Отиди на
Форум "Наука"

Интериор на български къщи от 19-ти век


Recommended Posts

  • Потребители

И през 19-ти век, както днес, е имало бедни и богати хора, което е дало отражение в бита на обитаваните от тях домове.

Днес по-бедният бит от времето на Възраждането, може да се види главно в къщи-музеи на известни личности. Доколко е автентичен този бит е трудно да се каже, тъй като повечето къщи са реставрирани, а някои и наново построени от амбициозни хора, като тези които „възстановяват” дворците, стените и църквите на Царевец и Трапезица във Велико Търново.

Характерни за „народния бит” в къщите-музеи са традиционното огнище, пиростията и трикраките столчета около нея, лавиците по стените с наредените по тях керамични и бакърени съдове. Ако разгледате снимки с интериор от такива къщи, които снимки са правени в различни години, ще откриете известни различия в детайлите. Например, при сравнение между втората и третата снимка по-долу, които се отнасят до един и същ обект - възстановената родна къща на Христо Ботев в Калофер, ще установите явни разлики. Любопитно е, че по-претрупаната с инвентар „одая” от втората снимка е снимана по-рано. Явно по-късният управител на къщата е харесвал по-семплата атмосфера и е разредил предметите. Този факт ни води към констатацията, че „автентичността” на обстановката в тези новопостроени „исторически” паметници, зависи от вкуса на този, който се грижи за тях.

В къщите на богатите чорбаджии и търговци обстановката е по-луксозна - има европейски мебели: изящни столове, маси, спални. От таваните висят изящни полилеи. Какви, обаче? Тези, които виждаме днес, са с електрически лампи! Възможно е, когато държавата е станала собственик на съответната къща, в нея действително да е имало електричество. Но пък е редно като показваме автентичен бит от преди време, да се постараем той действително да бъде такъв.

Като търсих информация за интериора в къщите-музеи открих това обяснение, което се отнася за три от изображенията, показани по-долу с текст „Пловдив, Къщата на Бирдас”:

„От фамилиите Бирдас и Мардас [в Стария Пловдив] са останали две вещи в автентичен вид - един полилей и барокова спалня. Останалите мебели са купувани по-късно, но са оригинални и са направени в стила на времето си. Голяма част от мебелировката - бюфети, шкафове, кресла и маси, е дело на български майстори в характерния за онова време национален стил. Идеята е била той да стане типично български, затова в него са използвани национални символи като рози, грозде, знаци на плодородието, всичко това примесено със сецесион.

Ябълковата спалня в една от стаите е изработена в Пловдив и също показва амбицията да бъде създаден един български стил в мебелното изкуство. В нея има елементи от църковната дърворезба, подобни на иконостаси, но със светско приложение.

В друга от стаите е подреден изящен ансамбъл мебели за спалня - нощни шкафчета, тоалетка и масичка с красиви мраморни плотове. В къщата има няколко старинни часовника в стил сецесион. Освен с портрети стените са декорирани и с картини, обрамчени с кадифени рамки, на които върху рисувана коприна батик са изобразени четирите годишни времена.” http://www.segabg.com/article.php?sid=2007062700040002201

Аз показвам снимки, правени в периода 1970-1990 г. Днес в интернет виждам, че интериорът в някои от показаните къщи май не е същият. (Очевидно съответния управител или художник-аранжьор е сменен!)

Не съм влизал скоро в такива музейни обекти, в които има смесване на ново и старо. Не знам, дали днес е въведено посочването кои предмети в тях са автентични и кои не. Навремето като ученици ни водеха из такива къщи, но не си спомням да си ни казвали, че има съвсем нови неща. И ние си мислехме, че всичко е автентично.

Днес, мисля, че е добре, посетителите в къщите-музеи да бъдат информирани за оригиналните вещи и донесените от друго място, че и от друго време. В археологическите и историческите музеи се указват копията. Може би за битовите експонати ще е по-добре да се пише кое е оригинално, защото то явно е по-малко. Но истинският ценител търси да види именно такива неща.

Има хора впечатлителни и някои, влизайки в „родната къща” на Христо Ботев, вероятно си представят как баба Иванка Ботйовица върти чекръка. Няма лошо, както се казва, но тази картина човек може да си я представи виртуално и без да ходи в Калофер. Струва си човек да отиде дотам, за да види нещо автентично.

post-2642-007593000 1333691150_thumb.jpg

Арбанаси, стара къща

post-2642-092022400 1333691156_thumb.jpg

Калофер, къща-музей „Христо Ботев”, стаята на майката Иванка (?)

post-2642-048529900 1333691163_thumb.jpg

Калофер, къща-музей „Христо Ботев”

post-2642-072277400 1333691169_thumb.jpg

Калофер, къща-музей „Христо Ботев”, кът на бащата Ботйо

post-2642-012491900 1333691177_thumb.jpg

Клисура, Павурджиевата къща

post-2642-021178000 1333691183_thumb.jpg

Клисура, Павурджиевата къща

post-2642-070267400 1333691189_thumb.jpg

Жеравна, кът „Златна Ореша” в хотела

post-2642-077969900 1333691196_thumb.jpg

Грудово, къща-музей „Тодор Грудов”

post-2642-051832300 1333691203_thumb.jpg

Етъра, Битовата къща

post-2642-008000600 1333691211_thumb.jpg

Пловдив, дом на Съюза на българските художници

post-2642-004689500 1333691219_thumb.jpg

Пловдив, дом на Съюза на българските художници

post-2642-031465700 1333691226_thumb.jpg

Сливен, къща-музей на сливенския бит през ХІХ в.

post-2642-028629500 1333691234_thumb.jpg

Копривщица, Лютовата къща, синята одая

post-2642-050326000 1333691241_thumb.jpg

Копривщица, Лютовата къща, синята одая

post-2642-046179900 1333691251_thumb.jpg

Копривщица, Лютовата къща, таван и холкел (архитектурен преход между тавана и стената)

post-2642-025298600 1333691272_thumb.jpg

Копривщица, Лютовата къща, алафранга (декоративна ниша)

post-2642-042919300 1333691282_thumb.jpg

Копривщица, Ослековата къща, синята одая

post-2642-066137800 1333691293_thumb.jpg

Копривщица, Ослековата къща, червената одая

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

post-2642-059815500 1333691825_thumb.jpg

Панагюрище, Лековата къща, колелото на живота (стенопис), 1873 г.

post-2642-015509000 1333691836_thumb.jpg

Трявна, Даскаловата къща, резбован таван

post-2642-060558600 1333691846_thumb.jpg

Пловдив, къщата на Недкович

post-2642-008687900 1333691857_thumb.jpg

Пловдив, къщата на Недкович

post-2642-089904500 1333691866_thumb.jpg

Пловдив, къщата на Бирдас

post-2642-049553500 1333691875_thumb.jpg

Пловдив, къщата на Бирдас

post-2642-053396500 1333691883_thumb.jpg

Пловдив, къщата на Бирдас

post-2642-094272600 1333691891_thumb.jpg

Пловдив, къщата на Аргир Куюмджиоглу (Етнографския музей)

post-2642-085639600 1333691900_thumb.jpg

Пловдив, къщата на Аргир Куюмджиоглу (Етнографския музей), таван в приземния етаж

post-2642-087042500 1333691911_thumb.jpg

Рилски манастир, Чирпанската стая

post-2642-006132500 1333691922_thumb.jpg

Шумен, къща-музей „Лайош Кошут”

post-2642-048040100 1333691931_thumb.jpg

Калофер, музей на просветното дело

post-2642-005392000 1333691941_thumb.jpg

Мелник, Кордопуловата къща, венецианска стъклопис

post-2642-066836300 1333691953_thumb.jpg

Русе, Митрополията, приемен салон

post-2642-098869000 1333691961_thumb.jpg

Русе, клуб на културните дейци

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разбира се в повечето случаи сегашното обурудване на старите къщи е свързано с предназначението, което имат днес. В някои случаи са основно премебилирани и си имат доста модерни за сегашно време баня и осветление. Преди 1989г. в много от бълг. градове имаше отредена по една или няколко къщи за правителствени резиденции и те си бяха направени подобаващо модерно за потребностите на членовете на олигархическите фамилии. Други пък са превърнати в музеи със съотв. витрини, канцеларии, хранилища и др. под. В някоои случаи е пипнат по-здраво и сградата на Учредителното събрание в Търново си е направена направо из основи от стоманобетон.

Когато се показват мебели, то обикновено са подборка от по-ценните и интересните, но не само от къщата, а понякога от целия град.

За съжаление у нас има един сериозен проблем - за много от сградите няма изображения за интериора в миналото, напр. както за дворците в другите държави има картини, чертежи, снимки и др. под.

Мерките за опазване на интериора също нарушават автентичния облик - горящите газени лампи, свещи и огнища са опушвали доста помещенията и през по-голямата част от годината въобще не са изглеждали така бели както след летния ремонт. Днес примерно тези дето ползват печки на дърва и въглища почти всяка година пребоядисват стените.

Асвен това в повечето случаи са запазени по-представителните къщи. Землянките и полуземлянките колкото и да са били популарни в миналото, днес ги има само на снимки и рисунки.

Но за съжаление нито един музей не може да ни даде 100% представа за онова, на което е посветен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудесна тема! Мисля, че е установимо кое е автентично и кое не в интериора. Епохата не е така далечна, имаме музейни експонати, дори в много стари селски къщи тия артефакти ги има също.

Галахад, печките са пушели, но не вътре, а навън. Чистия въздух прави чудеса! На село например по 10-тина години не правят ремонти и повече, и то при палене на печките всяка зима. И тогава е било така.

И малък ОТ: Някой може ли да обясни на първата снимка от второто мнение, в средата на Колелото на живота, какво пише и какво е нарисувано? Фигурата женска ли е или мъжка? Видимо дрехата е женска от онова време, и то европейска. Но кой е нарисуван и какво държи в ръцете си?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Първоначалната ми идея беше да покажа интериорите, затова те са толкова много. Показал съм всичко, което имам. Докато търсех, обаче, да добавя и някакъв пояснителен текст, се сетих за автентичността на изложеното. То като няма запазени автентични вещи, явно ще се се сложат ерзаци, добре е все пак да внушават доверие. И да има някакво указание, за да не се връзват посетителите.

Това «Колело на живота» е много интересно, защото изглежда от него тръгва вица: до еди колко си години човек трябва да се изучи, до еди колко си - да се ожени, след това до определени години да се напечели, на еди колко си години - да спре да ходи по жени и не помня колко бяха последните години, когато трябва прилично да си умре. И ако не спазел тези срокове - човек ставал за резил.

Фигурата в средата е на жена с корона (има деколте). На текста също пише: „ЦАРИ-ЦА...”, но втората дума не се чете.

post-2642-089274100 1333794564_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първоначалната ми идея беше да покажа интериорите, затова те са толкова много. Показал съм всичко, което имам. Докато търсех, обаче, да добавя и някакъв пояснителен текст, се сетих за автентичността на изложеното. То като няма запазени автентични вещи, явно ще се се сложат ерзаци, добре е все пак да внушават доверие. И да има някакво указание, за да не се връзват посетителите.

Това «Колело на живота» е много интересно, защото изглежда от него тръгва вица: до еди колко си години човек трябва да се изучи, до еди колко си - да се ожени, след това до определени години да се напечели, на еди колко си години - да спре да ходи по жени и не помня колко бяха последните години, когато трябва прилично да си умре. И ако не спазел тези срокове - човек ставал за резил.

Фигурата в средата е на жена с корона (има деколте). На текста също пише: „ЦАРИ-ЦА...”, но втората дума не се чете.

post-2642-089274100 1333794564_thumb.jpg

Не е по темата,но знаете ли какво ми направи най-голямо впечатление разглеждайки картината?Ами,75-тата годишнина,-представена е като една съвсем нормално-достижима възраст.Винаги съм изпитвал огромни съмнения към мнението,че преди сто-двеста години,дедите ни едвам изкарвали до петдесет,максимум до шестдесет години.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

О, разбира се. И аз съм далеч от такова мнение. През 19-ти век информаторите на Димитър Маринов в ломските села наричат 40 годишния мъж "в разцвета на силите си".

Просто повече хора са умирали по-млади, отколко сега, но 75 г. не се е считала свръхпреклонна възраст.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Потребител

Здравейте знам че мястото не е тук но купувам стар тиган и ютия на въглища

повече инфо ми пишете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, kolekcioner said:

Здравейте знам че мястото не е тук но купувам стар тиган и ютия на въглища

повече инфо ми пишете.

Да не си търговец на вехти неща или цветни метали?

Képtalálat a következőre: „kabeltolvajok”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тука ни излъга направо :D

Ако искаш преди фотоапарата провери и за един курс "Как да търсим в Гугъл?" Знае ли се, току виж ти каже къде да намериш неща за "Колекцията"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще си снимам калекцията по голяма е от ловеч етногравския

такава колекция не сте виждали ще снимам!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Само първо научи го моля те този фотоапарат, че при монетите пада голямо кьорене докато ги разберем....и на 5-ти диоптър виждам по-ясно от твоите снимки

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

                          30839838356_67cf6d4fb0_c.jpg

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

                     Балабановата къща- Пловдив

 

12564361443_f9ca7653dc_c.jpg

 

12564716124_f917191f89_c.jpg

12564726724_bd25948e73_c.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Къщата на Недкович 

 

12521831264_ab0b5a8ca9_c.jpg

 

12521877034_4befb86562_c.jpg

 

12521874814_90c040b58b_c.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

къщата на Недкович- Пловдив

 

12521788834_344c87739d_c.jpg

 

12521471843_d39e0252c2_c.jpg

 

12521309555_a91cfc7f4d_c.jpg

 

 

Редактирано от Rebecca
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

В къщата на богат търговец в Пловдив .В гостната има чешма по която е течала розова вода с която поканените на обяд си миели ръцете. В подземния етаж на къщата е бил резервоара.

 

]12613532235_a013ef2c65_c.jpg

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

къщата на Хиндлиян- стария Пловдив

12613268875_bfa0b1a11d_z.jpg

 

12613565785_03b9f3f623_z.jpg

 

12614056584_ae7b66e346_z.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...