Отиди на
Форум "Наука"

Ша(ш)манизъм


Recommended Posts

  • Потребител

Ариите са си били варвари (не че има нещо лошо в това, напротив даже!) от гледна точка на "цивилизациите". Свободни хора от степите и идването им на Индийския субконтинент ги вкарва в недотом приятна, поне за мен, културна парадигма. Както и да е, това е друг проблем, който няма пряко отношение към темата.

Що се отнася до Шива... не знам. ;) В това, което съм чел наистина той е доарийски образ. А именно Шива Пашу Пати (така ли беше?) - т.е. господаря на животните.

Обаме неговата иконография (от Харапските печати) поразително прилича на образа на Кернунос (Цернун) на котела от Гундеструп. Т.е. някакво странно съвпадение между един индо-европейски образ (келтски) и един от Индия с неясен прозиход.

Лично аз съм съгласен до голяма степен с теориите на Дюмезил и си мисля че Шива може да е все пак донесен от ариите митологичен образ.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 55
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Теорията на Дюмезил е общо взето един голям буламач... взел оттук сол, оттам пипер... и прекалено свободно борави с индийския материал. Основното правило при индийския материал е да се прави разлика между реалията, която е разпознаваемо субконтинентална, индийска (Атхарваведа, Упанишади, епос, пурани) и реалията, която не е субконтинентална (Ригведа). Веднага се вижда една разделна линия при божествата, езика, природните явления. Не казвам, че всичко в епоса е заето от тамилската митология, но не всичко може да се слага под общ знаменател "индоевропейска система".

Например, епитетът Пашупати и самият бог Шива не се споменават в Ригведата въобще, а тигърчето от онзи харапски печат е напълно непознато животно. Названието Шива няма сигурни индоевропейски (дори ирански!) паралели, шива е само епитет на Рудра и Агни "благонамерен". При огромното значение на Шива в индуизма тази липса в най-ранните индоарийски религиозни текстове бие на очи. Шива поема функциите на ведическия Рудра, но не е негово копие! Т.е. близко е до ума, че реалията и иконографията на този Шива са си открай време субконтинентални. Въпреки че местното население е асимилирано езиково, то е запазило религиозната си система.

Гундеструпският котел е много по-късен (май го датират 2-3 в. пр.Хр.) и аз бих го сложил по-скоро като далечен наследник на скалните рисунки от Алпите и Централна Европа, където има подобни изображения. Пасва много по-добре географски. Не може да се отхвърли съвсем и някакво източно влияние (по това време Ориентът е добре познат и на Рим и на Гърция).

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Котелът от Гундеструп е от 1 в. пр. н.е.,, но и Дания е доста далече от Гърция и Рим. Ориентът колко да е бил познат - Индия специално не особено. А и варварския свят от Северна Европа си е друг свят. ;)

В индологията напоследък, май под влияние на "патриотично" настроени индийски учени силно се надценява доарийското наследство.

Що се отнася до Дюмезил той достатъчно ясно показва паралелите в митологията и културата на индо-иранците и останалите индоевропейци.

Както и да е, в темата става въпрос за шаманизма, а не за Индия и нейната история и митология. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В една книга за таен ловен език, в която се описват някои обредни практики свързани с ловуването се споменава определението: кам - ловен магьосник/колдун/.

Попадна ми книгата – „Язык охотника” на Мухтар Кудаев представяща предполагам събран етнографски материал.

Тя няма пряка връзка с шаманството, но се споменават ловни магьосници и някои обряди. За съжаление обредите не са описани подробно, а само се изброяват във връзка с народни термини. Споменават се различни поверия, ловни песни, легенди. Също се изброяват обредни съдове – чаши с изображения на животни. Споменават се също различни обряди и танци, например за преустановяване на различни стихии. Има глава „ Охотничье колдовство”.Там се споменава и „Сыйырчы – главный охотничий колдун, который руководит всеми колдунами.”, а също и

"Хамашар – колдун, который колдовал только зубра, тура и оленя при помощи узлов тесьмы, Ырысчы– колдун, который толковал приметы. Ырымчы – колдун тайной

молитвы, обращаясь к Тотуру, Къамтали – колдун, который колдовал хищных зверей, чтобы они не напали на охотников.”

Освен това има и „фал” – ловен гадател.

ohota.pdf

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...