Отиди на
Форум "Наука"

Изпитание на релсово електромагнитно оръдие


Recommended Posts

  • Потребител

По евтин и опростен боеприпас, дават го и по-далекобойно заради скоростта на проектила, .. От последното пък - ако решат да метнат заряд зад линията на хоризонта..

Сега се разработват някакви управляеми куршуми и снаряди, дето кривят траектория, но не са със собствен двигател, там не знам докъде може да се стигне.

Не знам докъде се стигна но май до никъде - переспективно било за извеждане на товари в орбита, но има "малък проблем" с електромагнитния импулс, което изключва електроника и хора.

Чисто технически вкарването му в танк би било проблем засега според мен, не толкова че е флотски проект.

Добра комбинация би се получила ако се използват тежки снаряди от обеднен уран...

Не знам и аз, но виж колко усилия и средства са хвърлени вече в тази посока. Вярваш ли да са толкоз тъпи американци, че да не са проучили?

Нещо голям интерес сме предизвикали, намирам под половината снимки по въпроса. Исках и снаряда да покажа.

Може по-други причини да не виждам всичко

Да в перспектива проектила ще е опростен и по-евтин от сегашните снаряди. За сега обаче самите релси до колкото разбирам имат малък ресурс. Но това в перспектива е отстранимо. Въпроса е че за целите които би трябвало да изпълнява, би трябвало калибъра да е доста по-малък, за да е голям боекомплекта и още по-евтин изстрела. За мен поне се оформя идеята за нещо като противобалистична защита унищожаваща идващите към кораба ракети и снаряди. Но големите оръдия би трябвало да стрелят зад линията на хоризонта, където не може да се ползват кинетични муниции, а трябва да хвърлят добрите стари ОФ снаряди. Голям калибър с кинетични муниции има смисъл само при танковите оръдия според мен. Така че това тук е прототип, нито риба нито рак.

Сега се разработват някакви управляеми куршуми и снаряди, дето кривят траектория, но не са със собствен двигател, там не знам докъде може да се стигне.

Може би с изместване центъра на тежестта е възможно аеродинамично управление в траекторията на полета. Така управляват балистичните бойни глави. Въпроса който ми идва в главата е как ще става целеуказването на един снаряд?

Не знам и аз, но виж колко усилия и средства са хвърлени вече в тази посока. Вярваш ли да са толкоз тъпи американци, че да не са проучили?

Е далеч съм от мисълта че това е задънена улица. Просто е суров прототип за който е рано да се коментира че ще доведе до сериозни промени във военното дело. Бях чел че ще монтират един или два подобни прототипа на бойни кораби. Но поне личното ми мнение е че това се прави не заради високата им бойна ефективност, а за да трупат опит. Както направиха и с лазерния противобалистичен самолет, за който никой не чу повече нищо. В някакъв бъдещ момент технологиите ще се усъвършенстват и миниатюризират достатъчно. До тогава ще хвърлят усилия в дейности които нямат бърз и забележим резултат. Те поне, разбират че от един прототип не се очаква да революционизира бойното поле. Лошото е че след това трябва да се обясняват на разни вестникари, къде са изхарчили десетина милиарда, след като продукта им все още няма качествата нужни за да се монтира на "звездата на смъртта". :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Може би с изместване центъра на тежестта е възможно аеродинамично управление в траекторията на полета. Така управляват балистичните бойни глави. Въпроса който ми идва в главата е как ще става целеуказването на един снаряд?

Въпросът който поставяш е интересен.

Насочването (предполагам като при най-старите самонасочващи се...) е оптически прибор в средата (върха) състоящ се от 4 фотодиода - квадратен фотодиоден чип поделен на четири. Целата е сигналите от 4-те диода да са равни (доколкото е възможно), в противен случай следва корекция на полета до уеднаквяване (в някакви възможни граници). Сигналът е проектиран образ на целта (през обектив) върху фотодиодния чип. А, да целта се осветява с лазер (излъчващ в близката ИЧ област (като дистанционните)), за да "свети", да да я вижда насочването. Токова самонасочване ще работи и при ротиращо тяло (около надлъжната ос обаче).

Тук обаче ме сварваш неподготвен - за управлението - макар че в някоя от версиите на такива куршуми ставаше въпрос за пиезозадвижки, аз не си го представям да става само с изместване на центъра (без някакви крилца). Противното би означавало революция в придвижването в космоса. Сега ще ги потърся тез куршуми да видя, те и тука трябва да са споменати

Тук има линкове:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17280

Edit: сега видях че си написал "аеродинамично", така става

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

ОТ: Май съм познал - желаещите могат да потърсят с думите "Инфракрасная головка самонаведения". Все ще излезе нещо като моето


В нашият случай такава система ако не се защити може да се изпържи, но има варианти

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Да повдигнем темата, че започнаха дублирания. :)

 

Цитирай

Насочването (предполагам като при най-старите самонасочващи се...) е оптически прибор в средата (върха) състоящ се от 4 фотодиода - квадратен фотодиоден чип поделен на четири. Целата е сигналите от 4-те диода да са равни (доколкото е възможно), в противен случай следва корекция на полета до уеднаквяване (в някакви възможни граници). Сигналът е проектиран образ на целта (през обектив) върху фотодиодния чип. А, да целта се осветява с лазер (излъчващ в близката ИЧ област (като дистанционните)), за да "свети", да да я вижда насочването. Токова самонасочване ще работи и при ротиращо тяло (около надлъжната ос обаче).

Проблема който ми идва на ум е, че поради хиперзвуковата скорост на проектила първо носовата му част ерозира, второ загрява се до висока температура и трето, през тази част от полета в който носи особено висока енергия, е обвита от слой плазма през който трудно може да премине насочващия сигнал. Предполагам, че ако ще се стигне до управляеми муниции, те няма да са кинетични. 

Към Drake:
С извинение за повторението на нещо, което вече е написано по-горе в темата. Но ако не ти се чете всичко, резюмирам:

Цитирай

Това на клипа, както вече написахме, е кинетично оръжие с малък обсег. За сега енергийната му консумация позволява да бъде монтирано само на кораби. Което драстично ограничава приложимостта му до защита от талибани с гумени лодки и други подобни. Просто защото зад линията на хоризонта снаряда който удря земната или водната повръхност, ще се движи с терминалната си скорост, следователно няма да има разлика между конвенционално и електромагнитно оръдие, а поразяващата способност на снаряда ще се изравни с тази на бронзов топ от зората на барутната артилерия. :) 
Ефекта който се коментира е в противотанковото му приложение, където евентуално едно такова оръдие би могло да игнорира наличните в момента противокинетични брони. Там може да доведе до една малка революция, подобна на въвеждането на подкалибрените и осъвършенстваните кумулативни снаряди веднага след края на втората световна война, които обезсмислят хомогенната стоманена броня и за две десетилетия до въвеждане на композитната броня танковете са практически прозрачни за противотанковите средства. Обаче до този момент има много път, поради енергийната консумация на оръдието, която не е по силите на нито един съвременен или перспективен танк. А и не се знае до тогава (втората половина на века) какви брони ще бъдат изобретени. :) Вечната надпревара между броня и снаряд. 
Та в резюме, претенциите за най-лошия кошмар за руските военни, са меко казано преувеличени. :)

Редактирано от angelmr
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

"+" без да се замислям.

Може да се окаже, че петното от лазера върху мишената свети по-ярко от плазмата и тогава ще е видимо. Може да има филтри за другите дължини на вълната (плазмата ще излъчва топлинно лъчение) и тогава целта ще е ясно видима.

Отделно, че чрез магнитохдродинамични ефекти може да се накара плазмата да изънее на опредлени места или с определена форма да обгради проектила (плазмен прозорец, плазмен обтекател), но тези неща са доста адвансед, може би за свръхзвукови самолети по някое време ще се ползват.

Какво би станало ако направим проектил като торпедото "ШКВАЛ"?

Торпедото има "газ генератор" в предната си част, което позволява торпедото да се движи почти в газова среда.

Сходни неща се мислят и за движещи се в атмосферата неща, но с плазма.

Доколкото аз съм си игал с подобни неща (оклнение на йонизиран газ от магнитно поле), съм забелязал незначителен ефект, но знам ли какво може да се постигне в оборудвана лаборатория...

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Joro-01 said:

"+" без да се замислям.

Може да се окаже, че петното от лазера върху мишената свети по-ярко от плазмата и тогава ще е видимо. Може да има филтри за другите дължини на вълната (плазмата ще излъчва топлинно лъчение) и тогава целта ще е ясно видима.

Отделно, че чрез магнитохдродинамични ефекти може да се накара плазмата да изънее на опредлени места или с определена форма да обгради проектила (плазмен прозорец, плазмен обтекател), но тези неща са доста адвансед, може би за свръхзвукови самолети по някое време ще се ползват.

Какво би станало ако направим проектил като торпедото "ШКВАЛ"?

Торпедото има "газ генератор" в предната си част, което позволява торпедото да се движи почти в газова среда.

Сходни неща се мислят и за движещи се в атмосферата неща, но с плазма.

Доколкото аз съм си игал с подобни неща (оклнение на йонизиран газ от магнитно поле), съм забелязал незначителен ефект, но знам ли какво може да се постигне в оборудвана лаборатория...

 

 

До колкото схващам проблема е в грубата сила на плазмата, която се генерира точно в предната част, където проектила се налага да изблъска околния въздух, което при хиперзвукови скорости го загрява достатъчно, за да го йонизира. Едва ли може да се отмести от там, там тя се генерира. А и ако се отклонява, това ще изисква допълнителна енергия, която вероятно би била взета от кинетичната енергия на проектила. Освен това плазмата има доста силно фоново лъчение в целия диапазон, не само във ИЧ. По-скоро ми се струва вероятно да търсят честотен диапазон и ракурс, където в конкретните условия плазмата има по-висока пропускливост. Примерно да използват доброто старо управление по радиолъч (да де не точно радио лъч, честотната област не съм наясно каква е, може и в УВ областта да е) с приемник в задната част на проектила. :) Естествено със софтуер взимащ предвид балистиката на полета. 
Но всичко това са спекулации, кой ги знае какви ще са решенията в реалността. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

А, разбира се, само гадаем. Тази информация ако се намери публикувана, значи е остаряла с 50 г.

Аз бих го изпълнил така (като изпрробвам всички възмолжности и/съберавсички данни) за опцията с осветяване. Ако така не става, а е приоритетът самонасочването, намалявам скоростта и добавям маса, за да имам същият импулс. Тогава малко се губи смисълът от релсоворо оръдие, но изстрелът остава по-евтин.

Твоята идея също е добра.

Има и трети вариант - предварително да му се зададе пътят миг преди изстрела, след локализиране на целта и вкарване на изчисляване нужните корекции ако целта се движи. Тогава получаваме артилерия, която и по хоризонтала може да заобиколи препятствие, нищо особено на пръв поглед, но тогава снарядът би могъл да работи при високата скорост от релсотрона. И там има ограничение вероятно.

В началото споменахме и друг проблем - имулсът от оръдието ще пече електрониката в снаряда, но там също може да има толеранс в цифрите и детайлите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 7/13/2016 at 10:55, Joro-01 said:

А, разбира се, само гадаем. Тази информация ако се намери публикувана, значи е остаряла с 50 г.

Аз бих го изпълнил така (като изпрробвам всички възмолжности и/съберавсички данни) за опцията с осветяване. Ако така не става, а е приоритетът самонасочването, намалявам скоростта и добавям маса, за да имам същият импулс. Тогава малко се губи смисълът от релсоворо оръдие, но изстрелът остава по-евтин.

Твоята идея също е добра.

Има и трети вариант - предварително да му се зададе пътят миг преди изстрела, след локализиране на целта и вкарване на изчисляване нужните корекции ако целта се движи. Тогава получаваме артилерия, която и по хоризонтала може да заобиколи препятствие, нищо особено на пръв поглед, но тогава снарядът би могъл да работи при високата скорост от релсотрона. И там има ограничение вероятно.

В началото споменахме и друг проблем - имулсът от оръдието ще пече електрониката в снаряда, но там също може да има толеранс в цифрите и детайлите.

Все ми се струва, че хиперзвуковата начална скорост и ограничения обсег от няколко километра, биха ограничили ефекта от управляемостта на снаряда. По-скоро целта на тази управляемост би била не да следи движеща се мишена, а да компенсира разсейването в следствие на естествени фактори. Което би изксвало система която в реално време да следи на къде се отклонява снаряда и да му задава коригиращи команди. До колкото схващам системата на радиолъча действа именно на този принцип, но без да използва електроника изчисляваща в реално време координатите на снаряда. 
Но и вариант с тежък и бавен снаряд задвижван на релсов или гаусов принцип също ми изглежда интересен. Изчезват поне 90% от демаскиращите фактори и голяма част от отката на оръдието. Не съм се сещал за тази идея, но нейните потенциални приложения изглеждат доста обещаващи. Индиректната стрелба с управляеми муниции е последния писък на модата при военните. Понижава поне с един порядък разхода на снаряди за поразяване на точкова цел. А откриването на противниковата артилерия е много важен фактор (което откриване се прави по демаскирането от стрелбата, чел съм че вторичното възпламеняване на газовете след изстрел може да достигне 25 метра височина). Само трябва да се реши проблема с доставката на мощен и компактен енергиен източник на фронта. А в този случай, поради по-ниското натоварване на снаряда, вероятно електрониката би могла да бъде достатъчно добре защитена, за да има изстрел на управляем снаряд. А ниската скорост ще позволи да се управлява без да има проблеми с плазмата, или ерозия на сензори разположени в носа. Но това са само лаишки спекулации. Като направят прототип готов за тестване, тогава ще видим. 
ПС. А дали по същото време някой няма да измъдри снаряд използващ термоядрена реакция с лазерно възпламеняване, как мислиш? Малък, само 1-2 тона тротилов еквивалент в 155 милиметров снаряд. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Това имах предвид, да. Използването на елелктромагнитните сили за мемтално средство има и други предимства, не е само скоростта. Развил си всичко за което се сещах, че и повече. При по-ниската скорост управлението определено ще е по-лесно, дори само тогава възможно.

Относно послеслова ти.. Да, теоретично е възможно в много малък обем с лазер да се създадат условия за протичане на термоядрена реакция, тоест да се съдзаде компактена термоядрена бомба.

Какво има на практика обаче.. Единственото съществуващо подобно нещо е NIF.  В грубо казано Националното възпламенително съоръжение (на САЩ) се опитват да постигнат управляем термоядрен синтез с т.нат. инерционно удържане. Тоест чрез провеждане от поредица ядрени икровзривове в камера. Обърни внимание какви лазери трябва за да запалят двумилиметрова деутериева съчма. Видеото по-долу:

192 мощни лазерни лъча, площ на съоръжението колкото три футболн игрища..

Мисля, че това с лазерния термоядрен снаряд няма да го видим скоро.

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...