Отиди на
Форум "Наука"
makebulgar

Етично ли е откритие да бъде пазено в тайна?

Recommended Posts

Преди 4 часа, Avatara said:

С оглед на случващото се в момента, как мислите функционират ветрогенераторите в Централна Стара планина и фотоволтаиците в Добруджа?

Сигурни ли сте, че работят нормално?

Сигурни ли сте, че ще са в състояние да покрият експлотационните си разходи (дори не споменавам за инвестиционните такива)?

 

 

Г-н Аватар, обяснете за простия читател къде е уловката с тия ветрогенератори и слънчеви панели, че нещо не става ясно на къде биете! Обяснете по какъв начин единият тип вятър е полезен, а другия завихрения е вреден!? Да не би случайно защото бута на гаргите яйцата от гнездата?! Чудна работа!? :) Доколкото съм от Сливен съм наясно какво означава планински вятър и знам, че там горе перките се въртят почти постоянно.

Въросът с образованието е важен, доколкото явно се вижда, че дори и хора с висше образование, които дори водят лекции, са склонни да се занимават със странични дейности, от които може и да разбират по-малко. Има достатъчно примери за това. В случая с тези ветрогенератори е сигурно това, че единствената вреда е това, че перките могат да ударят някоя прелитаща гарга. Ползите от безплатния ток на ветрогенераторите обаче са достатъчно добре известни, и затова постоянно се строят нови, и все повече ток се генерира от тях, който дори става безплатен на някои места.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, Avatara said:

Добивът на цветни метали, изтеглянето и лаковите покрития едва ли са от най "екологичните" производства. Представяте ли си колко меден проводник ще е нужен ако всеки от използваните към момента автомобили бъде заменен с електрически такъв? Съмнявам се, че всички залежи от мед (Cu) на Земята няма да покрият подобно безумие. А електролитната мед освен за автомобили има и много други приложения, които също са важни. :)

В случая не говорим за екологични производства, а за екологичната следа която оставят произведените продукти. Със сигурност производството на медна жица не е чак толкова вредно сравнено със тоновете изгорели газове излизащи от двигателите с вътрешно горене. Съвсем различно е да имаш 4 намотки в гумите на колата които са произведени еднократно, и съвсем различно е двигателя ти да бълва тонове газове постоянно при експлоатацията му.  Преди време със същите аргументи сигурно са излизали традиционните строители, които са очерняли стоманата и желязото като строителен материал, но днес те са основен материал, въпреки че производството изисква малко повече усилия и енергия. Напрактика масовото производство на медни проводници за електромобилите може дори да доведе до усъвършенстване и до подобряване в екологично отношение на това производство, и съответно до снижение на цената.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Make Bulgar,

Най-учтиво Ви моля да се върнете назад и внимателно да изчетете това, което съм написал.

Но преди това Ви моля да ми отговорите на един много елементарен въпрос: Вие лично какъв точно вид производствен процес сте управлявали?* 

Ако сте управлявали такъв няма как да не сте запознати с действащите в момента международни, регионални и национални разпоредби и нормативни актове в т.ч. такива, касаещи екологията**.

 

Сега да поговорим за ветрогенераторите. :)

Ако наистина  поне малко познавахте тази технология нямаше как да не знаете, че един от хората допринесли най-много за развитието на тази технология е Жак Ив Кусто. Да, но той разработва една съвсем различна концепция (вертикална ос и турбина, вместо лопатки). Неговата конструкция гарантира много по високи стойности на КПД при много по ниски експлотациони разходи. Съвсем друг е въпросът, че след ветрогенератора потокът запазва своя ламинарен характер.

Ако поне малко разбирахте от динамика на въздушните маси нямаше как да не знаете какво е критерий на Рейднолдс (Re), както и какво е уравнение на Навие-Стокс (но за него все пак трябва да се знае какво е това частно диференциално уравнение и как се решава).

Ясно съм написал с какво се занимавам. Ако не сте запознат въпроса с ламинарните и турболентни въздушни потоци е изключително важен в ... медицината, микро биологията и микроелектрониката. Предполагам, че сте чували, че съществуват неща като "чисти помещения" и "операционни зали". Това, което се случва в тях важи с пълна сила и за откритите пространства, но в много по-големи мащаби и с много-по сериозни последствия.

Определено Вие сте човек с висока компетентност и притежавате задълбочен поглед върху дискутираната материя. 

Все пак моля да бъда извинен, но  "прелитащите" гарги са изключително интелигентни животни. Аз не съм убеден, че човекът е венец на природата, но това е лично мнение. :)

 

Сега за "медната жица". :)

Аз знам какво е меден проводник, но не знам какво точно е "медна жица". Простете невежеството ми.

Но нека да обсъдим Вашата теза. 

Да приемем, че средно в един автомобил се влагат допълнително 10 kg емайлирани медни проводници (ротор, статор, допълнително оборудване).

От средното си образование съм запомнил, че съдържанието на мед (Cu) в един тон руда средно е около 6% или това са 60 kg на тон руда.

Ако допуснем идеалният случай, при който в процеса на производство нямаме никакви загуби (идеален процес), би следвало един тон да е достатъчен за 6 автомобила. Според статистиката през 2016 година в света в процес на експлоатация са се намирали над 1 милиард леки автомобили. Да приемем, че се налага да заменим шестотин милиона с електрически.

И сега малко елементарна математика от началното училище.

Необходимо допълнително количество електролитна мед = 600 000 000 x 10 = 6 000 000 000 kg.

Мисля, че не е нужно да изчислявам, колко милиарда тона медна руда ще бъде нужна само за тези автомобили. Сега да се върнем отново към статистиката.

Очаква се броят на автомобилите към 2050 година да достигне 2,5 милиарда.

Ако паметта не ме лъже в момента запасите на Киргистан (примерно) от медна руда са около 819 681 000 тона (няма един милиард тона). 

819 681 000 тона руда << 6 000 000 000 000 тона руда (необходима за 600 000 000 автомобила)

Обърнете внимание на недостига. 599 991 803 900 или приблизително 600 000 000 000 тона. Впечатляващо.

Сега бъдете така добър и поговорете с колегите от МГИ и ги попитайте как точно се добиват 1 000 000 тона медна руда.

 

В този ред на мисли не е ли по-добре да заменим бензиновите/дизеловите двигатели с пневматични, турбинни, водородни и др.? Те могат да бъдат изработени от композитни/керамични материали и няма да има нужда да се копае в такива мащаби. Леки са и са много практични от гледна точка на последващо рециклиране. Да не споменавам, какво е тяхното КПД.

 

Сега да видим "слънчевите панели".

Един фотоволтаик с размети 1,0 x 0,5 метра произвежда средно 100 W електрическа мощност.

Каква повърхност е нужна за мощност от 2 MW примерно?

Ако фотовилтаичните панели бъдат покрити със сняг те едва ли ще бъдат толкова ефективни, ако не са покрити със сняг.

Истински ефективните инсталации, преобразуващи слънчевата енергия ползват NaCl (или казано по-просто - готварска сол) заради уникалните физични свойства. Да, но тези инсталации с висок КПД и режим на работа 7x24x365 (седем дни в седмицата по двадесет и четири часа за  триста шестдесет и пет дни в годината) освен, че са много по-екологични и евтини не са волтаици, в класическия смисъл на таи дума.

Сега ако ми позволите малко ще опресня паметта Ви за това, колко модерни са фотоволтаиците. :animatedwink:

1839 година - Едмон Бекерел - открива фотогалваничния елемент (това е деветнадесети век).

1843 година - Христиан фон Грогтус (не съм сигурен, че се изписва точно така) и Джон Дрейпър - Първи закон на фотониката (връзка между фотохимично действие и погълната светлина).

1905 година - Алберт Айнщайн - Втори закон на фотониката.

1928 година - Георги Ганов - Тунелния ефект.

1946 година - Ръсел Ол - Първи патент за съвременнен слънчев преобразувател.

1947-1967 години - Александър Теренин - Изследва фотониката на молекулярно ниво.

1954 година - Пирсън, Фулер, Чапин - Първият фотоелемент с КПД по-високо от 5%.

1958 година - първите спътници с енергийни преобразуватели на слънчева светлина.

1970 година - първите преобразуватели ползващи галиев арсенид (за него вече писах).

1974 година - Хидеки Ширакава - първите проводящи полимери.

1991 година - първите преобразуватели на титанов оксид.

Истинската "революция" в тази област обаче е от скоро. Визирам т.н. Dye-Sensitized Solar Cell (DSSC), които наистина са екологично решение в прекия смисъл на тази дума.  Използването на оцветители позволи на тази технология да направи сериозна крачка напред, но все още има редица проблеми, които предстои да бъдат решавани. Обективно погледнато Гретцел клетката има много малко общо с класическите фотоволтаици, но нека не изпадаме в технически подробности.

Извинете ме, но обичам да водя дискусия от която мога да науча нещо полезно. Ще се съгласите, че да се спори въз основа на емоции и лични нападки е загуба на време. И тъй като разбирам, че определено моите разсъждения не са от полза за никого мисля, че е редно да се оттегля. Все пак, както споменахте едва ли имам някаква компетентност в областта на технологичните решения. 

Моля Ви все пак никога да не се отнасяте неуважително и най-малко с презрение към хората на науката. Ако искате да получите нещо не е възпитано да обиждате този, който съвсем добронамерено споделя проблемите пред, които е изправен. 

Благодаря Ви за отделеното време.

С уважение

Avatarа

(елементарен индивид, който нищо не разбира)

 

P.S. Всяко едно твърдение би следвало да бъде подлагано многократно на проверка.

 

* По разбираеми причини ще се въздържа да питам за научни публикации. 

** Извинете ме, но поведението Ви като цяло силно ми напомня на случая с преговорите за въглеродните емисии в България. Останах изумен, когато разбрах, как българската страна преговаря с японската делегация на ... английски. Повярвайте за японците това бе много забавно, но не и за експертите. За разлика от техническия екип, преговарящите нямаха и най-малка представа, че японците ползват специална азбука (катакана) когато пишат техническа документация. Малка подробност, но с висока за България цена. :-)

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Г-н Аватар, в компетенцията ми по въпросите не се съмнявайте. Въпросите свързани с високите технологии, иновациите и проч са любимите ми теми, имам едно велико патентовано изобретение, а за реализацията му британското правителство ми отпусна безвъзмездна сума по един проект. :)

Въпросните цифри които смятате относно ветрогенераторите, фотосоларите и медните жици нямат абсолютно никакво значение. По-добре се насочете към изчисление на нововъведените в експлоатация ветрогенератори, слънчеви панели, соларни централи и електромобили, и след като направите анализ върху тях, чак тогава смятайте колко тона медна руда трябва да се изкопае и колко гарги ще паднат жертви на ветрогенераторите. Със сигурност изкопаната руда не е единствения източник на мед, като цената на рециклираната мед също е доста висока, а това стимулира рециклирането. И въпреки това колкото и руда да се копае тя едва ли ще е по-замърсяваща от използваните в момента в света 5 300 милиарда литра петрол на година (около 91 млн.барела на ден). Това е една невъзможна за осъзнаване цифра петрол, която годишно се изгаря под различна форма и вкрайна сметка замърсява въздуха. Със сигурност и под ветрогенераторите не се откриват паднали гарги, както твърдят биолозите екозащитници. А това за ламинарните и турболентни въздушни потоци в медицината, микро биологията и микроелектрониката, операционните зали и т.н. мисля да го пропуснем, тъй като не ядем доматите с колците. Въздуха преди и след ветрогенераторите е абсолютно един и същ. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сметките за медните запаси ми се видяха нещо неправилни, та ще си направя труда и аз да сметна нещо.

1. За електромомилите:  приемам двигател 75 кВ като среден. Съвременните електромотори постигат 6 кВ/кг. Половината от теглото да кажем грубо е мед. Значи 0,083 кг х 75 = 6,25 кг /кола. За 1 млрд коли  6,25 млн тона. Само България произвежда 400 000 тона/год. По-точно и ги вземат, но това е друга тема:)  Виж тук:

В този ареал се добиват годишно повече от 25 млн.т руда. В "Асарел“ и „Елаците“ годишно се произвеждат около 240 000 т меден концентрат. В „Медет“ през 1959 година за пръв път в света се внедрява икономически ефективна технология на добив и обогатяване на медни руди с много ниско съдържание на мед- под 0,5 процента, по-късно усъвършенствувана в „Елаците“. До 1991 г. в Челопеч се добиват около 150 000 т медно-пиритен концентрат с високо съдържание на злато, сребро и други елементи, но поради високото съдържание на арсен и ниското метално съдържание /3-4%/ добивът на руда и производството на концентрат временно са спрени. По-късно предприятието е продадено на чужди компании и добивът на руда и производството на меден концентрат са възобновени. Най-големият преработвателен завод за мед в България е Медодобивния комбинат (МДК) „Георги Дамянов“ между Златица и Пирдоп. Чрез създадена в МДК оригинална българска технология на електролиза на анодната мед (полуфабрикат от металургичното производство) е постигнато най-високото в света качество на електролитна мед. В МДК се произвеждаха и основните количества злато и сребро. След 1991 година комбината бе продаден на белгийската компания „Юнион Миниер“ а сега, 2011 година, с името Аурубис България е дъщерна фирма на германска компания.

Та за 15 години само България може да задоволи световното електромобилопроизводство с мед.

Ех, ако можеше в нас да е принадената стойност! Поне до електромотор и кабелаж?

Но това сигурно няма да стане. Който може да си спомни, който може да прочете за Юнион Миниер и Патрис Лумумба.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Exhemus said:

Сметките за медните запаси ми се видяха нещо неправилни, та ще си направя труда и аз да сметна нещо.

1. За електромомилите:  приемам двигател 75 кВ като среден. Съвременните електромотори постигат 6 кВ/кг. Половината от теглото да кажем грубо е мед. Значи 0,083 кг х 75 = 6,25 кг /кола. За 1 млрд коли  6,25 млн тона. Само България произвежда 400 000 тона/год. По-точно и ги вземат, но това е друга тема:)  Виж тук:

В този ареал се добиват годишно повече от 25 млн.т руда. В "Асарел“ и „Елаците“ годишно се произвеждат около 240 000 т меден концентрат. В „Медет“ през 1959 година за пръв път в света се внедрява икономически ефективна технология на добив и обогатяване на медни руди с много ниско съдържание на мед- под 0,5 процента, по-късно усъвършенствувана в „Елаците“. До 1991 г. в Челопеч се добиват около 150 000 т медно-пиритен концентрат с високо съдържание на злато, сребро и други елементи, но поради високото съдържание на арсен и ниското метално съдържание /3-4%/ добивът на руда и производството на концентрат временно са спрени. По-късно предприятието е продадено на чужди компании и добивът на руда и производството на меден концентрат са възобновени. Най-големият преработвателен завод за мед в България е Медодобивния комбинат (МДК) „Георги Дамянов“ между Златица и Пирдоп. Чрез създадена в МДК оригинална българска технология на електролиза на анодната мед (полуфабрикат от металургичното производство) е постигнато най-високото в света качество на електролитна мед. В МДК се произвеждаха и основните количества злато и сребро. След 1991 година комбината бе продаден на белгийската компания „Юнион Миниер“ а сега, 2011 година, с името Аурубис България е дъщерна фирма на германска компания.

Та за 15 години само България може да задоволи световното електромобилопроизводство с мед.

Ех, ако можеше в нас да е принадената стойност! Поне до електромотор и кабелаж?

Но това сигурно няма да стане. Който може да си спомни, който може да прочете за Юнион Миниер и Патрис Лумумба.

Пропусн някое и друго име за периода от "Юнион Миниър" до "Аурубис". :) - "Кумерио", може да имаше и още. Искаха и Накурио май да го кръщават, но все пак там работят българи и са обяснили... :)

Колкото до последните ти две изречения - отиваш към политика. Ако в БГ има предприятие дето произвежда електрически машини (да кажем Елпром Зем, ако съществува още) и е склонно да купи на съответните цени и в съотетните количества, АУрубис няма да откаже да му продаде. Свободен пазар.

 

По другите ти точки см съгласен. Аватара малко блъфира, ама тука няма да му се получи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не е по темата, но ето как да си направим Гретцелова клетка (фотоелтрохимична клетка). Аватара ги спомена. В Тюето отдавна има видеа.

http://www.wikihow.com/Make-Solar-Cells

aid1151584-v4-728px-Make-Solar-Cells-Ste

aid1151584-v4-728px-Make-Solar-Cells-Ste

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въобще не си струва да се дискутират всичките соларни клетки различни от силиция. Едни са скъпи и стават само за космоса. Други са трайни колкото блажна боя.:ag:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 20 часа, Joro-01 said:

Пропусн някое и друго име за периода от "Юнион Миниър" до "Аурубис". :) - "Кумерио", може да имаше и още. Искаха и Накурио май да го кръщават, но все пак там работят българи и са обяснили... :)

Колкото до последните ти две изречения - отиваш към политика. Ако в БГ има предприятие дето произвежда електрически машини (да кажем Елпром Зем, ако съществува още) и е склонно да купи на съответните цени и в съотетните количества, АУрубис няма да откаже да му продаде. Свободен пазар.

 

По другите ти точки см съгласен. Аватара малко блъфира, ама тука няма да му се получи.

Свободен пазар и губим конкурентоспособност. Да купуваме наш си продукт с валута вместо да я пазим за купуване на високотехнологични продукти?

Тогава, заедно с Юнион миниер кандидатстваха корейците. Тяхната оферта беше мед->кабели->кабелни форми за автомобили. Това значеше +10 000 работни места.  Сега няма работни места. Има някъде десетина скъпарски вили.:ac:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добре, ясно, няма как да сме на едно мнение тука. Но няма да започвам този дебат, въпреки че не няма и (подходяща) тема за такива.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има по темата, че и още:):

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Subatomna-eksploziia-koiato-fizitcite-smiataha-da-zapaziat-v-tajna_97121.html

Субатомна експлозия, която физиците смятаха да запазят в тайна

image.png.51c24b23d9a04f6e6b68bf3d8108effd.png

Двама физици обявиха откриването на субатомно събитие, толкова мощно, че учените се колебаеха дали не е твърде опасно да се оповестява публично, съобщи Live Science.

Това е впечатляващ синтез, който е първата реакция на частици на такъв мащаб, за които е установено, че излъчват невероятна енергия и е главният резултат от новото проучване, публикувано в списание Nature.

Най-мощната експлозия досега

Физиците показаха, че две малки частици, известни като дънни кварки, могат теоретично да се слеят заедно (в процес на синтез) със силна експлозия. Резултатът е по-голяма субатомна частица (двойно очарователен барион  Ξсс++), втора допълнителна частица, неутрон (n), и взрив от енергия, изливаща се в пространството. Реакцията е:  

1509870341_3_559x*.jpg

Тази "кварксплозия", е по-мощен субатомен аналог на отделните реакции на ядрен синтез, които се провеждат във водородните бомби.

Кварките са малки частици, които обикновено са "залепени" заедно, за да съставят неутроните и протоните, които изграждат ядрото на атома. Кварките се проявяват в шест варианта или "аромати", чиито свойства са дадени в таблицата.

Символ Название Заряд Маса
български английски
Първо поколение
d Долен down 1/3 ~ 5 MeV/c²
u Горен up +2/3 ~ 3 MeV/c²
Второ поколение
s Странен strange 1/3 95 ± 25 MeV/c²
c Чаровен charm (charmed) +2/3 1,8 GeV/c²
Трето поколение
b Дънен beauty (bottom) 1/3 4,5 GeV/c²
t Върховен truth (top) +2/3 171 GeV/c²

А ето как кварките изграждат нуклоните -  неутроните и протоните, които изграждат ядрото на атома.

атоми ядра електрони кварки Бариони протони неутрони атоми ядра електрони кварки Бариони протони неутрони
атоми ядра електрони кварки Бариони протони неутрони атоми ядра електрони кварки Бариони протони неутрони

Илюстрация: bgchaos.com 

Енергийно събитията на субатомно ниво се измерват в мегаелектронволта (MeV) и когато два дънни кварка се слеят, те ще произведат огромните 138 MeV, според физиците. Това е около осем пъти по-мощно от всяко едно от отделните събития на термоядрен синтез, което се провежда в водородните бомби (пълномащабната бомба се състои от милиарди тези събития). Във водородните бомби се сливат малки водородни ядра, известни като деутерони (ядрените частици на ядрото на деутерия) и тритони (ядрените частици на ядрото на трития), за да се създадат хелиеви ядра, заедно с най-мощните експлозии в човешкия арсенал. Но всяка една от тези отделни реакции вътре в бомбите освобождава само около 18 MeV по данни Nuclear Weapon Archive, сайт, посветен на събирането на научни изследвания и данни за ядрените оръжия. Това е далеч по-малко от 138 MeV при синтеза на долните кварки. 

"Трябва да призная, че когато за първи път разбрах, че такава реакция е възможна, се уплаших", разказва автор Марек Карлингер (Marek Karliner) от Университета в Тел Авив, Израел, за Live Science. "Но, за щастие, това е единично събитие".

Една единична реакция на синтез, макар и мощна, сама по себе си не е никак опасна. Водородните бомби извличат огромната си сила от верижните реакции - каскади от сливането на много и много ядра наведнъж.

Карлингер и Джонатан Роснер (Jonathan Rosner) от Чикагския университет установиха, че такава верижна реакция не би била възможна с дънните кварки и преди да публикуват работата си, се консултираха за това с колеги, които са съгласни с тях.

"Ако дори за микросекунда ми беше минала мисълта, че това би имало каквито и да са военни приложения, аз нямаше да го публикуваме", заяви Карлингер.

За да предизвикат верижна реакция, създателите на ядрената бомба се нуждаят от големи запаси от частици. А важна особеност на дънните кварки прави невъзможно да се натрупат големи запаси. Те съществуват само за 1 пикосекунди след създаването си, което е около времето, необходимо на светлината да измине половината от дължината на едно единствено зрънце сол. След този период от време те се разпадат в много  по-малко енергиен вид субатомна частица, известна като горен кварк.

1509870598_3_559x*.jpgГолемият адронен колайдер, където би могло да се осъществи тази реакция. Снимка: CERN

Възможно е да се генерират единични реакции на синтез на дънни кварки в големите ускорители на частици, твърдят учените. Но дори и с помощта на ускорител не може да се съберат достатъчно голяма маса от тези кварки, за да се направи бомба от тях, която да е заплаха за света, според учените. Така че няма нужда да се притесняваме от кваркови бомби. 

Откритието е вълнуващо, все пак, защото това е първото теоретично доказателство, че е възможно да се слеят субатомни частици по начин, който освобождава енергия, коментира Карлингер. Това е съвсем нова територия във физиката на много малките частици, които са възможни благодарение на експериментите в Големия адронен ускорител в ЦЕРН.

...

...

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×