Отиди на
Форум "Наука"

Бъдещето на автомобила


Recommended Posts

  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Инженерни науки

Първата масово произвеждана водородна кола слезе от поточната линия - повече тук

Моделът се казва ix35 Fuel cell, от категорията SUV (или прост Джип) е, с цена към момента от 100 000 $, но компанията се надява цената до 2015 да падне до 50 000$. Колата се зхранва с водород, отпадък от горенето естествено е водна пара, името показва, че ползва горивна клетка и електрозадвижване, а не двигател с вътрешно горене.

hyundai-fuel-cell.jpg

hyundai-fuel-cell-underhood.jpg



А, да и колата ще се кара главно в Европа, където ЕС е започнал с изграждането (?! не знаех) на зарядни станции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Автомобилите стават все по-красиви.

При Audi Visions OLED
решението органичните светодиоди са разположени на ултратънки панели,
които могат да бъдат и прозрачни. Според Щефан Берлиц, (Stephan
Berlitz), шефа на подразделението на Audi, разработващо осветителните
елементи, именно възможностите за модулен дизайн са най-голямото
достойнство на OLED технологията. Традиционните източници на сетлина в
автомобилите имат точкова структура и за създаването на по-големи
светещи повърхности се налага да се използват допълнителни оптически
елементи – например отражатели, докато органичните светодиоди елиминират
тази необходимост, отбелязва специалистът. Освен това, конструкторът на
Audi подчертава и други предимства на OLED елементите – те са съвсем
тънки, "палят" се почти мигновено, отделят много малко топлина, харчат
по-малко ток от полупроводниковите светодиоди (които се използват в
автомобилите от години) и имат внушителен жизнен цикъл от десетки хиляди
часове.


Всичко това логично води
и до създаването на Visions OLED решението, при което органичните
светодиодни елементи са разположени в лентови масиви практически по
целия корпус на колата. За тях инженерите на Audi са предвидили и
автономно компютърно контролирано управление, което снабдява
осветителната система на колата и с анимационни ефекти. Както може да се
видеи на видо клипа по-долу ефектът е не само лесно забалежим на пътя,
но и доста зрелищен като цяло.

http://pcworld.bg/19270_audi_vkarva_v_kolite_si_i_oled_tehnologiite

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Вярно, тези огранични диоди..

Боята ще стане АМОЛЕД



Боята / повърхността на автомобила е дисплей.

И като те жълне някой каското..

Скъпо удоволствие според мен.



За фарове например са по-подходящи "класическите" светодиоди, органичните май не са удобни за точкови източници

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Това се води автомобил

http://www.terrafugia.com/



И още

http://tacoaddiction.blogspot.com/2013/02/like-flying-cars.html

Едва ли ще станат масови

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ааа, ще се сетиш за табааа ;)

Водновъглищната емулсия би трябвало да може да се получи и от нашите калпави въглища или дори и дървени, но и по двата пътя има проблеми...

Някъв линк на някъв влак бях дал някъде...

Иначе предимно за котелно гориво го ползват, ма и за турбинни двигатели ставало... Как не руши лопатkите?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

И аз ако ми остане време...

Двигател тип Рамджет (предполагам) не знам доколко е подходящ за тежка машина или за стационарна енергийна установка, може би ако се ползва за МХД Генератор..



И аз като намеря време

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Японците ще пускат кола на вода.

http://www.reuters.com/video/2008/06/13/water-fuel-car-unveiled-in-japan?videoId=84561&videoChannel=2603

The car has an energy generator that extracts hydrogen from water that
is poured into the car's tank. The generator then releases electrons
that produce electric power to run the car. Salty or sweet, 1 L takes
you 80 km! Rising sealevels, beware!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

и аз не разбрах. Доколкото разбрах разлагат водата и после извличат електрони. И колата е на ток.

Детайли не видях никъде. Но понеже новината се появи в Ройтерс, реших да я пусна. Цитата е от друг сайт.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Аз не мога да го видя видеото, а друго освен видео мисля няма.

По-скоро ме съмнява,че става дум,а за вид акумулатор. При ри електролиза се пълни някакъв резервоар /техническа подробност е какъв - абсорбционен или под налягане/, предполагам само водородът се съхранява. Водородът после постъпва в горивна клетка.. Така образуваният акумулатор е с много по-висок капацитет от Li-ion -ен. Ако са се справили с останалите сложнотии на инсталацията. Мисълта ми беше че става дума за електромобил с малко по-сложен и по-капацитивен акумулатор.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Не е моя... :)

В промишлени количества е скъпо и заради това че трябва много енергия там, обобщено казано. Един път, че за получаването ще вкараме много и един път и за това, че съоръженията за получаване,акумулиране и обратно превръщане в ток трябва да са мощни.

Откъм безопасност, лицензи и бюрокрация има съвсем отделени трудности.

h-racer_2.0_2.jpg

Просто цялата тази инсталация като на играчката да се направи компактна и да се вкара в корпуса на колата.

Извинение за рекламата, не се сещам за друг такъв кит, не съм дал линк.

Сещам се, че дори не съм се замислял как варира КПД на акумулаторите. Направих една бърза справка отгоре отгоре и както мислех Li-ion са с сред тези с най високо /обяснимо - нови материали, чип управлява зареждането и пази от претоварване и късо., а оловните - с най-ниско. Общото при акумулаторите е, че правят загуби при зареждане и при разреждане, които следва да се сумират,за да се оцени КПД. И така оловно-киселите са с 50%-92% заряд разряд. Wiki, докато Литиево-йонните са с 80%-90%. Примерно.

Е, ако сведат загубите на агрегата /то ще е по-сложно от батерия, ще съдържа няколко възела - електролизер, компресор, резервоар, горивни клетки, клапи охлажdане?/ до нивото на оловните акумулатори, безопасността до някакви приемливи граници и с 10 пъти по-висока цена при равни други условия - може пък и да излезе нещо...

Предполагам КПД може да достигне и превиши 60%, ако доведат електролизата до 90%, обратното превръщане в то - 80% и 10% оставяме загуби за спомагателните машинки и електроника - компресори, вентили и управлението им...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

http://spectrum.ieee.org/green-tech/advanced-cars/the-allelectric-car-you-never-plug-in

Безжично захранване - индуктори е 10 - 20 kHz

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Един автомобил с алуминиево въздушна батерия.

Алуминиево въздушната батерия не е акумулаторна, но позволява да се изминат 1000 мили, а на около двеста ще трябва да се пълни с вода. След изтощаване, батерията се подменя, а изтощената се дава за рециклиране.

Батерията произвежда енергия от окислинието на алуминия, а електролитът е вода.

http://www.phinergy.com/



Метал въздушните батерии не са новост, тук новото е, че са решили проблема с попадането на CO2 в системата, което вози до корозия.



Зависи от цената.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В 1979 година когато бях с приятели на европейска обиколка с едно P 601 трабантче в къмпинга в Местре, до Венеция, дойде един италиански инжинер. Гледа, гледа трабантчето и попита накрая това какво е? Хоби кола саморъчно направена или?

Казахму, че сме инжинери от института по-нови технологии, и това е прототип на трениривка на дълъг път. Каросерията е от дуропласт една специална пласмаса по-силна от стоманата....

Питаше с какво се движи, показах му мотора и казах, че разрежда водата и нея върви. Добре ама защо мирише на бензин.

Казах му, че понеже нямяме добри, дълготрайни акумулатари с бензинен агрегат произвеждаме токът за разреждане на водата...И тнт.

Направо се шашна...

Но накрая му казах, че се майтапя само и това е хайтек техника от ГДР и е с двутактов мотор както навремето редица, DKW Junior, Auto Union 1000, Messerschmitt Kabinrollеr, Subaru, Suzuki mini, Saab 93, Vespa 400, Zündapp Janus и тнт.

Затова пък бяхме номер в редица градове от Марсей до Мюнхен, най-много затова, че трабантче и то с унгарски номер 99,99% от местните не бяха виждали дотогава...

:grin::grin::grin:

ПС. Гледайки клипчето се сетих, че четох една статия 1960 година декемри са дошли първите 200 трабантчета за продан в Унгария.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно, а какво ли е КПД-то на тази батерия? В смисъл колко енергия е нужна за рециклирането и в сравнение с енергията която тя отдава? Защото ако това КПД е над 15-20% и нагоре, това може да реши до голяма степен проблема на електромобилите. Ще се разположат цехове за рециклиране до АЕЦ и готово. :)

Aluminium electrolysis with the Hall-Héroult process consumes a lot of energy, but alternative processes were always found to be less viable economically and/or ecologically. The worldwide average specific energy consumption is approximately 15±0.5 kilowatt-hours per kilogram of aluminium produced (52 to 56 MJ/kg). The most modern smelters achieve approximately 12.8 kW·h/kg (46.1 MJ/kg). (Compare this to the heat of reaction, 31 MJ/kg, and the Gibbs free energy of reaction, 29 MJ/kg.

31/46.1*100 = 67.2% КПД на използване на ток при връщане на алуминът в начално състояниеlaugh.gif

КПД на батерията е:

The anode oxidation half-reaction is Al + 3OH− → Al(OH)3 + 3e− −2.31 V.[citation needed]

The cathode reduction half-reaction is O2 + 2H2O + 4e− → 4OH− +0.40 V.

The total reaction is 4Al + 3O2 + 6H2O → 4Al(OH)3 + 2.71 V.

About 1.2 volts potential difference is created by these reactions, and is achievable in practice when potassium hydroxide is used as the electrolyte. Saltwater electrolyte achieves approximately 0.7 volts per cell.

1.2/2,71*100 = 44,2% .

Общ КПД = 44.2*67.2 = 29.7% отдаден ток към получен ток. Доста добре!

При КПД на електротрансмисията от ~85% излиза КПД 85*29,7 = 25,3% към колелатаlaugh.gif

Сега да видим как е към бензина?

Ако токът е от паро-газова централа с 60% КПД

25.3*60 = 15.2% газ към колела laugh.gif

Една колца на дълго употребява мощност 20 kW т.е. 20 kWh на 100 км

Едно кило газ съдържа 15 kWh, значи консумираме 1.33 кг / 0.152 = 8.77 кг газ

на 100 км. Обаче това е метан. Смятайте има ли кяр?

Ако вземем ток от атом на ~4ст/квч излиза:

20*4/0.152 = 5.26 лв/100км съвсем на кяр! Ще има и за акцизlaugh.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Туй копи-пейст ли е или има и твои сметки?

Бих препоръчал по внимателно да прочетеш статията в JPS. Отделно за 10 години има някои промени...

а туй буди недоумение: "1.2/2,71*100 = 44,2% " какво си сметнал :) пишат го 80 % в статията

67 % максимален теоретичен КПД на рециклиране

Статията ако е интересна на някой съм я прикачил

Al Air.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, такива са.. Сега кризата малко ги разтърси, но е така. А май нямат и акциз.. И за ДДС се съмнявам или поне не е 20%

Там дизел ползват само камионите, по обикновените станции май го няма



Онова, което не ми харесва е, че алуминият има доста широко приложение - фолиа опаковки, в автомобило и самолетостроенето..

Ако може цинк и/или желязо да се ползват така... По тежки са но..

Алуминият е добър материал дори за опроводяването на електромобила. По-високото съпротивление на медта се компенсирало от ниското тегло /въпреки, че при автомобила само при ускорение е значима масата/, а вече може да се видят и жици от помеднен алуминий.. Създават извести ядове на техниците в сервизите при запояване...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Туй копи-пейст ли е или има и твои сметки?

Бих препоръчал по внимателно да прочетеш статията в JPS. Отделно за 10 години има някои промени...

а туй буди недоумение: "1.2/2,71*100 = 44,2% " какво си сметнал :) пишат го 80 % в статията

67 % максимален теоретичен КПД на рециклиране

Статията ако е интересна на някой съм я прикачил

Сега ще ти обясня:

Виж теоретично възможното напрежение на елемента 2.71 волта (естествено не е взета под внимание никаква паляризация на електродите) и практически полученото напрежение и то само при електролит КОН = 1.2 волта.

2.71 волта съответства на пълната енергия запасена в алуминия, а 1.2 волта на тази, която успяваме да извлечем. Реалният КПД е още по-малък заради омическият спад и страничните реакции.

67% е КПД само по ток на процеса на Хол-Херот. Виж от цитата реалните и теоретичните числа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

https://www.autolib.eu/

електрически коли под наем като велосипеди

плаща се на ползване - 30 мин са 5 евро

при годишен абонамент от 150 евро

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега ще ти обясня:

Виж теоретично възможното напрежение на елемента 2.71 волта (естествено не е взета под внимание никаква паляризация на електродите) и практически полученото напрежение и то само при електролит КОН = 1.2 волта.

2.71 волта съответства на пълната енергия запасена в алуминия, а 1.2 волта на тази, която успяваме да извлечем. Реалният КПД е още по-малък заради омическият спад и страничните реакции.

67% е КПД само по ток на процеса на Хол-Херот. Виж от цитата реалните и теоретичните числа.

Значи ако те перефразирам и направя аналогия излиза че зарядното на оловният акумулатор има КПД:

13.9/11.7*100 ->118%

А поляризацията няма как да я избегнеш, тя е навсякъде, като Полубезкрайната линейна дифузия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...