Диктатурата, авторитаризмът и тоталитаризмът

[mitaca]

Смях! Кога започва иднустриализацията на Европа преди 20 години ли. Демокрацията няма нищо общо със стандарта на живот в една страна. Тя не е панацея. Е сега в България като има демокрация и какво от това, да не би да се благоденстваща страна. В Китай като има диктатура да не би да нямат просперитет. Тук не става въпрос за формата на управление, а за степента на развитие на индустрията. Не може да се сравняват Европа с Южна Америка. Нещата са различни.

Какви позиции защитавате драги ми Стефан? На диктатурите ли? Ми абсолютната монархия е вид диктатура, просветената също. Защо индустриализацията в Европа масово започна след френската революция и войните на Наполеон? Какво му пречеше на Луи 16-ти да я проведе?

Панацеи няма, няма и да има! Формата на управление, може да подобри нещата, може и да ги влоши. Ф-мата на управление разбира се, че е важна, защото както знаем, количествените натрупвания водят до качествени изменения и ако управлението не е на нивото на изменението бива пометено, с кръв, с много кръв.

Какъв просперитет има в Китай? Китай като д-ва с държавн капитализъм просперира (но до кога?), някои китайци също, но можеш ли деа твърдиш, че всички са така? Хайде не всички, а по-голямата част? Със заплата от 30 до 140 юана? Надали?

Поредното идеологическо клише. Социалната държава в Европа става възможна след ВСВ поради съкращаването на военните разходи и освобождаването на финансов ресурс, който да бъде раздаден на хората, за да се ограничи влиянието на компартиите. Тъжния резултат от тази политика е днешното плачевно състояние на европейските държави и високата им задлъжнялост. До голяма степен вина има и либералната утопия, на която толкова много вярваш

Пак питам, а как трябваше да стане? След ВСВ имаше един план Маршал в който бяха включени всички д-ви. Чехословакия даже го прие, ама след кратко нашокване на канчетата се отказаха, т.е. ги отказаха. С грамофон не трябва да се спори, ама ти си като грамофин с развалена игличка, не можеш даже да започнеш!

[kramer]

Че, Алва, то нали в Бразилия и Аржентина отдавна няма диктатури, кво им пречи да се развиват?

[alvassareiro]

редица културни особености, както и белезите, нанесени от военните режими.

[Stefan Iv]

Един от основните постулати на либералната утопия е че демокрацията е единствено правилната форма на управление и само то може да осигури просперитет. Всички останали форми на управление са по правило лоши и те автоматично водят към упадък. Това е което либералстващите съфорумци не искат да схванат. Затова и на Алвасарейро толкова му пречат диктатурите.

Факт е че латиноамериканските диктатури определено не са пример за успешни диктатури, като тези в Китай,Южна Корея или Турция. Причината е че Южна Америка поне в ХХ в. е била винаги под дебелата сянка на САЩ или както казва Профиро Диас: "Бог е толкова далеч, а САЩ толкова близо". Диктатурите след ВСВ в региона винаги са били изцяло в услуга на големия брат. А той от своя страна винаги е използвал южноамериканските държави като източник на евтини суровини и евтина работна ръка. Основната функция, която САЩ вменява на диктатурите е ликвидацията на антиамерикански настроените групи, без значение дали това са комунисти, маоисти или умерени националисти, защото Алиенде се доближава най-вече до последните. Причината е страхът на Вашингтон от повторение на Куба 1959 и допускането на СССР до границите на САЩ. Точно поради това най-характерната страна на латиноамериканските диктаури са убийствата на реални или потенциални врагове. Единствено военните в Чили, Бразилия и донякъде Парагвай правят опити покрай другото да модернизират страните си. Разбира се няма как да постигнат някакви забележителни успехи предвид сянката на САЩ. Това обаче в никакъв случай няма връзка с формата на управление. Дори и там да имаше демокрация нещата щяха да са си в най-добрия случай същите, а може би и много по-зле.

Относно т.нар. благоденствие, за което спомена Алвата то ако се хвърли един поглед на структурата на стопанствата на латиноамериканските страни то става ясно че това няма как да се случи.Дори при отличниците индустрията заема около 30-тина порцента (в най-добрия случай) от БВП, а основния и дял е добвивът на суровни. Около 50 % от БВП се формира в туризма. Страни с такава структура на икономиката си висок стандарт мога да видят само през крив макарон, колкото и демокрация да имат. Сравненията с Европа са безумни, където нещата стоят по-съвсем различен начин. Тъй като у идеологизираните фанатици съществува естествената склонност да се идологизира всичко възможно, за това и са приказките за непоправитите щети нанесени от диктатурите. Пък досега Алвата като специалист по Латинска Америка така и не ни ги каза какви аджеба са тези щети.

Един от основните постулати на либералната утопия е че демокрацията е единствено правилната форма на управление и само то може да осигури просперитет. Всички останали форми на управление са по правило лоши и те автоматично водят към упадък. Това е което либералстващите съфорумци не искат да схванат. Затова и на Алвасарейро толкова му пречат диктатурите.

Факт е че латиноамериканските диктатури определено не са пример за успешни диктатури, като тези в Китай,Южна Корея или Турция. Причината е че Южна Америка поне в ХХ в. е била винаги под дебелата сянка на САЩ или както казва Профиро Диас: "Бог е толкова далеч, а САЩ толкова близо". Диктатурите след ВСВ в региона винаги са били изцяло в услуга на големия брат. А той от своя страна винаги е използвал южноамериканските държави като източник на евтини суровини и евтина работна ръка. Основната функция, която САЩ вменява на диктатурите е ликвидацията на антиамерикански настроените групи, без значение дали това са комунисти, маоисти или умерени националисти, защото Алиенде се доближава най-вече до последните. Причината е страхът на Вашингтон от повторение на Куба 1959 и допускането на СССР до границите на САЩ. Точно поради това най-характерната страна на латиноамериканските диктаури са убийствата на реални или потенциални врагове. Единствено военните в Чили, Бразилия и донякъде Парагвай правят опити покрай другото да модернизират страните си. Разбира се няма как да постигнат някакви забележителни успехи предвид сянката на САЩ. Това обаче в никакъв случай няма връзка с формата на управление. Дори и там да имаше демокрация нещата щяха да са си в най-добрия случай същите, а може би и много по-зле.

Относно т.нар. благоденствие, за което спомена Алвата , ако се хвърли един поглед на структурата на стопанствата на латиноамериканските страни става ясно че това няма как да се случи.Дори при отличниците индустрията заема около 30-тина порцента (в най-добрия случай) от БВП, а основния и дял е добвивът на суровни. Около 50 % от БВП се формира в туризма. Страни с такава структура на икономиката си висок стандарт мога да видят само през крив макарон, колкото и демокрация да имат. Сравненията с Европа са безумни, където нещата стоят по-съвсем различен начин. Тъй като у идеологизираните фанатици съществува естествената склонност да се идологизира всичко възможно, за това и са приказките за непоправимите щети нанесени от диктатурите. Досега Алвата като специалист по Латинска Америка така и не ни ги каза какви аджеба са тези щети.

Редактирано Юни 23, 2013 от Stefan Iv

[andreiS40]

On 6/22/2013 at 23:36, alvassareiro said:

аз не твърдя, че демокрациите са белите, а диктатурите са черните, а че при пиночет чили беше зле, след него се оправи. а той се задържа 16 години, достатъчно време да постигне потенциала си.

 

иначе излиза, че понеже днес чехия е по-добре отколкото през 1980, значи комунистите са посяли основите на просперитета им днес. абе вие чувате ли се какви ги говорите.

 

за аржентина пък не ми се говори изобщо. там и при военните, и след тях е еднакво зле.

 

обясни ми другарю коя латиноамериканска диктатура е направила икономическо чудо? бразилската ли? аржентинската ли? парагвай ли венецуела ли хаити ли доминиканската република ли панама ли? не ти ли е ясно, че там, дето е имало диктатури, са последна дупка на кавала днес?

 

заключение - изводите ти са напълно сгрешени.

Алва, Парагвай е малко изключение от общия случай на диктатурите и бедността в Латинска Америка...парагвай е до голяма степен обезлюден и напълно разорен, във т.нар Парагвайска война / 1865 г. -1870 г. /...

диктатурата на Стреснер има малко общо с лошото икономическо положение..нещата са дълбоко исторически и демографски обусловени...