Отиди на
Форум "Наука"

Александър Македонски и цар Самуил били говорели на един език


Recommended Posts

  • Потребител

Ако съм разбрал правилно хуно-аварските нашествия и грабителските им походи към РИ и ИРИ са причината за укрепване и разпространението на славянския език? Възможно е! Възможно е дори официалната теза за хуните и аварите да е тотално сбъркана и "славяноезичието" да е силно повлияно от тяхното присъствие - много е фантастично, но да допуснем и такава хипотеза... НО, как да се обясни влиянието на север и североизток преди 10-ти век? Там живеят едни изолирани и войствени нискокултурни племена, които днес обявяват за "славянски"...Няма римско влияние, няма комуникации и търговия, няма нищо!!! Да допуснем, че те говорят някакъв балтийски диалект, което ще спомогне да "научат" по-лесно славянски, но там присъствието на германски и угорски племена е много силно и предполага много по-голяма вероятност "славяноезичието" да не се случи! Тънък лед е тази "среднодунавска" теория... Макар да ми е интересна!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 77
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Когато разглеждаме старобългарски думи, позоваването на етимологичния речник на руския език, написан от германеца Макс Фасмер преди повече от 60 години, не говори много добре нито за позоваващия се, нито за науката като цяло.

Като германец, Фасмер навсякъде вижда германски произход. Геза Фехер е унгарец и навсякъде му се привижда унгарски произход, Абаев е осетинец и той наяве вижда само алански и осетински думи.

Конкретно за "княз" на Фасмер.

Изключително неубедителна етимология (при това не "немска", както пишете по-горе). Фасмер дава два варианта за възможната етимология на думата.

1. Думата вероятно е заемка от старогермански (етнически неопределен) в праславянски. Тъй като обаче, в нито един писмен извор не намира подходяща дума, г-н Фасмер си измисля такава.

Да, точно така. Той измисля хипотетична, никъде на засвидетелствана форма на несъществуваща старогерманска дума, която била заета в праславянски.

2. Вторият вариант на Фасмер почти не се отличава от неговия първи вариант. При него, обаче, хипотетичната заемка в славянски идва не от старогермански, а от готски! Отново не намира подходяща готска дума, затова, по традиция, отново си измисля такава или както той казва "реконструира" подходящата дума.

Подобен подход е повече от смешен, но нека да не коментираме повече.

Речникът е написан за хора, които разбират и боравят с естествени езици.

Езикознанието е разработило система, с която да може да открива и форми, които не се срещат в писмени извори.

Ако на вас ви трябват писмени извори за всичко, по-добре зачеркнете следните понятия от вашия речник: индоевропейски, индоевропейци, праславяни, индо-иранци и подобни измислени, хипотетични, абе направо химери.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Езикознанието е разработило не само система за "откриване" на липсващите форми, то е разработило и закони, обясняващи различните трансформации в неписмените "пра-езици", които да нагодят "развитието" им към калъпите на историческите модели! И от време на време се появява по някоя неграмотна тиква, която пита: как така термина "пфенинг" хем е от поне 650 г. от н.е., хем е претърпяло общовалидна за всички славяни трансформация, която предполага някаква компактност на славяните в 650-та г. от н.е., което няма как да е факт??? Щото иначе ще е адски интересно при ония връзки и обмен между славянските племена как точно е станало еднаквото развитие на езика??? И защо днес в рамките на по-малки територии нашият, славянски, език дава различни граматични и фонетични форми? При далеч по-интензивни комуникации!!!!! И защо формата "кънендз", записана в 12-13-ти в. е праобраза на "къняз" записан в 10-11-ти?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И защо формата "кънендз", записана в 12-13-ти в. е праобраза на "къняз" записан в 10-11-ти?


Оти така са го написали професорите в дебелите книги! Хората са казали - да би мирно седяло, не би чудо видяло - та подобни въпроси най-добре да не се задават!
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато разглеждаме старобългарски думи, позоваването на етимологичния речник на руския език, написан от германеца Макс Фасмер преди повече от 60 години, не говори много добре нито за позоваващия се, нито за науката като цяло.

Като германец, Фасмер навсякъде вижда германски произход. Геза Фехер е унгарец и навсякъде му се привижда унгарски произход, Абаев е осетинец и той наяве вижда само алански и осетински думи.

Защо да не ползвам руски етимологичен речник, след като много добре знам, че днешната наша дума княз сме я заели от руски някъде през 18-19-ти век.

Във всеки етимологичен речник може да има грешки. Лично аз не съм хващал "германецът" Фасмер във пристрастие. Цитирам Фасмер, понеже го има в Интернет. Българският етимологичен речник го скриха. Намерете съответният том и вижте, че и там пише същото. Дайте Вие някакъв етимологичен речник на по-високо ниво, отразяващ по-съвременни възгледи, щом Фасмер е на по-ниско от Вашето равнище.

Но разберете, лингвистиката като наука е близо до естествените науки. Едва ли може да се очаква установилите се схващания още през 19-ти век да се променят - най-много да се уточнят. И наистина, те непрекъснато се уточняват.

И конкретно, не се очаква някога лингвистиката да свърже етимологически славянската дума княз и прабългарската дума канас при толкова сигурна етимология на княз и при наличие на титли като хан, хаган, каган сред тюркоезични народи.

-

Конкретно за "княз" на Фасмер.

Изключително неубедителна етимология (при това не "немска", както пишете по-горе). Фасмер дава два варианта за възможната етимология на думата.

1. Думата вероятно е заемка от старогермански (етнически неопределен) в праславянски. Тъй като обаче, в нито един писмен извор не намира подходяща дума, г-н Фасмер си измисля такава.

Да, точно така. Той измисля хипотетична, никъде на засвидетелствана форма на несъществуваща старогерманска дума, която била заета в праславянски.

2. Вторият вариант на Фасмер почти не се отличава от неговия първи вариант. При него, обаче, хипотетичната заемка в славянски идва не от старогермански, а от готски! Отново не намира подходяща готска дума, затова, по традиция, отново си измисля такава или както той казва "реконструира" подходящата дума.

Май уважаемият съфорумник Perkūnas е прав, че не можете да четете етимологичен речник. Действително, Фасмер не е научно-популярно четиво.

Фасмер,2-ри том. Идете на стр. 266 и намерете князь.

Дава се само една етимология на княз - немска (или германска, което е все едно) заемка. От кой точно немски (германски) език или диалект е заимствана, на славистиката й е все тая. Дава се поне една засвидетелствана дума - kuning в OldHighGerman, в предшественикът на днешният немски. Т.е. вашето обвинение, че Фасмер дава само реконстрирани форми, е без основание. Фасмер допуска заемката да е от готски или дори по-стара, от прагермански. И още нещо много важно пише: същата дума е заета от германски и във фински. При такава аргументация етимологията на славянската дума княз е повече от сигурна. Де да имаха толкова сигурни етимологии и другите думи!

И защо формата "кънендз", записана в 12-13-ти в. е праобраза на "къняз" записан в 10-11-ти?

Това не го разбрах.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И конкретно, не се очаква някога лингвистиката да свърже етимологически славянската дума княз и прабългарската дума канас при толкова сигурна етимология на княз и при наличие на титли като хан, хаган, каган сред тюркоезични народи.

Тоест, няма сила на света, която да изведе българската и аварска титла "канас" директно от латински, а задължително трябва да мине през готски( какъвто и да е в действителност )?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И конкретно, не се очаква някога лингвистиката да свърже етимологически славянската дума княз и прабългарската дума канас при толкова сигурна етимология на княз и при наличие на титли като хан, хаган, каган сред тюркоезични народи.


Ето го разковничето ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тоест, няма сила на света, която да изведе българската и аварска титла "канас" директно от латински, а задължително трябва да мине през готски( какъвто и да е в действителност )?

Писал съм:

И конкретно, не се очаква някога лингвистиката да свърже етимологически славянската дума княз и прабългарската дума канас при толкова сигурна етимология на княз и при наличие на титли като хан, хаган, каган сред тюркоезични народи.

Т.е. славянската титла "княз" и българската и аварска титла "канас" не са етимологически свързани и няма как да бъдат етимологически свързани.

Етимологията на славянската титла "княз" е пределно ясна, малко думи имат толкова ясна етимология.

Етимологията на българската и аварска титла "канас" може би не е толкова ясна, може би никак не е ясна. Но нека да се обсъжда в друга тема.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Езикознанието е сравнително по-точна наука от науки като история или археология. Причините за различните несъответствия са по-скоро в резултат от различни наслагвания на "националните истории" и идеологеми, отколкото в самато езикознание. Просто когато историците дадат подвеждаща информация, подвеждат и лингвистиката.

Например на запад има един добър термин - Common Slavic. Терминът се отнася за пост-праславянския период, когато общата лексика се поддържа от общуването в рамките на аварския хаганат и българската държава, но най-голяма роля за общославянските черти има църквата и разпространението на славянския богослужебен език.

Историографията ни обаче, която се опира изцяло на руските разбирания не приема такова общославянско общуване поради редица причини:

- източните славяни трябва да са си от край време в земите които обитават и няма как да са свързани

- католици и православни са от край време разделени и няма как да имат нещо общо.

- църквата (особено по времето на социализма) няма как да има толкова голямо влияние

Ето един пример, това от Этимологический словарь русского языка. — М. Р. Фасмер


олтарь ............ Судя по концу слова, скорее всего, заимств. через д.-в.-н. altâri – то же из лат. altare (см. алта́рь); ср. Мi. ЕW 221; Шварц, ZfslPh 4, 363; AfslPh 41, 129; Брюкнер 379; Голуб182.
Более затруднительно, хотя и не исключено, заимствование из лат. аltаrе; см. Иречек, Rоmаnеn 1, 36; Романский, JIRSpr. 15, 123; Богач, LF 35, 432. В последнем случае следовало бы предположить влияние имен с суф. -арь.
Неприемлемо произведение из ср.-греч. ἀλτάρι(ον) уже из-за одного факта распространения этого слова в зап.-слав., вопреки Фасмеру (ИОРЯС 12, 2, 220; Гр.-сл. эт. 29), Преобр. (I, 647),
Соболевскому (РФВ 10, 166); см. Курц, LF 56, 113; Романский, там же; ВZ 18, 226.
Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс
М. Р. Фасмер
1964—1973
Думата е дадена с германски произход, гръцкият е възможен, но неприемлив само заради това, че думата е разпространена сред западните славяни и то ......... вопреки Фасмеру
Т.е. редакторите на Фасмеровия речник са пренебрегнали самия Фасмер

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Езикознанието е сравнително по-точна наука от науки като история или археология. Причините за различните несъответствия са по-скоро в резултат от различни наслагвания на "националните истории" и идеологеми, отколкото в самато езикознание. Просто когато историците дадат подвеждаща информация, подвеждат и лингвистиката.

Например на запад има един добър термин - Common Slavic. Терминът се отнася за пост-праславянския период, когато общата лексика се поддържа от общуването в рамките на аварския хаганат и българската държава, но най-голяма роля за общославянските черти има църквата и разпространението на славянския богослужебен език.

Историографията ни обаче, която се опира изцяло на руските разбирания не приема такова общославянско общуване поради редица причини:

- източните славяни трябва да са си от край време в земите които обитават и няма как да са свързани

- католици и православни са от край време разделени и няма как да имат нещо общо.

- църквата (особенно по времето на социализма) няма как да има толкова голямо влияние

Резюме на моите разбирания, които според мене дават най-ясна и с най-малко проблеми картина.
  • Всичко преди 10 век е Common Slavic. Това го наричам просто славянски език. Славянският език се разроява от 10-ти век насетне. Разбира се, като всеки естествен език, и славянският си имал териториални диалекти. В краят на 9-ти век с преводите на богослужебните книги се появила и книжовна норма на славянският език.
  • Допреди 7-ми век славянският език се е говорел на компактна територия (по средният Дунав). Експанзията на славяногласието е от 7-ми век насетне.
  • Първата посока на експанзията на славяногласието e Романия.
  • По Днепър славяногласието се е появило едва около 800 AD. В Московията - едва през 10-ти век.
  • Християнството има огромна роля за разпространението на славяногласието, накратко казано.
Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тоест славянския се е говорел (и развивал?) в хунска и пост-хунска среда, така ли?

По моите разбирания, каквито и "разбойници" да са се подвизвали на тази територия, средният Дунав, и независимо от тях, там, по средният Дунав, живеело местно славяногласно население. В крайна сметка то вероятно е успяло да асимилира и хуни, и гепиди, и авари, но се провалило с асимилацията на маджарите.

Освен това, това население успяло да излъчи миграция, достатъчна да обуслови днешната експанзия на славяногласието при стеклите се благоприятни исторически обстоятелства.

Хуните са се подвизавали в славянска среда, вероятно. А не славяните в хунска, ако има някаква разлика.

Отклонение:

Q. Защо славяногласието се провалило с асимилацията на маджарите?

A. Защото маджарите побързали да се покръстят.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Губи ми се връзката между това:

"По моите разбирания, каквито и "разбойници" да са се подвизвали на тази територия, средният Дунав, и независимо от тях, там, по средният Дунав, живеело местно славяногласно население."

И това:

"Първата посока на експанзията на славяногласието e Романия"

Източниците са категорични, за пръв път славяни се споменават и локализират в долния Дунав - днешната влашка низина и историческата Молдова. Фиксирани са около 100 години преди евентуалната експанзия на славяногласието в Романия (трайно заселване в земите на империята). Т.е. първата експанзия би трябвало да е през Карпатите по долния Дунав (освен ако не средния, а долния Дунав не е мястото от което тръгва да се разпространява славяногласието).

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Губи ми се връзката между това:

"По моите разбирания, каквито и "разбойници" да са се подвизвали на тази територия, средният Дунав, и независимо от тях, там, по средният Дунав, живеело местно славяногласно население."

И това:

"Първата посока на експанзията на славяногласието e Романия"

Източниците са категорични, за пръв път славяни се споменават и локализират в долния Дунав - днешната влашка низина и историческата Молдова. Фиксирани са около 100 години преди евентуалната експанзия на славяногласието в Романия (трайно заселване в земите на империята). Т.е. първата експанзия би трябвало да е през Карпатите по долния Дунав (освен ако не средния, а долния Дунав не е мястото от което тръгва да се разпространява славяногласието).

Като че ли източниците трудно локализират "население". Източниците локализират предимно разбойнически набези.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като че ли източниците трудно локализират "население". Източниците локализират предимно разбойнически набези.

Тъй де, всички описани славянски разбойнически нападения идват от долния Дунав. Действията на империята срещу "базите" на разбойниците (където им са семействата покъщнината и плячката) също са по долния Дунав.

Разбойниците който прииждат от средния Дунав са други - гепиди, лангобарди, херули, хуни, че и българи. Чак след идването на аварите от там започват да се появяват и славяни и то винаги в комплект с аварите. Самостоятелните славянски нахлувания продължават да са от долния Дунав.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Или пък си е развитие на аварската титла в своята си среда, но вече в Unicodе 1225, който позволява по-голяма прецизност.

ПП:

Но как може да се пише правилно с гръцки букви(и с латински пак не става, да не говорим за "арабица")?!?: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, илиYAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, илиiaзыкъ и други тям подобни.

ПП2:

[чръгобъля] == zergobula || cerkobules || zerco borlas || itzirgouboula || WTF?

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма ка да говорим за славянско единство до 10 век, когато формите, характерни за старобългарския език и отличаващи го от всички други славянски езици са ПИСМЕНО ФИКСИРАНИ още през 9 век. А това означава, че най-вероятно тези особености са били факт поне 200 години по-рано.

Формите, характерни за старобългарският език, могат просто да се считат за диалектни форми на славянският език.

-> Ако погледнем диалектен атлас на българският (балкано-славянският) език от 19-ти век, ще видим може би по-голямо диалектно разнообразие, отколкото може да се предполага да е имало в славянският език през 9-ти век.

-> През 10-ти век ромейският цар командировал нашенски попове, заедно с личното им оръжие - евангелието на славянски, да покръстят Киевска Русия. Те нямали проблем с езикът.

-

Според ромейските извори, славяните живеят компактно на юг от Дунава още в средата на 6 век. А слизат на юг от Карпатите, вероятно още в средата на 5 век.

И по-точно?

-

Да твърдим, че и 500 години по-късно се поддържа славянското езиково единство е доста несериозно.

Твърдя, че езиковото единство се е запазило около 300 години след експанзията на славяногласието. След това трябва да се отчете роене. Първото роене го осъществява нашият език вътре в котелът на Balkansprachbundът. Има отделна тема за това.

-

Макар че някои учени в Русия твърдят, че славяните са говорили на един език поне до 14 век.

Със сигурност роенето на източно-славянските езици става след 14-ти век - може би това са имали пред вид. Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тъй де, всички описани славянски разбойнически нападения идват от долния Дунав. Действията на империята срещу "базите" на разбойниците (където им са семействата покъщнината и плячката) също са по долния Дунав.

Разбойниците който прииждат от средния Дунав са други - гепиди, лангобарди, херули, хуни, че и българи. Чак след идването на аварите от там започват да се появяват и славяни и то винаги в комплект с аварите. Самостоятелните славянски нахлувания продължават да са от долния Дунав.

Аз не съм попадал на сведения за началните точки.

Знаем кои градове са нападнали заедно: българи и славяни - българи и авари - авари, славяни и българи - авари и славяни, с договори или без, но не съм намирал от кои изходни точки са тръгвали българите или славяните. ( изключвам Кубер, там си е за Панонските ясно)

Има много хроники, как просто са се натъкнали на българите, докато се придвижвали войски. Оставайки с впечатление, че има такива в доста голяма концентрация (за да се случи това) в Долни Дунав. Не само в средни с Панонските описания. Те общо взето са описани, като постоянен пейзаж. Та вероятно са били в доста близки места със славяните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Без съмнение става дума за развитие на прабългарската титла "канас" в славянска езикова среда.

Моля Ви се, стига глупости.

Прабългарският език е имагинерен. Прабългарската титла КАNАС, записана така в гръцки текст, кой знае как се е произнасяла на прабългарски/аварски. Няма начин независим наблюдател, разбира се лингвист, да приеме, че има етимологична връзка със славянската дума КНЯЗ.

Славянската дума КНЯЗ има ясна етимология. Ако някого не го удовлетворява тази етимология, това си е негов проблем.

А "неговият" проблем възниква вероятно от недоразумения.

Човекът с този специфичен проблем вероятно не осъзнава, че изходният корен на славянската дума КНЯЗ е КНЯГ-, в стар запис КЪНЯГ-. От този корен се образуват думи като КНЯЗ (трета славянска палатализация на "г"), КНЯГИНЯ, (без палатализация на "г"), КНЯЖЕ (вокатив, първа палатализация).

Човекът с този специфичен проблем вероятно не осъзнава, че буквата Я, която и аз съм принуден да употребявам, звучи IA само на руски. Иначе тази буква някога означавала предна носова гласна и в съвременните български и сръбски e преминала в Е.

Човекът с този специфичен проблем вероятно не осъзнава, че от засвидетелстваната OldHighGerman форма "kuning", която Фасмер привежда, славянският корен КЪНЯГ- се получава директно, направо, просто със запис на немската дума чрез славянската кирилица от 9-ти век, като имате пред вид, че Ъ означава кратко У, допълнително делабиализирано в славянски, както си му е редът на всяко кратко У, и Я означава предната носова гласна.

Човекът с този специфичен проблем вероятно не осъзнава, че преди 9-ти век е изключено звукът З в славянската дума КНЯЗ да се обеззвучи до С, както е в КАNАС, а пък колкото и да е неподходяща гръцката азбука, няма да се объркат КАNАС и КАNАZ.

Има славянска дума КНЯЗ с ясна етимология. През 9-ти век тя на нашенски славянски (т.е. на нашият език) тази дума се е пишела КЪНЯЗь и е звучала приблизително КЪНЕНЗИ.

Няма начин славяногласен от 9-ти век да чуе прабългарска или аварска дума КАNАС и да я предаде в по-сложен вид като КЪНЕНЗИ.

Ако Вие пък можете да приемете обратното, а именно че аварин или прабългарин, чувайки от славяногласен дума с приблизително звучене КЪНЕНЗИ, поради затруднение да я произнесе я упростил до КАNАС, то си е Ваше право да го приемете. Аз не мога и това да приема. Но няма значение, защото това е в рамките на имагинерното, доколкото аварският и прабългарският език са неизвестни.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Възприемани са като врагове от един определен момент - след крушението (политическо) на българската аристократична върхушка в двубоя за върховенство в каганата - т.е. от средата на VII в. До този момент, българите са съществена част то каганата, чиято роля очевадно е нараствала с времето, което пък личи от опита им да овладеят властта в Авария.
Според мен, титлите колобър, кавкан, канас и т.н. идват по линия на каганата, донесени от "отломките" - вълните полит. бежанци, като Крум примерно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Във всеки етимологичен речник може да има грешки. Лично аз не съм хващал "германецът" Фасмер във пристрастие. Цитирам Фасмер, понеже го има в Интернет. Българският етимологичен речник го скриха. Намерете съответният том и вижте, че и там пише същото. Дайте Вие някакъв етимологичен речник на по-високо ниво, отразяващ по-съвременни възгледи, щом Фасмер е на по-ниско от Вашето равнище.

И конкретно, не се очаква някога лингвистиката да свърже етимологически славянската дума княз и прабългарската дума канас при толкова сигурна етимология на княз и при наличие на титли като хан, хаган, каган сред тюркоезични народи.

Дава се само една етимология на княз - немска (или германска, което е все едно) заемка. От кой точно немски (германски) език или диалект е заимствана, на славистиката й е все тая. Дава се поне една засвидетелствана дума - kuning в OldHighGerman, в предшественикът на днешният немски. Т.е. вашето обвинение, че Фасмер дава само реконстрирани форми, е без основание. Фасмер допуска заемката да е от готски или дори по-стара, от прагермански. И още нещо много важно пише: същата дума е заета от германски и във фински. При такава аргументация етимологията на славянската дума княз е повече от сигурна. Де да имаха толкова сигурни етимологии и другите думи!

Други хващат Фасмер в грешки, но нейсе...

"....И защо формата "кънендз", записана в 12-13-ти в. е праобраза на "къняз" записан в 10-11-ти? ..."

.

Това не го разбрах.

В смисъл - "кънендз" е запазен в по-късен източник от "къняз"! Хем славяните до 10 в. са компактни и езикът им е пра-/общ, хем българите вече са "изкнязили" "кънендза", който е такъв предимно на севрозапад, където, обаче, значението му е съвсем различно! Нещо има с хронологията... Или с етимологията! Морфологично "pfenning", "viking", "kuningaz" са абсолютно различни думи, но резултатът винаги е един и същ...

Непрекъснато питам за разпространението на север от Карпатите и Татрите - кога, как, кой? На североизток е ясно - църквата, ама на север?

Редактирано от isav
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Други хващат Фасмер в грешки, но нейсе...

Грешки може да има във всеки речник, разбира се. Ставаше дума за пристрастие. Имаше обвинение към Фасмер, че като немец бил пристрастен. Не съм хващал Фасмер в пристрастие и предубеденост.

-

В смисъл - "кънендз" е запазен в по-късен източник от "къняз"

Ами че то е едно и също.

При запис на латиница звукът Я (предната носова гласна) може да се предаде като EN. За текст на латиница ли става дума?

А пък ДЗ е диалектно произношение на З в някои думи, и досега запазено в "македонски".

В същност, в кирилицата има две букви за З: Z и S. Z доживява до нашето време във формата З. S я има в днешната македонска кирилица за колорит, но през вековете не е била забравяна, понеже същевременно служела за цифра 6.

Няма пълно обяснение кога се е пишела едната, кога другата буква. Предпочитали са Z(З), понеже това била гръцката буква. Буквата S може би са я въвели именно за африкатата ДЗ. Естествено, африкатата ДЗ е оригиналният резултат от втората и третата палатализация.

Твърде вероятно, било е време, когато славянският език различавал звукът З в думите "аз" и "зърно", който е резултат от сатемизацията, от африкатата ДЗ, която била резултат от втората и третата палатализация (КНЯЗ, НОЗЕ, ВРАЗИ, ..). Но това е било в дописменият период. Никъде в запазените текстове няма системно различаване между буквите Z и S на този принцип.

Но че архаично произношение КНЯДЗ се е срещало по диалектите, това е сигурно.

-

Хем славяните до 10 в. са компактни и езикът им е пра-/общ, хем българите вече са "изкнязили" "кънендза", който е такъв предимно на севрозапад, където, обаче, значението му е съвсем различно! Нещо има с хронологията... Или с етимологията!

Думата КНЯЗ е била известна на всички славяногласни, но на много места увиснала без поддръжка от политическата реалност. В същност, със старото си значение е запазена само в Русия. У нас отдавна нямало князе.

-

Морфологично "pfenning", "viking", "kuningaz" са абсолютно различни думи, но резултатът винаги е един и същ...

Само завършъците им съвпадат - но те и на германски съвпадат. (*"kuningaz" е прагерманска форма, вижте старонемското "kuning".)

-

Непрекъснато питам за разпространението на север от Карпатите и Татрите - кога, как, кой? На североизток е ясно - църквата, ама на север?

По времето на Карл Велики. Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато догматизмът крещи, разумът мълчи.

Лингвистиката е по-скоро естествена наука, а живеем със време, когато естествените науки са толкова напреднали, че разумът изисква догматизъм. На никого не му е хрумнало да отрича теорията на Нютон във физиката. Айнщайн само я е уточнил.

Но разумът определено трябва да замълчи при крясъците на самонадеяното невежeство. Затова млъквам. Вярвайте в каквото си щете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има и такова, че 4. Бела по граничните местности в Трансилвания на царски земи заселва свободни селяни с цел да са първата отбранителна линия. Техните водачи ги наричали гледащи на вън КЕ-НЕЗ, КИ-НЕЗ. Може само да е случайно, но кой знае...

Kenez sive Chinez, latina terminatione Kenezius ac Kinizius Hungarica vocabula sunt, composita ex Ki, id est foras,extra ex et Néző, hic est spectator ut adeo Kinéz sau Kenez inspectorem, aut judicem denotet” (Transsilvania sive Magnus Transsilvaniae Principatus olim Dacia Mediterranea dictus, Bécs,1788

(litterae keneziales)

Nos Nicolaus Eszterházy de Galantha et Ursula Desffy de Szerdahely,....Caspar Magócsy, sacrae caesareae regiaegue majestatis consiliarius, comitatuumque Torna et Beregh comes...adjuk emlékezetére mindeneket, akiknek illik, hogy ő felsége Munkácshoz való jószágát mindenképpen öregbíteni, szaporítani és terjeszteni igyekezvén, engedtük Uchal Illésnek, Uchal Istvánnak és Lizanecz Jánosnak kenézségei és egy új falut szállítani, kinek Izvor (Forrás) legyen neve, úgy, hogy esztendőnként járván az kenézség a három között, egy esztendőben egyik, másikban másik és a harmadik esztendőben a harmadik lévén főkené, a ketteje adót fizessen és szert járjon. Az újonnan rá szálló jobbágy pedig adó fizetésből hat esztendeig, szerjárásból három esztendeig szabadságot engedtünk, mióta reá szállottak, id est ab anno 1582., de jobbágyokat a vár jószágából sehonnan reá ne szállítsanak, hanem idegen jobbágyokat hozzanak rá.....”

В това писмо се задължават трима князе да организират едно село на което да е името му ИЗВОР като всяка година да се редуват в управлението на селото.

:goodpost::goodpost::goodpost:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...