Отиди на
Форум "Наука"

Българската историография и разказът за османското завладяване на Балканите


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте!

От известно време насам се опитвам да си обясня на какво се дължи провала на българската историческа наука в опита ѝ да нормализира разказа за османското нашествие, завладяването на Балканите и османските векове. Струва ми се, че причините са от най-разнообразен характер, а текстът от линка прави усилие да ги посочи, систематизира и да погледне в дълбочина на проблема: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2010/11/25/turkserialshist/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Hа какво се дължи провалът на българската историческа наука в опита ѝ да нормализира разказа за османското нашествие, завладяването на Балканите и османските векове?

Защо мислиш, че разказът за нашествието на османските турци на Балканския полуостров, неговото завладяване от тях и вековете османски феодализъм не е нормален и адекватен? Защо, според теб, българската историческа наука се е провалила в опитите си да ги изясни?

Текстът, към който ни препращаш, е твърде объркан, хаотично и неясно написан. Авторът премного локумизира и това, което аз уж успях да разбера, е това, че неговата теза се състои в идеята, че турските сериали били причина за смекчаване на терминологията в учебниците и в монографиите, посветени на тази проблематика. Че преподаването на история в училище и в университета е изкривено, неправилно, че промива мозъците на учениците и студентите. Теза, с която аз не съм съгласен. Сигурно сега някой ще каже, че, видите ли, аз съм бил обучаван някъде другаде, в някакво друго време, от някакви други учители и университетски преподаватели, че съм учил по други учебници и съм чел други монографии. Може би, дори - на друга планета.

Текстът, към който ти ни препращаш, по-скоро ще накара читателите да се заинтересуват от турските сериали, за да си отговорят на въпроса: Как така турските сериали успяват да манипулират българската историческата наука и историческото образование в България?!

Тяхната манипулативност се състои в опита съвременна Турция да се представи в своя "европейски" вид, турците да се покажат като едни нормални хора, на които нищо човешко не им е чуждо. А ислямът не е така силно застъпен и е само един мъгляв фон, на който се развива действието. Целта е Турция да бъде приета в ЕС. (Напомням, че едва 3% от територията на Турция се намират в Европа.)

Ако плачът ти е за терминологията - робство, иго, ярем, хомот / владичество / присъствие / отсъствие... Тази тема е дъвкана във всеки един форум у нас.

Като ТОЗИ форум не прави изключение.

Ето темата:

http://nauka.bg/foru...opic=11422&st=0

Ето един списък на заглавия на турски сериали:

1001 нощ; Цената на живота; Вярна на себе си; Мечтатели; Листопад; Под липите; Цвете от Изтока; Мелодията на сърцето; Перла; Двама - завинаги; Дъждовно време; Изоставено сърце; Малки жени; Тази жена; Великолепната двойка; Късчета живот; Приказният Истамбул, Великолепният век; Забраненият плод; Морска звезда; Пътищата на съдбата; Незабравима; Сълзи над Босфора; Гордата Аси; Златната клетка; Опасни улици; Отчаяни съпруги; Изгубени години; Брак с чужденец...

Две заглавия изпъкват: Сълзи над Босфора - понеже турските сериали са премного лигави, сополиви и сълзливи и Изгубени години - понеже е загуба на време да се гледат. Ако гледаш една серия, все едно си гледал целия сериал. Ако гледаш един сериал, все едно си гледал всичките сериали.

В българския интернет мненията за тези филми са от побъркване по тях до тоталното им отрицание. Сред критиките изпъкват обвиненията в заливане на Европа с ориенталщина, доганизиране (от Ахмед Доган) на България и така нататък. Заклеймяват се чалгизацията, ориенталщината, доганизацията, турските новини по националната телевизия, партията ДПС... Обвиненията са, че пускаме турските сериали в дома си така, както нашите предци (по-скоро - предците на днешните гърци!) са пуснали османските турци в земите си като съюзници в балканските коалиции през XIV век. Или се прави аналог с предателството на онзи човек, който през 1393 г. отворил портите на Търновград пред турските пълчища на Баязид I Йълдъръм.

Високата гледаемост на турските сериали води до повече реклами във времето на тяхното излъчване, оттам идват печалби и за телевизията, и за рекламните агенции, и за рекламодателите. Като всяка вълна, и тази ще ни залее и ще отмине. Народът е казал: "Всяко чудо - за три дни, а по-голямото - за седмица!".

Арменската общност у нас предлага да се внесат арменски сериали.

А от екипа на "Пълна лудница" създадоха псевдо турски сериал - "Сакъз" (дъвка, локум?).

http://www.youtube.c...%BA%D1%8A%D0%B7

Във Фейсбуук има група, озаглавена "Без турски сериали по българските телевизии!" - http://www.facebook....gid=92055018299

Ако пък някой се заинтересува от съвременното турско кино, ето новини и за него:

http://www.kultura.b...icle/view/15490

http://www.dnevnik.b...a_nacionalizma/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Списък на IMDB на най-популярните ТВ сериали:

http://www.imdb.com/..._type=tv_series

Ето още една подобна класация:

http://www.metacritic.com/feature/best-tv-shows-of-2010-11-season

Не видях някъде да се споменава турски сериал.

А вие? :post-20645-1121105496:

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Материалът излиза извън историографските граници, но като цяло идеята е адекватна - време е да се гледа на периода от всички страни и той да се схване в цялост - без да се стига до излишно апологетизиране на османската империя, но и без профанизация на този доста сложен исторически процес.

Тезата за затвърждаването на феодализацията обаче е вярна и адекватна и не заслужава критика. Точно това става по времето на османското завоевание. В един куриозен аспект, вместо от собствена феодална раздробеност българската държава да мине към някакъв собствен абсолютизъм, тя се връща назад в една източна империя от по-стар тип, а това определено задържа развитието.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Няма спор за обшият й ретрогаден ефект върху развитието на балканските народи. Той и Ататюрк мисля заема същата позиция ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хаиде, КГ, материалът казва:

"Гледах турските сериали и разбрах, че българската историческа наука се е провалила в опита да нормализира разказа за османското нашествие, завладяването на Балканите и османските векове"

Е как да го оценяваме това? Какво да преоценяваме?

Авторът на този бълвоч е завършил НГДЕК и история в СУ. Много странно е именно такъв човек да твърди, че след като е гледал турски сериали (например - сериала за Сюлейман Великолепни - "Великолепният век") е преосмислил историята на Османската империя, периода на османо-турския феодализъм на Балканите, средновековната история, балканистиката и така нататък. И е започнал да си мисли, че историците, които са му преподавали в училище и в университета, са го манипулирали и са го будалкали.

Явно този човек е преял с турски сериали и е препил с турска "Йени ракъ" (нова ракия).

Утре, ако препие с узо, току-виж, започнал да твърди, че славяните във Византия са живеели, отделени в етнически гета и анклави.Нещо, което твърдеше един мой гръцки студент.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен, текстът казва, че:

Турските сериали били причина за смекчаване на терминологията в учебниците и в монографиите, посветени на тази проблематика. А учебниците ни, вместо за владичество, трябва да говорят за робство.

(Пак да повторим, че владичество е напълно коректен историографски термин!)

Според Стинка(Ром), текстът казва, че:

Текстовете в учебниците следва да се смекчат още повече: робство --> владичество --> присъствие, цивилизоване...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология
"От позицията на дотук казаното изборът на историка изглежда привидно лесен – релативността на познанието съдържа дълбоко в своите основания идеята за диктата не на Инстината, изписана с главна буква и членна форма, а на истината, която дадената реторическа стратегия е успяла да легитимира над друга истина, която на свой ред би могла да бъде също толкова валидна в друга ситуация."

Да поясня за неизкушените какво има предвид авторът в тези редове - тезата му е, обективна истина за миналото не съществува; миналото е не това, което се е случило, а това, което е казано, че се е случило. Типичната постмодерна концепция, според която всяка исъина е условна, и поради това лесно заменяема с коя да е произволна друга истина. Деконструктивистите вярват, че миналото всъщност не съществува и не може да бъде обективизирано, поради това историята е буржоазна конспирация (не се шегувам) с цел създаване на фалшиво самосъзнание у трудещите се ( нации, етноси езици, фалшиво единство, традиции, колективна памет и т.н.) с цел да им попречи да видят истинските си врагове, т.е. капиталистите експолоататори и техните слуги, поповете; тоя подход се налага от поне 20-тина години и резултатът му е, че поне на запад, историята е маргинаизирана до псевдо-наука; първо обявава предметът си за непостижим (т.е. миналото) и после го подменя с борба с "митовете" - т.е. с борба за подобряване на положението на трудещите се, малцинствата, както и много други. Кокато приключи веднъж за винаги с историята, политкоректността ще се захване да оправя и другите науки.

Сега, твърдението, че миналото не съществува обективно, което може да бъде извлечено от горния пасаж, е бълнуване, с което не ми се занимава. Терминът "Grand narrative", който се промъква многократно в текста, е намек за теоретичните основи на този текст - т.е.постмиодерната претенция, че историята не е наука, а литеатурно произведение, разказ. Наратив, който обединява необединими факти в изкуствено единство, в констелация, и лепва на тази констелация етикета "минало".

Това е позиция, с която за съжаление не мога да се съглася, защото дискредитира научния характер на историята и я редуцира до измишльотина, с която могат конкурират други измишльотини, тъй като истина всъщност не съществува (колко пилатовско...).

Преди време имахме един полуразговор с Глишев за основите на тая линия на историческо мислене. Централната теза на това мислене е, че историците не откриват никакви истини за миналото - те ги "фабрикуват"; т.е. историята е цех за производство на истината; тая линия тръгва от немските филолози от 19-ти век, по специално ницще и неговото "Преоценка на Ценностите - или как да правим философия с чук в ръката" (т.е. да деконструираме); няма лошо във филологическия подход, но доброволен отказ от търсене на обективния характер на историческата истина е отказ от мястото на историята измежду науките и редукцията й до изкуство. Изкуството на риториката, както е и по автора на коментирания текст.

А според мене коректния термин за положението на България под турска власт (турци се отнасят към отоманци така, както англичани към британци - империята може и да е британска, но принадлежи на англичаните, а не на индиаците или на кенийците, та мисълта ми е, че мястото на България в турския султанат е това на колония.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Авторът на този бълвоч е завършил НГДЕК и история в СУ. Много странно е именно такъв човек да твърди, че след като е гледал турски сериали (например - сериала за Сюлейман Великолепни - "Великолепният век") е преосмислил историята на Османската империя, периода на османо-турския феодализъм на Балканите, средновековната история, балканистиката и така нататък. И е започнал да си мисли, че историците, които са му преподавали в училище и в университета, са го манипулирали и са го будалкали.

Явно този човек е преял с турски сериали и е препил с турска "Йени ракъ" (нова ракия).

Утре, ако препие с узо, току-виж, започнал да твърди, че славяните във Византия са живеели, отделени в етнически гета и анклави.Нещо, което твърдеше един мой гръцки студент.

ISTORIK, да си служиш с квалификации не е проява на особено остър ум, нито - на кой знае каква срастнатост с интернет-писането, за което цветистите епитети са изключително присъщи поради виртуалните самоличности, но и не само.

Основното твърдение, разгърнато в текста, не е било, не е и няма да бъде нищо, свързано с факта, че турските сериали дават научна дълбочина на осмислянето на османските векове на Балканите. Не смятам обаче да ти давам акъл кой, какво и защо. Би трябвало всеки да разчита на собствените интелектуални способности.

Употребата на понятието "османо-турски феодализъм" хич не смятам да коментирам, но не защото ще изпадна в епитетстване, с което видимо опитвате да заместите дефицити в други сфери (къде - помислете, хубава домашна работа е), а поради факта, че все пак всеки е отговорен за онова, което пише, а това число и за глупостите. Ако ми цитирате тук Вера Мутафичева от 60-те години, аз ще Ви отвърна с Вера Мутафчиева от 90-те, за да сме съзвучни, тъй като видимо фундаменталните текстове, проблематизиращи изобщо наличието на феодализма на Балканите, са изпуснати във Вашата експертиза за сметка на тези, представящи знаменосни глупости на съветския и българския марксизъм.

Послепис: тук няма ли правила? Не сте ли се договорили изначално да не се обиждате? Или във форум на издание на БАН тази конвенция не е приета? Да, то в БАН наука не остана, та може би обидите са заели мястото ѝ с цел отбраняване на някакви статусни привилегии... Или може би само тук "моредатор" означава "универсален ментор от тоталитарен тип"... Наистина, тези работи не ги разбирам. Явно съм част от друга култура на диалога, която не е формирана на събрание на БКП, но никак не съжалявам за това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Vistosky, можеш ли да драснеш в два-три реда едно резюме на горната статия, че нещо ми се стори много дълга и абстрактна... В какво отношение се е провалила българската османистика при изследването на периода?

P.S. Ако не ти харесва нивото на модериране тук, можеш да го драснеш в Бойна слава.

Редактирано от Кухулин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ISTORIK, да си служиш с квалификации не е проява на особено остър ум, нито - на кой знае каква срастнатост с интернет-писането, за което цветистите епитети са изключително присъщи поради виртуалните самоличности, но и не само.

Основното твърдение, разгърнато в текста, не е било, не е и няма да бъде нищо, свързано с факта, че турските сериали дават научна дълбочина на осмислянето на османските векове на Балканите. Не смятам обаче да ти давам акъл кой, какво и защо. Би трябвало всеки да разчита на собствените интелектуални способности.

Употребата на понятието "османо-турски феодализъм" хич не смятам да коментирам, но не защото ще изпадна в епитетстване, с което видимо опитвате да заместите дефицити в други сфери (къде - помислете, хубава домашна работа е), а поради факта, че все пак всеки е отговорен за онова, което пише, а това число и за глупостите. Ако ми цитирате тук Вера Мутафичева от 60-те години, аз ще Ви отвърна с Вера Мутафчиева от 90-те, за да сме съзвучни, тъй като видимо фундаменталните текстове, проблематизиращи изобщо наличието на феодализма на Балканите, са изпуснати във Вашата експертиза за сметка на тези, представящи знаменосни глупости на съветския и българския марксизъм.

Послепис: тук няма ли правила? Не сте ли се договорили изначално да не се обиждате? Или във форум на издание на БАН тази конвенция не е приета? Да, то в БАН наука не остана, та може би обидите са заели мястото ѝ с цел отбраняване на някакви статусни привилегии... Или може би само тук "моредатор" означава "универсален ментор от тоталитарен тип"... Наистина, тези работи не ги разбирам. Явно съм част от друга култура на диалога, която не е формирана на събрание на БКП, но никак не съжалявам за това.

Господине, вашия пост е също пълен с не малък брой обиди и квалификации, дори и недоизказани, а само намекнати.

Не ме интересува, да го наречем стокхолмския синдром на късната Мутафчиева.

Вие гениално откритие ли правите, че всяко нещо си има две гледни точки. И да българската историография разглежда османското владичество над българите от гледна точка на българите. А последствията от това ги казах по-горе.

От гледна точка на турците експанзията им и колонизацията им на Балканите може да е и голям успех. Или дебългаризацията на стотици хиляди българи и тяхната турцизация е успех за тях. Също че са си правели каквото си искат османските паши с християните и при всеки бунт предвид състоянието им да са ни клали с хиляди. Сигурно и това да си имаш хора, с които можеш да правиш каквото си искаш, вкл. да чекнеш и децата им е успех за турците. Но представи си за българите това е катастрофа.

И ако си мислите, че негативизма спрямо осм. империя се дължи на комунистическата историография, значи сте много далеч от въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не се карайте, де! Висоцки, никой не е имал за цел да те обижда, изказват се становища по материала. Стинка, не се пали и ти.

Въпросът е интересен, не бързайте да реагирате остро.

Едно резюме на материала наистина би било добре дошло.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

P.S. Ако не ти харесва нивото на модериране тук, можеш да го драснеш в Бойна слава.

И на двете места, Кухулин, и на двете. Иначе как ще "вземем отношение"? :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За статията - много думи, смисъл никакъв.

За турските сериали. На мен не ми допада ДС-патриотизмът, който си е разновидност на бай Ганьовия. Турците правят сериали, които независимо кой как ги коментира у нас, те се продават по целия свят. Бълг. кино е запазена територия за рожбите на социалистическите номенклатурчици. То обаче е неконвертируеми като живковите левчета - димитровките. Но вместо да има призиви да се направят продаваеми в чужбита филми, се вадят лозунги да не се гледат турските. И каква е ползата? Турските се гледат в цял свят, носят приходи на населението на Турция, а в България хората мизерстват и има демографски срив.

Не трябва ли да следваме печелившата кауза, вместо като магаре на мост да запъваме на очевидно губещата?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Моите поздравления и за темата тук, и за статията от линка.

Харесах текста. Вероятно обаче мнозина няма да го дочетат – дълъг е и тезите му са разпръснати.

Не е тайна, че в България „разказът“ за османската власт и за Възраждането в момента вече е хаотичен. Вече я няма монолитността на националната пропаганда, а още я няма и монолитността на политкоректното нищонеказване. В този интервал може би историците ни имат шанса да наложат една нова историография: максимално некоректна както към ураджийството ни, така и към нихилизма на неолибералните условности. Но коректна към богатството на фактологията. Да си го пожелаем.

Не е тайна и че българските зрители полушокирано-полуспокойно разпознават някакъв битов идеал в героите на новите турски сериали.

Това, което може би не знаем тук, е, че турските телевизии произвеждат сериали с различна атмосфера за различни пазари. В Азербайджан се продават едни продукции, а в България – други.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Персонални извинения на автора, ако е намерил нещо обидно в моя постинг. Имам резерви по статията му. Първо хубавото - според мене, статията е умна, написана на добър език и ...погрешна.

Ще посоча резервите си. 1. Какво търсят тия турски сериали още в заглавието на статията? ("Национално срещу регионално (турските телевизионни сериали и провалът на проекта за създаване на “голям разказ” за Българското възраждане)". Когато го прочетох, реших, че става върпос за кинокритика, а то се оказа изследване в/у прочита от българската историческа наука на турското (отоманското или каквото предпочитате) колониално господство върху югоизточна европа (балкани е негативна конотация и, подобно на турци, не се изпозва вече. Сега ние сме югоизточноевропейци, а те - отоманци. Убеден съм, че ще доживеем поне още една смяна на термините). Както и да е, от момента, в който "турските сериали" цъвфат насред историческо изследване, последното олеква и минава в графа кинокритика; да уточня - талантлива кинокритика, но за съжаление - нищо общо с обществените дисциплини, които все пак са науки, а не кинокритики. Веднага след заглавието авторът прави един остър завой - от кинокритика минава на "Възнамерявам да споделя ... размисъла си, (за) мисията на науката в обществото" - т.е. тема на статията всъщност е "мисията на науката в обществото", а не турските сериали. Тука възниква у мене едно съмнение кое от двете всъщност е тема на статията. Подчертавам - тази статия е хубаво и приятно написана, но фабулата й скача от тема на тема малко непоследователно. Нататък:

"Фактът, че образът на завладяването на Югоизточна Европа от османците и вековете османско владичество оформят представи както за регионално, така и за национално, сякаш не подлежи на съмнение." - национално КАКВО и регионално КАКВО? - тука имам чувството, че нещо липсва; може би съществителните, към които се отнасят тези прилагателни, някак си са изпаднали от текста при записването му (не мога да си го представя другояче); или това са някакви съществителни ("национализъм", "регионализъм"), мистериозно обърнали резбата и превърнали се в прилагателни към несъществуващо съществително (извинявам се за тафтологията). Но тази тафтология - несъществуващото съществително - предизвиква у мене едно неясно безпокойство, че нещо липсва в изречението, поради което това изречение се превръща в безсмислица. Същият феномен обаче се наблудава още в заглавието (и там "национално" - неясно какво и регионално" - пак неказано какво). Изводът ми е, че статията е едно добро, интересно начало на някаква мисъл; тази статия обаче трябва да бъде пренаписана поне още веднъж, а най добре още три-четири пъти, докато изкристализира някаква видима, конкретна теза, която на тоя етап липсва от този иначе хубав текст.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моите поздравления и за темата тук, и за статията от линка.

Харесах текста. Вероятно обаче мнозина няма да го дочетат – дълъг е и тезите му са разпръснати.

Не е тайна, че в България „разказът“ за османската власт и за Възраждането в момента вече е хаотичен. Вече я няма монолитността на националната пропаганда, а още я няма и монолитността на политкоректното нищонеказване. В този интервал може би историците ни имат шанса да наложат една нова историография: максимално некоректна както към ураджийството ни, така и към нихилизма на неолибералните условности. Но коректна към богатството на фактологията. Да си го пожелаем.

Не е тайна и че българските зрители полушокирано-полуспокойно разпознават някакъв битов идеал в героите на новите турски сериали.

Това, което може би не знаем тук, е, че турските телевизии произвеждат сериали с различна атмосфера за различни пазари. В Азербайджан се продават едни продукции, а в България – други.

Сега от този текст горе долу разбрах за какво става въпрос в статията,толкоз ми е акъла ,съжалявам,имах нужда от преводач.Ако написаното в последното изречение е вярно,значи не са прости хората,то не е въпроса само да имаш пари,но и да знаеш как да ги използваш.Но това също означава,че в някаква малка степен се докосват до европейското.

Така или иначе,вероятно всяко поколение преосмисля историята.За мен основната линия в българската история е ,че намирайки се в нещо като буфер между азиатщината и европейското,българите често се люшкат и или се колебаят или нямат избор и съдбата ги отпраща ,изглежда по-често в азиатщината.За това има една постоянна мечта-идеал към европейското.

За турските филми.Аз лично не обичам този жанр,но гледах от любопитство няколко епизода за да сравня с други такива,защото европейците също правят филми в този жанр.Научих нещо за манталитета и умението им да правят филми,но това едва ли ще повлияе за преоценката ми на историята.

За българските филми.Нормално е в период на преход и преосмисляне ,да има застой,но аз вярвам че българското кино има бъдеще,както и преди и смятам,че то е на едно именно европейско ниво :) Друг е въпросът да ли би могла да се случи в необозримото бъдеще една българо-турска коопродукция за османския период и то такава ,че тя да се хареса на българския зрител.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Дайте да не си крием главата в пясъка. Буквално до вчера в България не се излъчваше НИТО ЕДИН турски сериал. И сега изведнъж станаха толкова много. Дали е случайно? Едва ли. Факт е, че тези сериали създават един образ на светска и просперираща държава на Турция. Довчера в българското общество битуваше тезата, че Турция е бедна, фанатизирана и изостанала държава, тоест, въпреки че у нас е зле, в Турция е още по зле. Някой ще каже, ама те са ни съседи, добре е да поддържаме приятелски отношения, и този смисъл един позитивен образ на Турция е нещо добро. Това е така, ок. Обаче. Съществува и версията, че Турция вече планира своята нова експанзия и даже я осъществява. Създаването на позитивен образ в България май е част от държавническа стратегия за проникване на турското влияние на балканите. Първо добър образ, после история която изглажда българо-турските противоречия в миналото, проникване на турски капитали, проникване на турски стоки, проникване на турско политическо влияние. И така неусетно, след някоя и друга година новия ни голям брат няма да е СССР, ЕС или САЩ, а съседна Турция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дайте да не си крием главата в пясъка. Буквално до вчера в България не се излъчваше НИТО ЕДИН турски сериал. И сега изведнъж станаха толкова много. Дали е случайно? Едва ли. Факт е, че тези сериали създават един образ на светска и просперираща държава на Турция. Довчера в българското общество битуваше тезата, че Турция е бедна, фанатизирана и изостанала държава, тоест, въпреки че у нас е зле, в Турция е още по зле. Някой ще каже, ама те са ни съседи, добре е да поддържаме приятелски отношения, и този смисъл един позитивен образ на Турция е нещо добро. Това е така, ок. Обаче. Съществува и версията, че Турция вече планира своята нова експанзия и даже я осъществява. Създаването на позитивен образ в България май е част от държавническа стратегия за проникване на турското влияние на балканите. Първо добър образ, после история която изглажда българо-турските противоречия в миналото, проникване на турски капитали, проникване на турски стоки, проникване на турско политическо влияние. И така неусетно, след някоя и друга година новия ни голям брат няма да е СССР, ЕС или САЩ, а съседна Турция.

Леле мале. То и тук вървя сагата на Шехерезаде па и сега има нещо....Значи турска чалга експанзия....

ама що щат мексиканците? Пълно е и с мексикански сериали.....Купуваш един картон текила и ти дават безплатно един сериал.

:doh: :doh: :doh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мексиканските и прочие латиносериали всеки що годе по-културен човек ги възприема като пълнеж и нищо повече.

Няма как обаче да не гледам на тенденциозното нарастване на турските като на дотирана културна инвазия у нас.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това дори не е историческо моделиране, а направо - псевдонаука.

Опит за "нов" и "интересен" прочит на миналото - като османо-турското "присъствие" в земите ни.

"Оборване" на "митологеми", заменяйки стари (?) с нови.

Този "писател" трябва да си продава книгите, за да преживее. Може и да са му платили, за да пише такива неща.

Както беше казал един читател на един известен наш "писател":

"Ти може и да успееш да ме убедиш да си купя книгите ти, но не можеш да ме накараш да ги прочета."...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето за това някои хора измислят "частна теория на НЕвероятностите"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря Ви, не се учудвам, всъщност, че никой историк не му обърна внимание. Лицето било специалист по "история на древния свят" и "геополитика".

Приятна вечер.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

osmnli-300x225.jpg54035.jpg

"Русия се опитва на базата на език, а не на база етнос, да обедини славяните.

Руснаците смятат, че ние сме славяни, и започват една културна експанзия към България.

Идеята е да се овладеят тези земи и евентуално да се достигне до Цариград.

Започва масова пропаганда, че българите са славяни и че страдат много.

Влизането на България в тази огромна страна е запазило и нашия народ

Ако османците не бяха дошли, щеше да се случи това, което става с всички слаби страни. Гърция щеше да си вземе земите в Тракия. Сърбия поради сходството на език и вяра – по това време езиците ни са почти еднакви, също щеше да получи част от България.

Видинското царство щеше да стане част от Унгария.

Добруджа, съдейки по нейните връзки с Венеция, щеше да попадне под неин контрол, подобно на Дубровник.

Какво би останало от нас – на практика нищо...

Оказва се, че когато идват османците, нашият етнос, макар и част от тази по-голяма общност, вече е етнос без граници..."

Притеснителното в случая е, че лидер на българска партия „Зелена България” и син на български поет Иван Динков. се изявява открито като неоосманистки глашатай.

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...