Отиди на
Форум "Наука"

Гвардията в Римската империя I - IV век


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Дворцовата гвардия през 1-3 век

Преторианци

4442199864_f79aefe3fa.jpg

Тази отбрана войскова част води началото си от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители /praetoriani/ при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създал 9 кохорти преторианска гвардия /cohortes praetoriani/, под командването на преториански префект /praefectus praetorio/, с обща численост 4 500 човека. По своята същност подразделенията на преторианците представлявали кохорти от смесен тип /cohors equitatae/ всяка от които под командването на трибун като 1/5 от тях съставлявала кавалерията, набирана от най-добрите конници в империята. Знакът на преторианските кохорти бил червен вексилум с изображението на скорпион върху него. Върху щандартите често се помествали и изображения на орли, като в легиона.

Войниците за преторианските подразделения се набирали главно от италийците. Те имали ред привилегии - служили 16, а не 26 години, а заплатата била 3 пъти по-висока от тази на обикновения легионер /720 денария за година/, а при уволняването си получавали 5000 денария /за разлика от обикновения легионер - 3000/. Освен това често всеки нов император изплащал премии на гвардейците, за да гарантира благоразположението им. Август държал в Рим не повече от 3 кохорти. Останалите лагерували околните градове. При Тиберий преторианците били събрани в Рим и им бил изграден постоянен лагер /Castra Praetoria/. При изпълнение на служебни дела и в двореца преторианците носели тоги.

7b1296daa3c798bffec40e71b5c32f71.jpg

На парадите носели богато украсени шлемове и мускулни кираси от елинистически тип, кама, меч, червени туники и плащове. На обточените им с бронз щитове /овални или правоъгълни/ били изобразявани мълниите на Юпитер и скорпиони.

96990cbb4404facb09e99f571fdec8e8.jpg

През 1 век преторианците рядко участвали във военните действия, но с голям ентусиазъм правели заговори и преврати и издигали свои избранници. Преторианският префект Сеян по времето на Тиберий бил вторият по влияние след императора и отстранявал всичките си съперници, които му се противопоставяли. По-късно бил обвинен в опит за узурпация на властта и убит. Също така преторианците убили Калигула и провъзгласили за император - Клавдий. Пак те свалили Нерон от власт. Те екзекутирали и Галба, защото последният отказал да им изплати премиите, с които да купи тяхната лоялност. В края на краищата старата гвардия била сменена от Веспасиан. Домициан добавил още една кохорта и броят им станал 10. По-натам те били увеличени на 14 кохорти, а в началото на 3 в. съставът на всяка кохорта бил достигнал до 1000 човека.

Въпреки тяхната разпуснатост, през 1 век преторианците участвали във войните в Британия през 43-та, където те съпровождали император Клавдий. През 80-те години гвардейците водели ожесточени боеве с даките по долното течение на Дунав, а през 86 г. преторианският префект Корнелий Фускус загинал в бой с варварите. След убийството на Домициан, в което също участвали преторианците, непопулярният сред войската император Нерва осиновил военачалника Траян и го направил преториански префект. Гвардейците се биели в кампаниите на новия император срещу даките /102 - 107 г/ и в похода му срещу партите през 115 - 117 г.
Те съпровождали Луций Вер на изток през 162 - 166 г. и Марк Аврелий във войната му срещу квадите и маркоманите /169 -180 г/.
Политическата нестабилност след смъртта на Комод /убит при заговор/ от 193 г. дала възможност на преторианците отново да си покажат рогата. Те убили назначения от Сената Пертинакс и предложили да направят император този, който им даде повече пари. Такъв се оказал богаташът Дидий Юлиан.
Разбира се войските в провинцията излъчили свои пълководци за императори и в края на краищата след изтощителна гражданска война на престола се възкачва Септимий Север, който по примера на Веспасиан разпуснал непослушната стара гвардия и я заменил със своя. Тя го следвала вярно в походите му срещу другия узурпатор Клодий Албин /197 г./; срещу Песцений Нигер и партите на изток /197 - 202 г./; и срещу пиктите в Британия /208 - 211 г./.

През 3 в. преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Нерядко те заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или сами се обявявали за императори. Такъв е случаят с Макрин и Филип, организирали съответно убийствата на император Каракалла и Гордиан III и узурпирали престола; префектите Проб и Кар. Император Диоклециан /който също получил властта на поста преториански префект/ съкратил численността на преторианците, а Константин през 312 г. окончателно разпуснал гвардията след битката при Милвийския мост, тъй като те издигнали и подкрепили противника му Максенций. Длъжността praefectus praetorio обаче останала, като се трансформирала в началник на тайната полиция.

Телохранители

Germani corporis custodes

320945856.jpg

За личната охрана на императора по време на Юлиево-Клавдиевата династия и семейството му се набирали и телохранители от германските племена /най-често батави/, които били фанатично предани на императора и го пазели от произвола на преторианците. Те били организирани подобно на спомагателните али в подразделение от 500 човека. Били разделени на декурии от по 30 човека, командвани от декурион. Лагерът им се намирал в района на градините на Долабела от другата страна на Тибър. След смъртта на Нерон през 68 година новият император Галба разформирал германските отряди и много от недоволните телохранители подкрепили въстанието на Цивилис в Галия, след потушаването на което тези подразделения повече не се споменават.

Equites singulares Augustii

post-917-0-83282500-1425573896.jpg

Били формирани като подразделение при управлението на император Траян като негови непосредствени телохранители. Наброявали 770 конника, разделени на турми от по 30 човека и съставлявали личната охрана на императора по време на поход /станът им се помествал до палатката на главнокомандващия/. Към края на 2 век броят на кавалеристите нараснал до 1000. В Рим те станували в казарми на Целийския хълм. Кавалеристите се набирали главно от помощните кавалерийски али - най-често от панонските и испанските и били командвани от трибун. Често конниците от гвардията били назначавани на командни места в конните части из империята. Съществуването на тази елитна част може да се проследи до 260 г. след което тя изчезва от летописите, вероятно трансформирана в лична гвардия покрай военните реформи на Галиен.

Дворцовата гвардия през 3-5 век

Схоли

catafracto+1.jpg

На мястото на преторианската гвардия в началото на 4 в. Константин създал т. нар. дворцови схоли /scholae palatinae/. Макар че е възможно той просто да е продължил реформата, започната от Диоклециан.
Схолите били 10 кавалерийски отряда от по 50 човека. Първоначално това били подразделенията на щитоносците /scutarii/ и на еднородните /gentiles, възможно набирани от варвари/. Другите отряди били набрани през 4 век, включително и тежковъоръжените /armaturae/. Към 395 г., когато била съставена «Notitia dignitatum» в западната част на империята имало 5 /I, II, и III Scutarii, Gentiles Seniores и Armarurae Seniores/, а в източната - 7 подразделения дворцови схоли /I и II Scutarii, Scutarii Sagittarii, Scutarii Clibanarii, Gentiles Seniores, Gentiles Juniores и Armaturae Juniores/. Според Аммиан Марцеллин, по негово време войниците от дворцовата гвардия били основно франки, готи и алемани.
Числеността на една схола според различни изследователи достигала 500 човека. Схолата освен военни функции изпълнявала и административни такива.
Всяка схола била командвана от трибун /tribunus scutariorum/. На него били подчинени и старшите офицери - доместици /domestici/ и протектори /protectores/. Схолите нямали единен командир, както преторианската гвардия. Всяка от тях се подчинявала пряко на императора. Административно пък те били подчинени на magister officiorum.
Две схоли /за източната и западната половина на империите/ били съставена от т. нар. agentes in rebus, «императорски агенти», изпълняващи функциите на тайна полиция.
Друга схола към всеки имперски двор били нотариите - водещи протоколите от заседанията на императорския съвет и изпълняващи особени поръчения.
Императорът имал и отряд лични телохранители - 40 схолария с бели туники, наречени candidati. Те получавали много по-високо заплащане от редовите войници, били освободени от налози и съпровождали императора навсякъде.
Схолите изпълнявали функциите си в империята до 7 век. Естествено когато императорите престанали да ходят на поход /след Теодосий I/, те все повече били натоварвани с административни функции и украсявали основно парадите.
На запад схолариите били разпуснати при Теодорих, а на изток Юстиниан великодушно позволил на схолариите да се "откупят" от военен поход, ако се откажат за няколко години от възнаграждението си, което отразява тяхната пълна небоеспособност.

Телохранители
Други части, свързани с непосредствената охрана на императора били т. нар. protectores /защитници/ - корпус, основан най-вероятно при Филип или Деций /втората половина на 3 век/, който съставлявал свитата на императора. Първоначално те се наричали protectores Augusti - телохранители под командването на преторианския префект. Протекторите били войници с по-особени функции /първаначално титлата им се давала за големи заслуги на бойното поле/ и получавали по-голяма заплата от останалите /200 000 сестерции годишно. От тяхна среда се назначавали главнокомандващите, след като Галиен забранил на сенаторите да заемат тези длъжности. Като отделен корпус от телохранители, те съпровождали Аврелиан и Диоклециан в походите им. Съставът им също често бил от варвари.
След разпускането на преторианската гвардия, protectores Augusti също престанали да съществуват и вместо тях останало само наименованието protector. Реорганизираните от Константин протектори /в средите на които вече можели да се допускат сенатори/ получили името domestici /домашни/. Taка се обособили два вида подразделения - едните били професионални военни, а другите - от сенатори и синовете им /domestici/. При Валентинан /364 г./ била установена основната разлика между изслужилите воини и тези, които били назначени за протектори по благоволение свише. Последните трябвало да плащат вноски от по 50 солида, а първите само 5. Този корпус се превърнал в своеобразна академия за офицери и главнокомандващи. След няколко години служба протекторите най-често били назначавани за командири на отряди.
Към края на 4 век във всяка дворцова схола имало по 10 protectores domestici. Те били старши - кавалерия /equites/ и младши - пехотa /pedites/, под началството на comites domesticorum peditum и comites domesticorum equitum.
При протекторите се наблюдавала същата бюрокрация, както и в цялата Римска държава. Ако в началото на 4 век званието "protector" се присъждало на заслужили ветерани, то по-нататък все по-често протектори ставали синове на сенатори и военачалници без полеви опит.

Постепенно схолите и протекторите също се превърнали в придворни войски и започнали да излъчват от средите си кандидати за императори. Такива били Констанций Хлор и Валентиниан /трибуни на схола/ и Йовиан /комит на доместиците/.

post-917-0-53528100-1395095970_thumb.jpg

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Глобален Модератор
За гвардията в края на 2-ри, началото на 3-ти век:
Praetorian Guard – From Julianus to Severus
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...