Отиди на
Форум "Наука"

Буквално приемане на светите писания.


Recommended Posts

  • Потребител

До колкото си спомням, Изхода от Египет се датира м/у 1 400г. пр. н.е и 1 200. (Ехнатон, изригването на Тира), н о първите записани предания се датират доста след Соломон, по времето на Асиро-вавилонския плен (тез камили дето се появяват там постоянно ;)). Извод, Мойсей може и нещо да е записал или да е казал да се запише, но нямаме нищо от това време. Всичко почва с асирийския плен, от тогаз май са най-ранните Тори или Стари завети. Ама мож' да бъркам де, нямаше ли нещо още от Саломон?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 158
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Надявам се, че всеки каза каквото искаше да каже несвързано с темата, и може да се върнем към нея.
Как хората, които вярват в Бог и се позовават на дадени текстове, предполагам библията е най-разпространеният, преценяват кое е метафора и кое не е? И вторият въпрос беше, ако нещо не трябва да се приема буквално, защо не всичко т.е. нищо от библията да не трябва да се приема буквално, включително и съществуването на Бог?

Мда, подобен въпрос и аз съм задавала неведнъж. Доколкото си спомням отговорът беше, че в такива ситуации слушат светите отци. Както те кажат, така е. Или нещо подобно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наличието в Библията на персонаж като Яхве не е доказателство, че самият Яхве е... измислица. Дори и без Библията (да речем, че всичко в нея е измислица) човек в един момент се замисля: е, как така дишам, живея?

Бог (Яхве), бидейки в същността си дух и монада, е възприеман като нещо неестествено и несвойствено за материята, като невидимо свръхсъщество, а това донякъде спомага при опознаването и осъзнаването на самият живот от самият човек, който носи част от този дух, т.е. душата (Тора-та ни подсказва: "и вдъхна в лицето му дихание за живот").

Как беше: мисля, следователно съществувам :) А съществуването е характерно само за одушевените, т.е. за тези, които носят душа. Хора, рибоци, животинки, гадинки; въобще - вся и всьо, дето мърда или щъка напред назад :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По първия въпрос на Гравити:

За Библията, която сама по себе си е доста дебела има изписани още множество книги, в които е описано кое как да се тълкува от теологична гледна точка. Забележително е обаче, че през последните столетия се правят множество проучвания на библията от чисто научна (нито теологична, нито атеистична ) гледна точка. Обаче не чрез зоологията, както някои тук се опитват, а чрез една нова наука, наречена библеистика, включваща история, археология, езикознание, и още други дисциплини със сложни имена .

Във втория въпрос аз не виждам логика.

По въпроса за Ева и змията:

Споменатата библеиситка прави извод, че библейските митове от Битие са наследени от шумерската митология-

http://www.lib.ru/HRISTIAN/KOSIDOWSKIJ/skazaniya.txt

А това са змията, Ева, Дървото на живота и Адам от шумерски печат:

dr10.jpg

Така, че, разговорът между Eва и змията би трябвало да се е провел на шумерски ;)

Това, че корените на Библията са в шумерската митология в никакъв случай не я омаловажава.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ааа... Дорис :) Разговорът няма как да се е провел на шумерски, понеже Вавилонската кула и събитията, свързани с нея са доста време след разговора в Едемската градина :smartass:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не става въпрос за омаловажаване, това си е някакъв кръстоносен поход на Галахад, който не желае да приеме, че корените на голяма част от 'случките' в Стария завет са заети или приписани от шумерите. А нито шумерите, нито евреите са християни ;) (в същност за шумерите не е ясно, щото ги няма, но евреите не са и няма да станат).

Доказано е че доста неща описани в Библията са се случили, описаните местности са си там, даже някои събития са се случили. Но въпроса на Гравити аз го тълкувам, като "щом има метафорични послания, не е ли и Бог метафора". Не знам. Ма знам, че няма как без метафорика, а също така знам, че Библията е една история. Как са го тълкували древните няма начин да зная, но сега зная, че съвременното християнство не признава, че Бог е метафора. Т.е. той си съществува. Нямам против ;). Нека си съществува, но аза се задълбочавам на някои технологични въпроси, които не се дават като метафора. Това са догмите. Не ми е достатъчна вярата.

А това за Ева и Змията си е метафора, както и за изгонването на двойката от Едем пожалали да познаят познанието, що ли не се учудвам! Тоз бог (нарочно с малка букава) определено се е страхувал от.....конкуренцията ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доколкото си спомням, спорът с Галахад беше дали наистина е имало потоп. В книгата, към която дадох линк се твърди, че има археологически доказателства за катастрофално наводнение в долината на Тигър и Ефрат от времето преди Шумерите да създадат своята цивилизация.

"

Поэтому возник вопрос, не является ли сказание о потопе отголоском
стихийной катастрофы давно минувших времен, которая глубоко врезалась в
память многих поколений. Вопрос этот с блеском разрешил великий английский
археолог Леонард Вулли, открывший Ур. В гигантской мусорной свалке, которая
в течение тысячелетий скапливалась под стенами шумерской столицы, он прорыл
шахту и на глубине четырнадцати метров обнаружил гробницы шумерских царей
начала третьего тысячелетия до нашей эры, содержащие огромные сокровища и
человеческие останки.
Но Вулли решил обязательно выяснить, что скрывается под этим местом
захоронения. Когда рабочие по его указанию прошли следующий пласт, они
наткнулись на речной ил, в котором не было никаких следов человеческого
существования. Неужели рабочие добрались до напластований почвы, относящихся
к тому периоду, когда в Месопотамии еще не было человеческих поселений? На
основании триангуляционных расчетов Вулли пришел к выводу, что он еще не
достиг девственной почвы, поскольку ил лежал выше окружающего его пласта и
образовывал отчетливо выраженное возвышение. Дальнейшие раскопки кладбища
принесли замечательное открытие. Под слоем ила толщиной в три метра
появились новые следы поселений: кирпичи, мусор, пепел от костров, осколки
керамики. Как форма, так и орнамент черепков гончарных изделий
свидетельствовали, что они относятся к совершенно другой культуре, чем те,
которые были обнаружены над слоем речного ила. Расположение пластов можно
было объяснить только следующим образом:
какое-то грандиозное наводнение уничтожило неизвестные нам человеческие
поселения неведомой давности, а когда вода отступила, пришли другие люди и
наново заселили Месопотамию. Это были шумеры, создавшие самую древнюю из
известных нам цивилизаций мира.
Для того чтобы могли нагромоздиться почти три метра ила, вода в том
месте должна была в течение очень долгого времени стоять на высоте без
малого восемь метров. Подсчитано, что при таком уровне воды вся Месопотамия
могла стать жертвой разбушевавшейся стихии. Значит, здесь произошла
катастрофа в масштабе, редко встречающемся в истории, и тем не менее
катастрофа все-таки локального характера. Но в представлении жителей
Передней Азии пространство, захваченное катастрофой, составляло весь мир, и
для них наводнение было всемирным потопом, которым боги покарали грешное
человечество. Сказания о катастрофе переходили из века в век - от шумеров к
аккадцам и вавилонянам. Из Месопотамии сказания эти перекочевали в Ханаан,
здесь древние евреи переделали их на свой лад и свою версию запечатлели в
Ветхом завете. "
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

До колкото си спомням, Изхода от Египет се датира м/у 1 400г. пр. н.е и 1 200. (Ехнатон, изригването на Тира), н о първите записани предания се датират доста след Соломон, по времето на Асиро-вавилонския плен (тез камили дето се появяват там постоянно ;)). Извод, Мойсей може и нещо да е записал или да е казал да се запише, но нямаме нищо от това време. Всичко почва с асирийския плен, от тогаз май са най-ранните Тори или Стари завети. Ама мож' да бъркам де, нямаше ли нещо още от Саломон?

Франкофонски, давам пример:

Някой си живее през 18 век и пише книга (примерно 500 листа).

Някое си издателство решава през 19 век да издаде книгата (100 екземпляра), но с течение на времето оригиналните 500 листа се изпозагубват нейде, мишки ще ги поизгризат, огън ще ги изгори.

През 20 век от тези стотина екземпляра са останали само няколко по библиотеките - и другите са поизгубени. Все пак намираме един екземпляр и ще направим фототипно издание, или пък ще наберем нова орфография.

През 21 век аз се спирам до витрината на книжарницата и гледам изложената за продан книга (от която имаме 5 000 екземпляра, разхвърлени напред-назад по книжарниците).

А? И какво заглавие чета? "Как да направим жените си щастливи?" Бреййй, майка му стара... Нова книга е излязла! Откъде да знам, че авторът е живял и писал няколко века по-рано.

Проблемът при авторството на първите пет книги (хайде, поне на първата - до историите на Йосиф) е този, че Моисей не се е подписвал... на листите (папирусите, където е качена информацията от преданието) :) Не че се е подписвал и при другите четири книги. И се започва голямата лутаница. Кой, кога, защо...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дорис, никой не спори, че е имало потопи в Месопотамия. То тук в Чехия мина един, още един е на линия. Но май ще се размине. Но той не е бил всемирен (този в Месопотамия, не в Чешко). Аз мисля, че потопа от изригването на Тира е бил доста....'всемирен' имам пред вид писмения свят тогаз. Но той не е отразен в ..Египет! А там би трябвало да е по-страшно отколкото в Месопотамия.

Монтекристенски, за 'чик ти е примера? "Как да направим жените си щастливи" да не е настолна книга на Авраамастичните религии? (Иначе, от де я купя и действа ли ;))

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Доколкото си спомням, спорът с Галахад беше дали наистина е имало потоп. В книгата, към която дадох линк се твърди, че има археологически доказателства за катастрофално наводнение в долината на Тигър и Ефрат от времето преди Шумерите да създадат своята цивилизация.

"

Поэтому возник вопрос, не является ли сказание о потопе отголоскомстихийной катастрофы давно минувших времен, которая глубоко врезалась впамять многих поколений. Вопрос этот с блеском разрешил великий английскийархеолог Леонард Вулли, открывший Ур. В гигантской мусорной свалке, котораяв течение тысячелетий скапливалась под стенами шумерской столицы, он прорылшахту и на глубине четырнадцати метров обнаружил гробницы шумерских царейначала третьего тысячелетия до нашей эры, содержащие огромные сокровища ичеловеческие останки.Но Вулли решил обязательно выяснить, что скрывается под этим местомзахоронения. Когда рабочие по его указанию прошли следующий пласт, онинаткнулись на речной ил, в котором не было никаких следов человеческогосуществования. Неужели рабочие добрались до напластований почвы, относящихсяк тому периоду, когда в Месопотамии еще не было человеческих поселений? Наосновании триангуляционных расчетов Вулли пришел к выводу, что он еще недостиг девственной почвы, поскольку ил лежал выше окружающего его пласта иобразовывал отчетливо выраженное возвышение. Дальнейшие раскопки кладбищапринесли замечательное открытие. Под слоем ила толщиной в три метрапоявились новые следы поселений: кирпичи, мусор, пепел от костров, осколкикерамики. Как форма, так и орнамент черепков гончарных изделийсвидетельствовали, что они относятся к совершенно другой культуре, чем те,которые были обнаружены над слоем речного ила. Расположение пластов можнобыло объяснить только следующим образом:какое-то грандиозное наводнение уничтожило неизвестные нам человеческиепоселения неведомой давности, а когда вода отступила, пришли другие люди инаново заселили Месопотамию. Это были шумеры, создавшие самую древнюю изизвестных нам цивилизаций мира.Для того чтобы могли нагромоздиться почти три метра ила, вода в томместе должна была в течение очень долгого времени стоять на высоте безмалого восемь метров. Подсчитано, что при таком уровне воды вся Месопотамиямогла стать жертвой разбушевавшейся стихии. Значит, здесь произошлакатастрофа в масштабе, редко встречающемся в истории, и тем не менеекатастрофа все-таки локального характера. Но в представлении жителейПередней Азии пространство, захваченное катастрофой, составляло весь мир, идля них наводнение было всемирным потопом, которым боги покарали грешноечеловечество. Сказания о катастрофе переходили из века в век - от шумеров каккадцам и вавилонянам. Из Месопотамии сказания эти перекочевали в Ханаан,здесь древние евреи переделали их на свой лад и свою версию запечатлели вВетхом завете. "
Много хубав и навременен цитат. Именно затова беше спорът - дали става дума за локално наводнение в Месопотамия, което разбира се е мащабно за времето си и оставя митологичен отзвук в потомството на оцелелите; или пък става дума за тотално наводнение, изтребило всичко на планетата Земя - както хиперболизирано е описано в шумерската и еврейската митология. Последната теза, я защитаваше Галахад в една друга тема, именно защото тълкуваше Стария Завет съвсем буквално и безкритично. Разбира се мащабни наводнения стават навсякъде по света, така че не бива да ни учудва, че напълно изолирани народи си имат съответните митове за потопа. Само дето различните версии имат различен сюжет. Близкоизточният мит за потопа обаче има ясно проследима приемственост у семитските народи, за разлика от гръцката легенда за Девкалион, където нещата са доста по-различни.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От археологическите данни се вижда, че описаният от Библията мащабен потоп наистина се е случил, това твърди и Галахад. Не виждам буквално и безкритично тълкуване. Станала е изключително сериозна катастрофа, имало е токова покачване на нивото на водата, че е изглеждало, че цялата земя е потънала, така че не може да се говори за хиперболизиране, това са видели, това са предали оцелелите и след време записали.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

От археологическите данни се вижда, че описаният от Библията мащабен потоп наистина се е случил, това твърди и Галахад. Не виждам буквално и безкритично тълкуване. Станала е изключително сериозна катастрофа, имало е токова покачване на нивото на водата, че е изглеждало, че цялата земя е потънала, така че не може да се говори за хиперболизиране, това са видели, това са предали оцелелите и след време записали.

Именно. Локално наводнение, обхващащо 'целия свят' /според мирогледа на местните/. И съответно бедствието е развито до цял мит от шумерите, след което е префасониран и в Библейска легенда /макар че евреите потоп не са помирисвали/. Както бях казал в една друга тема /и по един друг повод/ имаме си пример за религиозна трансмутация.:)

Да де, ама Галахад визираше и ацтеките ;).

аз и новозеландци мога да ти визирам. Както казах - бедствени наводнения са се случвали навсякъде, дори и в наши дни. Само че днес никой не си прави труда да ги митологизира до божие наказание. Сам ще се сетиш защо.;) Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Виждам, че някои хора ползват незнанието си за аргумент.

Атеистите преди разкопаването на "библейските градове" в Междуречието са твърдели, че такива градове не са съществували, а са били библейска измислица. Освен това са отричали потопа, като са твърдели, че няма други древни сведения за него.

Библейските градове обаче се оказали реалност. А като капак на всичко са си намерени и текстове за потопа - алтернативни.

Атеистите след археологическите открития запяват нова песен - потопа е измислица, но евреите са свили историята. излизат обаче нови находки и атеистите "забравят" какво са твърдели до вчера и запяват нова версия.

Оказва се обаче, че все пак има данни за някакъв потоп. Дали си спомняте, че потопа беше измислица като Вавилон и Ниневия?

И песента отново се сменя - имало регионален потоп, той бил записан от шумерите, после бил копиран именно и точно от шумерите и се озовал във Вавилон (оня град дето беше библейска измислица). Вавилонците го копирали, а после евреите го копирали, при това както твърдеше тука един екземпляр "буквално" (много ме съмнява, че си има и най-малка представа какво значи това понятие).

Всичко това да се разправя на невежи хора може и да им е интересно. Проблемът е, че от научна гледна точка подобни писания са просто смешни.

За да се твърди, че едно нещо е копирано от друго науката търси някакви доказателства.

На първо място се гледа дали в текста, за който се счита, че е взаимствал има данни за източника. Книгите съставляващи Библията често се цитират едни други. В съвременната научна литература също има посочване на литературата, от която дадено сведение е взаимствано.

Тъй като в древността цитирането не е било толкова тачено като днес, то се прилагат и други способи (то не че и днес в много научни трудове няма буквално преписване без позоваване на източника, но това е друга тема).

На второ място се търсят културни взаимовръзки, т.е. доколко една култура е повлияла на друга. Тъй като с древността въпроса с наличието на текстове е доста проблемен, то се търсят и други артефакти свидетелстващи за контакти и взаимно влияние. Тъй като религията е по-консервативна, то там чуждото влияние е най-малко. По-лесно се намират други артефакти, които не са пряко свързани със самоидентификацията на лицата и при които влиянието става по-лесно. Напр. българите за 500г. съвместно съжителство с турците съвсем малко са си повлияли по въпросите на вярата и то най-вече в съвсем външната страна. Същото е и с евреите, които са имали големи общности тук. А и трите религии изначално си имат за общо ползване Стария завет. Но пък примерно в кухнята имаме много общи неща.

Сега - имаше писано, че Моисей като бил в Египет се сетил за потопа. А кой е египетския Ной?

Но да видим доколко е копиран "мита за потопа"?

Имаме си Троянската война. Популярна през античността, популярна през средновековието. А най-популярна е Троянската притча или преразказаната в проза история на Дарет Фригийски (всъщност съществувало е схващане през Античността, че и Омир е взаимствал от Дарет и дори го е споменал - последното е вярно, но с подробността, че не го е споменал като автор на история за войната). Та кое е общото обаче - персонажите и събитията. В детайлите има ред разлики, но имената са си същите, царете са си царе, героите са си герои.

Как стоят нещата с нашия "Мит за потопа"?

Много народи имат мит за потопа, но иманата са различни. Вярно е, че едно и също лице различните народи го наричат по различен начин. Но това става, когато си следват своя писмена традиция, а не когато взаимстват чужда.

Та Ной при шумерите е царя-жрец Зиусудра, при акадците е Астрахасис, при вавилонците вече опциите са две, като при първата може да говорим за взаимстване, защото човека се казва Ксисутрус и е 10 цар на Вавилон, което пък дава и връзка с Ной, който е 10-то поколение от Адам - но веднага ще попаря радостта: сведението за него иде от Берос, ама не пряко, а през Александър Полигистър, ама и от него не пряко, а през Георги Синкел (чиято история е продължил св. Теофан Изповедник стигайки до Крум). И за да не кажете, че жестоко съм попарил всяка надежда, то поне ще озаря с нова звезда пътя на македонските историчари - имаме датата на потопа и тя е по ... македонския календар - на 15 ден от месец десий - тъй че правете си сметка какви са всички, които не са от негроидната и монголоидно-българската раса! Във втората опция няма радости и тъги - човекът е Ут-напишти. Според Библията потопът е продължил 40 дни и 40 нощи, а според щумеро-вавилонските текстове само 7 дни и 7 нощи.

Между шумерските и вавилонските текстове има връзки, докато с библейската има доста повече различия, изключая разбира се това, което е преразказал Георги Синкел.

Разкази за потопа обаче има не само във Вавилон, Гърция, Палестина, Сирия, Армения и Фригия, но също така и в Австралия, Китай, Бирма, Виетнам, Индонезия, Филипините, Тайван, Камчатка, Нова Гвинея, Микронезия, Полинезия и др.

Гръцкия Ной се среща като Огиг, Девкалион и Дардан. Индиййският е Вайвасвата, в Китай Хун и Юй се справили с потопа по административен ред.

Та шумерите ще да са имали много добър сателитен канал, щом по цял свят са го гледали, пък както стана ясно, мита ще да е бил разказан на македонски. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пак си сътворил излишен поток от баластни изречения, повтаряйки едни и същи неща като заклинание. Е, поне си седнал на д-то и си попрочел нещичко /макар тълкувайки го с изкривената ти логика леко обезсмисляш цялото начинание/. Както казах - да беше малко поизучил сюжетите на цитираните от теб потопи и да беше сравнил разликите /а и конкретните прилики при семитите и шумерите/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пак си сътворил излишен поток от баластни изречения, повтаряйки едни и същи неща като заклинание. Е, поне си седнал на д-то и си попрочел нещичко /макар тълкувайки го с изкривената ти логика леко обезсмисляш цялото начинание/. Както казах - да беше малко поизучил сюжетите на цитираните от теб потопи и да беше сравнил разликите /а и конкретните прилики при семитите и шумерите/.

Ами приликите са като с тези на много други народи пръснати из цял свят. Тъй че и тази ти теза издиша, като всички останали.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Както и да е, всеки си гледа от собствената камбанария.

Продължаваме по темата. Винаги ми е било интересно дали вярващите възприемат буквално етапите от сътворението на земята и животните /така както са описани в Библията/ или с оглед на натрупаните палеонтологични и геологични доказателства за еволюцията на живота си задават неудобния въпрос - защо версията в Библията няма научно потвърждение.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както и да е, всеки си гледа от собствената камбанария.

Продължаваме по темата. Винаги ми е било интересно дали вярващите възприемат буквално етапите от сътворението на земята и животните /така както са описани в Библията/ или с оглед на натрупаните палеонтологични и геологични доказателства за еволюцията на живота си задават неудобния въпрос - защо версията в Библията няма научно потвърждение.

Реши пак да се върнеш на въпроса защо като има еволюция Пешо маймуната в зоопарка не е мръдва и на милиметър? За другите "доказателства" - тях съм ги видял да се реализират точно толкова, колкото Моисей когато получава скрижалите и сътворението според Библията. За толкова години писана история нито един вторичен взрив, нито една цаца да не излезе от морето и да стане сухоземна и нито един домат да не проходи са си сериозен повод за съмнения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз си пиша по темата. Теб явно те повече те интересува еволюционното развитие на нашите братовчеди - маймуните /макар да не уточняваш от кое точно семейство е въпросният Пешо/. Както се казва - кой каквото му е на сърцето. :)

Иначе бих ти препоръчал като за начало да си попрочетеш учебника по биология за 10- ти клас, преди да ръсиш толкова лаишки и елементарни мнения /които никак не подхождат за този форум/. Човек все отнякъде трябва да почне с ограмотяването си, макар да е странно, как в 21 век имаме все още толкова назадничави представители на човешкия вид.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...

Двама ви задачка-закачка - по какъв начин (във/под каква форма) е протекъл разговорът между змията и Ева?

a) членоразделна (т.е. с артикулация)

б) чрез мисълта (т.е. връзка-комуникация на душите без звуци)

Или пък всичко това е измислица? :hmmm:

Графе,

човеците нали казват, че жената и змията са от една порода, тъй че явно са имали "общ език". Ся, дали той е членоразделен или сугестивен по онези времена - аз поне не знам. Но, със сигурност са се разбрали. Даже, може да е и без думи при такава близост между тях? :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съскащ език, м? Само да не засегнеме дорис с подобна аналогия, че току виж пак ни набедила за сексисти, женомразци и пр. Патриархални ретарди;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шумеро-вавилонския потоп продължил 7 дни и нощи, а библейския 40 дни и нощи. затова няма взаимстване на митове. а се описва едно и също събитие. Ей това е страшна логика.

Ама така и не получих отговор по колко животни от вид е имало. На 6 или на 7 глава от битие да вярваме

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шумеро-вавилонския потоп продължил 7 дни и нощи, а библейския 40 дни и нощи. затова няма взаимстване на митове. а се описва едно и също събитие. Ей това е страшна логика.

Ама така и не получих отговор по колко животни от вид е имало. На 6 или на 7 глава от битие да вярваме

Продължаваме с профанизиран буквализъм да броим рога и копита...

От това няма да се получи нищо смислено - справка - вижте до какъв резултат доведе същият метод приложен към беглите ви представи за шаха :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз си пиша по темата. Теб явно те повече те интересува еволюционното развитие на нашите братовчеди - маймуните /макар да не уточняваш от кое точно семейство е въпросният Пешо/. Както се казва - кой каквото му е на сърцето. :)

Иначе бих ти препоръчал като за начало да си попрочетеш учебника по биология за 10- ти клас, преди да ръсиш толкова лаишки и елементарни мнения /които никак не подхождат за този форум/. Човек все отнякъде трябва да почне с ограмотяването си, макар да е странно, как в 21 век имаме все още толкова назадничави представители на човешкия вид.

Да не искаш да кажеш, че си успял да стигнеш и до учебника за 10 клас?!? Като ти гледам писанията, много ме съмнява. Еволюцията почва е още в 4 глас - устройство на водни, земноводни, птици и т.н. Тъй че не скачай чак в 10 клас, ами почни от учебника за 4 клас, та да влезеш в час. А как ще знаеш какво са писали другите, щом не си наясно какво точно пишеш ти?!? Аз ти пуснах отговор във връзка с глупостите, които беше наредил за еволюцията.

Шумеро-вавилонския потоп продължил 7 дни и нощи, а библейския 40 дни и нощи. затова няма взаимстване на митове. а се описва едно и също събитие. Ей това е страшна логика.

Ама така и не получих отговор по колко животни от вид е имало. На 6 или на 7 глава от битие да вярваме

Оня момък от горния цитат твърдеше, че ставало дума за буквално преписване. Явно и математиката му се удава като биологията и си мисли, че 7 = 40. :grin:

В глава 6 става дума да са по чифт - мъжко и женско, а в глава 7 пише по колко чифта да са от чистите (7) и от нечистите (2). Кое толкова е трудно за разбиране?!?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...