Епиграфските надгробни паметници от Волжка България от периода ХІІІ-ХІVв.

[Galahad]

Епиграфските надгробни паметници от Волжка България от периода ХІІІ-ХІVв.

Към настоящия момент са известни около 400 епиграфски паметника от Волжка България запазени изцяло или фрагментарно. Броят им е бил значително по-голям, но след изчезването на държавата надгробните плочи с надписи започнали да се взимат за да се използват за строежи или за подова настилка. Така един помещик от Спаския уезд си направил цял тротоар в имението си. Надгробни плочи отмъквали и обикновените селяни за да застилат с тях подовете на къщите си. Като строителен материал са използвани за използвани за Успенската черква, която се намира в Болгар, но част от надписите са били извлечени след това от градежа и съставляват част от споменатите по-горе 400 епиграфски паметника. Във фундамента на черквата до момента е установена да се намират 32 надписа. Някои от надгробните надписи са били използвани за реставрационно-укрепителни работи на други сгради от Велики Болгар, като някои от тези фрагменти също след това са били извлечени от сградите и изследвани.

Изучаването на епиграфските паметници от Волжка България започнало при управлението на цар Петър І през 1722г., когато по негова заповед били преписани и преведени 47 надгробни надписа. Самия опис изгорял по време на пожар, но са се запазили преписи от него.

От сравнително големия броя запазени надписи обаче, само 32 са запазени изцяло. Всички останали са запазени само фрагментарно. Например фрагментарно запазения надпис № 57 се състои от 6 части.

От откритите епиграфски надписи 11 са датирани към края на ХІІІв., 32 се отнасят към ХІVв., а останалите вече ориентировъчно типово се отнасят към по-широк времеви диапазон ХІІІ-ХІVв. Ще рече, че се отнасят към период злет татарското нашествие.

Надписите са с арабски букви. Езиково се подразделят на три групи: 1) на арабски; 2) на тюркски и 3)смесен тип. В част от надписите са съдържат шаблонни изрази като: „Той (Аллах), живия, който не умира” или „Съда на Аллах всевишния, великия” и „Всяка душа ке вкуси смърт, после вие ще се върнете при нас!”.

Мястото на погребението е наричано ако на мъж „този гроб”, а ако е на жена „тази градина”. Епитетите на надписите над мъжките гробове съдържат епитети за покойника като „благочестивия”, „славния”, за жените „целомъдрената”, „благочестивата”.

В надписите също се посочват имената и титлите на покойните, като в някои случаи това е съкратени, а в други е разгърнато (има случаи, когато родословието е посочено до 7 коляно). Датата обикновено е обозначавана с думи, но на по-ранните има и цифрово обозначаване.

Надпис от 1323г. от Гордино, Балезински район.

Надписа е с арабски букви, а езика е близък до чувашкия.

Смъртта (е врата) и всички ще влязат (през нея). Паметник на Яхам дъшерята …. (Нека) над нея е божията милост, милост голяма. Дадена (през) седем(стотин двайсет) и третата година, шестнадесети ден.

[miroki]

Както за всяко нещо Българско и тука с Преписи .

Любопитно ми е на колко от камъните има следи от танкове, или то няма как да се запази щом танк го гази.

[Galahad]

Както за всяко нещо Българско и тука с Преписи .

Преписи има само за някои, но в преобладаващата си част са си самите каменни надписи (вкл. и оригитали на тякои от надписите в преписите). Преписът е от значение защото от една страна така стартира описването и изучаването им, а от друга се проверява каква част е намерена отново и включена във фондовете на музеите и резерватите.

[Щекн Ичр]

Още преди идването на Батий волжките българи са използвали кипчакски тюркски език, така че тези надписи които са открити са твърде късни и не ни носат кой-знае каква информация.

Единственото полезно в тях са някои имена и числителните редни, показващи паралели с прабългарските познати ни от календара!

[Galahad]

Надписите показват съществуваща писмена традиция, защото арабските букви не са донесени от татарите, а идват във Волжка България с исляма. Пък и историята е показателна какво става с написаното дори върху камък, та какво остава за онова, дето е върху хартия при тамошните събития. Що се отнася до говоримия език, то разместването на пластовете покрай татарското нашествие вече си е било казало думата.

[Щекн Ичр]

Разместването на пластовете започва с ислямизацията, куманското заселване и е преди татарското нашествие.

[Thorn]

Къпчакски език говорят поне от стотина години преди татарите. Някакъв тюркски - поне от началото на 11 век. Какво са говорели преди това - никой не знае със сигурност. Съгласни ли сме?

[Galahad]

Интернета е пълен с изводи. Тъй че смятам тази тема, а и още някои да се отнасят за обсъждане на данните, с които разполагаме.

Интересна особеност е, че има надписи на арабски, тюркски и смесен тип. В Дунавска България да речем нямаме кирилски или глаголически надписи на славянски и български. Също така има български надписи на кирилица, гръцки надписи на гръци и латински на латиница, но нямаме смесване.

[Щекн Ичр]

Торн - напълно съгласен! И Кашгари го казва и има и "Сказание за Юсуф" което даже го демонстрира!