Отиди на
Форум "Наука"
ISTORIK

Диктатурата, авторитаризмът и тоталитаризмът

Recommended Posts

Диктатурата

Диктатурата е автократична форма на управление, в която правителството се управлява от диктатор, който е взел властта със сила или – по наследство. Нито закон, нито конституция, нито парламнт, нито някакви други социални или политически фактори в държавата не могат да ограничат властта на диктатора.

Диктаторът е държавен глава, който деспотично се разпорежда с живота на своите граждани и не може да бъде отстранен от власт по законен начин. Диктатурата може да се определии като "не демокрация". През целия ХХ век и в началото на XXI век наследствените диктатури са доста често срещано явление.

Диктатурата е управление на правителство, дошло на власт без съгласието на управляваните; деспотизъм, форма на държавно управление, при което един единствен човек (или пък група хора – олигархия или хунта) разполага с абсолютната власт и управлява чрез заплахи за наказания и с насилие. Такава концентрация на власт може да бъде легитимна или нелегитимна, в зависимост от използваните методи за овладяване на властта. Диктатурата се появява по време на много сериозни социални кризи.

Диктатурата може да еволюира и да вземе формата на авторитаризъм или на тоталитаризъм.

Разновидностите на военната диктатура тип "арбитър" и тип "владетел" могат да бъдат разграничени по следния начин: режимът тип „арбитър" е съставен от експерти и професионалисти, които се отказват от властта, след като проблемите са били решени; режимът тип "владетел" е съставен от некомпетентни военни и цивилни, които нямат намерение да напускат властта.

Диктаторите могат да се доберат до властта по различни начини:

- Семейна диктатура - наследяват властта чрез семейните си връзки

- Военна диктатура - властта е взета чрез военен преврат. Най-често в Латинска Америка военните диктатури са управлявани от комисии от експерти, известни като хунта.

- Конституционна диктатура - диктаторски правомощия, предвидени от действащата Конституция

- Политически преврат - спиране на съществуващите демократични механизми след взимане на властта чрез избори (Адолф Хитлер - в Германия, Ким Ир Сен - в Сев. Корея).

- Гражданска война (Франсиско Франко - в Испания)


- Революция и терор (Наполеон I Бонапарт и Ленин)

- След загубена война и по време на национална катастрофа (Ленин, Александър Стамболийски, Мусолини, Хитлер)

- След смяна на социално-политическия строй (Сталин)

- По време на икономическа криза


Диктатурата не е изобретение на XIX век. Първите диктатори са персийските сатрапи. Намираме дълъг списък с диктатори и в древен Рим. Този списък започва с Т. Руфус и завършва с Л. К. Сула и Г. Ю. Цезар.

В новата, най-новата и съвременната история е пълно с диктатори. Ето най-известните сред тях, подредени по континенти:

- Европа:
Владимир Ленин, Йосиф Сталин (СССР), Бенито Мусолини (Италия), Адолф Хитлер (Германия), Антонио де Оливера Салазар (Португалия), Мигел Примо де Ривера, Франсиско Франко де Андраде (Испания), Курт фон Шушниг, Енгелберт Долфус (Австрия), Йон Антонеску, Николае Чаушеску (Румъния), Йосип Броз Тито (Югославия), Анте Павелич (Хърватия), Енвер Ходжа (Албания), Миклош Хорти (Унгария), Юзеф Пилсудски (Полша), Йоанис Метаксас (Гърция), Александър Стамболийски, Александър Цанков, Кимон Георгиев (България), Йон Антонеску (Румъния).

- Азия:
Мустафа Кемал Ататюрк (Турция), Мао Цзе Дун, Ху Цзин Тао (Китай), Ким Джонг Ил, Ким Ил Сунг, Ким Ир Сен, Ким Чен Ир (Северна Корея), Пол Пот (Камбоджа), Тан Шве (Бирма), Первез Мушарах (Пакистан), Бунан Вурачит (Лаос), Тран Дук Луонг (Виетнам), Хафез ал Ассад, Башар ал Ассад (Сирия), Саддам Хюсеин (Ирак), Рухуллах Хомейни, Махмуд Ахмадинеджад (Иран), Зине ел Абидин бен Али, крал Фахд, крал Абдулла (Саудитска Арабия), Ислам Каримов (Узбекистан), Сапармурат Ниязов, Гурбангули Бердимухамедов (Туркменистан), Александър Лукашенко (Беларус)…

- Африка:
Гамал Абд ел Наср, Мохаммед Хосни Мубарак (Египет), Муамар Кадафи (Либия), Хабиб Бургиба (Тунис), Омар-Хасан ал Башир (Судан), Чарлз Тейлър (Либерия), Жан-Бедел Бокаса (Централноафриканска република), Робърт Мугабе (Зимбабве), Ахмед Секу Туре (Република Гвинея), Йозеф-Дезире Мобуту (Белгийско Конго), Лоран-Дезире Кабила (Демократична Република Конго), Омар Бонго (Габон), Иди Амин Дада, Мобуто Сесе Секо, Джоузеф Кони (Уганда), Франсиско Нгуема, Теодоро Нгуема (Екваториална Гвинея), крал Мсвати III (Свазиленд), Исаяс Афеверки (Еритрея), Мелес Зенави (Етиопия)...

- Латинска Америка:
Аугусто Пиночет (Чили), Феликс Урибуру, Хуан-Карлос Онгания, Хуан Алварадо, Хорхе Видела, Роберто Виола, Леополдо Галтиери, Рейналдо Биньон (Аржентина), Алфредо Стреснер, Андреас Родригес (Парагвай), Фулхенсио Батиста, Фидел Кастро, Раул Кастро (Куба), Житулио Варгас, Емилио Гарастазу Медиси, Умберто де Аленсар Кащелу Бранко, Артур да Коща и Силва, Ернесту Гайзеу, Жуао Баптиста де Оливейра Фигейреду (Бразилия), Луис Меса, Андреас де Санта Крус (Боливия), Фердинанд Маркос (Филипини), Франсоа Дювалие (Хаити), Мануел Нориега (Панама), Анастасио Сомоса (Никарагуа), Антонио-Лопес де Санта Ана, Порфирио Диас, Хуан-Висенте Гомес, Бенито Хуарес (Мексико), Ефраин-Риос Монт (Гватемала), Рафаел Трухильо (Доминиканска република), Маркос Хименес (Венесуела)...


(Списъците не претендират нито за изчерпателност, нито - за хронологическа подредба.)

Сещам се за едно изказване на Аугусто Пиночет пред журналисти: "Аз не съм диктатор. Само изражението на лицето ми изглежда като на диктатор!"

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Авторитаризмът

Авторитаризмът и тоталитаризмът са различни форми на автокрация, на диктатура. Всеки тоталитаризъм е и авторитаризъм, но не всеки авторитаризъм е и тоталитаризъм.

Авторитарното управление е силна диктаторска власт на една личност или на малка група - монарх, президент, канцлер, военна хунта…

Армията, полицията и държавната администрация образуват гръбнака на авторитарните диктатури.

Често изследователите разделят диктаторите по политическите им пристрастия - на комунисти и фашисти. Това е грешка, понеже най-често при авторитарното управление, за разлика от тоталитарното, липсва политическа идеология.

Авторитарните диктатури са наследнички на по-стари диктатури. Примерът на Наполеон I Бонапарти на Наполеон III се оказва заразителен.

Авторитарните режими най-често са „рожба" на военен преврат. Класически авторитарни режими са диктатурите в Латинска Америка, където пътят към демокрацията е прекъсван от преврати и бунтове. Антикомунизмът внася нови идеологически нюанси в идеологията на авторитаризма.

Ето списък на разликите между авторитарния итоталитарния режим:

- Обществото не е подчинено на една партия.

- Липсва политическа идеология, целяща радикалното преустройство на обществото или претендираща за наличи на господстваща раса и нация.

- Не се създава култ към личността на диктатора.

- Липсва пропаганден апарат.

- Не се създават символи (униформи, знамена, знаци и др.).

- Парламентарната и многопартийната сисеми не се премахват.

- Парламентарните избори могат да доведат до смекчаване или до премахване на диктатурата.

- Икономиката не се контролира и не се милитализира.

- Ограничава се дейността на крайно левите и на крайно десните движения.

- В монархическите държави авторитаризмът е в тясна връзка със заварените институции – монархията, Църквата, консервативните политически партии, полицията и армията.

- Авторитарното управление е в ръцете на военно-политически елити, използващи репресивни методи, за да се задържат на власт.

- Авторитарните режими винаги се оправдават с необходимостта от „твърда ръка", от защита на висши политически и духовни ценности, заради които могат да бъдат пожертвани демократичните свободи – териториалната цялост, етническото равновесие, социалната справедливост, историческита права над някаква територия, заплахата от тероризъм и др.

- Авторитарните режими прилагат методи за „задушаване" на граждансккото общество, но не го премахват напълно.

- Липсва еднопартийно управление. Има многопартийност. Възможно е да има и полулегална опозиция на авторитарното управление.

- Отделният човек запазва по-голяма свобода в личната сфера.

- Авторитарната диктатура упражнява властта в относително предвидими граници.

Твърде спорен е аргументът, че авторитарното управление в някоя държава води до нейния икономически просперитет. Като примери се сочат Южна Корея, Китай, Сингапур, Малайзия и Тайван, които са били с авторитарно управление по време на свой разък икономически успех. Контрааргументът е, че други държави с авторитарно управление не са постигнали икономически растеж. Такива са: Филипините, Индонезия, Испания, Гърция, България и др.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites
Военна диктатура - властта е взета чрез военен преврат. Най-често в Латинска Америка военните диктатури са управлявани от комисии от експерти, известни като хунта.

силно казано експерти...в хунтата винаги влизат генщаба на армията, шефа на флота и шефа на ВВС. Може да са военни експерти, но нищо друго. Хунтите са от по трима човека, като обикновено генщаба става и президент с мандат от 5 години. След което се назначава нова хунта. този принцип най-добре е залегнал в Бразилската военна диктатура 1964-1985.

Салвадор Алиенде не е диктатор.

За Аржентина - пропуснал си след Видела, идва Виола, после Галтиери, последен е Биньоне.

За Бразилия - ЖЕтулио Варгас не е пример за диктатор. Диктаторите са маршал Кащелу Бранку, Артур да Коща и Силва, ГарастазУ МЕдиси, Ернесту Жейзел, Жуау Фигейреду.

списъкът с диктатори е доста произволен. Кимон Георгиев редом със Сталин, Видела заедно с Кастро.....Ататюрк до Пол Пот.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тоталитаризмът

Белезите на тоталитаризма са следните:

- Тоталитарната система се изгражда от една единствена партия, която забранява останалите партии и унищожава техните елити. За наличие на политическа опозиция на управляващата партия и дума не може да става.

- Тази партия е построена на пирамидален принцип. Тя е оглавена от водач-диктатор (генерален секретар на партията, дуче, фюрер, каудильо).

- Тоталитарната партия налага своята идеология (за радикално преустройство на обществото или за господстваща раса и нация) на цялото общество. Тази идеология се обявява за „научно обоснована и единствено правилна".

- Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интересите на цялото общество, на всички граждани.

- Партийната администрация се слива с държавната администрация. Така партията прониква във всички държавни структури, сраства се с държавата и обсебва трите вида власти – законодателната, изпълнителната и съдебната.

- Налага се тотален терор – морален, психологически и физически – и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика – до пълно промиване на мозъците, чак – до оглупяване. Хората, които не се поддават на пропагандата и на демагогията, са репресирани, затваряни в концлагери, убивани...

- Индивидуалните и гражданските права и свободи са максимално ограничени – в името на някакъв бъдещ идеологически идеал (свобода, равенство, расово и национално превъзходство, прочистване на нацията от расово непълноценни индивиди, светло бъдеще, хилядолетен райх, комунизъм, някакъв „рай" в края на историята и др. подобни).

- Полицията е пряко подчинена на водача. Тя следи всички граждани, включително – и най-висшето ръководство на партията. Полицията прилага жестоки репресивни мерки над населението и поддържа постоянен страх. Тоталитарните режими се отличават от авторитарните и диктаторските режими по постоянното използване на терор срещу цялото население (включително – и срещу напълно невинни хора), а не - срещу реални противници на управляващите или на държавата.

- Армията също е монополизирана от управляващата политическа партия.

- Налага се тотален партиен контрол над всички сфери на дейност, над всички публични и частни аспекти на живота, включително – над науката, образованието, културата, изкуствата, спорта, дори – и над брачно-семейните отношения, над морала и мислите на отделния човек.

- Държавната икономика е подчинена на партийния елит и е ръководена, контролирана и планирана от партията-държава. Пазарните принципи се игнорират.

- Обществото в тоталитарните държави е затворено и откъснато от останалия свят чрез т. нар. „желязна завеса". Животът му е ад, но пропагандата го представя като рай. А животът зад „желязната завеса" се представя като ад.

- Тоталитарните режими се задържат на власт благодарение на тоталната пропаганда, осъществявана от обсебените и контролираните от тях средства за масово осведомяване. Свободното слово е ограничено и регулирано.

- Тоталитарните режими се коренят в хаоса, настъпил в навечерието на Първата световна война, по време на самата война и в периода между двете световни войни.

- Тоталитарните режими (на комунизма, фашизма и нацизма/национал-социализма) описват западните демокрации и техните ценности като упадъчни, а хората там – като твърде меки, обичащи удоволствията и егоисти, за да се жертват за някаква висша кауза.

- Сталинизмът и нацизмът са наричани от някои изследователи „тоталитарни близнаци", тъй като се смята, че болшевизмът или комунистическата диктатура е ляв фашизъм, а фашизмът или консервативната диктатура е десен болшевизъм. Фашизмът и нацизмът са уродливите деца на комунизма.

- Тоталитаризмът се отличава от абсолютизма по това, че идва на власт по волята на избирателите, а не – поволята на Бог или на Аллах.

- Според други изследователи, тоталитарните идеологии заместват религиите, тъй като изискват от своите последователи да вярват в обещания за някакъв „рай" в неопределено бъдеще. Тоталитаризмът може да бъде наречен „светска религия". А управляващата партия играе ролята на религиозното духовенство.

- Трета група изследователи определят тоталитаризма като идеокрация – форма на политическа организация, при която се сливат държавната власт, управляващата партия и нейната идеология.

- Тоталитарните режими не са статични. В държавите с тоталитарно управление се провежда „постоянна институционна революция", целяща увековечаването на управляващата партия.

- Фашизмът и комунизмът са две явления, тъждествени по своята форма (тоталитаризъм), но различни по своята същност.


Разлики между германския тоталитаризъм и тоталитаризма в Русия и СССР

Русия и Германия са страни със съвсем различна историческа съдба. Германия е разделена чак до 1871 г. на десетки държавици, а много немци живеят в датски, белгийски и френски територии. Дори и след обединението през 1871 г. остават две държави - Германия и Австро-Унгария. Русия пък е единствената страна в Европа без свои малцинства в чужди държави. Напротив, на територията й живеят около 100 националности. Докато германската земя е била обект на непрекъснати нашествия и опустошения от страна на всички германски съседи, Русия е страшилище за всичките си съседи от ХVІІ век - нататък. В Германия поражението от Първата световна война и историческите унижения избиват в ултрашовинизъм, който създава и национал-социализма. В Русия е обратното -октомврийският преврат на Ленин от 1917 г. и събитията след него временно ликвидират съществуващия великоруски шовинизъм и го заменят с национален нихилизъм, а по-късно – с интернационализъм.

Идеологиите на национал-социализма (в Хитлеровия му вариант) и комунизма (в Сталинския му вариант) са взаимно изключващи се. Хитлеризмът е маниакален шовинизъм, основан на теорията за "расовото превъзходство" на германците над останалите народи. Нацията е единно цяло и обединяващ фактор. Останалите народи ще бъдат слуги на германската нация-господар. Сталинизмът, обратно, е социално-класова шизофрения. Пролетариатът (тоест - работниците) е висша класа, исторически призвана да господства над другите класи. Вражеските класи трябва да бъдат изтребени (например – буржоазията) или "пролетаризирани" (например - селяните).Сталинизмът е антинационален, а хитлеризмът е антисоциален. Хитлер иска световна война, а Сталин иска световна революция на пролетариата (работническата класа), подпомогнат от селячеството. Хитлеристкият тоталитаризъм е средство за обединение на националните сили с цел разправа с вражеските държави, нации и раси. Сталинският тоталитаризъм е инструмент за господството на една класа над цялото общество. Но, докато националсоциализмът по същество не се променя чак до унищожението му, то сталинският вариант на комунизма през 30-те години прави рязък завой. От национален нихилизъм сталинската система започва да се изражда във великоруски шовинизъм на същата тоталитарна основа.

В СССР частната собственост е ликвидирана, а в Германия тя е запазена.
Комунизмът е по-пълният, по-завършеният и по-съвършеният тоталитарен режим, тъй като, за разлика от фашизма, разпростира властта си и върху икономическата база на обществото. Затова комунизмът е с по-дълъг живот и съответно избива много повече хора, отколкото фашизма.

Антисемитизмът е ключов елемент в национал-социализма, а в сталинизма е съвсем периферен.

Репресиите на Хитлер засегнаха малко етнически германци, но с войната, разпалена от него, той успя да унищожи милиони хора от цял свят. Обратно, Сталин унищожи милиони хора в собствената си страна и много по-малко - в завладените държави на Източна и Централна Европа и Азия.

На основание на горните факти може да се заключи най-общо, че сталинизмът и хитлеризмът са две коренно различни явления в световната история. Различават се по предпоставките за появата си, по историята на зараждането си, а така също - и по идеологията и проявленията си. Би могло да се твърди, че комунистическият тоталитаризъм е интровертен (насочен навътре), а национал-социализмът е екстровертен (насочен навътре).


Според един съветски писател животът в тоталитарна държава е „като да си принуден да живееш, затворен за цял живот в една килия заедно с изключително жесток човек".

---

Европейският парламент нееднократно е изразявалнесъгласието си спрямо тоталитарните режими. На 23.09.2008 г. той публикува декларация за обявяването на 23 август за европейски ден за възпоминание на жертвите на комунизма и нацизма, а на 02.04.2009 г. той приема с абсолютно мнозинство резолюция, осъждаща тоталитарните режими, особено - тези на комунистите и на нацистите.

Редактирано от ISTORIK
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съставни идеологически елементи на фашизма

- Краен национализъм

- Нацията в качеството си на революционен мин заменя класовата борба

- Антииндивидуализъм - отделният човек губи всички свои пшрава и индивидуалността си в името на националната общност

- Антидемократичност, антипарламентаризъм, антилиберализъм, антикомунизъм, антимарксизъм

- Антихуманизъм

- Романтизъм и идеализъм

- Опит за връщане на величието на даден минал исторически момент (от античността или от средновековието)

- Антитрадиционализъм и революционизъм - търсене на път за цялостно и бързо скъсване със световното устройство във вида, в който го познаваме, и борба за създаване на друг, нов, абсолютно различен свят

- Възхвала на младежта и на всичко модерно и презрение към всичко старо и демоде

- Тоталитаризъм; наличие на една единствена и всевластна политическа партия, обсебила и контролираща всички области на политическия, идеологическия, икономическия, социалния, научния, образователния и културния живот на обществото.

- Възхвала на по-силния и на насилието като начин на действие

- Расизъм и антисемитизъм

- Милитаризъм и империализъм

- Корпоративизъм

- Наличие на водач-диктатор (дуче, фюрер)

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Списъкът с диктатори...

... е редактиран.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сегашните 15-20 годишни трудно могат да...

... напишат дори и собственото си име, без да го сбъркат!

Не могат да си представят диктатура или тоталитаризъм, казваш... И по-добре за тях!

По-добре е да научават какво значат тези думички от учебника по история или от тълковния речник, отколкото - да живеят в условия на тоталитаризъм или диктатура.

По-добре ли е да бъдат разфасовани с мачете и изядени от съседно племе човекоядци заради парче камениста пустиня?

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Карта на диктаторските, авторитарните и тоталитарните режими. Индекс на демокрация...

Жалко, че липсва обяснението на цветовете.

post-471-017946700 1343907123_thumb.png

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

... е редактиран.

Не ми харесва и Перон....не е диктатор. Идва и двата пъти с избори, и двата пъти го свалят военни преврати.

по-добре на негово място да сложиш ген. Феликс Урибуру, това е важно, защото прави първия военен преврат в историята на Аржентина, както и ген. Хуан Карлос Онгания, който иска да бъде аржентинският Франко.

липсва и ген. Хуан висенте Гомес, каудильото на Венесуела.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Карта на диктаторските, авторитарните и тоталитарните режими. Индекс на демокрация...

Жалко, че липсва обяснението на цветовете.

ИСторик, по-лесно щеше да ти е да направиш карта на страните без диктаторски режими :tooth:

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ама аз нали казвам, че диктатори могат да дойдат на власт и чрез избори и после да направят политически или военен преврат. Само два примера в тази посока - Адолф Хитлер и Ким Ир Сен.

Диктатурата на Стреснер в Парагвай май също не е "чиста", като по учебник...

Редактирано от ISTORIK
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много хора съм пропуснал, особено - в Азия (например - афганистанските диктатори), Африка и Латинска Америка.

Надявам се да ми помогнете да оправим пропуските.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Алфред Стоеснер, нацистки офицер. типичен пример за каудилистка военна диктатура. Родее се с Франко, Салазар, Дювалие, Сомоса, Трухильо и Хуан висенте Гомес.

Преизбиран на избори 14 пъти. :tooth:

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стрьоснер на немски. Съзнателно употребих немското му име.

КГ, ах ти какъв си почитател на Стефчето Берова :tooth:

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хуан Перон....не е диктатор. Идва и двата пъти с избори, и двата пъти го свалят военни преврати.

През 1943 г. взима властта след военен преврат срещу Рамон Кастильо.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не. Перон не участва в преврата. Това е т.нар. Революция от 1943, организирана от трима генерали - Артуро Роусън, Педро Рамирес и Еделмиро Фарел. Перон става президент чак през 1946, след избори.

http://es.wikipedia.org/wiki/Revoluci%C3%B3n_del_43

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Готово! Редактирах имената на актьорите в латино сериала! w00t.gif

Благодаря за корекциите!

---

Ако се сетиш още нещо, споделяй го смело. В темата за Гражданската война в САЩ - също.

Мисля да пусна още интересни теми - за войната на САЩ с Мексико и за войната на САЩ с Испания.

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря! Постарах се, пък и ти много помогна.

Между другото, първият постинг в темата е преработен основно. Добавени са значително повече диктатори, някои латиноси отпаднаха от списъка, добавени са и пътищата за придобиване на властта от диктаторите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще го прегледам с интерес.

Латиноамериканските диктатури са особен феномен, който заслужава отделна тема. Макар да придобиват смисъл в разгара на Студената война, през 60те и 70те, и рязко изчезват след 1989, това са местни, оригинални феномени

и генезисът им е строго специфичен. Счита се, че вълната от военни хунти и диктатури е започната от преврата на ген. Феликс Урибуру в 1930 г. в Аржентина.

Сега замислям да пусна една изчерпателна тема за историята на Аржентина, но още обработвам материала, който е доста обемен.

Ще акцентирам на три основни пункта.

Иригойенизмът, перонизмът и военните хунти.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сигурен съм, че ще се получи прелюбопитна тема.

Между другото, латиноамериканските диктатори са terra incognita в българското историческо образование. Те не се изучават нито в училище, нито - в университета. Това е едно голямо бяло петно. Много диктатори са известни на народонаселението само с това, че са известни.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Знам, а са ми голяма страст. За съжаление моите учители не знаеха нищо....проблемът не е в диктаторите, а във факта, че латинска америка не се изучава. Срамота. Децата не знаят колоси като Симон Боливар. Жалко за юнашката държава, родила такива синове, която днес се управлява от едно отровно джудже.

държава с дълъг опит в демокрацията и християндемокрацията. имам честа да познавам лично д-р Рафаел Калдера, президент на венецуела през 90те, и бившият им посланик у нас, Ерик Бекер.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


За нас

Форумът съществува от края на 2005 г. и с усилията на много хора ние вече 11 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 11 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Поддръжката на форума започва да тежи финансово, особено - след последния срив от хакерска атака, когато с помощта на анонимен дарител, ние успяхме да заплатим на специалист и се завърнахме онлайн без никакви загуби на съдържание. През февруари т. година платихме 850 лв за хостинг, тъй като използваме сериозни ресурси и се нуждаем от собствен VPS сървър. 

От рекламите на Гугъл печелим около 400$ на година, което не може да покрие всички разходи и това е основната причина да се обърнем към вас - нашите потребители и читатели. Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Създаваме фонд Форум "Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Към PayPal:

Фонд "Форум - Наука"

 

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на Форум "Наука
"

Научи повече!

За контакти

×