Центробежна сила.

[Гагов]

Преди 20 часа, sirius said:

Гагов, бъркаш причина и следствие. Балерините не им "отхвърчат" ръцете, а те самите си изнасят ръцете встрани. Центробежни сили там има, но те не са "движещи". Не са толкова големи, че да не могат балерините да си контролират ръцете. Виж поличките са друго нещо.

При танцуващите, особено тези на кънки, ръцете се ползват за набиране на момент, енергия. Така след като наберат "енергия" (термина е момент) - това е линейната скорост на ръцете, като ги приберат към тялото тази скорост ускорява още повече въртеливото движение. И започват да се въртят като луди. Много умело си ползват ръцете. А използват едно нещо, което във физиката му казват закон за запазване на момента. И няма пряка връзка с центробежните сили.

Пробвай, завърти се силно с отпуснати ръце покрай тялото, и ще усетиш че те леко се повдигат без да влагаш усилие за това. Пък и поличките се вдигат при балерините и това ги прави още по очарователни 

[scarecrow]

Значи според теб излиза, че това е антигравитация...

 

[legolas243]

On 9/23/2016 at 20:33, Гагов said:

Грешиш, центробежната сила е напълно реална сила, ако я нямаше, спътниците щяха да падат на земята, прането в центрофугата на пералнята нямаше да е сухо, и т.н доказателства че центробежната сила е напълно реална.  И въртене в кръг може да съществува и по инерция, без да му се придава допълнителен момент на импулса, следователно криволинейното движение неправилно се тълкува като ускорително движение.

Точно тези два примера доказват липсата на центробежна сила, защото ако я имаше при центрофугиране пръските от центрофугата щяха да излизат радиално а те излизат по допирателната, същото се наблюдава когато автомобилна гума мине през локва, пръските завъртяни от гумата не излизат радиално (все едно идват от центъра на гумата) а "странично", също и ако някой си върти мократа глава.

Тоест натиска на барабана на центрофугата върху дрехите и водата в тях (който прилепва дрехите към барабана и изцежда водата) е страничен спрямо центъра, породен от инерцията което тика дрехите да продължат направо, а кривината на барабана ги задържа в кръга. Също и топче завъртяно на въже когато въжето се скъса, то се къса не от центробежна сила а от силата на инерцията която се опитва да накара топчето да върви направо и е перпендикукярна на въжето, съответно когато въжето се скъса топчето тръгва по допирателната - перпендикулярно на въжето. (въжето действа на топчето със центростремителна сила докато е здраво)

 Със спътниците е още по ясно - начертай си векторите на действащите сили и ще видиш, че няма място за центробежна, само сила на гравитацията и сила на инерцията, на 90 градуса спрямо гравитацията. Резултатната сила е по диагонала и в тази посока се движи и спътника. съответно с увеличаване и намаляване на перпендикулярната на гравитацията скорост се увеличава или намалява силата на инерция, което променя ъгъла на вектора на движение и променя орбитата. В крайните случаи, ако инерцията стане нула (напомням че е сила перпендикулярна на гравитацията а не противоположна) спътника ще пада право надолу, а ако инерцията е много по голяма от гравитацията (много висока скорост) тогава спътника ще започне да се отдалечава от земята спираловидно.

Накратко силите са две центростремителна и инертна - перпендикулярна на центростремителната. (центростремителната сила кара тялото да се движи в кръг)

Малко извън темата, когато космически кораб се опита да напусне орбита на Земята, например за да отиде на Марс, двигателите се насочват хоризонтално, успоредно на земята и се дава пълна мощност и така се откъсва от земната гравитация. Ако кораб в орбита насочи двигателите си към земята и ги задейства в опит да се отдалечи от земята (центробежно  ) -  резултата ще е една голяма елипсовидна траектория, която се забива право в земята.

Редактирано Септември 29, 2016 от legolas243

[Гагов]

Преди 13 часа, legolas243 said:

Точно тези два примера доказват липсата на центробежна сила, защото ако я имаше при центрофугиране пръските от центрофугата щяха да излизат радиално а те излизат по допирателната, същото се наблюдава когато автомобилна гума мине през локва, пръските завъртяни от гумата не излизат радиално (все едно идват от центъра на гумата) а "странично", също и ако някой си върти мократа глава.

Тоест натиска на барабана на центрофугата върху дрехите и водата в тях (който прилепва дрехите към барабана и изцежда водата) е страничен спрямо центъра, породен от инерцията което тика дрехите да продължат направо, а кривината на барабана ги задържа в кръга. Също и топче завъртяно на въже когато въжето се скъса, то се къса не от центробежна сила а от силата на инерцията която се опитва да накара топчето да върви направо и е перпендикукярна на въжето, съответно когато въжето се скъса топчето тръгва по допирателната - перпендикулярно на въжето. (въжето действа на топчето със центростремителна сила докато е здраво)

 Със спътниците е още по ясно - начертай си векторите на действащите сили и ще видиш, че няма място за центробежна, само сила на гравитацията и сила на инерцията, на 90 градуса спрямо гравитацията. Резултатната сила е по диагонала и в тази посока се движи и спътника. съответно с увеличаване и намаляване на перпендикулярната на гравитацията скорост се увеличава или намалява силата на инерция, което променя ъгъла на вектора на движение и променя орбитата. В крайните случаи, ако инерцията стане нула (напомням че е сила перпендикулярна на гравитацията а не противоположна) спътника ще пада право надолу, а ако инерцията е много по голяма от гравитацията (много висока скорост) тогава спътника ще започне да се отдалечава от земята спираловидно.

Накратко силите са две центростремителна и инертна - перпендикулярна на центростремителната. (центростремителната сила кара тялото да се движи в кръг)

Малко извън темата, когато космически кораб се опита да напусне орбита на Земята, например за да отиде на Марс, двигателите се насочват хоризонтално, успоредно на земята и се дава пълна мощност и така се откъсва от земната гравитация. Ако кораб в орбита насочи двигателите си към земята и ги задейства в опит да се отдалечи от земята (центробежно  ) -  резултата ще е една голяма елипсовидна траектория, която се забива право в земята.

" Точно тези два примера доказват липсата на центробежна сила, защото ако я имаше при центрофугиране пръските от центрофугата щяха да излизат радиално а те излизат по допирателната, същото се наблюдава когато автомобилна гума мине през локва, пръските завъртяни от гумата не излизат радиално (все едно идват от центъра на гумата) а "странично", също и ако някой си върти мократа глава."

 

Не излизат  радиално пръските от центрофугата защото има сили на сцепление на вода със корпуса на центрофугата, същото е и при автомобилните гуми, течността полепва по периферията и така не може да се оттласне по радиус вектора от центърът на въртене. Виж, завърти една тежест около себе си, после я пусни и ще видиш че отхвръква по радиус вектора от центърът на въртене а не по допирателната на окръжността на въртене.

 

"Със спътниците е още по ясно - начертай си векторите на действащите сили и ще видиш, че няма място за центробежна, само сила на гравитацията и сила на инерцията, на 90 градуса спрямо гравитацията. Резултатната сила е по диагонала и в тази посока се движи и спътника. съответно с увеличаване и намаляване на перпендикулярната на гравитацията скорост се увеличава или намалява силата на инерция, което променя ъгъла на вектора на движение и променя орбитата. В крайните случаи, ако инерцията стане нула (напомням че е сила перпендикулярна на гравитацията а не противоположна) спътника ще пада право надолу, а ако инерцията е много по голяма от гравитацията (много висока скорост) тогава спътника ще започне да се отдалечава от земята спираловидно."

 

Сили на инерцията, са всъщност сили на центробежната сила, ако няма инерция едно тяло, то ще пада право надолу към гравитационният център, ако обаче го хвърлиш успоредно на земната повърхност, то ще опише дъга, защото придадената му инерция ще се сумира със силата на тежеста, съответно двата вектора ще опишат дъга, и колкото по голяма е силата на инерцията толкова по голяма ще е тази дъга, до мементът когато тялото ще орбитира около гравитационият център, без да пада към него. Това ясно показва връзката между инерчният момент и центробежната сила. Ако инерцията е по голяма от гравитационното ускорение, то тогава тялото ще напусне орбитата около масовият център, ще излети. Инерцията е всъщност прекратено ускорение, обаче всъщност това прекратено ускорение постоянно търпи корекция от гравитационната сила, така че в крайна сметка и то се оказва ускорение но в минус спрямо гравитационното ускорение. Въртенето по орбита неправилно се тълкува от физиката като ускорено движение, всъщност се мени само вектора на скоростта но не и нейната големина.