня и на голанските възвишения се срещат един срещу друг в безмилостно сражение стотици хиляди войници и офицери, няколко хиляди танкове, БМП, БТР и множество артилерия, стотици самолети и вертолети.

Именно в това време започна петата война, известна като "Войната на съдния ден", тогава на 6 октомври 1973 в съдния ден, най святия ден от еврейския календар, Египет нападна от Синай, а Сирия от голанските възвишения.

От всичките шест арабо-израелски войни именно петата се оказа най тежка за Израел и постави на карта самото съществуване на държавата.

Тогава в началото на октомври, в резултат на пробива на линията Барлева и разгрома на израелските части беше фктически открит пътя за Тел-Авив. Командващия фронта Шмюел Гонен, губейки контрол над ситуацията, беше принуден да предаде командването на Ариел Шарон. Доайена на съветския дипломатически корпус в Египет адмирал Илиев и посланика Виноградов посъветвали Садат да се възползва от успеха и да продължи настъплението към Тел Авив. Обаче, египетския президент не вниквайки в ситуацията заявил "Аз имам други планове, нека израелците настъпват, а ние ще ги бием". Възможно е това решение на Садат да спаси света от трета световна ядрена война.

Във всеки случай, както стана известно после, в тези решаващи дни президента Голда Майер е наредила да подкачат на самолетите ядрени бомби.

Това, че петата арабо-израелска война се оказа най мащабната говорят такива факти и цифри. Въоражените сили на Египет след мобилизацията наброяват 833 000 души ( от тях в оперативните войски 310 000 души). Египтяните развърнали 2 танкови дивизии, 2 механизирани дивизии, 8 пехотни дивизии и 20 самостоятелни бригади (1 бригада на президентската гвардия, 3 десантни, 3 спецназ, 3 танкови, 1 ракетна въоражена с ОТР (Оперативно-Тактически Ракети), 1 инжинерна и 3 артилерийски).

Танковия парк наброявал 2400 танка (основно съветско производство Т-54/55, Т-62, ПТ-76, а също и Т-34, 2400 БТР и БМП, 1120 артилерийски системи с калибър 100 мм и по голям, 70 установки тактически ракети и 30 установки ОТР, 360 ЗРК (Зенитно Ракетни Комплекси) и 2750 зенитни оръдия, а също и 2500 ПТУРС (Противо Танкови Управляеми Ракетни Системи). Авиацията се състояла от 420 изтребителя (160 МиГ-21, 60 МиГ-19, 200 МиГ-17), 130 изтребител-бомбандировачи Су-7, 48 бомбандировачи (18 Ту-16 и 30 Ил-28), 70 военно транспорти самолета (30 Ан-12, 40 Ил-14), около 80 вертолета Ми-6 и Ми-8, ВМС наброявали 28 кораба.

Най близкия съюзник на Египет, армията на Сирия след мобилизацията наброявала 332 000 войници и офицери (в оперативните войски 140 000 души). Сухопътните войски се състяли от 2 танкови дивизии, 3 пехотни дивизии, 21 самостоятелни бригади (1 бригада на президентската гвардия, 5 пехотни бригади, 2 механизирани, 4 танкови, 5 артилерийски, 1 спецназ, 1 бригада ОТР, 2 инжинерни), десантен батальон и батальон пустинна гвардия.

Техническия парк наброявал 1820 танкове, 1300 БМП и БТР, 655 артилерийски оръдия с калибър 100 мм и по голям, 20 ОТР, 360 ЗРК,1900 зенитни оръдия. ВВС наброявали 230 изтребителя (110 МиГ-21, 120 МиГ-17), 45 изтребители-бомбардировачи Су-7, 16 транспортни самолети (12 Ил-14, 4 Ил-18), 36 вертолета.

Освен това, на сирийския фронт действали също войски на други арабски страни. Ирак предоставил 3та танкова дивизия в усилен състав (20 000 души, 300 танка, 300 БТР, 54 оръдия), а също 73 самолета (18 МиГ-21, 7 МиГ-17, 32 Су-7 и 16 Hawker Hunter), Йордания и Саудитска арабия по бронетанкова бригада, Мароко механизирана бригада, организацията за освобождение на Палестина 2 бригади със специално назначение.

След позора на шестдневната война превъоръжението, а по точно пресъздаването на бронираната мощ на арабските армии в 1967-1973 вървяло с безпрецедентни темпове и всичко това под ръководството и при непосредственото участие на главния участник на арабите- Съветския Съюз. Така например, през този период Египет получил от СССР 1260 танка Т-54/55, 400 Т-62, 750 бронетранспортьори БТР-50 и ОТ-62, 150 БМП-1-последния писък на модата по това време, бронирано-разузнавателни машини БРДМ. Доставките на военна техника за Сирия били не по малко мащабни. Освен това, цялата бойна подготовка на арабските армии взели на себе си съветски военни специалисти.

Особено внимание се отделяло на ПВО на бронетанковите части които получили на въоражение ЗРК "Квадрат" и ЗСУ- "Шилка". В резултат противовъздушната отбрана на подвижните части на арабските армии порастнали рязко, особено добре било видно това по време на пробива на линията Барлева, когато ПВО създало защитен чадър, който израелската авиация така и не успяла да пробие.

На Израел, както някога на Германия се планирало да се наложи война на два фронта, само че, с тази съществена разлика, че между източния и западния фронт в Европа лежали хиляди километри, а в Израел една десетки и всяка грешка или неустойчивост на отбраната можела да доведе до пълна катастрофа.

Тази небивала мощ била събрана в ръцете на египетско-сирийското командване, и при това без да се отчита помощтта от техните съюзници-армиите на Ирак, Йордания, Мароко и ООП, обаче както показали всички последващи събития цялата тази военна мощ се оказала в доволно некомпетентни ръце.

В отговор на подготовката за нахлуване на своите арабски съседи Израел провел само частична мобилизация. В момента на започване на военните действия неговата армия наброявала 110 000 души. Сухопътните войски се състояли от 4 бронетанкови, 9 механизирани, 1 моторизирана, 1 десантна и 3 артилерийски бригади.

След мобилизацията численността на армиите нарастнала до 415 000 души (от тях 310 000 в оперативните войски). Сухопътните войски след мобилизацията се състояли от 40 бригади ( от тях 20 танкови, 12 моторизирани и механизирани, 4 десантни, 4 артилерийски), организационно сведени в 12 дивизии.

Техническия парк се състоял от 1850 танка (Шерман, М-48, АМХ, и примерно 150 Т-54/55 и ПТ-76, трофейни), 3000 БМП и БТР, 945 артилерийски установки с калибър 100 мм и повече, 75 ЗРК, 1000 зенитни оръдия, 930 ПТУРС. ВВС наброявали 352 изтребителя (150 А-4, 140 Ф-4, 50 Мираж-ІІІ, 12 Супер Мистерие) и 56 резервни изстребителя ( 20 А-4, 36 Ф-4), 8 бомбардировача Vautour, 66 транспортни самолета (6 С-130, 12 С-47, 10 С-97, 30 Noratlas), 50 бойни вертолета (8 Супер Фрелон, 12 СН-53, 30 АВ-205).

Главния доставчик на въоражение и основен съюзник на Израел след войната от 1976 продължавали да бъдат САЩ, които независимо от наложеното ембарго започнали активно да доставят в тази страна различна бойна техника и въоражение, сред които били и най съвременните на този момент танкове М60А1 доставени в количество 150 машини.

Още по време на войната от 1967 от САЩ срочно били доставени повече от 200 верижни БТР М113. През 1972-73 били доставени още 448 БТР и КЩМ (Командно Щабни Машини) М577 на базата на М113. Освен това била отремонтирана и трофейна техника-заловени БТР-50П и неговия чешки вариант ОТ-62 Топаз.

Обаче, американските доставки били явно недостатъчни и израелците се заели самостоятелно да модернизират цялата си техника, така например били модернизирани танковете Центурион, които получили израелското име "Шот" или както били наричани по частите "Бен-Гурион".

Към началото на войната във варианта Шот били модернизирани по голямата част от наличните 700 центуриона. Също така, били преоборудвани под израелски стандарти част от заловените Т-54/55 които получили английско оръдие L-7 и американски картечници, част получили и американски дизелни двигатели. Превъоръжените Т-54/55 получили име ТИ-67. Били приети на въоръжение и трофейни ПТ-76, на които били сменени картечниците и радиосвързочното оборудване.

По този начин танковия парк на ЦАХАЛ към есента на 1973 се състоял в своето мнозинство от остаряващи, модернизирани със свои сили танкове, получени от Англия и Франция, или пленени от арабите трофейни машини, и получени от САЩ съвременни образци.

Бойните действия във войната на съдния ден се водели кратко, всичко 18 дни и официално били прекратени на 25 октомври, като цяло петата аробо-израелска война завършила като първите четири, отново пълно поражение на арабските армии и само активната намеса на СССР спасила Египет и Сирия от пълна катастрофа и допълнителни териториални загуби.

По резултатите от тази достатъчно мащабна, но кратка война, воените специалисти отбелязали, че армиите на арабските страни действали успешно и грамотно само на началния етап при пробива на линията Барлева в синай.

Действията на израелците се явяват като пример за грамотна активна отбрана практически в хода на цялата война. Така например на синайския полуостров те осъществили удар по центъра на позицията на арабите, който при това не бил зает от противника (арабското командване не допускало възможността за възможност за преминаване на канала, макар че малко по рано собствените му войски го форсирали). Центъра на арабската позиция бил северния бряг на Голямото Солено езеро. Именно тази точка свързвала двете египетски армии. С загубата и всяко взаимодействие между двете армии се прекратило-канала който с такава трудност бил форсиран станал преграда в тила на египетските войски


В Сирия било демонстрирано, че един удар колкото и да е силен може да бъде локализиран. Бил използван контраудар в двата фланга на основата на ударната сирийска групировка. Геометрията на настъплението е такава, че дълбочината винаги е по голяма от ширината. От това се възползвала и израелската армия.

Данните за загубите в края на войната са различни в зависимост от източниците.

Известно е, че Израел са загубили убити между 2412 и 4000 души, и ранени от 4000 до 12 000 души.

Загубите в техника са по точни 420 танка (25%), 390 БМП и БТР (13%) и 160 самолета (30%).

Загубите на арабските страни са значително по големи 7600 до 21 000 убити, 8-25 000 ранени, 1270 танка (25%), 500 БМП и БТР (12%), 460 самолета и вертолета (43%), около 200 стационарни и 220 мобилни пускови установки.

Според американското списание Нешънъл Дифенс загубените израелски танкове са 420 машини. Обаче в книгата "Съвременни танкове" на Сафонов и Мураховски израелските загуби са оценени на "половината танкове намиращи се на въоражение"-тоест от порядъка на 850 машини. Тези съществени разлики може да се обяснят с това, че полесражението е останало в ръцете на израелците и те са ремонтирали всички останали подбити машини-свои и чужди. По сведения на съветски специалисти в арабските армии израелците са рамонтирали на бойното поле арабски танкове и веднага са ги хвърляли в бой. Навярно оттам идва и разликата в бройките. Американците отчитат само безвъзвратните загуби, само на собствена израелска техника, а съветските източници всички подбити танкове.

Съгласно един източник загубите на арабските държави съставят 368 самолета и вертолета, 1775 танкове и бронемашини, били убити 18 500 души, ранени 51 000 пленени 9 700 души; Израел загубил 114 самолета и вертолета, 810 танка и бронемашини, убити 2569 души, ранени 7500 и пленени 530 души.

Крайният резултат като цяло се оказал не от полза за арабските страни. При посредничеството на СССР и САЩ на 24 октомври бойните действия били прекратени на сирийския фронт, а на 25 октомври и на египетския.

След преговори през януари 1974 Египет и Израел подписали примирие. Сирия и Израел достигнали споразумение за разграничение на границата след 4 месеца. Израелските войски напуснали западния бряг на суецкия канал и Ел Кунейра, обаче съхранили контрола над голандските възвишения.

През март 1979 встъпил в сила египетско-израелския мирен договор, сключен в Кемп Дейвид от президента на Египет Ануар Садат и примиер министъра на Израел Менехем Бегин при посредничеството на президента на САЩ Джими Картър. Израел се изтеглил от Синай съхранявайки единствено контрол над ивицата Газа.

post-70-0-32635000-1376489605_thumb.jpg

post-70-0-06158400-1376489613_thumb.jpg

post-70-0-51025400-1376489620_thumb.jpg

post-70-0-08467900-1376489629_thumb.jpg

post-70-0-54591800-1376489638_thumb.jpg

post-70-0-79977900-1376489646_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Много хубава тема. Има доста интересни моменти в тази война, например участието на МиГ 25 от страна на Сирийската арабска армия, вкл. и с руски пилоти. В уикипедията няма да намерите, там има данни само за експерименталния отряд в Египет.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...