Отиди на
Форум "Наука"

100 г. от Балканската война


Recommended Posts

  • Потребител

Хубави картинки но бойците не са били така облечени....

Дълги шинели под тях панталони (путури) и цървули с навуща. Чизми са имали артилеристите и офицерите...

Виж снимките на Hall, R.C. , Wagner, H.

:whistling: :whistling: :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 697
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Да, но някои са имали и ботуши;)

Тези само с шинелите са опълчението, запаса, късно пристигналите и т.н.. Войската си е била с пълна униформа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

реконструкцията на 18 етърски пехотен полк е съвсем адекватна. Снимка:

027532129.jpg?r=0

Погледни и следващата картинка от мобилизацията на 6-ти полк. Повечето войници са си с ботуши:

post-917-027567000 1349640567_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но както Чърчил казва: Балкана сам толкова история произвежда, че и той не може да я смели....

Старанията на великите сили

ОТ: .. особено, когато и самият чърчил участва в таз история :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хубави картинки но бойците не са били така облечени....

Дълги шинели под тях панталони (путури) и цървули с навуща. Чизми са имали артилеристите и офицерите...

Виж снимките на Hall, R.C. , Wagner, H.

:whistling: :whistling: :whistling:

"Традиция" си знае работата ;)

ПП

Напишете му на унгарския автор, че на стр. 146 е объркал надписите под първите две снимки и е нарекъл ген. Бояджиев - ген. Боювич, и обратно ;)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Традиция" си знае работата ;)

ПП

Напишете му на унгарския автор, че на стр. 146 е объркал надписите под първите две снимки и е нарекъл ген. Бояджиев - ген. Боювич, и обратно ;)

Да бе. Аз който много-много не се занимавам в такава дълбочина също виждам по шапката, че е сърбин....

Но може би и той е взел тези снимки от някой архив...

Браво на теб, че си се заел да прегледаш тази работа.

З асъжаление не съм открим адрес на който мога да изпратя този комент...

:good::good::good:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Балканската война – през погледа на съвременниците

На 18.10.2012 г. от 18.00 ч. в Нова конферентна зала (Ректорат на Софийския университет „Св. Климент Охридски") ще се състои представянето на албума „Войната такава, каквато беше - България В Първата балканска война 1912-1913 г.”

Съставителите Веселин Янчев, Владимир Станев, Светослав Живков, Любомир Юруков за албума:

„В днешното пацифистко време възкресяването на спомена за една война неизбежно би предизвикало противоречиви реакции - както у нас, така и у нашите съседи, които имат своето участие и своята истина за нея. Ето защо в екипа, който се зае с реализацията на идеята, дълго мислихме за начина, по който войната да бъде представена. Като професионални историци изкушението ни бе да покажем безпристрастно и обективно съвременната оценка за причините, характера и последиците на войната един век след нейното начало. Но това би представлявало пореден опит да се разкаже за Балканската война от гледната точка на нейните изследователи, което крие много подводни камъни, свързани най-малкото с необходимостта да се разкрие защо, кога и как се променя тяхната оценка.

Решихме да отнемем думата на историците и да я дадем на преките участници в събитията. Да покажем войната „такава, каквато беше”. За нас това означаваше да дадем възможност на съвременника да се пренесе назад във времето и сам да „види” причините, предизвикали войната, главните участници в нея, дипломатическата ѝ подготовка, хода на военните операции и резултатите от тях. Да се срещне и с „другото лице на войната”, свързано с жертви, лишения, болести, прекършени човешки съдби, за които важат думите на големия български интелектуалец Боян Пенев: „Ние страдахме много…Нито над една наша мечта не гря слънце.” Илюстративният материал - многобройни автентични фотоси, картини, илюстрации, карикатури, запечатали духа на времето, допълнихме с исторически документи, спомени, дневници, наблюдения, обобщения, оценки на войници и офицери, командващи армии и министри, на свещеници и доброволци. Към „вътрешния поглед” прибавихме и този на чужди военни, наблюдатели и короеспонденти, които са били свидетели на случващото се.

Идеята за албума беше дадена от професор Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Поводът – навършването на 100 години от началото на Първата Балканска война. Появата на би била невъзможна без помощта на един истински меценат и съхранител на историческата ни памет – колегата Любомир Юруков, който предостави огромната част от илюстративния материал. Благодарим и на колегите Даниела Ташева, Ренета Маринова и Глория Стоева за издирените ценни снимки и техническа помощ, както и на Университетското издателство „Св. Климент Охридски”, което облече в естетична форма нашите идеи.”

П. Теодосиев(18.10.2012) Днес се проведе събитието, което по мое мнение беше твърде кратко, но пък всичко нужно го има в албума. Струва 50 лв. и може да се намери в Сиела книжарниците и в университета.

Снимка от събитието:

2012-10-18+18.14.03.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Изложба "Лицата на войната. 100 години от Балканската война"

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий " Ви кани на изложба "Лицата на войната", посветена на 100-годишнината от Балканската война. Изложбата е под патронажа на г-н Цветан Цветанов, Вицепремиер и Министър на вътрешните работи на Република България.

Откриването на изложбата ще се състои на 18 октомври (четвъртък) 2012 г. от 11.00 часа в Централното фоайе на Националната библиотека.

balkanska1.jpg

Изложбата „Лицата на войната. 100 години от Балканската война” чрез снимки и документи пресъздава различни моменти от случващото се на бойното поле.

В отделните табла и витрини хронологично се проследяват събитията около дипломатическата подготовка, мобилизацията и обявяването на войната. Изложени са документи за офицерския и войнишки състав на Българската армия, въоръжените сили на съюзниците и тези на Турция. Военният подвиг на българите е отразен с победите край Лозенград и Одрин.

В изложбата е отделено внимание и на войнишкия бит, санитарното дело и тежките последици от изтощителните битки. Снимките на загинали войници, на преселнически лагер край Одрин, ужасът от падащите бомби обрисува зловещата страна на войната.

Разказът в картини завършва с моменти от примирието от ноември 1912 г. и подписването на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г.

Ето и снимки от днес събитието: https://plus.google.com/photos/112864946921421497935/albums/5800642900482584161?authkey=CPyQo9Cc-7rWTA

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Неволно войниците уголемиха крачките и някои от тях умоляваха началниците да се ускори настъплението................... При общото желание да се върви напред, дружината се възползва от това, че пред нея няма части, излезе напред и се подравни с бойната част на 11-ти полк. Когато веригите стигнаха 400 крачки от турските окопи, командирът на полка даде сигнал за атака. 11-ти полк под звуковете на „Шуми Марица!“ се понесе „На Нож!“ Заедно с него настъпи и 3/24 дружина. Поколебани от неспирното настъпление на българите, турците не дочакаха удара и отстъпиха в безредие на юг. 11-ти полк се спря да се устрои, преследва с огън, а в това време 24-ти полк, немайки противник пред себе си, настъпваше безспирно. След като турците се закриха, 11-ти полк настъпи.

Първият бой на 24-ти пехотен полк през 1912 г.

"История на 24-ти на Нейно величество царица Елеонора пехотен полк", 1939 г.

http://www.100godini-balkanskivoini.bg/Publikacii/pdf/24i_pehoten_chernomorski.pdf

Благодарности на Dibo:)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Този епохален подвиг е право пропорционален на съвременната летаргия и пълна незаинтересованост от тези събития, особено от страна на скапаната държава, за която въпросните подвизи бяха извършени.

Тъжно, тъжно и трагично са твърде меки думи за едно национално предателство, родоотстъпничество... както и да го наречеш ще бъде снизходително, защото думите не могат да опишат подобно падение!

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Подвизите са извършени за народа и тогавашната държава,но главно за народа :) Времената се сменят, идват недобри, после пак идват добри и така... :):)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

нормално - героите измират по войни, а скатавките през това време правят потомство от скатавки.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тогава е нямало скатавки, тия механизми за по-сложни...

Описание на бой на взвод при Бунархисар, същата книга:

Боят запона около текето на Цариградското шосе. Първата ледена усмивка на зимата щипе по лицата. Изненадите на времето са резки. Дъждът,снегът и мразовитото време вихрено се смеят. Но безсилно е времето да угаси устремът на Черноморци. Все по-ожесточеносе нахвърлят противниците едни връз други. Бойният ред на първа рота от полка внезапно се заклати. Веригата пропълзя бавно по склона и застана на едно място като закована. Това са конвулсии на боя.

Запукват пушки. Металният им звук се разнася към Странджа планина. В дясно и ляво се обаждат други. Внезапно боят се оживява. Часът е 5 ½ следобед. Командирът на ротата капитан Денев, с напрежение и възторг изтегли саблята си, прегази веригата, изскочи напред и с мощният си глас извика:

„Напред, на нож!“

„Напред, на нож“ – отвърнаха последователно гласове от веригата и всички полетяха напред............

Някой извиква „ура“. Поде се от всички. По-далеч се разнесе някаква глуха неразбрана глъчка и в една начупена линия веригата се понесе напред, сред по-чести и по-чести гърмежи. Беше се дигнала на нож и с ура цялата 1-ва дружина. Турците обръщат гръб и бегат като поразени. Но пред ротата врагът е упорит и не иска да остави дълбоките си окопи. Тук остават около две противникови роти и като по чудо продължават да се държат. Пред 4-ти взвод ясно се виждат напластените зелени униформи на голяма турска маса. Взводен командир е подофицера Съби Ив. Динев. Той сграбчва пушката си, изпреварва веригата, ревна „ура“ и увлича след себе си целия взвод. Всички реват: „Ура, на нож!“. Наблизо тича и командира на 4-то отделение – ефрейтора Иван Неделчев Арабаджиев, а до него е редник Колю Тенев Карпухчански. Това са все добри другари още от казармата – свързани вече с бойно кръщение и неразделното другарство.

Целият взвод се врязва в турците и започва ръкопашен бой. Всичко се слива в кървава вихрушка. Хората се търкалят, стават и пак се залавят един за друг. Обезумели и с изкривени лица, противниковите войници се щурат из разбъркана верига на взвода, но промушени из невиделица, се търкалят с рев и прокляия. Внезапно се чува гърлестия глас на ефрейтора Иван Арабаджиев:

- Господин старши, тук е знамето им!

- УДРИ! - отговаря му взводния. Колю Тенев и Иван Арабаджиев не губят нито миг и двамата се хвърлят презглава към изплашения турчин. Другарите му недочакват, захвърлят пушките и бягат, други вдигат ръце и образуват тълпа, лутаща се като стадо. Иван Арабаджиев се е счепкал със знаменосеца. Сега двамата се сборичкват, търкалят се като кълбо и около тях се образува чеврено-кърваво петно. Знаменосеца се мъчи с нечовешки усилия да се измъкне, но Иван е по-силен. Докато турчина извади пистолета си, бива промушен от ножа на ефрейтора. Знаменосецът пада на земята с проклятие на уста. Иван Арабаджиев, още опръскан с кръв, грабва знамето и го понася тържествуващ към взводния командир. .....

Ефр.Иван Неделчев Арабаджиев /1888-1968/, от с.Аврен, Варненско. Пет ордена за храброст... по-всяка вероятност са получени и във следващите войни, тъй като на снимката е с нашивки на подофицер но все пак това не се среща всеки ден.

post-727-037923000 1350644884_thumb.jpg

post-727-027905400 1350644904_thumb.jpg

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Кухните на полка се бяха устанвили при Бунар Хисар и приготвиха вечеря. Заведующия прехраната заповяда на ротните артелчици, ако ротите са близо, да им занесат топла харана, ако ли не, да занесат само хляб и варено месо. Артелчиците натовариха хляба и месото и до сутринта се лутаха в тъмната и дъждовна нощ да търсят своите части. Едва на разсъмване ги намериха, но по това време боят беше се почнал и ротите стремглаво настъпиха напред. През целия ден на 20-ти октомврий войниците не поличиха никаква храна и се биха гладни.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Общинския съвет в Кърджали /контролиран от ДПС/ е отказал да присъди на генерал Васил Делов званието "почетен гражданин".Честит празник.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това трябва да се схваща в съвременен контекст - дпс показва зъби заради изборите.

Ами в Калабрия уволниха, сиреч отстраниха от длъжност цял общински -ти съвет....

Някога са продавали златно мастило - за различни покани и пр.тържествени случаи за заможни дами и господа.

Полк. Киряков, командир на 24-ти Черноморски на Н.В.Царица Елеонора полк /каквото е официалното му название/ в разгара на войната нарежда да му доставят такова. За да запише името на ефр.Иван Арабаджиев и действията по пленяването на знамето при Бунархисар в полковите документи.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това трябва да се схваща в съвременен контекст - дпс показва зъби заради изборите.

Не. Просто за турците по българските земи, Освободителната война, както и Балканската война са катастрофа. Това е тяхната гледна точка на събитията. Досега не смееха много много да изразяват тази си позиция, но ето, че вече явно се чувстват достатъчно силни.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Това с отказа на ДПС е нищо ! Вижте този клип, дело на турски националисти :

Как да го тълкуваме ?

Като хлапешка работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Във филма проф. Д. Гоцев дава интересно сведение за това, че именно българи, и то именно ВМРО са влезли в Солун първи. Сто души четници, облечени в български военни шинели, че след тях иде и престолонаследникът принц Борис....

Гърците идват след тях.

Друг е въпросът дали точно Солун е бил нужен на България и дали предложението на Венизелос не е много, много смислено - но това е тема на следващата глава от книгата на страстите български, кой знае защо наречена история......

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

От тази война народопсихологическите плюсове са изключително много. С нея, именно с нея, българинът престава да бъде роб в главата си и става истински европеец!

Защото той освен победа, носи с тази война и свобода.

Всичко героично трябва да се чества.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...