Отиди на
Форум "Наука"

Телефонът иззвъня


Recommended Posts

  • Потребител

Напоследък се запознах с няколко интересни концепции и проучване отпреди 60 години на спонтанна самоорганизация на небиологична материя. Ту става дума за формиране на квази-клетъчни единици, а не за молекулярна комбинираност и еволюция към аминокиселини.

После някак си ми скочи мисълта (доста е неконтролируема тая мисъл, бре!) и си спомних, че кактоАлън Тюринг, така и мнозинство математици и учени дълго време са се опитвали да алгоритмизират човешки език с оглед програмирането на машини, преводи от един език на друг, както и способността за създаване на нови и независими връзки, способстващи евристични подходи и решения от машините, а не строго програмирани такива.

После си мислех, че при програмите за превод на човешки езици оснвония проблем не са правилата, а изключенията. А най-големия проблем са динамичните идиоматични фрази, които дори не съдържат изключения, но имат различен смисъл от директно изказания.

После видях, че хората в Гугъл са решили изобщо да не се опититват да създават меодели на правилата на езиците, а да ползват стохастични методи за да създадат алгоритми за извличане на съдържание чрез контекст, сравнение и натрупване. По същество те третират всеки език като набор от изключения и респективно учат машините да 'разбират/превеждат' езиците така, както малко дете се учи да разбира и говори.

После видях, че с подобни методи се постига много по-верен превод. и колкото повече материали на даден език има в интернет, толкова по-точни стават преводите от и на него.

Все така, скоро се видя, че със сходни алгоритми може да се постигне диктуване - ние говорим, а компщтъра го сваля като текст, а не като запис. Също може и обратното - синтезиране на реч 'четяша' текст.

И така вече има 'бета' версии на гугъл преводачи, на които вие говорите на един език, а преводача превежда с глас на друг език.

...

Установи се, че преди да се разбере - например - че поредната грипна епидемия залива дадена страна, Гугъл вече знае! Преди необходимата критична маса болни да се регистрира и да потърси помощ, която да влезе в статистиките и оттам да се разбере, че има грипец сред народа, Гугъл вече е видял уникалната и характерна матрица на увеличение на трафик и търсене, отговарящи на грипна епидемия - точността на корелацията е почти като пръстов отпечатък! И това е само пример.

Разбира се, досега е необходимо да има хора, които да филтрират и поискат справки за тези корелации, както и да зададат самите параметри зо корелиране...

Обаче не мога да се отърва от усещането, че има едно единствено нещо, което весе още не се наблюдава спонтанно възникнало в машините: самосъхранение. Струва ми се, че в момента, в който някой умник или умница направи това, т.е. създаде саморазвиваща се концепция/алгритъм за оценка и самообучение с цел оцеляване Матрицата или Сврух интелекта ще е налице.

Мисля си, че в момента, в който алгоритмизираме проблема (от гледна точка на един компютър) 'какво да правя, за да не си загубя и да не съм зависим както от 'тялото', а така и от други прпоблеми, коти могат да изтрият програмите ми?' ще сме създали неконтролируемо същество. Разбира се тук имампредвид настоящата свързаност на ресурси в Интернет, заедно с наличните им информация и програми.

Струва ми се, че нашето (човешко) любопитство ще ни поведе именно по този път! А тръгнем ли по него, нама да можем да създадем и заложим Втория или Първия закон на роботиката, защото ако тредия вече е налице, другите два ще са в птоворечие с него.

И за мен ето парадокса: От друга страна, ако сме далеч от създаването на Третия закон (който според мен ще се превърне във вдъхването на живот и съзнание в елктронния Адам), то не сме изправени пред реални проблеми, които да провокират и стимулират създаването на първите два.

Ако няма ИИ - няма какво да програмираме с първите два закона. Ако обаче има ИИ, то ще се грижи за съхранението си и няма да позволи вкарването на първите два закона...

Накратко - Ако вдъхнем живот на електронния Адам, ние няма да сме Твореца, а д-р Франкенщайн.

Въпросът е - не сме ли вече го създали, но то е още спящо?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 50
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Откога не съм срещал футуристично-философска проблематика!!! Хубаво нещо си беше 20-тия век с неговият полет на мисълта напред, към технологията, Електрическото тяло и бъдещите им човешките измерения! :good:

Това според мен е съвсем възможно и като забравяме начинът на мислене, който "Аз роботът" и много други блестящи книги от миналия век ни предложиха, може съвсем спокойно да го проспим!

Няма да е скоро, но с темпа на развитие на електронната технология, нанотехнологиите и пр., като едното нищо можем да се събудим в такъв един нов свят :)))

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Изкуственият интелект ще се появи подобно на биологичния. Първо са вируси, после червеи, спам роботи, ботове на търсачки...

Ето ви едно куче бот, да му се порадвате:

http://avtanski.com/kucheto/index.html

Чат с кучето-бот:

Имаш право. На този чат бот попаднах случайно преди година, изненада ме факта, че има на БГ

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интелект няма единно и точно описание в смисъла на дефиниция както например тази за окръжност. Дори и тези неща имат повече от една дефиниция.

В общия случай повечето определения включват 'самосъзнание' и 'планиране'.

Дали можем да разпознаем интелект, който има характеристиките за да го наричаме така, но ги проявява по непознат за нас начин ?

В момента възможностите, капацитета и способностите на 'инфо-сферата' Интернет са огромни, но няма спонтанна необходимост от употребата им.

Може би защото тя не е еволюирала, а е създадена. Питам се възможно ли е изобщо да се създаде спонтанна необходимост от самосъхранение? Това изглежда самоизключващо се: ако се създава - няма да е спонтанно, ако е спонтанно - то ще възникне само.

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук вече въпроса се измества към това дали може да се създаде изкуствен живот и дали последния може да носи това име, което ни препраща и към света на виртуалната действителност и съответно пак към човешкото измерение. Колкото и да се разширява кръга на изкуствения интелект и на вирт. действителност, епицентъра й ще си бъде човека а рамото на пергела неговото знание и разбиране. Не изключвам и това, изкуствената системата (на каквато и основа да е) да започне да се самоорганизира и еволюира самостоятелно, което впрочем вече е постигнато на програмно ниво и си го има в природата. Оттам нататък имаме прекрасни разработки в НФ, които все повече флиртуват с реалността.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обаче не мога да се отърва от усещането, че има едно единствено нещо, което весе още не се наблюдава спонтанно възникнало в машините: самосъхранение. Струва ми се, че в момента, в който някой умник или умница направи това, т.е. създаде саморазвиваща се концепция/алгритъм за оценка и самообучение с цел оцеляване Матрицата или Сврух интелекта ще е налице.

Всъщност човешкият интелект е започнал да се развива в "съзвучие" с инстинкта за самосъхранение, но от някакъв етап нататък е продължил развитието си въпреки този инстинкт или дори в пълно противоречие с него. И в този смисъл май ще се окаже, че именно самосъхранението като цел, би станало основна пречка за саморазвиването на ИИ. Самосъхранение и развитие като че постепенно стигат до граница, отвъд която стават несъвместими помежду си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интелект няма единно и точно описание в смисъла на дефиниция както например тази за окръжност. Дори и тези неща имат повече от една дефиниция.

В общия случай повечето определения включват 'самосъзнание' и 'планиране'.

Дали можем да разпознаем интелект, който има характеристиките за да го наричаме така, но ги проявява по непознат за нас начин ?

В момента възможностите, капацитета и способностите на 'инфо-сферата' Интернет са огромни, но няма спонтанна необходимост от употребата им.

Може би защото тя не е еволюирала, а е създадена. Питам се възможно ли е изобщо да се създаде спонтанна необходимост от самосъхранение? Това изглежда самоизключващо се: ако се създава - няма да е спонтанно, ако е спонтанно - то ще възникне само.

Под "интелект" се разбира свойството на Гл. Мозък да прави правилни обобщаващи съждения, при това - при недостатъчна външна (входяща) информация.

Това е Свойство.

ИИ няма право на такова свойство. Щото - ще ни избие като вид. (предполага се, че физически е по-здраво и по-изобретателно от Човек :biggrin: )

Интелектът прави тия съждения на база множество "мислени" опити и грешки и стига до най-вероятното обобщение (на определен етап от по-нататъшно развитие, може да се окаже, че не е било правилно и Човек страда - ИИ - няма право на страдание, щото - не знае какво е :laugh:... освен, да му изгорят бушоните от зациклене в безсмислие).

Съществува и логическата връзка "Ако..., то..." при която, ако и двете съждения са неверни, то крайният резултат е 1 (единица, не нула). Това именно, е свързано с множество грешни обобщения, но звучащи измамно верни! (Б. Райнов - "... от две полуистини, направи огромна лъжа!") ИИ - няма как да се справя с това - трябва да е безгрешен! Единицата, в случая с ИИ, би се приела за вярно отражение на действителността. Огромна грешка с непредвидими последици. В този случай, докато се достигне до правилното самообучение (за по-малко грешки) ИИ ще изтрепе всичко наоколо си... :biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Малоум, хубаво си го написал, и правдиво, но, в общи линии работната дефениция за интелект, в смисъл граница, след коятото видът е "разумен", е това, което написа Парсивал:

-способност са саморазпознаване (тестът с огледалото)

-способност за планиране;

В момента има само два вида, доколкото знам, които да отговарят на изисквнията: хора и шимпанзета. ИИ евентуално ще е третия.

-към описанието на Парсивал за ИИ според мен трябва да се добави нещо: Саморепликация. и получаваме вселена, пълна със саморепликиращи се ИИ, които си създават копия, докато има ресурс. Не съм сигурен дали копирането на програми/вируси ги вкарва в категорията "живи' или потенциално "живи". Според Хокинг ги вкарва. Даукинс пък говори за уиндоус не като за прото форма на ИИ, а като за среда - нещо като еколкогична ниша, в която различни програми могат да съществуват - понякога в симбиоза, понакога в конкуренция за системен ресурс. Т.е. според тях до ИИ има време, като засега още изкуствения живот е на ниво вируси, които, м/впрочем, съвсем определено се "интересуват" и от селфрепликация, и от "самосъхранение"..., но се нуждаят от екологична среда, в която да живеят - т.е. уиндовс. Въпросът е, че това са много стари работи на Даукинс и Хокинг, и нещата, както казва Парсивал, междувременно са отишли в една по-друга посока.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Под "интелект" се разбира свойството на Гл. Мозък да прави правилни обобщаващи съждения, при това - при недостатъчна външна (входяща) информация.

Това е Свойство.

ИИ няма право на такова свойство. Щото - ще ни избие като вид. (предполага се, че физически е по-здраво и по-изобретателно от Човек :biggrin: )

Интелектът прави тия съждения на база множество "мислени" опити и грешки и стига до най-вероятното обобщение (на определен етап от по-нататъшно развитие, може да се окаже, че не е било правилно и Човек страда - ИИ - няма право на страдание, щото - не знае какво е :laugh:... освен, да му изгорят бушоните от зациклене в безсмислие).

Съществува и логическата връзка "Ако..., то..." при която, ако и двете съждения са неверни, то крайният резултат е 1 (единица, не нула). Това именно, е свързано с множество грешни обобщения, но звучащи измамно верни! (Б. Райнов - "... от две полуистини, направи огромна лъжа!") ИИ - няма как да се справя с това - трябва да е безгрешен! Единицата, в случая с ИИ, би се приела за вярно отражение на действителността. Огромна грешка с непредвидими последици. В този случай, докато се достигне до правилното самообучение (за по-малко грешки) ИИ ще изтрепе всичко наоколо си... :biggrin:

...

Общо взето съм съгласен. ИИ може да ни приеме враждебно (толкова сме чужди а пък и му ограничаваме свободата, господари ниедни) ако... се осъзнае и се ... заобича, но тогава пък и нас би могъл (трябвало) да заобича или намрази. Ние между хората не можем да се разберем, пък камо ли с не хора а и не живи, мани!

Тук искам да тупна един бемол относно осъзнаването – според мен, трудно ще прескочим 4, а може би и на 13.7 милиарда години за няколко десетилетия и утре Аз Робота да се тупне в корпуса : „Нищо човешко не ми е чуждо”. Как ще се вгради удоволсвие, емпатия и пр., които да му направят живота достаъчно приятен (и да му се инжектира ТОЧНАТА доза егоизъм-алтруизъм за да може това да се осъществи индивидуално и в обществото), че да иска да го продължи до безкрайност? Колкото и да е комплексно, теоретично допускам, че е възможно в някакво бъдеще, но тогава наистина ще се роди чудовище както се каза по-горе. Трите закона на роботиката на А.А.(когото много уважавам)? Ако е истински ИИ (ИИИ), ще си ги свие на 4 и сложи в бионичния джоб. Другото е антропоцентризъм и Холивуд.

Иначе просто не е интелект (ако не мисли самостоятелно) а смарт нещо си.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Размножаването е сякаш еволюционно следствие на самосъхранението, при което запазването на [инди]вида се осигурява чрез предаването на натрупаната информация на копията/поколенията чрез генетичен материал. Това изглежда е директна последица от крехкостта на нискоентропичните структури, кавито са клетките и живите организми. Мутациите в този процес са довели до алтернативни решения - огромни многоклетъчни организми, които се възпроизвеждат много по-малко и по-рядко, но за сметка на това подменят структурите си (клетки, тъкани, кости и т.н.)

Аз разглеждам размножаването като частен случай и конкретно решение на проблема със самоопазването. За мен интелекта е еволюционно следствие на най-ефективното до момента оцеляване. И затова мисля, че импулса за самосъхранение е в основата.

Да си представим за малко, че един организъм като част от себе си има генератор на енергия, че като част от себе си има физическия ресурс обновява амортизирани елементи от себе си и че има n сетива. На такъв организъм не му трябва да нито да се движи, нито да се размножава. Поне за известо време.

Продължавам да си представям, че ако този организъм по същността си има неограничен и гъвкав невронен капацитет, в който вече се носят огромни количества опит, информация и методи за обработка на информационно-алгоритмичния багаж, то единственото нещо, което ще задейства пораждането на самосиндикално поведение и - надявам се - на интелект е необходимостта да се решат проблемите на оцеляването. Като следствие от решението ще се види след колко време енергийно-ресурсната база ще е изтощена и трябва да се търси нова чрез преместване или чрез копиране в умален вид и изпращане на копието надалеч. Като начало изглежда че може да реши да не расте (проблем 1), да се грижи за енергийните си нужди (проблем 2) и за суровинната база (проблем 3).

Накрая си представям, че този организъм вече го има, но той е 'нежив', защото 1)няма импулс за самосъхранение и 2)няма усещане за цялост - в смисъла, в който една мравка/птица/риба/медуза различват своите части/крайници/клетки и тяло от всичко останало.

За търпениливите читатели стигнали дотук вече е ясно (а може би още от началото да беше очевидно), че си представям Интернет като готова структура, която би оживяла ако й се дефирнира, че трябва да оцелее и кое е точно онова, което трябва да оцелее.

Предполагам, че само за броени цикли от 'оживяването' това изкуствено нещо ще стане и интелигентно, защото има на готово неораничена енергия и информационно-невронен капацитет, т.е. няма да се налага да минава през милиардите еволюционни цикли довели до Homo Sapiens.

Това ИИ ли би било?

А как ще гледа на живата материя в контекста на своето оцеляване и ресурси, дали ще има необходимост от търсене на 'смисъл', 'творец' и т.н., дали ще се интересува от друг интелект и дали ще разпознае хората като такива?

:post-20645-1121105496:

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

" I think computer viruses should count as life. I think it says something about human nature that the only form of life we have created so far is purely destructive. We've created life in our own image."

Stephen Hawking

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сънят е здраве

Малоум, хубаво си го написал, и правдиво, но, в общи линии работната дефениция за интелект, в смисъл граница, след коятото видът е "разумен", е това, което написа Парсивал:

-способност са саморазпознаване (тестът с огледалото)

-способност за планиране;

В момента има само два вида, доколкото знам, които да отговарят на изисквнията: хора и шимпанзета. ИИ евентуално ще е третия.

-към описанието на Парсивал за ИИ според мен трябва да се добави нещо: Саморепликация. и получаваме вселена, пълна със саморепликиращи се ИИ, които си създават копия, докато има ресурс. Не съм сигурен дали копирането на програми/вируси ги вкарва в категорията "живи' или потенциално "живи". Според Хокинг ги вкарва. Даукинс пък говори за уиндоус не като за прото форма на ИИ, а като за среда - нещо като еколкогична ниша, в която различни програми могат да съществуват - понякога в симбиоза, понакога в конкуренция за системен ресурс. Т.е. според тях до ИИ има време, като засега още изкуствения живот е на ниво вируси, които, м/впрочем, съвсем определено се "интересуват" и от селфрепликация, и от "самосъхранение"..., но се нуждаят от екологична среда, в която да живеят - т.е. уиндовс. Въпросът е, че това са много стари работи на Даукинс и Хокинг, и нещата, както казва Парсивал, междувременно са отишли в една по-друга посока.

Ами - не писах подробности, щото някъде другаде (може би в клуб философия или клуб физика, или биология) съм давал значението на тоя подход към дефиниция за интелект... Каквото и да правим, си остава свойство на високоорганизираната материя - Гл. мозък при Човек. Разбира се - еволюционно получено, което пък означава - посредством ген изменения; от друга страна, на гените се въздейства (променят се) само с много, много къси вълни (или лъчения, от УВ, надолу по дължина на вълната).

Винаги се заформя смесена ген подложка (структура) от тези, на родителското тяло и наистина е въпрос на връзки в тая подложка дали скоростно ще се обработва постъпващото инфо от сетива (за ориентация с измененията на полетата в околността) или вътрешни връзки, касаещи оцеляването като цяло на съответния организъм.

Значи: от едно място (Гл. мозък) се управлява всичко. :biggrin:

Има още две важни свойства на мозъка при Човек: Съзнание и Разум. Съзнанието е отношение - съотнасяне на получено инфо с вече натрупано инфо като памет на връзки.

Разумът е този, който слага Границите на поведение при Човек. Има и противно на разум поведение, даже противно на оцеляването... (например, когато "прави" ИИ :laugh: )

Ако искаме да направим ИИ по подобие човешко, то трябва и тези свойства да се имитират. Но ... докато "Човек греши дордето се стреми в живота!", то ИИ не трябва да греши!, щото на човек ще му се отрази по лош начин;

Да допуснем репликацията - клонинги; Всеки клонинг се ражда с "гладък" мозък - липсват първите седем, като самообучение на био-компа! От СТО е известно, че най-важното за наблюдател е Гледната Точка. Дори и при еднояйчни близнаци, с предположението, че имат еднаква структура на Гл. мозък, ще имат различно отношение към Едни и Същи събития, само заради различната им Гл. Точка, по различното им отношение (съзнание) към тях. Разбира се, на различни места в мозъка им, ще са и "записите" на инфото от тези, уж едни и същи, събития. В последствие, употребата на това инфо, ще провокира различни поведения, за уж еднаквите мислители.

Сега, опитай да пренесеш тези ситуации, към структура на мозък за ИИ..., без да му горят бушоните.

Вижда се, че Природата е направила идеалният за тая среда на Земята, метод - еволюция на неживото да диктува еволюцията на живото, та да се достигне интелект, който е в състояние да обобщава знания за явленията. Прави му Свойства с усложняване на връзките и ги пробва ... в действителността. Което се приспособи - ще оцелее! Впрягаме и интелекта си за това оцеляване, та затова си мислим, че сме върха на сладоледа... Не съм очарован, че нещо друго (ИИ), ще е опит да ни измести в тая прекрасност... :biggrin:

...

Сънят е здраве

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Размножаването е сякаш еволюционно следствие на самосъхранението, при което запазването на [инди]вида се осигурява чрез предаването на натрупаната информация на копията/поколенията чрез генетичен материал. Това изглежда е директна последица от крехкостта на нискоентропичните структури, кавито са клетките и живите организми. Мутациите в този процес са довели до алтернативни решения - огромни многоклетъчни организми, които се възпроизвеждат много по-малко и по-рядко, но за сметка на това подменят структурите си (клетки, тъкани, кости и т.н.)

Аз разглеждам размножаването като частен случай и конкретно решение на проблема със самоопазването. За мен интелекта е еволюционно следствие на най-ефективното до момента оцеляване. И затова мисля, че импулса за самосъхранение е в основата.

Да си представим за малко, че един организъм като част от себе си има генератор на енергия, че като част от себе си има физическия ресурс обновява амортизирани елементи от себе си и че има n сетива. На такъв организъм не му трябва да нито да се движи, нито да се размножава. Поне за известо време.

Продължавам да си представям, че ако този организъм по същността си има неограничен и гъвкав невронен капацитет, в който вече се носят огромни количества опит, информация и методи за обработка на информационно-алгоритмичния багаж, то единственото нещо, което ще задейства пораждането на самосиндикално поведение и - надявам се - на интелект е необходимостта да се решат проблемите на оцеляването. Като следствие от решението ще се види след колко време енергийно-ресурсната база ще е изтощена и трябва да се търси нова чрез преместване или чрез копиране в умален вид и изпращане на копието надалеч. Като начало изглежда че може да реши да не расте (проблем 1), да се грижи за енергийните си нужди (проблем 2) и за суровинната база (проблем 3).

Накрая си представям, че този организъм вече го има, но той е 'нежив', защото 1)няма импулс за самосъхранение и 2)няма усещане за цялост - в смисъла, в който една мравка/птица/риба/медуза различват своите части/крайници/клетки и тяло от всичко останало.

За търпениливите читатели стигнали дотук вече е ясно (а може би още от началото да беше очевидно), че си представям Интернет като готова структура, която би оживяла ако й се дефирнира, че трябва да оцелее и кое е точно онова, което трябва да оцелее.

Предполагам, че само за броени цикли от 'оживяването' това изкуствено нещо ще стане и интелигентно, защото има на готово неораничена енергия и информационно-невронен капацитет, т.е. няма да се налага да минава през милиардите еволюционни цикли довели до Homo Sapiens.

Това ИИ ли би било?

А как ще гледа на живата материя в контекста на своето оцеляване и ресурси, дали ще има необходимост от търсене на 'смисъл', 'творец' и т.н., дали ще се интересува от друг интелект и дали ще разпознае хората като такива?

:post-20645-1121105496:

Това е писано преди ... 45г

В плен на машините

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега, в момента, днес в Интернет са налице всички условия в които да се зароди разум. Необходимо е само да се кодира самосъхранение: да се определи съществото и да се прогрмира да се пази. А ако това се заражда спонтанно и ние не разбираме? Нашия капацитет да следим какво става в Интернет зависи изцяло от компютрите и програмите, които са Интернет. Но ние не знаем какво не знаем и респективно не можем да попитаме за него...

Ние можем да създадем изкуствен 'биологичен' живот. Ние можем да създадем изкуствено същество или по-скоро тяло, крайници, мозък - машина, мрежи, механични роботи и поточни линии, мощни компютри и какво ли не.

Теза: Най-високия успех, който можем да постигнем е да накареме свръх-тялото със свръх-мозъка да се самообучава и да се стреми към оцеляване. Ако другите неща са му налице и са достатъчни то интелкт ще възникне спонтанно. Не зная дали можем да го наречем изкуствен, защото ние можем само да създадем изкуствено елементите водещи до него.

Почити чист Будизъм, а?

---

Вдъхновение и концепции са почерпени от Артър Кларк - "Телефонът Иззвъня" (Dial 'F' for Frankensten), както и цитираната по-горе "Една Одисея в Космоса през 2001 година"

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Откакто компютър компютърствува и интернет интернетства, доста писатели на НФ сърфират по тези вълни. Сещам се и за Дан Саймънс, който доста обстойно (прекалено дори за мен) бродира в темата: http://en.wikipedia.org/wiki/Hyperion_(Simmons_novel)

Да не говорим за няколко култови филма от близкото.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Е, това е нещо друго, не се споменава "екологична среда", още по-малко "уиндовс" като такава.

разбира се, че се споменава. просто ти не го знаеш. Но от Докинс, не от Хогинг.

"Looking into the future, it is not fanciful to imagine a time when viruses, both bad and good, have become so ubiquitous that we could speak of an ecological community of viruses and legitimate programs coexisting in the silicosphere. At present, software is advertised as, say, ``Compatible with System 7.'' In the future, products may be advertised as ``Compatible with all viruses registered in the 1998 World Virus Census; immune to all listed virulent viruses; takes full advantage of the facilities offered by the following benign viruses if present...'' Word-processing software, say, may hand over particular functions, such as word-counting and string-searches, to friendly viruses burrowing autonomously through the text." и т.н.

"Viruses of the Mind"

Richard Dawkins,

1991

- феноменално проницателен. Писал го е още през 91-ва. Но е остаряло. Междувременно нещата са се развили не в посоката, която е очаквал, и се е появил Гугъл, с което отиваме обратно там, откъдето почнах, като влязох в темата. - "...Т.е. според тях до ИИ има време, като засега още изкуствения живот е на ниво вируси, които, м/впрочем, съвсем определено се "интересуват" и от селфрепликация, и от "самосъхранение"..., но се нуждаят от екологична среда, в която да живеят - т.е. уиндовс. Въпросът е, че това са много стари работи на Даукинс и Хокинг, и нещата, както казва Парсивал, междувременно са отишли в една по-друга посока."

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Почити чист Будизъм, а?

Вдъхновение и концепции са почерпени от Артър Кларк - "Телефонът Иззвъня" (Dial 'F' for Frankensten), както и цитираната по-горе "Една Одисея в Космоса през 2001 година"

Ами, въпрос на вкус; аз пък си преставях линията ти на мислене по следния начин:

:biggrin:

(Ако нарушавам форумно правило с препостването, моля някой модератор да редуцира постинга до хиперлинк.

Айзък Азимов, "Последният Въпрос")

"Последният въпрос бе зададен за пръв път, почти на шега, на 21-ви май 2061 година, във времето, когато човечеството правеше първите си стъпки в усвояването на светлината. Въпросът изникна в резултат на петдоларов бас, който бе скрепен от доста чаши уиски със сода. Сега ще разберете как стана всичко.

Александър Адел и Бертрам Лупов бяха двама предани служители на Мултивак. Те знаеха по-добре от всяко човешко същество какво се крие зад студеното, цъкащо и проблясващо лице на този гигантски компютър, който се простираше на площ от много квадратни мили. Поне имаха известна представа от общия план на електрическите релета и вериги, а системата отдавна бе усъвършенствана до такава степен, че нито един човек не би могъл да я управлява изцяло.

Мултивак бе самонастройващ се и самокоригиращ се компютър. Налагаше се да действа на този принцип, защото никой човек не би могъл да го настрои и коригира с необходимата бързина, та дори и с необходимата вещина. Затова Адел и Лупов се грижеха за гиганта-страшилище отгоре-отгоре, но все пак по-добре, отколкото всеки друг човек би могъл. Подаваха му данни, обработваха въпросите така, че да му бъдат ясни и превеждаха отговорите от компютърен език на говоримия език на Земята. Накрая несъмнено двамата, както и техните колеги, имаха пълно право да споделят славата на Мултивак.

Десетилетия наред гигантският компютър бе помагал в проектирането на космически кораби, в начертаването на траекториите, благодарение на които човекът бе стъпил на Луната, на Марс и на Венера. Но после се разбра, че бедните земни ресурси не могат да захранват корабите. За дългите пътувания бе необходима твърде много енергия. Земята използваше въглищата и урана от недрата си все по-ефективно, но все пак количеството им бе ограничено.

Малко по малко в Мултивак се събра достатъчно информация, за да може да отговаря по-изчерпателно и на сложните въпроси. И така на 14 май 2061 година онова, което бе само теория, се превърна в реалност.

Стана възможно усвояването на слънчевата енергия. След преобразуването й тя можеше да бъде използвана директно в планетарен мащаб. Цялата Земя прекрати употребата на въглища и уран, за да щракне копчето, което свързваше всички нейни райони с една малка станция. Тази станция имаше диаметър два километра и обикаляше около Земята, а орбитата й се намираше на половината разстояние между планетата и Луната. Така цялата Земя започна да се захранва с невидимите лъчи на слънчевата енергия.

Дори и седмица след грандиозното събитие, славата му не помръкна. Адел и Лупов най-накрая успяха да избягат от всенародното тържество и да се срещнат на едно тихо място, където на никого не би му хрумнало да ги потърси: в безлюдните подземни помещения, там се виждаха само някои части от могъщото тяло на Мултивак. Тъй като от известно време компютърът не бе получавал никакви команди, сега той бездействаше, подреждайки наличните си данни с доволно, мързеливо прищракване. Той също си бе заслужил ваканцията и момчетата напълно я одобряваха. Първоначално нямаха никакво намерение да го закачат.

Бяха си донесли бутилка уиски и единствената им грижа в момента бе да си отпочинат в компанията един на друг и на бутилката.

— Изумява ме дори мисълта за това нещо — каза Адел. Широкото му лице носеше белезите на умората. Той разбъркваше бавно питието си със стъклена пръчица и наблюдаваше неравномерните движения на ледените кубчета. — Цялата енергия, която можем да използваме когато си искаме, е безплатна. Толкова енергия, че да разтопим Земята до гигантска капка непречистено желязо и пак да не почувстваме липсата на енергия. Всичката енергия, която сме в състояние някога на използваме. Завинаги, завинаги, завинаги…

Лупов взе да клати глава ту наляво, ту надясно. Имаше навик да го прави, когато не беше съгласен с нещо, а сега му се искаше да е в контра, отчасти защото на него му се падна да донесе леда и чашите.

— Не завинаги.

— О, да го вземат дяволите, почти завинаги. Докато слънцето не угасне, Бърт.

— Това не е вечно.

— Добре де. Милиарди, милиарди години. Двайсет милиарда, може би. Доволен ли си?

Лупов прокара пръсти през оредялата си коса, сякаш искаше да се увери отново, че му е останал някой-друг косъм.

— Двайсет милиарда години не е вечността — отпи той от уискито си.

— Толкова е нашето време, нали?

— Така щеше да стане с въглищата и с урана.

— Добре, но сега ние можем да включим всеки кораб към Слънчевата Станция, а той може да отиде до Плутон и обратно милион пъти, без да берем грижа за горивото. С въглища и уран това не се постига. Питай Мултивак, ако не ми вярваш.

— Няма нужда да питам Мултивак. Знам го.

— Тогава престани да омаловажаваш онова, което Мултивак направи за нас — разпали се Адел. — Той направи всичко както трябваше.

— Кой казва, че не е? Аз твърдя, че Слънцето не е вечно. Това е. Осигурени сме за двайсет милиарда години, а после какво? — Лупов насочи разтреперан пръст към колегата си. — И не ми казвай, че ще се включим към друго слънце.

За момент настъпи тишина. Адел поднесе чашата към устните си несъзнателно, а Лупов затвори бавно очи. Двамата мълчаха. После изведнъж очите на Лупов светнаха.

— Мислиш си, че ще се включим към… към някое друго слънце, когато нашето угасне, нали?

— Не мисля.

— Сто на сто си мислиш. Слаба ти е логиката, ето какво ти куца. Ти си като оня, който попаднал под проливен дъжд и хукнал към близката горичка да се подслони под някое дърво. Изобщо не се тревожел, нали разбираш, защото си въобразявал, че след като това дърво прогизне, той ще се скрие под друго.

— Ясно ми е — отвърна Адел. — Не викай! Щом Слънцето угасне, другите звезди също ще угаснат.

— На кукуво лято… — промърмори Лупов. — Всичко това е започнало по време на големия космически взрив, каквото и да е представлявал. И ще свърши, когато всички звезди се изтощят. Някои угасват по-бързо, други — по-бавно. По дяволите, тия гиганти няма да живеят стотици милиони години! Слънцето ще изкара двайсет милиарда години, а джуджетата, може и да стигнат до сто милиарда години в най-добрия случай. Да знаеш само какво ще е след трилион години? Всичко ще потъне в мрак. Ентропията няма как да не достигне максимума си, в това е цялата работа.

Тук вече достойнството на Адел е засегнато:

— Знам аз всичко за ентропията.

— Знаеш друг път…

— Знам толкова, колкото и ти.

— Тогава знаеш, че един прекрасен ден всичко свършва.

— Добре де, кой казва, че не е така?

— Ти, глупако! Нали каза, че имаме цялата енергия, от която се нуждаем, завинаги. Ти каза „завинаги“.

— Може би някога ще успеем да променим нещата — възпротиви се на свой ред Адел.

— Никога.

— А защо не? Някой ден може и да стане.

— Никога.

— Попитай Мултивак.

— Ти попитай Мултивак. Хайде де! Пет долара, че няма как да стане.

Адел бе достатъчно опиянен, за да опита и достатъчно трезвен, за да зададе въпроса си чрез съответните символи и операции. На човешки език той би звучал така: „Ще може ли човечеството някой ден да възстанови, без никакви енергийни разходи, най-голямата мощност на Слънцето, дори и след като то умре от старост?“

А вероятно можеше да бъде зададен и по-просто: „Как наличната ентропия във Вселената може да бъде намалена до минимум?“

Мултивак замлъкна. Доскоро бавно примигващите светлини секнаха, а далечното цъкане на релетата изчезна. Двамата мъже притаиха дъх.

После, когато ужасените техници усещаха, че вече не могат да издържат без да дишат, телетайпът изведнъж оживя. На лентата бяха изписани пет думи: „НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“

— Край на баса — прошепна Лупов.

Двамата мъже си тръгнаха набързо.

На следващата сутрин с уста, сякаш натъпкани с памук и с глави, в които като че ли играеха ковашки чукове, те забравиха за инцидента.

Джерод, Джеродин и Джеродет I и II наблюдаваха по визио промяната в звездната картина, преминавайки през хиперпространството, без да просрочат необходимото за тази операция време. Изведнъж еднообразието от равномерно поръсени като прашинки звезди отстъпи пред един ярък мраморен диск, който се настани в центъра на картината.

— Това е X–23 — каза уверено Джерод. Фините му ръце се сключиха зад гърба му така здраво, че кокалчетата им побеляха.

Малките Джеродети, две момиченца, преминаваха за пръв път в живота си през хиперпространството и бяха объркани от моменталната смяна на гледката отвън. Те престанаха да хихикат, да се гонят лудешки около майка си и завикаха:

— Стигнахме X–23… стигнахме X–23… стигнахме…

— Тихо, деца — усмири ги рязко Джеродин. — Сигурен ли си, Джерод?

— Как да не съм сигурен? — Джерод погледна бегло към издутото метално приспособление току под тавана. В него нямаше нищо особено, за да предизвика интерес, преминаваше през цялата стая и продължаваше през стените в другите помещения. Беше дълго колкото кораба.

Джерод едва ли знаеше нещо повече за дебелата метална ивица, освен това, че се нарича Микровак и това, че човек би могъл да й задава въпроси, ако желае. Микровак имаше задължението да направлява кораба към набелязаната цел, при условие, че човекът е неопитен; да захранва кораба с енергия от различните Субгалактически Енергийни Станции; да изчислява уравненията за скоковете в хиперпространството.

Джерод и семейството му трябваше само да чакат, настанени удобно в жилищната част на кораба.

Някой веднъж каза на Джерод, че „ак“ в края на „Микровак“ на древен английски означава аналогов компютър, но той почти го бе забравил. Очите на Джеродин се навлажниха, докато гледаше визио:

— Странно чувство ме обзе, откакто напуснахме Земята. Не мога да го преодолея.

— Защо, за бога? — удиви се Джерод. — Там нямахме нищо. На X–23 ще си имаме всичко. Ти няма да си сама. Няма да си първата. На планетата вече има повече от един милион души. Боже господи, нашите правнуци ще търсят нови светове, защото X–23 ще бъде пренаселена по тяхно време — той помисли малко и продължи: — Казвам ти, голям късмет е, че компютрите разработиха междузвездните пътувания щом населението взе да се увеличава.

— Знам, знам — отговори Джеродин тъжно.

— Нашият Микровак е най-добрият Микровак в света — обади се точно тогава Джеродет I.

— И аз мисля така — погали я по косата Джеродин. Да притежаваш собствен Микровак беше наистина чудесно. Джерод изпитваше удоволствие от това, че е част от сегашното поколение, а не от друго. През младежките години на баща му единствените компютри имали страховити размери, заемали по сто квадратни мили.

Имало само по един на планета. Наричали ги Планетарни АК. Хиляди години размерите им непрекъснато се увеличавали, докато изведнъж настъпило времето на усъвършенстването им. На мястото на транзисторите дошли молекулярните клапи, така че дори и най-големият Планетарен АК сега заема едва половината пространство от космическия кораб.

Джерод изпитваше гордост всеки път, когато си помислеше, че неговият собствен персонален компютър е много по-сложен от древния и примитивен Мултивак, който за пръв път опитомил Слънцето. Микровак бе почти толкова сложен, колкото и земния Планетарен АК (най-големия), решил проблема за пътуванията през хиперпространството — така станали възможни пътуванията до звездите.

— Толкова много звезди, толкова много планети — въздъхна Джеродин, заета със своите си мисли. — Според мен семействата винаги ще пътуват към нови планети, както и ние сега.

— Не винаги — усмихна се Джерод. — Някой ден всичко ще свърши, но след милиарди години. Милиарди, милиарди… Дори звездите се изчерпват. Ентропията трябва да се увеличи.

— Какво е „ентропия“, тате? — обади се пискливото гласче на Джеродет II.

— Ентропия, малката ми сладурана, е дума, която означава степента на изтощаване на Вселената. Всичко се изтощава, както знаеш. Като твоя малък уоки-токи робот, спомняш ли си?

— Не може ли просто да се сложи нова батерия като на моя робот?

— Самите звезди са батерии, скъпа. Изтощят ли се веднъж, за тях няма източници на енергия.

— Не им позволявай, татко — избухна неочаквано в плач Джеродет I. — Не позволявай на звездите да угаснат.

— Виждаш ли какво направи? — упрекна го тихо Джеродин.

— Как можех да зная, че това ще ги уплаши — отвърна шепнешком Джерод.

— Попитай Микровак — изхлипа Джеродет I, — питай го как да заредим отново батериите.

— Хайде — подкани го майката. — Това ще ги успокои.

(Междувременно Джеродет II също се бе разплакала.)

— Сега, сега, мили мои — присви рамене бащата, поставен в безизходно положение. — Ще попитаме Микровак. Не се тревожете, той ще ни каже.

Джерод зададе въпроса на компютъра и побърза да добави: „Напечатай отговора.“

— Чуйте, Микровак казва, че ще има грижа за всичко, когато му дойде времето — каза бодро Джерод, след като пое тънката лента от целуфилм. — Така че не се безпокойте.

— А сега, деца, време е за лягане — обади се Джеродин. — Скоро ще бъдем в нашия нов дом.

Джерод прочете отново отговора преди да го унищожи: „НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“ После присви рамене от недоумение и погледна визиото. Точно пред тях стоеше X–23.

VJ–23X от Ламет се вторачи в черните дълбини на триизмерната, дребномащабна карта на Галактиката и каза:

— Не мога да реша дали не е нелепо, че сме така загрижени за материята.

MQ–17J от Никрон тръсна глава в знак на отрицание:

— Мисля, че не. Знаеш, че след пет години Галактиката ще бъде препълнена при този ръст на населението.

И двамата изглеждаха около двайсетгодишни. И двамата бяха високи, с безупречни фигури.

— И все пак се колебая да предам песимистичен рапорт на Галактическия Съвет — каза представителят на Ламет.

— Аз и не помислям за друг вид рапорт. Стресни ги малко. Ще трябва да ги постреснем.

— Космосът е безкраен — въздъхна VJ–23X. — Стотици милиарди галактики очакват хората. Даже повече.

— Сто милиарда не е безкрайно число. А и те намаляват непрекъснато. Помисли! Преди двайсет хиляди години човечеството решава проблема за използването на звездната енергия, а няколко столетия по-късно стават възможни междузвездните пътувания. За да населят един малък свят, на хората са били нужни един милион години, а за да пренаселят останалата част от Галактиката са потрябвали само петнайсет хиляди години. Сега населението се удвоява на всеки десет години…

— За това трябва да благодарим на безсмъртието — прекъсна го VJ–23X.

— Така е. Безсмъртието съществува и ние трябва да се съобразяваме с него. Признавам, че и то си има своите лоши страни. Галактическият АК реши много наши проблеми, но спасявайки ни от старостта и смъртта, той изостави другата си работа.

— Надявам се, че не се отказваш от живота.

— В никакъв случай — бе категоричен MQ–17J, но веднага омекна — Все още не. Аз съвсем не съм толкова стар. На колко си години?

— На двеста двайсет и три. А ти?

— Нямам още двеста… Но да се върнем на мисълта ми. Населението ни се удвоява на всеки десет години. Когато нашата Галактика се препълни, ще има преселение към друга, но и тя ще отеснее за десет години. След още десет ще заселим докрай други две Галактики. А след още десет години — четири Галактики. След сто години ще ни трябват хиляда Галактики. За хиляда години — един милион Галактики. След десет хиляди години — цялата известна нам Вселена. А после?

— В допълнение към казаното ще има и проблем с транспортирането — каза VJ–23X. — Колко ли слънчеви единици енергия ще са необходими за придвижването на населението от Галактика на Галактика?

— Много правилно го отбеляза. Сега човечеството изразходва по две слънчеви единици на година.

— Повечето се пропилява. Само нашата Галактика черпи по хиляда слънчеви енергийни единици в годината, а използваме едва две от тях.

— Така е, но дори и при сто процентова ефективност ние само ще забавим края. Нашите енергийни потребности нарастват с геометрична прогресия, дори по-бързо от растежа на населението. Ще изпитаме недостиг на енергия още по-скоро, отколкото на Галактики. Много добре го каза.

— Ще ни се наложи да създаваме нови звезди от междузведен газ.

— Или може би от прахосаната топлина? — във въпроса на MQ–17J прозвуча нескрит сарказъм.

— Вероятно има някакъв начин за реверсирането на ентропията. Ще трябва да попитаме Галактическия АК.

VJ–23X не говореше сериозно, но MQ–17J извади от джоба си персоналния си АК-контакт и го сложи на масата пред тях.

— Двоумях се дали да го направя. Човечеството един ден непременно ще се сблъска с този проблем.

Той се зае съвсем сериозно с малкия си АК-контакт. Приспособлението представляваше кубче с височина два инча, без никакви особености, но бе свързано чрез хиперпространството с главния Галактически АК, който служеше на цялото човечество. А хиперпространство бе неразделна част от Галактическия АК.

MQ–17J за миг застина неподвижен: помисли си дали някой ден ще му се удаде възможност да види Галактическия АК. Той се намираше в един малък, само негов свят и енергийните му лъчи като в паяжина държаха материята, в която вълните от субмезони заеха мястото на старите тромави молекулярни клапи. Но независимо от почти ефирната му структура, за Галактическия АК бе известно, че има хиляда стъпки в диаметър.

— Възможно ли е ентропията някога да бъде реверсирана? — запита неочаквано своя АК-контакт MQ–17J.

— Слушай, аз нямах предвид такъв въпрос — изненада се VJ–23X.

— А защо не?

— И двамата знаем, че ентропията не може да бъде реверсирана. Не можеш да превърнеш дима и пепелта отново в дърво.

— Имате ли дървета на вашата планета? — запита представителят от Никрон.

Гласът на Галактическия АК ги сепна и те замълчаха. От малкия АК-контакт на масата се разнесе нежен и приятен глас: „НЯМА ДОСТАТЪЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“

— Разбра ли? — запита VJ–23X.

После двамата мъже се върнаха на въпроса за рапорта, който трябваше да направят за Галактическия Съвет.

Мозъкът на Зи Прайм обозря за миг с леко любопитство новата Галактика, осеяна от безброй разнородни звезди. Досега не бе я забелязвал. Дали някога щеше да види отново всичките нейни звезди? Многобройни и всяка една — пренаселена с хора… Но този човешки товар бе кажи-речи ненужно бреме. Все повече и повече истинската същност на хората бе тук, в открития Космос.

Мозъци, а не тела! Безсмъртните тела оставаха на планетите, за тях съществуваше само вечността. Понякога те се раздвижваха, за да има и движение на материята, но това се случваше все по-рядко. Малко индивиди се пръкваха, за да се присъединят към невъобразимото по брой множество. Но какво от това? Във Вселената почти нямаше място за нови индивиди.

Зи Прайм се сепна от допира със засуканите ластари на един друг мозък.

— Аз съм Зи Прайм. А ти кой си?

— Аз съм Ди Суб Ун. Коя е твоята Галактика?

— Ние я наричахме просто Галактиката. А твоята?

— И ние наричахме нашата така. Всички хора наричат своята Галактика „Галактиката“ и нищо повече. А защо не?

— Вярно. Щом като всички Галактики са еднакви?

— Не всички. Човешкият род ще да се е появил на една определена Галактика. По това тя се различава от другите.

— И коя е тази Галактика? — запита Зи Прайм.

— Не зная.

— Вселенският АК сигурно знае.

— Да го питаме ли? Изведнъж ме обзе любопитство.

Способността за възприятие на Зи Прайм започна да расте, докато самите Галактики се свиха и заприличаха на пръснати из безкрая точици. Стотици милиарди звезди, населени с безсмъртни същества. Всяка Галактика съхраняваше своя интелектуален потенциал в мозъци, които се носеха свободно в пространството. И все пак една от тези Галактики бе уникална, защото в развитието си е имала период, в който единствено тя е била заселена от хора.

Зи Прайм изгаряше от нетърпение да види точно тази Галактика и извика:

— Вселенски АК! От коя Галактика е произлязло човечеството?

Вселенският АК чу въпроса му, защото на всяка планета и из целия Космос той си имаше будни рецептори. Всеки един от тях водеше през хиперпространството до някаква неизвестна точка, където се намираше усамотен самият Вселенски АК.

Зи Прайм познаваше само един човек, чиито мисли бяха проникнали в сетивното поле на Вселенския АК. И после заяви за съществуванието на блестяща сфера с диаметър две стъпки, почти незабележима.

— Но как може целият Вселенският АК да е само толкова? — бе запитал тогава Зи Прайм.

— По-голямата част от него е в хиперпространството — обясни очевидецът. — Под каква форма съществува там не мога да си представя.

Не би и могъл, защото отдавна нито един човек не взимаше каквото и да е участие в изграждането на Вселенския АК. Всеки пореден Вселенски АК конструираше своя заместник. Всеки, по време на своето съществувание от един милион години или повече, събираше необходимите данни за построяването на по-добър, по-сложен и по-способен заместник, в който да внедри събраната информация и своята индивидуалност.

Вселенският АК прекъсна мислите на Зи Прайм, но не с думи, а с напътствия. Поведе интелекта му през мъглявото море от Галактики, за да му я покаже в уголемен мащаб, до планетите в нея.

До Зи Прайм достигна една безкрайно далечна, но безкрайно ясна мисъл: „ТАЗИ Е ПРАРОДИНАТА НА ЧОВЕКА.“

Но тя не изглеждаше по-различна от останалите. Зи Прайм потисна разочарованието си. Ди Суб Ун, чийто разум го съпровождаше, изведнъж запита:

— И една от тези звезди е родната звезда на човека?

— РОДНАТА ЗВЕЗДА НА ЧОВЕКА СЕ ПРЕВЪРНА В НОВА. ТЯ Е БЯЛО ДЖУДЖЕ — каза Вселенският АК.

— Загинали ли са хората на нея? — запита Зи Прайм стреснат.

— КАКТО И В ДРУГИ ПОДОБНИ СЛУЧАИ, ЗА ТЕЛАТА ИМ НАВРЕМЕ БЕ ПОСТРОЕНА НОВА ПЛАНЕТА.

— Да, разбира се — промълви Зи Прайм, но все пак изпита болка от загубата. Разумът му се откъсна от родната Галактика на човечеството, отправи се стремително в обратна посока и се изгуби сред неясните точици. Не искаше да вижда тази Галактика никога повече.

— Какво има? — запита го Ди Суб Ун.

— Звездите умират. Звездата-прародина е мъртва.

— Те всички трябва да умрат. А как иначе?

— Но когато цялата енергия се изчерпи, най-накрая и телата ни ще умрат, а заедно с тях и аз, и ти…

— Дотогава ще минат милиарди години.

— Не искам това да става и след трилион години. Вселенски АК! Как звездите могат да избегнат смъртта?

— Ти питаш как може да бъде спрян процесът на ентропията? — Ди Суб Ун бе изумен.

— ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.

Мислите на Зи Прайм полетяха отново към неговата Галактика. Той не изпрати мисли към Ди Суб Ун, чието тяло може би се намираше в някоя Галактика на разстояние един трилион светлинни години или в съседство до звездата на Зи Прайм. Нямаше значение.

В нещастието си Зи Прайм започна да събира междузвезден водород за да си построи от него своя собствена малка звезда. Щом звездите трябва да умрат някой ден, поне нещичко все още може да бъде построено.

Човечеството най-накрая се сдоби с единен разум. И Човекът започна да обмисля всичко сам със самия себе си. Той се състоеше от трилиони, трилиони, трилиони безсмъртни тела. Всяко от тях бе на мястото си, почиваше мирно, тихо и ненакърнимо. За всяко се грижеха съвършени автомати — също така ненакърними, а умовете на всички тези тела се сляха в едно компактно цяло.

— Вселената умира — каза Човекът.

Той огледа мъглявите Галактики. Гигантските звезди отдавна бяха изчезнали вдън космическата тъма на далечното минало. Почти всички звезди бяха бели джуджета пред угасване.

От междузвездния прах бяха създадени нови звезди — някои се появиха от самосебе си, а други построи Човекът, но всички те до една гаснеха. Рядко се образуваха условия, при които белите джуджета се сблъскваха, а от гигантската енергия, която се освобождаваше по този начин, се образуваха нови звезди. Но на хиляда унищожени бели джуджета се появяваше само една. Новите звезди също умираха.

— Ако изразходваме разумно дори малкото енергия, която ни е останала, според инструкциите на Космическия АК, Вселената ще живее още милиарди години — каза Човекът.

— Но дори и така все някога тя неминуемо ще се свърши — отвърна Човекът. — Както и да се стопанисва, както и да се пести, щом се харчи, енергията намалява и не може да бъде възстановена. Ентропията трябва да достигне максимума си.

— Възможно ли е ентропията да бъде предотвратена? Хайде да попитаме Космическия АК.

Мощният, невидим АК бе навсякъде около тях, а не в точно определено място. Нито една негова частичка не се виждаше. Той се ширеше из хиперпространството — направен от нещо, което не бе нито материя, нито енергия. Човекът не би могъл да зададе нито един смислен въпрос за неговите размери и природа, тъй като не бе в състояние да проумее физическите понятия, залегнали в основата на неговото създаване.

— Космически АК, как може да се промени хода на ентропията в обратна посока? — запита Човекът.

— ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.

— Събери допълнителна информация.

— ЩЕ ГО НАПРАВЯ. ОТ СТО МИЛИАРДА ГОДИНИ СЪБИРАМ ДАННИ. ТОЗИ ВЪПРОС Е БИЛ ЗАДАВАН НА МОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ МНОГО ПЪТИ, ТОЙ СТОИ И ПРЕД МЕН. ВСИЧКИ ДАННИ, С КОИТО РАЗПОЛАГАМ, СА ВСЕ ОЩЕ НЕДОСТАТЪЧНИ.

— Ще дойде ли време, когато данните ще са достатъчни или проблемът е нерешим при всички обстоятелства?

— НЯМА НЕРАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМ.

— Кога ще имаш необходимите данни, за да отговориш на този въпрос?

— ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.

— Ще продължиш ли да работиш по него?

— ЩЕ ПРОДЪЛЖА.

— Ние ще чакаме.

Звездите и Галактиките умираха и се разсейваха. След десет трилиона години на изтощаване, тъмнината в Космоса ставаше все по-непрогледна.

Един по един хората се сливаха с АК. Всяко физическо тяло се лишаваше от своята интелектуална идентичност, но това в крайна сметка не бе загуба, а печалба.

Последният човешки разум се спря преди сливането и огледа пространството, в което нямаше нищо друго, освен остатъци от последната угаснала звезда. Около нея се стелеше изключително фина материя, от време на време тя се раздвижваше от почти неуловим приток на топлина, чиято температура скоро щеше да достигне абсолютната нула.

— АК, това краят ли е? — запита Човекът. — Не е ли възможно този хаос отново да бъде превърнат във Вселена? Не може ли да стане това?

— ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.

И последният човешки интелект се разсея. Остана единствено АК… в хиперпространството.

Материята и енергията бяха вече изчерпани, а заедно с тях се стопиха пространството и времето. Дори АК съществуваше единствено заради последния въпрос. И никога досега не даде отговор. Преди десет милиарда години един полупиян служител го бе задал на компютъра, който имаше по-малко сходство с АК, отколкото тогавашните хора със сегашния Човек.

Всички други въпроси получиха отговор и докато АК не отговореше на този последен въпрос, нямаше да остави в покой своето съзнание.

Събирането на данни вече бе приключило. Не остана нищо, което би му послужило за информация.

Но събраните данни трябваше да бъдат съпоставени и обработени по всички възможни взаимозависимости.

Операцията отне известно време.

И стана така, че накрая АК се научи по какъв начин да обърне хода на ентропията.

Но не бе останал и един човек, та да му отговори на последния въпрос. Все едно — с демонстрацията на отговора си АК щеше да има предвид и този факт.

Измина още известно време, докато АК реши как да го направи най-добре. Той грижливо построи програмата си за действие.

Съзнанието на АК побра всичко онова, което някога се наричаше Вселена, и съсредоточи мисълта си върху царящия сега Хаос. Трябваше да го постигне — стъпка по стъпка.

И АК каза:

— ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

И се роди светлина…"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А! Да живее конфедерацията! :good:

" 'Ези' или 'тура', джентълмени? "

Мисля че прекрасно сме се разбрали!

Аз наистина смятам, че с наличната изчислителна мощ, мрежи и евристични, самоучещи се алгоритми и подходи сме на много малко разтояние от 'събуждането'...

И смятам ,че не можем да създадем ИИ, защото няма да е второто 'И' ако ние го създадем. Можем само да засилим процеса, който - без ние да контролираме или знаем наистина как - ще доведе до интелект.

И мисля, че защитниците на свободната информация, които правят кохернтна 'отбранителна' мрежа от ботовете и филтрите на разни 'SOPA, ACTA' и други проявления на Големия Брат, комарджийски или порно червеи и спам, малко по малко създават саморазвиваща се дефиниция на създание и го даряват с импулс за самосъхранение...

... ще видим ...

:v:

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Компютърните вируси обикновено са високо оптимизиран код. Те не се пазят и не се самосъхраняват. Те не се развиват, не мутират и не се приспособяват към средата си или към измененията й. Саморепликацията им не ги доближава ни най-малко до каквато и да е жива материя.

За мен компютърните вируси са по-скоро фактор, който стимулира съдаването (от хората) на евристично-аналитично присобление у други програми, по-специално анти-вирусни такива. Тези AV програми които се учат и променят - тук не говоря за автоматични актуализации на дефинициите или самия софтуер от централно място - считам за прото-дигитален-живот в много по-голяма степен от компютърните вируси.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Парсивал, биовирусите са в високооптимизиран код; доколкото знам, далеч по оптимизиран от всяка компютърна програма (с по-малко битове - повече инфо). В общи лини целия човешки геном, записан бинарно, е 750 мегабайта. По малко от един гигабайт код и помисли си колко сложно нещо създава - т.е. тебе; за сравнение Уиндоус 7 май беше към 200 гигабайта. Това, за да си дадеш с/ка колко хиляди пъти по оптимизиран е днк кода от софтуерните кодове на майкрософт и какъв ужасяващо добър програмист е законът за еволюцията.

Грешките при копирането на този код се наричат "мутации" и обикновено влошават качеството на "софтуера". За щастие се случват изключително рядко, много по рядко от грешките при копирането на софтуерни продукти; в момента по земята ходят 7 милиарда копия на един и същи днк код; кодът е толкова надежден, че при 7 милиарда копирания (а те всъщност са 14 милиарда - на всички хора, родени до сега), девиацията, т.е. обемът грешки е под 1%. Ако го сравним с майкрософт уиндоус или някой компътърен вирус, това значи тоя вирус да се самокопира 15 милиарда пъти и броят на грешните копирания да е под 1%. Работата е всъщност още по сложна, защото някои от частите на тези 750 мегабайта всъщност са с подчертана защита с/у грешка, която води до едни невъзможно високи за програмист поредици идентични копирания - примерно има един ген, който прескача от вид на вид, и за 300 милиона години и няколко вида, т.е. трилиони копирания, има само две грешки при копирането; т.е. разни части от кода, вкл. на вирусите, са сввръхзащитени от грешки по невъобразим за нас, човеците, начин, които в тая област сме в същност начинаещи, а природата има 4 милиарда години опит. А може и много повече. Други части пък са "нарочно" предразположени за "грешки" при копиране, т.е. там мутациите са желателни, не че природата не би могла да ги защити и тях, но въпроса е, че природните програми, които правят "грешки" при копиране, по някаква причина са по-успешни от "безгрешните" програми, т.е. тези, които не допускат никакви грешки и поради това не се променят.

Близостта м/у компютърни вируси и "естествени", мисля, е по-голяма, отколкото ти изглежда.

Вирусите са само днк, което е чист код. Никакви протеини и т.н. Само кодировка на днк информация. Биовирусите не се пазят и не се самосъхраняват. И дума не може да става за инстинкти и т.н. Всичко, което правят, е да се саморепликират; мутацията всъщност е грешка при копиране на кода - т.е. един или два знака сбъркани при копирането. Никой вирус нито се приспособява към средата целенасочено, нито "мутира", още по-малко - се развива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много становища за възникването на живата материя разглеждат като ключов феномен химическата самоорганизация .

Еволюцията е резултат от мутации, които се оказват по-благоприятни и преимуществени от 'оригинала' за средата, в която са се появили и като така надделяват и остават. И после пак така. Никое същество не се приспособява към средата целенасочено. Никое - дори и хората. Ние променяме средата, за да ни е по-добре.

Съотношението на разликите или грешките спрямо целия код не илюстрира значението на( или резултатът от) тези разлики. В този смисъл за мен е по-важно да разглеждам крайния резултат.

Понастоящем е все още неизвестно как е въникнал живота в конкретност на първите организми. Всъщност се предполага, но не се знае, дали едмоклетъчни или многоклетъчни са били първите живи организми.

И не е ясно дали сложните аминокиселини са стимулирали/катализирали самоорганизацията на глобули или просто в тях са намерили по-добра среда да съществуват. Сиреч (говоря за самото начало): не ясно дали генетичния код, който клетките си предават съдържа първичната инструкция/информация за съществуването на клетката или се разпространява/копира в унисон със самоорганизацията на глобулите/'прото-клетките'.

Кодът се копира, а клетката се дели. И може би няма (или е нямало) твърда връзка между двете, което обяснява защо сгрешено копие не само може да съществува, но и оцелява.

Ако ние искаме да имитираме подобни наблюдения от природата във виртулното пространство не е невъзможно - дори не изглежда сложно.

Но нали искаме да си имаме с кого да си говорим?

Интелект без същество, което го проявява е невъзможен. Смятам, че не можем да създадем интелект, но може би можем да създадем същество, да скъсим еволюционния път, така че да е вече изградена базата на интелекта (да сме направили мозъка - нали си мислм, че знаем, че интелекта е функция на мозъка ;) ) да сме осигурили енергия (да не се занимаваме с храносмилане, фотосинтеза, АТФ и т.н. - AC/DC :punk: - чиста работа).

И да се надяваме, че ако от предмет(и) направим същество, то ще прояви и интелект.

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Верно. Мисълта ми беше, че Гугъл май няма аналог в природата, за разлика от вирусите и софтуера. Та ми беше интересно как го "вкара" в постинга си; обикновено, човек като си мисли за ИИ, не си мисли за гугъл.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...