Отиди на
Форум "Наука"

Залавянето на Васил Левски


Recommended Posts

  • Потребители

Картината на Никола Кожухаров

post-2642-081245800 1294992707_thumb.jpg

Известната живописна картина на проф. Никола Кожухаров (1892 – 1971) „Залавянето на Васил Левски” е показана за първи път на Общата художествена изложба през 1952 г. Творбата прави впечатление както с големия си размер, така и с подхода на художника, представител на академичната школа, да потърси и предаде в общата композиция и най-вече в детайлите, съответствие с наличните сведения за произтеклото в Къкринското ханче в ранните часове на 27 декември 1872 г. По този повод Жечко Попов пише, че подходът на Кожухаров „да разкрие добросъвестно преди всичко сюжетната страна на събитието, се явява пречка за крайното постигане на идейно-художествената реализация”. Под тази формулировка изразилият я иска да подскаже, че липсва динамика в платното, а може би и драматизъм, какъвто се предполага, че е имало при реалният развой на случилото се. Сам художник, дълго време занимавал се с проучване на образа на Васил Левски и с детайли от неговата биография, открил и доста интересни факти от нея, Попов вижда „рисунъчни недостатъци във фигурата”. Все пак образа на Апостола оценява като „приемлив” и заключава: „като цяло картината постига своята патриотична цел”.

Няма да бъдем толкова придирчиви към художествения академичен похват на Никола Кожухаров. Като историци се интересуваме повече от достоверността на изобразеното. В случая имаме предадена една сцена, която действително звучи патриотично, а етнографските подробности би трябвало да ни внушат доверие, виждайки старанието, вложено при тяхното предаване. Васил Захариев специално отбелязва, че проф. Кожухаров щателно проучил самото място при Къкринското ханче, където станало залавянето на Апостола. (Ханчето всъщност е възстановено в периода 1926-1931 г.)

post-2642-058766500 1294992715_thumb.jpg

В решената театрално статична композиция „Залавянето на Васил Левски” природата е зимна, дадена при започващия изгрев на слънцето. Логично художественият център е зает от фигурата на Левски, явно току що заловен от турските стражари: захвърлените револвер и капа са негови. Според Захари Стоянов той бил облечен тогава в селски дрехи. Заловеният е представен с вързани отпред ръце, с широк червен пояс на кръста, свалени навуща на левия крак, обут с цървули. Едно от турските заптиетата му слага верига (негов вероятно е шинелът, проснат върху снега). В сцената не личат осезаеми следи от кръвопролитие. Репродукцията не ни предава достатъчно ясно подробностите на оригиналната картина и може би само на слепоочието на Левски има леки следи от кръв. При рисуването на „Залавянето на Левски” е използвана една информация, която присъства само в писаното по случая от Захари Стоянов. „Селските чорбаджии, разбудени от гърмежа на пушките, пристигнали вече около хана”, доискусурява сцената на залавянето писателят, и с това провокира художника да създаде в картината си „масовка” в задния план.

Проучването на историческите сведения, обаче, показва, че реалното събитие е било далеч по-динамично, наситено с трагизъм и е било дори нелицеприятно, лишено от какъвто и да е естетизъм. Повечето от изброените по-горе елементи и обстоятелства, изобразени на композицията, не са били налице при залавянето на Апостола. А що се отнася до изражението на лицето му, той е бил съкрушен психически и състоянието му е било далеч от това, което излъчва фигурата с гордата осанка, заобиколена от турските заптиета.

Проф. Никола Кожухаров е бил подведен донякъде от писаното за залавянето на Левски, като е прибавил и нещо от себе си. Той би могъл, обаче, да помисли по-внимателно дали връзването на ръцете отпред не е липса на професионализъм. Така арестуваният може все пак да нанася удари с ръцете, което е невъзможно, ако те са вързани отзад (освен ако вързаният не е каратист). Поставянето на вериги от техническа гледна точка също е мероприятие, спорно за изпълнение при полевите условия край ханчето (при веригите със свързващи нитове, последните са били нагрявани и тогава двата им края са деформирани с чук). Авторът на картината може би е разбрал, че действието се развива по тъмно, но преместването на сцената по-късно, за да стане тя „видима”, няма оправдание. Борис Ангелушев, например, в подобна композиция е нарисувал събитието в мрачна доба.

post-2642-062621800 1294992726_thumb.jpg

Интересно е, че сам Никола Кожухаров в едно обръщение към карловските граждани твърди за картината си „Залавянето на Васил Левски”: „При изпълнението на тази задача аз обсъждах своята композиция с нашите най-изтъкнати историци, които са изследвали великото дело на Васил Левски.” Художникът не отбелязва с кои точно историци се е консултирал, но неговата творба на практика не е докрай съобразена със свидетелствата, представящи обстоятелствата и обстановката, при които е заловен Левски.

На практика основните, най-подробни спомени, които имаме за залавянето на Апостола, са на свидетелят и участникът в събитието Никола Цвятков. Той ги е споделил с Христо Иванов - Големия, д-р Парашкев Ив. Стоянов, Димитър Пъшков и Тодор Луканов, и те ги преразказват. Захари Стоянов е използвал един от донякъде еднаквите преразкази на Никола Цвятков. Дали е чул от самия участник в събитията или по-вероятно е бил информиран от Големия, който е бил брат на Никола Цвятков, но освен, че е включил куп груби, не потвърдени впоследствие добавки, подчертаващи „предателството” на поп Кръстю, биографът на Левски от морални съображения е преиначил и подробностите, довели до неуспеха на последния да се спаси от залавянето. За несполучливия опит на Васил Левски да избяга от Къкринското ханче писателят пише: „Когато обаче поискал да скочи на земята от вънкашната страна на плета, цървулът му се закачил на един от острите колове и той повиснал на вратника, обесен с главата надолу!” На този детайл художникът на „Залавянето на Левски” е наблегнал в картината си. Кожухаров е доразвил благородната лъжа на Захари, показвайки в центъра на творбата си, че са се развързали вървите и навоите на левия крак на Левски и с това се подразбира, че те са се закачили на плета.

post-2642-085919400 1294992733_thumb.jpg

Подробният разказ на Никола Цвятков, предаден от Парашкев Стоянов, с някои важни допълнения

Беше обърнато внимание на картината на Никола Кожухаров, защото тя бе преди време първоначалния подтик за написване на този материал. По-нататък, освен че ще изясним въпросните обстоятелства и обстановка, при които е заловен Левски, с оглед да оценим качествата на картината на Кожухаров, но ще използваме възможността да разкажем по-обстойно и за най-правдоподобните причини за залавянето. Освен спомените на Никола Цвятков са запазени и преразказани такива от сина на Христо Цонев, другия участник в събитията. Те обаче са отпечатани в пълен вид едва през 1990 г. и днес са все още малко познати. В тях не се говори за самото залавяне, а за причините, довели до това. Прочетени заедно, внимателно и аналитично, споменатите спомени представят действията на Апостола по по-различен начин, отколкото беше прието да се пише доскоро.

Най-точно спомените на Никола Цвятков са предадени от д-р Парашкев (или Параскев) Стоянов. Тях е използвал и проф. Иван Унджиев, включвайки ги в написаната от него биография на Васил Левски, като и той, като Захари Стоянов, си е позволил автоцензура и пристрастие, и не е отбелязал всички подробности, вероятно също воден от благородни намерения. Така е на много места в тази биография, особено в преработеното й издание, в която са игнорирани доста факти, други пък са преиначени или тенденциозно коментирани, и така години наред на читателите са спестявани някои нелицеприятни факти за дейността на Апостола.

В отпечатаната в 1901 г. книга „Град Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски”, в главата „Арестуването на Левски” Парашкев Стоянов обяснява: „От тук, каквото следва, ми е разказано и аз го предавам почти стенографически - от Никола Цвятков... Аз преписвам много подробно тази страница от живота на Левски, понеже никой не я знае тъй точно, и понеже ми се вижда от неоценима важност.”

В разказа се описват събитията след срещата на Васил Левски с определеният да го придружава по пътя за Търново Никола Цвятков, станала след обяд на 26 декември 1872 г. недалеч от Ловеч - до залавянето им в Къкринското ханче в ранните часове на следващия ден. Прави впечатление, че „неуловимият” Левски се е държал доста непредпазливо, безразсъдно, да не кажем самонадеяно, при контактите си с непознатите хора от Ловеч и Къкрина, обяснявайки им, че и той бил от същите места. Вероятно е разчитал, че ще ги заблуди. Подценяване на противника всъщност стои зад легендата за прословутата му храброст, но залавянето му идва да потвърди поговорката за стомната с вода, която на третия път се счупила.

Изпаднал него ден два пъти в неловко положение, Левски вероятно е нямало как да реагира при стеклите се обстоятелства: на практика всички пътища от и за Ловеч са били под постоянно полицейско наблюдение и проверка. Но тогава разумното решение е трябвало да бъде едно: да не ходи в размирния район. За това са го предупреждавали още след несполучливия обир у Денчо Халача, при който Левски убива слугата му. По този повод той пише на 16 септември 1872 г. на Любен Каравелов: „Пък турците няма село, ни по кърът, ханищата да не са разпратили да търсят. Пишат ми писмо отвред да се не излагам в опасности, а не мога да гледам на страшливите ни работници, които от страх засират всичко, и работата ни стои на едно място... Пише ми [Марин поп Луканов от Ловеч] да не дохаждам, като преувеличава предирванията на турците...”

Интересно сведение в тази насока дава и Минко Марковски в книгата си за дейността на В. Левски и неговите сподвижници в Троянско. Когато в средата на декември 1872 г. той пристигнал в Троян на път за Ловеч, съзаклятниците от града го предупредили за „критическите обстоятелства" - разгара на най-силното му преследване от административно-полицейските власти. Помолили го да остане за по-дълго време в село Колибето, докато отслабне кампанията по преследването му и тогава да замине за Букурещ. На което Левски отговорил: „Не се боя ни от турските келяви заптиета, ни от дяволските им шпиони, догде е тая черкезка кама и тия два револвера на кръста ми.” Тогава той не е имал два револвера, но самочувствието му е добре предадено от мемоаристът. Вижда се, че Апостолът е считал сътрудниците си за страхливци, а турците за не толкова усърдни.

Съмнителният лозар (срещата с Али чауш)

Да се върнем на разказа на Никола Цвятков. Докато се движели от Ловеч към Къкрина, разказва той, понеже бил на кон, видял отдалеч двама турски стражари (заптиета) също на коне, и казал за това на Левски. Последният се отбил настрана от пътя, за да не изглежда, че са заедно. При срещата, която станала при моста „Пази мост”, старшият стражар Али чауш попитал Никола къде отива и като чул, че отива за Търново, го разпитал за другаря му. Последното подсказва, че Никола е бил познат на стражаря, но Левски не. Когато Никола казал, че не познава другия пътник, заптието попитал него кой е и къде отива. Реакцията на Левски била, както се каза, непремерена, дори агресивна. Отговорил: „Отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили”. И добавил: „Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч.” Стражарите си тръгнали към Ловеч, без да се интересуват видимо повече от срещнатите.

По-късно Али чауш ще разкаже на Христо Цонев, че срещнали Никола и Левски, по време на патрулирането, което извършвали с другото заптие по пътя от Ловеч до границата със Севлиево и в селата около пътя. След Арабаконашкия обир, когато били разкрити много комитети и арестувани много хора, каймакаминът на Ловеч получил нареждане и разпоредил на ловешките стражари да проверяват пътищата, хановете, хората, които пътуват насам-натам, и попречат на съучастниците да избягат във Влашко. Старшият стражар се усъмнил в отговора на срещнатия „ловешки лозар”, отиващ по кърска работа на връх големия християнски празник Коледа и то почти по мръкнало. Освен това си припомнил, че го бил виждал и преди това: тогава той казал, че бил от Свищов.

Турските заптиета проследили отиващият на лозето си и видели, че минавайки през лозята, той не се спрял там, не се и върнал в Ловеч, а продължил в обратна посока към Севлиево. Али чауш признава, че срещнатия му се видял толкова съмнителен („не бил чист”), че искал да го арестува още тогава, на шосето (стражарят тогава не е знаел кой точно е срещнатият), но се побоял, че може да стане престрелка и да пострада някой от тях, стражарите. Връщайки се в Ловеч, старшият докладвал за случилото се на началниците си и каймакаминът разпоредил потеря за Къкрина, което било определено като най-вероятното място за нощуване на срещнатите съмнителни лица. (Сведенията на Али Хасаноглу чауш не са част от спомените на Никола Цвятков, а са препредадени от сина на Христо Цонев и са публикувани в пълен вид от Димитър Панчовски.)

За това, кога и къде Али чауш е срещал Левски по-рано, разбираме от спомените на Димитър Пъшков. На Великден Апостолът бил в Ловеч и пожелал да излезе на великденското хоро край махалата Дръстене. Обикаляйки из множеството хора, Пъшков и Левски срещнали полицейския стражар Али чауш, с двама други стражари. Понеже познавал Пъшков, Али се обърнал към него и попитал, откъде е другарят му. Тук Левски отново в нападателен стил, преварил отговора на Пъшков и сам се представил, че е свищовски търговец. Завързал се даже разговор. Стражарят попитал по каква работа е непознатият му в града, а последният отговорил, че дошъл да си посъбере верисиите, които дължали мющериите му. „Хубаво”, казал Али чауш и отминал. Изглежда обаче добре е запомнил свищовския търговец, докато е разговарял с него.

Че залавянето на Левски е станало по причините и начина, описани от Али Чауш, говори и записаното в един от протоколите на извънредната турска комисия в София, която е разпитвала през декември 1872 г.- януари 1873 г. заловените след Арабаконашкия обир сподвижници на Апостола и него самия. Става дума конкретно за протокола, отнасящ се до обвинението към Васил Левски. А в него е отбелязано: „най-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той [Васил Левски] биде настигнат в село Къкрина, Ловчанско, нападнат и заловен” (подчертаното е от мен).

post-2642-064305400 1294992740_thumb.jpg

Съмнителният кръстник (срещата в Къкринското ханче)

Васил Левски и Никола Цвятков, след като се срещнали отново на шосето до „Гьола”, продължили към Къкрина и отседнали в ханчето, държано от Христо Цонев - Латинеца, комитетски човек, познат с двамата. В хана имало няколко селяни и един от тях попитал ханджията Христо за Левски: „Кой е тоз човек?”. Латинецът отговорил, че е „Христо, дядо Иванов син”. Христо Иванов, наричан Крачула, бил действително съществуващо лице (Христо Иванов-Големия), което се оказало, че е кръстник на селянина. Затова селянинът от Къкрина влязъл в стаичката при Левски (където бил и Никола) и го запитал: „Ти ли си бе, Христо?” Левски отговорил: „Аз съм.” „Променил си се, не можах да те позная; нали си ми кръщавал деца?”, била констатацията на селянина, подсказваща, че на него Левски му се е сторил най-малкото съмнителен и затова се е заинтересувал от него. Последният се усетил все пак, че става дума за Крачула и отговорил: „Аз се измених като съм ходил толкова години по Сърбия.” За да избегне очерталият се неудобен и труден разговор, Левски казал „утре ще се видим” и излязъл навън, уж по работа. Само че така ли щеше да постъпи истинският кръстник: нямаше ли да седне на чашка и приказка с този, чиито деца е кръщавал? И всъщност селянинът не е ли виждал кръстника си, след като се бил върнал от Сърбия?

Случайно ли е тогава, че няколко часа след тези очевидно конфузни срещи, ханчето е обградено от турските стражари, един от които е този, който вече е имал възможност по-рано да се усъмни в личността и действията на „ловчанлията”, отиващ на лозето си? Между другото, въпреки, че този въпрос не е повдиган, възможността и селянинът от Къкрина да е донесъл нещо на турската полиция и да е усилил съмнението на каймакамина, което е довело до твърдото му решение да изпрати посред нощ потеря и то направо в Къкринското ханче, е много вероятна. Левски и Николчо са пристигнали в село Къкрина към 6 часа вечерта. Селянинът, ако е тръгнал веднага на кон за Ловеч, може да е пристигнал навреме, за да ориентира евентуално колебаещите се стражари.

В едно свое писмо до Данаил Попов от 15 май 1873 г. Иван Драсов му разказва, че за Васил Левски научил, че той бил предаден от ловчанлиите Добри механджията и чапкънина Пано Панов. Те го видели като излизал от Ловеч в 2 ½ часа след обяд и съобщили на заптиетата, че този човек бил подозрителен, не е тукашен и минавал няколко пъти през града. Кратко съобщение, само с имената на предателите, е поместено от Любен Каравелов във в. „Независимост”, броя от 9 юни 1873 г. За да се появи тази версия, изглежда зад нея има нещо. Както и да се е предрешвал и представял Левски, честите му посещения в Ловеч сигурно са събудили някакви подозрения.

post-2642-017427200 1294992747_thumb.jpg

Залавянето

През нощта в ханчето, след разотиването на посетителите, да нощуват остават само тримата: Левски, Никола и Христо. Легнали към 9-9 ½ часа вечерта и към 2 часа заранта станали. Според предаденото от Н. Цвятков на П. Стоянов, Христо Латинецът отишъл да обади на комшиите си, които му били и роднини, че него ден щял да отсъства. По-достоверно е обаче сведението на дядо Петър Попов от Къкрина: Христо бил излязъл, за да доведе коне, необходими за предстоящия път, нахранил ги и изчакал да си доядат храната. И Левски пред съда в София казва, че Христо излязъл през нощта, защото се загубили добичетата му и отишъл да ги търси. Сведение, че Христо Латинецът бил излязъл „да намери кон на Левски за до Севлиево”, привежда Димитър Пъшков в спомените си, препредавайки нему разказаното от Никола Цвятков. А сам Никола Цвятков пред турския съд казва, че Христо отишъл в къщата на вуйчо си „за коня”.

След като Никола затворил вратата зад излезлия Христо, върнал се в стаята при Левски. Последният се разпасал и излязъл през задната врата в яхъра, по нужда. Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса, когато се потропало на пътната врата на ханчето. Никола помислил, че се е върнал Христо, и искал да отиде да му отвори. В това време се потропало втори път по-силно и се чуло на турски език искането ханджията да отвори вратата. Никола, тръгвайки да отваря, чул силен шум (гюрултия) навън и познал гласа на турския стражар, който ги бил срещнал предния ден на „Пази мост” и питал Левски кой е и къде отива. Върнал се и казал, че са обградени от много стражари, между които и срещнатия вчера. Левски се препасал на две на три, взел своя револвер и револвера на Латинеца и с тях в ръцете казал на Никола да му отвори малката врата за яхъра. През него излязъл в двора и отишъл към вратника на съседа Денчо, като мислел, че там няма никой. Без да отвори вратника, за да не скърца, искал да го прескочи, но гащите му се закачили и той паднал по лице на земята от другата страна. Там имало скрити трима стражари, които веднага го натиснали на земята. Левски ги отхвърлил, станал и стрелял върху им, като ранил един от тях. В тази гюрултия тримата стражари извикали на другарите си да тичат, че ще го изпуснат. Всичките, около 15-16 души според Цвятков (в действителност 10-11), с пушки стреляли в залп. Един куршум само ударил Левски над лявото ухо и му одраскал кожата, а един стражар го ударил с ножа си и му отрязал отчасти горната половина на ухото, която увиснала надолу.

Тези подробности Никола Цвятков научил после от самия Левски, докато ги водили за София. Първият останал в стаята през цялото време и когато вън всичко утихнало, помислил, че Левски е избягал и се успокоил. След време стражарите почнали да блъскат отново вратата да им се отвори. Никола се престорил, че спи. В това време се върнал Христо Цонев. Турците го хванали и той като им казал, че е ханджията, също потропал на вратата и извикал Никола, който отворил. Влезли няколко стражари в ханчето и като дошъл старшият, извикал: „Я доведете оная свиня!” Никола видял тогава 4-5 стражари, които водели един гологлав човек, разпасан, с паднали гащи, с ръце, вързани отзад, цял облян в кръв. Първоначално Никола не можал да го познае. Като изправили заловения, той уж извикал: „Прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за теб аз отивам...” Едва тогава Никола по гласа познал, че е Левски. Стражарите накарали Никола да му вдигне гащите и го опаше. Левски качили на кола заедно с ранения стражар. Никола и Латинеца вързали с едно въже с ръцете отзад. Така тръгнали за Ловеч.

Заключението

Нелицеприятната истина в разказаното е, че „неуловимият” според легендарните разкази Васил Левски, е бил хванат буквално по бели гащи. И за залавянето, както се вижда, причината е най-вече в неумението на ръководителят на БРЦК в България да оцени вярно обстановката. Не личи той да е бил обезпокоен нито от срещата със стражарите, нито от неубедителното му представяне като Крачула. Проява на лекомислие, пък, е представата, че ханчето не е било обградено и зад вратника няма никой.

Съдбата все пак е била дала някакъв шанс на Левски да се спаси. В 12 часа през нощта Никола Цвятков се събудил след сънуван някакъв кошмар. Събудил и другите двама, да тръгват. Левски, обаче, като видял часовника, казал, че е рано, пак легнал и спали с Христо Цонев, докато след два часа Никола отново не ги събудил. Уморен ли е бил Левски или се е бил предал вече на безразличието, след като е видял, че делото му е пропаднало?

Разказвайки на Тодор Луканов, какво е станало в ханчето, Никола Цвятков променя патетичните думи, казани уж от Левски при влизането след залавянето му. Той не извикал, а минавайки покрай Никола прошепнал по български: „Кажи, че не ме познаваш!”. Това поведение е по-логично, защото водачът на турските стражари знаел български и при чуване на „прощавайте, братя”, нямаше да хване вяра след това твърдението на арестуваните, че не се познават.

Заловените и заловилите ги пристигнали в Ловеч рано сутринта, което означава, че залавянето на Апостола е станало по тъмно, както е на рисунката на Борис Ангелушев, а не както е при Кожухаров. Едва там им сложили синджири. По нататък от разказа се вижда, че Левски мръзнел защото бил облечен „с едно дубенце и антерия и потури с късо дъно, по чорапи само, без обуща” (а не без цървули). По-рано пък в разказа си Цвятков споменава, че когато влезли турците в ханчето, ботушите на Левски били там. Дали са били ботуши или става дума за някакви обувки, е трудно да се каже категорично (в оригиналния бележник на Парашкев Стоянов били записани освен ботуши, и чепици), но факт е, че при залавянето на Апостола, той е бил по чорапи.

Има и конкретни факти за дрехите, с които е бил облечен Левски през деня на 26 декември 1872 г. Те фигурират в черновите бележки на д-р Парашкев Стоянов. Там на три места - в бележника с първоначалните записки на казаното от Никола Цвятков, в ръкописния и в машинописния им редактиран препис е записано, че когато Никола видял жандарите, „съобщил за това на Левски (облечен с турски дрехи от ален шаяк)”. Подобна информация, но с малка разлика в цвета на дрехите, е предал и Христо поп Луканов на д-р Стоянов и тя е била също записана в бележника му. (Христо е изпратил Левски до срещата му с Николчо.) В отпечатаната книга за Ловеч пояснението за дрехите д-р Стоянов дава в увода към главата „Арестуването на Левски”, където пише, че на 26 декември 1872 г. „Левски бил облечен с полувехти турски дрехи, тъмновишневи (вишне чюру)”.

Димитър Панчовски вижда противоречие в сведенията, които е дал Никола Цвятков. На различни места в спомените си той споменава веднъж за потури, друг път за турски дрехи. Но потурите са също турски дрехи. Уточнението „турски дрехи” означава потури и антерия, докато „европейски дрехи” били панталон и сако. В едни други свои спомени Цвятков е по-конкретен и обяснява, че по пътя за Къкрина Левски бил преоблечен „в турски дрехи и фес - биргютлии (с едно дъно) потури с гайтани”.

Минко Марковски, макар за времето юли 1872 г., също дава подобно сведение. Посещавайки Троян тогава, Апостолът бил облечен в „турски костюм, т. е. дрехи от такава носия, каквато въобще се носеше от плевенските търговци в онова време - дебели абени потури (колчаклий гащи), шаячен карнобатски джамадан; върху него тоже от същата материя гайтанлия чепкен; около кръста му голям червен пояс и на главата му пюскюллия фес”. В това отношение художникът Кожухаров е по-близо до истината от Ангелушев.

post-2642-090439700 1294992753_thumb.jpg

За да бъдем докрай прецизни, ще отбележим, че при рисуване на картина със залавянето на Васил Левски, а и след това при явяването му пред съда и при обесването му, може би трябва да се избягва предаването на лицето му буквално по неговия последен портрет, по който го е търсила турската полиция. Вече бе споменато, че Никола Цвятков не е можал да познае Левски, когато са го въвели в ханчето след залавянето му. Повиканият за разпознаване в Ловеч Яким Шишков, също познал Левски по гласа, едва когато последният заговорил. Естествено той не казал на полицията кой е заловения.

Очевидно, след схватката с турците край плета на Къкринското ханче и раняването му на две места по лицето, обликът на заловения Левски доста се е изменил. В Ловеч притежавали портрета на Апостола, по който той е търсен, но изглежда разликата между хванатия и лицето от портрета е била толкова голяма, че самите турци не са били уверени, че заловеният е същият, който е на снимката. Това дало основание на тримата заловени в Къкринското ханче успешно да отричат, че показваният им портрет е на единият от тях. Левски сам не е признал, че е той на снимката.

Създаването на живописна творба, безупречна по отношение на историческите факти, е дело трудно. Художниците пък, в случаите като този, се изправят и пред моралния избор, дали да изобразят реалистично фактите или да приложат похвата за героизация на образа. Същото важи и за интерпретациите на образа на Васил Левски в театъра и киното, за което не стана дума тук. За картината на проф. Никола Кожухаров можем да кажем, че той е бил подведен и от написаното за събитието. Защото и в наглед сериозните проучвания на историческите събития също има случаи, когато се игнорират съществени подробности и по този начин се подвеждат читателите. Авторите на тези „проучвания” също са приложили недопустимият в научната литература художествен похват за героизация на личността.

Използвани източници:

1. Жечко Попов. Васил Левски в българското изобразително изкуство. С., 1976, с. 38 (картината на Никола Кожухаров).

2. Велик и безсмъртен. Пд, 1963, с. 142 (картината на Никола Кожухаров).

3. Захари Стоянов. Васил Левски (Дяконът), черти от живота му. С., 1943, с. 114.

4. Васил Левски. Народе???? С., 2002, с. 271 (писмо) и 369 (спомен на Н. Цвятков).

5. Стефан Каракостов. Левски в спомените на съвременниците си. С., 1987, с. 302-304 (спомени на Христо Иванов - Големия); 309-314 (спомени на Никола Цвятков); с. 333 и 345-346 (спомени на Димитър Пъшков).

6. Димитър Панчовски. Последните дни на Васил Левски. С., 1990, с. 233-262.

7. Иван Драсов в българското национално революционно движение (1871-1877 г.). Документален сборник, В., 2007 (писмо).

8. Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 90 и 136.

9. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. С., 1952, с. 205, 208 и 256.

10. Илия Еврев, Петко Еврев. Въпросът за залавянето на Апостола на свободата. С., 2003, с. 90 (спомени на Тодор Шишков); с. 100 (спомени на Илия Цонев).

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 205
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
...Авторите на тези „проучвания” също са приложили недопустимият в научната литература художествен похват за героизация на личността.

Тенденциозната дегероизация, която се вижда в горенаписаното и която показва липса на безпристрастност, също не е научен подход.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако систематизираме случилото се при залавянето ясно се открояват 13 основни момента:

1.След като Никола затворил вратата зад излезлия Христо, върнал се в стаята при Левски.

2.Последният се разпасал и излязъл през задната врата в яхъра, по нужда.

3.Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса, когато се потропало на пътната врата на ханчето. Никола помислил, че се е върнал Христо, и искал да отиде да му отвори.

4.В това време се потропало по-силно и се чуло на турски език искането ханджията да отвори вратата. Никола, тръгвайки да отваря, чул силен шум (гюрултия) навън. Върнал се и казал, че са обградени от много стражари.

5.Левски се препасал на две на три и казал на Никола да му отвори малката врата за яхъра, излязъл в двора и отишъл към вратника на съседа Денчо, като мислел, че там няма никой.

6.Без да отвори вратника, за да не скърца, искал да го прескочи, но връвта на потурите му се закачили и той паднал по лице на земята от другата страна.

7.Там чакали трима стражари, които веднага го натиснали на земята.

8.В тази гюрултия тримата стражари извикали на другарите си да тичат, че ще го изпуснат. Всичките, около 15-16 души според Цвятков, с пушки стреляли в залп.

9. Един стражар го ударил с ножа си и му отрязал отчасти горната половина на ухото, която увиснала надолу.

10. Николчо останал в стаята през цялото време и когато вън всичко утихнало, помислил, че Левски е избягал и се успокоил, но стражарите почнали да блъскат отново вратата да им се отвори.

11.Влезли няколко стражари в ханчето и като дошъл старшият, извикал:

- Я доведете оная свиня!

12.Никола видял тогава 4-5 стражари, които водели един гологлав човек, разпасан, с паднали потури, с ръце, вързани отзад, цял облян в кръв.

13.Първоначално Никола не можал да го познае. Стражарите накарали Никола да му вдигне потурите и го опаше...

Относно стрелбата, която чул Николчо вероятно става въпрос за стрелба във въздуха с цел шокиране и объркване на преследвания...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Теорията че Левски е бил заловен поради съобразителностт на Али Чауш ми изгледа малко вероятна.

1.Левски е заловен 10 - 11 часа след дрещата с Али Чауш.Това означава че Али чауш се сетил и е докладвал на каймакама към 10 - 11 часа вечерта за нещо станало5 -6 часа порано.Малко вероятно.Има прекалено продължителен период от време между срещата на Али Чауш и залаявено на Левски.

2.Съмнителен е и големият брой - запитета 14 -15 пратени посред нощ в Къкринското ханче.Каймакама ще да е имал по сигулна информация от подозренията на едно заптие.

3.Има рязка разлика в отношението към Левки и неговите спътници:Левски е натоварен в кола и дори са превързани раните му,докато Никола Цветков и Хлисто Цонев вървят пеш и са жестоко бити по пътя.

4.Въпросът които каймакама задава на извиканите българи е "Това ли е Левски" а не "Кой е този".

5.И на последно место - Али Чауш да е награден по какъвто е да е начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Теорията че Левски е бил заловен поради съобразителностт на Али Чауш ми изгледа малко вероятна.

1.Левски е заловен 10 - 11 часа след дрещата с Али Чауш.Това означава че Али чауш се сетил и е докладвал на каймакама към 10 - 11 часа вечерта за нещо станало5 -6 часа порано.Малко вероятно.Има прекалено продължителен период от време между срещата на Али Чауш и залаявено на Левски.

2.Съмнителен е и големият брой - запитета 14 -15 пратени посред нощ в Къкринското ханче.Каймакама ще да е имал по сигулна информация от подозренията на едно заптие.

3.Има рязка разлика в отношението към Левки и неговите спътници:Левски е натоварен в кола и дори са превързани раните му,докато Никола Цветков и Хлисто Цонев вървят пеш и са жестоко бити по пътя.

4.Въпросът които каймакама задава на извиканите българи е "Това ли е Левски" а не "Кой е този".

5.И на последно место - Али Чауш да е награден по какъвто е да е начин.

Съгласен съм напълно с теб.

Предполагаем по донос и описание мним Васил Кунчев е арестуван многократно, като в последствие се е оказвало, че не е същото лице.

Така, че властта е била длъжна да прави очна ставка на поредният арестуван със човек, който го познава, в случая при ареста в Къкринският хан поп Кръстю в конака дава отдавна чаканото потвърждение за самоличност на арестувания.

Никола ми каза, че щом пристигнали, наскоро влезе поп Кръстю в конака и отиде направо в стаята при Левски. Никола, после из пътя, като отивали за София, Левски му казал, че поп Кръстю, като влязъл при него, попитал го: „Как стана тая работа?” Левски му отговорил: „Стана каквато стана, то се мина вече”.

Каза ми Никола, че каймакаминът, след като се уверил от поп Кръстя, че заловеният е същият Левски, тогава чак телеграфирал в Търново на мютасерафина (окръжен управител) и последният е поискал Левски.

Това Никола чул от ключаря на затвора, който разправил пред арестантите с голямо възхищение и радост, че е уловил главния комита.” ( Из спомените на Д. Пъшков.) "

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Теорията че Левски е бил заловен поради съобразителностт на Али Чауш ми изгледа малко вероятна.

1.Левски е заловен 10 - 11 часа след дрещата с Али Чауш.Това означава че Али чауш се сетил и е докладвал на каймакама към 10 - 11 часа вечерта за нещо станало5 -6 часа порано.Малко вероятно.Има прекалено продължителен период от време между срещата на Али Чауш и залаявено на Левски. Теорията че Левски е бил заловен поради съобразителностт на Али Чауш ми изгледа малко вероятна.- След като, както се разбра, Левски сериозно е усъмнил заптиетата с мнимото си пътуване до лозето си, би било логично да пренощува някъде с оглед на настъпващата вечер. А като, че ли Къкринското ханче е най-подходящото за тази цел място. Подходящо за изненада на един толкова важен престъпник(макар и турците да не са били убедени, че е той) е и времето: два часа след полунощ, когато и кучетата спят.

2.Съмнителен е и големият брой - запитета 14 -15 пратени посред нощ в Къкринското ханче.Каймакама ще да е имал по сигулна информация от подозренията на едно заптие.- Когато ловешките власти са толкова близо до един от най-търсените хора в империята е нормално да се подсигурят с 14 - 15 заптиета(вероятно и по-малко, което не е от особено значение). Не бива да се пренебрегва и това, че Али чауш е имал и други подозрения към Апостола освен неподходящото време за ходене до лозето.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ако Али чауш се е сетил че това е Левски /безкрайно малко вероятно/ то нека смятаме.От място на срещата до Конака да има не повече от два три километра.Али чауш с бърз ход или дори тичане за 30 - 40 минути би трябвало да е в кабинета на каймакама и да докладва.За 10 15 минути каймакама събира десетина заптии и ги праща след Левски.Е да но сметката не излиза.Срещата на Али чауш с Левски е най късно 16 - 16.30 часа.А отряда заптиета тръгва към Къкрина около полунощ ако не и по късно.Да не говорим че две заптиета въоръжени с пушки спокойно биха могли да арестуват две съмнителни лица в околностите на Ловеч от които е въоръжено само едно /и то с револвер/.Вариантите са три:

1.Али чауш се сеща твърде късно за срещата и докладва на началника си по нощите

2.Каймакама ляга да спи и едва тогава оценява казаното от Али чауш.Праща по едно подозрение 15 заптиета да гонят някой напуснал града преди 7 - 8 часа.При това по дедуктивен път се сеща че ще спи именно в Къкринското ханче.

3.Късно вечерта каймакава получава по друг канал сигурна информация че днес Левски е бил в Ловеч,закъде пътува и че ще спи в Къкринското ханче.Информацията е дотолкова достоверна че каймакама дига заптиета в ледената декемврийска нощ и не ги праща да го гонят Левски по пътя а точно в Къкринското ханче.

Сами преценете кой е най достоверния вариант.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

На К. Гербов, който е написал тази статия, искам да кажа, че не е било необходимо да напише такава голяма статия тук във форума за да се опита да изкара Левски слабоумен и неспособен да се ориентира в обстановката, с което да предизвика собственото си залавяне. Дори и да е станало така, ние - простолюдието, обичаме почитаме и уважаваме Левски заради делото му и предпочитаме да го героизираме. Вероятно К.Гербов не разбира, че делото на Левски не предизвиква хладна критикарска оценка, а има силно емоционално психологическо въздествие върху нацията. Аз мога да уверя К. Гербов, че на всяка нация са нужни герои, които да подклаждат сомочувствието и. По-добре би било да се заеме с предателствата на Димитър Общи и и помагачите му от бандата обирджии. Те са истинските предатели и от тях започва голямото предатепство срещу Левски и делото на всички родолюбци участвали в организацията. А К. Гербов няма никакво право да дегероизира Левски.

Редактирано от П.Н.ПЕТКОВ
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

2.Каймакама ляга да спи и едва тогава оценява казаното от Али чауш.Праща по едно подозрение 15 заптиета да гонят някой напуснал града преди 7 - 8 часа.При това по дедуктивен път се сеща че ще спи именно в Къкринското ханче.

3.Късно вечерта каймакава получава по друг канал сигурна информация че днес Левски е бил в Ловеч,закъде пътува и че ще спи в Къкринското ханче.Информацията е дотолкова достоверна че каймакама дига заптиета в ледената декемврийска нощ и не ги праща да го гонят Левски по пътя а точно в Къкринското ханче.

Въз основа на кои документи да приемем горните твърдения?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами на турския съд Димитър Общи и останалите са заявили, че са работили за комитет, който да се бори за правата на българите. Затова им трябвали пари, за да си закупят оръжие. А Левски е обявил своите съратници от създадения от самия него Български революционен комитет за криминални престъпници.

Излиза, че Левски е подлъгал хората да влязат в комитета, а като ги хванали, казал, че не ги познава, вероятно за да отърве кожата. Кой тогава е извършил предателство?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами на турския съд Димитър Общи и останалите са заявили, че са работили за комитет, който да се бори за правата на българите. Затова им трябвали пари, за да си закупят оръжие. А Левски е обявил своите съратници от създадения от самия него Български революционен комитет за криминални престъпници.

Излиза, че Левски е подлъгал хората да влязат в комитета, а като ги хванали, казал, че не ги познава, вероятно за да отърве кожата. Кой тогава е извършил предателство?

Естествено,че ще ги обяви за криминални престъпници.Всяка тайна организация изисква конспиративност.А те(Димитър Общи и останалите),какво направили,-затръбили,та целият свят да ги чуе,че били откраднали парите за оръжие,с което ще свалят султана???!!!Ако бяха истински революционери, самите те при залавянето им,трябваше да "признаят",че са откраднали парите,за да си живеят "по-готино".А Левски ги е обявил за обикновени криминални престъпници,в опит да предпази от тотален провал и погром създадената от него организация.Какво нелогично виждаш в поведението му?

Редактирано от лаик-1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Излиза, че създадената от Левски организация е била великан на глинени крака. Уж са щели да вдигат въстание срещу турците, а след първата атака срещу тях (обира на хазната), всички комити от Орхание и Тетевен са изловени. Почнали са сами да се издават, казват. Това означава, че Левски не е подбирал добре сътрудниците си като за военна организация, щом не са могли да опазят тайната. Е, опитал се е да отрови някои от тях, у които е имал съмнение, но все пак не е можел да кара наред.

А може би създаването на нелегална военна организация в места, където всички се познават и всяко необичайно движение е създавало условия за възникване на подозрение у несимпатизиращите, не е било удачна тактика за постигане на поставените цели?

И какво щеше да стане, ако не беше обрана хазната? Левски щеше да си обикаля България до Освобождението: да организира комитети и събира пари. Щом след три години работа обяснява на Каравелов: няма оръжие, няма пари, няма войводи, които да поведат хората.

И естествено щеше да си има почитатели. Аз не дегероизирам Левски,просто посочвам факти от документи, кой знае защо не споменавани до сега. Но те вече не се намират само в архивите, а са отпечатани в хиляди тиражи. Е, ако не съм аз, след време все някой ще реши да прочете какво има в тези книги. Дегероизация има там, където преди това е имало несъстоятелна героизация.

Левски има своето място в пантеона на българските революционери, но не като светец. При това извисен за сметка на други личности, които са изкарани маскари, за да бъде образът на Апостола още по-светъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Излиза, че създадената от Левски организация е била великан на глинени крака. Уж са щели да вдигат въстание срещу турците, а след първата атака срещу тях (обира на хазната), всички комити от Орхание и Тетевен са изловени. Почнали са сами да се издават, казват. Това означава, че Левски не е подбирал добре сътрудниците си като за военна организация, щом не са могли да опазят тайната.

Селяните са били заплашвани от Левски при "учредяването" на частните му революционни комитети и са използвали разпитите във връзка със Арабаконашката афера да се оплачат на властта за методите прилагани от "апостола".

Справка - "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд" (Документи из турските архиви)

Александър Бурмов

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Опасявам се, че се дава прекалено голяма вяра на истории, които са достъ съмнителни. По-специално на "събраното" и разказаното от фамилията Луканови, за която се смята, че освен че са "събирали" след Освобождението за залавянето на Левски, преди това и са занесли необходимата информация, та да бъде заловен.

Та какво се получава. Левски е навън, нощ е, тихо е и той въобще не усеща, че ханчето е обградено от турци. Влиза вътре и почва едно дълго опасване, достатъчно турците да опашат ханчето, пък той все още да си е неопасан.

Картините обикновено не търсят историческа точност, а целят да представят някои виждания на художника. Примерно ако фигурата на Левски изпъква, то не е задължително фотографски да е била такава ситуацията, а просто по този начин се показва, че той е една по-значима фигура от останалите. Това го има още на египетските рисунки - фараонът голям, а останалите - малки. Втори е въпросът какво са притурили останалите разказвачи - кой от благородни подбуди, кой да придаде повече натурализъм на историята си, кой за да замаже каква я е свършил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Та какво се получава. Левски е навън, нощ е, тихо е и той въобще не усеща, че ханчето е обградено от турци. Влиза вътре и почва едно дълго опасване, достатъчно турците да опашат ханчето, пък той все още да си е неопасан.

Вто подробно описание на залавянвто на Васил Кунчев:

Левски се разпасалъ и излязълъ презъъ задната врата в яхъра, по нужда.

Като се върналъ, тъкмо си опасвалъ пояса, когато се потропало на пътната врата на ханчето.

Никола помислилъ, че се е върналъ Христо, и искалъ да отиде да му отвори.

В това време се потропало по-силно и се чуло на турски език искането ханджията да отвори вратата.

Никола, тръгвайки да отваря, чулъ силенъ шумъ (гюрултия) навънъ.

Върналъ се и казалъ, че са обградени от много стражари.

Левски се препасалъ на две на три и казалъ на Никола да му отвори малката врата за яхъра, излязълъ въ двора и отишълъ къмъ вратника на съседа Денчо, като мислелъ, че тамъ няма никой.

Безъ да отвори вратника, за да не скърца, искалъ да го прескочи, но връвта на потурите му се закачили и той падналъ по лице на земята от другата страна.

Тамъ чакали трима стражари, които веднага го натиснали на земята.

Въ тази гюрултия тримата стражари извикали на другарите си да тичатъ, че ще го изпуснатъ. Всичките, около 15-16 души споредъ Цвятковъ, с пушки стреляли в залпъ.

Единъ стражаръ го ударилъ с ножа си и му отрязалъ отчасти горната половина на ухото, която увиснала надолу.

Николчо останал въ стаята презъ цялото време и когато вънъ всичко утихнало, помислилъ, че Левски е избягалъ и се успокоилъ, но стражарите почнали да блъскатъ отново вратата да им се отвори.

Влезли няколко стражари въ ханчето и като дошълъ старшиятъ, извикал:

- Я доведете оная свиня!

Никола видял тогава 4-5 стражари, които водели един гологлавъ човекъ, разпасанъ, съ паднали потури, съ ръце, вързани отзадъ, цялъ облянъ въ кръвъ.

Първоначално Никола не можалъ да го познае. Стражарите накарали Никола да му вдигне потурите и го опаше...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Те тия комитети "зле организирани" с "неподходящи хора" са в основата на Априлското въстание, а то в основата на освобождението.

Аз това го разбирам като ирония (?) Добре организираните кометети на Левски, които са му давали и относително стабилни парични средства, като тези в Тетевен, Орхание и Ловеч, са унищожени и въобще не участват в Априлското въстание. Организацията на въстанието я правят съвсем други хора и то избухва там, където преди четири години е имало по двама-трима симпатизанти на Левски. Прочети какво е казал Общи пред съда за обиколката си с Левски в Южна България.

Колкото до самото въстание, прочети какво е написал за него Д. Страшимиров във встъпителните бележки към трети том на „История на Априлското въстание”:

„Велико събитие няма. Само с последствието си събитието печели венеца на славата, с последствията, но искам да кажа, с европейската намеса поради турските зверства, а самò не е велико, защото въстание няма. Батак е предоставен на собствените сили, Перущица гори сама, Брацигово е откъснато, Еледжик захвърлен. Петрич, Поибрене, Мечка насаме чакат смъртта си, Копривщица се е предала преди време, а Панагюрище - столицата на цялото дело, се бие само и само, че принася в жертва за доброто в общото Отечество. Гаче-ли туй са отделни избухвания, избухвания дори не в едно и също време... В Търново е същото. Батошево, Кръвеник, Ново село, Дряновският манастир - всички са захвърлени жертва на собствената си съдба. Враца е заключена в собствените си стени. Ботев е прогонен по дивите балкански бърда и смазан безогледно, а Сливен предаден и сам предател на синовете си. Няма голямо събитие с гръмотевичен модел, с героични перипетии и ослепително славен край. Няма.”

Въстание с такъв край е можел да организира и Левски в края на 1872 г. Любен Каравелов го кара да вдигне въстание именно, защото е разчитал, че турците ще прибегнат до жестокости. А тогава чуждестранните консули са слухтели в София, Русе и Букурещ какво става в България, поразбрали че имало арестувани комитаджии. Ако тогава беше избухнало въстание, щеше да се разбере и за политическите затворници в София, щеше да се вдигне шум и може би България щеше да бъде освободена по-рано.

Но Левски е провалил това въстание, защото е искал „като се вдигнем сами да изринем всички турци” (това е по памет). Михаил Арнаудов много добре е описал този момент в биографията на Любен Каравелов, ама никой не разсъждава по този начин. Пардон, никой въобще не разсъждава: има си дадени вече постулати, защо да ги разваляме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно така е! Моето мнение е, че дейците за българското национално освобождение трябва да се разглеждат съвместно като джедаите. Нали си спомняш как накрая на филма ги даваха всички събрани заедно, реещи се в ефира.

Българските революционери не трябва да се делят на по-велики и по-дребни. Необходимо е обаче, за да ги съберем, да напишем кой какво точно е свършил. Да се спре вече с ръсене на определения като «най-великия българин» и за всеки да се направи опит да се напишат безпристрастни биографии. Защото, за да излезе Левски велик, изкараха, че нямало комитети преди него, че бил написал устава на БРЦК, че неговата тактика била най-успешна, че всички, които не са му съдействали са били мръсници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....

Колкото до самото въстание, прочети какво е написал за него Д. Страшимиров във встъпителните бележки към трети том на „История на Априлското въстание”:

„Велико събитие няма. Само с последствието си събитието печели венеца на славата, с последствията, но искам да кажа, с европейската намеса поради турските зверства, а самò не е велико, защото въстание няма. Батак е предоставен на собствените сили, Перущица гори сама, Брацигово е откъснато, Еледжик захвърлен. Петрич, Поибрене, Мечка насаме чакат смъртта си, Копривщица се е предала преди време, а Панагюрище - столицата на цялото дело, се бие само и само, че принася в жертва за доброто в общото Отечество. Гаче-ли туй са отделни избухвания, избухвания дори не в едно и също време... В Търново е същото. Батошево, Кръвеник, Ново село, Дряновският манастир - всички са захвърлени жертва на собствената си съдба. Враца е заключена в собствените си стени. Ботев е прогонен по дивите балкански бърда и смазан безогледно, а Сливен предаден и сам предател на синовете си. Няма голямо събитие с гръмотевичен модел, с героични перипетии и ослепително славен край. Няма.”

.......

При Д. Страшимиров, един изявен скептик по отношение на Априлското въстание има огромно противоречие между думи и дела. Като няма велико събитие, защо пише над 1000 страници негова история - факти, подробности, списъци....

Без Априлското въстание щеше ли някой да знае средногорските селца Петрич, Поибрене, Мечка, че и самото Панагюрище? Щеше ли самият Д. Страшимиров да бъде известен, ако не беше писал за Априлското въстание?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За самото въстание Димитър Срашимиров пише само във въпросния том ІІІ. Неговото съдържание е общо 460 страници с 38 реда на страница. 55 страница са със списък на „Убити, изклани и обесени”. В съдържанието се дават обстойни биографии и портрети, заемащи половин до цяла страница. Сам Страшимиров е обяснил книгата си със следното продължение на приведения от мен цитат:

„Късо - няма голямо събитие, с гръмотевичен подем, с героични перипетии и ослепително славен край: няма. Всичко е дребни боричкания и, при това, всекой желае да прочете името си, да види споменати жертвите, страданията си. Ако не сам, синовете, внуците му желаят същото. И историкът пише, записва - грижливо записва всички, за да е прав и хладнокръвен, и за да изчерпи, за да представи се пак в пълнота онова, което е тъмно само по себе си.

Това е целия този том.

Разбира се, много от имената ще бъдат излишни. Има села, дето цяло село се съюзява и налага на изследователя един сноп имена, много от които вербувани по комшийски хатър. И изследователят записва, защото няма какво да стори, няма на що друго да се опре: защото няма надеждни източници...

... С мъка предвиждам, че книгата ми, въпреки всички мои старания, не ще да се покаже тъй интересна, както мнозина са очаквали. Събитието не е велико, като събитие, героите не са едри, като герои, и ние най-после, ние сами сме дребни, ние сами не сме ний в душите си, а че най-после, и патриотизмът ни - и той отдавна е отишъл по дяволи.”

Всъщност последното са видели и други писали за възрожденското национално освободително движение, дейците на което са искали да вдигнат българския народ на въоръжен бунт, но самият народ, кой знае защо не е бил склонен на такова начинание. Затова като по-практични, много от писателите, че даже и историците, са почнали да създават легенди за случилото се. Пръв започва Захари Стоянов, който е критикуван за това от съратника си Стоян Заимов.

Преминаването от история към романизация тепърва ще се засилва. Докато се опишат биографиите на светците от Батак, доста ентусиасти ще леят пот и ще „обогатяват” героичната българска история.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Несъгласието на Стоян Заимов с написаното от Захари Стоянов, първият е публикувал в: "Миналото. Етюди върху "Записките" на Захари Стоянов" и "Христо Ботйов (опит за биография) от Зах. Стоянов".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами в интерес на истината много от големите събития в историята съвсем не изглеждат толкова велики, ако този, дето е тръгнал да ги описва се завре в кокошкарските дреболии и изтърве същината. Но винаги "Голямото" е ефекта от дадено събитие, а самото фактическо протичане е низ от дреболии. Но като цяло няма събитие, което да е само по себе си необратимо. Всяко "Голямо" събитие е можело да не доведе до нищо, ако е било последвано не от това, което се е случило, а от други, макар те да са били и плод на случайност.

Освобожданеито е резултат от турските насилия, те пък от въстанието, въстанието най-вече се дължи на организираните комитети, макар а най-успешно да е било в ІV окръг, а тези пък комитети са направени на база на по-старите на Левски. Що се отнася до това де то изпълва соцлитературата за разни комитети и устави между Левски и подготовката на Априлското въстание - ето това е скучната и безполезна част. Десетина души за каквито и да се самообяват, шом нямат признание сред населението, техните устави и програми са без никаква стойност. Едно е Караджата, ама друго си е Екзархията със своята структура да ме извинява Каравелов.

Мисля, че Стефан Богориди като дава старта на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Раковски и Гаврил Кръстевич правилно е сметнал, че не може да се чака някакво успешно развитие, ако се тръгне само в една насока, а не във всички - църковна йерархия, българи по високите места в турския апарат и бунтовници сред масите.

А за залавянето на Левски както казах не е много ясно кой от разказвачите на кого и кога още е разказвал - в смисъл дали не е казал това-онова за залавянето на Левски още преди да е заловен. ;) По малките часове на нощта е нормално човек да е бос и неопасан, че и да не чува, че навън става нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За самото въстание Димитър Срашимиров пише само във въпросния том ІІІ. Неговото съдържание е общо 460 страници с 38 реда на страница. 55 страница са със списък на „Убити, изклани и обесени”. В съдържанието се дават обстойни биографии и портрети, заемащи половин до цяла страница. Сам Страшимиров е обяснил книгата си със следното продължение на приведения от мен цитат:

.......

Всеки може да направи различна оценка и мнение (в зависимост от възгледите и ценностната си ситема) за събитие - в случая Априлското въстание или обект - в случая книгата на Д. Страшимиров.

Но има и факти, и ако те се изопачават , мнението започва да губи стойност. Първият и вторият том също са за Априлското въстание, както се вижда още от заглавята им. ТомI - предистория, томII - приготовления. В никоя книга или учебник Априлското въстание не започва с Първата пушка. Ограничаването до бойните действия и потушаването на въстанието води до неразбиране на неговата същност и значение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ама героите са тези не безгрешните, а тези които въпреки страховете си и дребнавостта си са се хвърлили в огъня.

Затова и аз казвам, че тези, които са били изправени пред турския съд членове на БРЦК не са криминални престъпници и предатели. Те са били привлечени от приказките на този, който застанал пред съда, вместо да каже - «да, аз накарах тези хора да си дирят правата, пуснете ги, те не са виновни, аз създадох комитета, аз съм неговия ръководител и аз съм виновен за всичко», казал, че не ги познава. Ето това са «светлите» примери в българската история, на които още продължаваме да учим децата си.

Всичко, каквото съм имал да кажа по темата, съм казал. Още някои неща добавих по някои повдигнати въпроси. Покрай залавянето на Левски и Априлското въстание го изкоментирахме. Моля ви, изказвайте си мненията, без да ме включвате в някакъв диалог. Или пък си започнете някаква нова тема по конкретен въпрос.

Не виждам защо трябва да се дават квалфикации: дегероизирам или не. Имаше един герой, казваше се Георги Димитров. И той беше за народна република като Левски, и той предпочиташе лъвът в българския герб да е без корона, и той даваше указание да се премахне някой и друг съмнителен човек да не пречи, и той считаше, че чорбаджиите имат много пари и трябва да ги дадат за «народното дело». Та този герой, вече не е герой. И защо? Имал е кусури човекът, заради които заличиха целия му живот.

Аз не искам да махнем Левски от българската история, а да напишем истинската му биография. Искам и на Георги Димитров да му се напише истинската биография. И тук усещам как веднага ще дойде контрата. На вашата атака, че дегоризирам, ще отговоря, че вие пък не сте толерантни към чуждото мнение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко е трудно да се изказва мнение във форум без да се влиза в диалог. Аз се стремя доколкото имам тая способност да проявявам толерантност, но това не значи да се съгласявам с това, което считам за невярно .

Но пак ще кажа, че дегероизирането подобно на героизирането е проява на пристрастност и необективност. А за да стигнем до истината е нужно да сме обективни.

Какво от това, че Левски е излъгал пред съда на османската власт? Тази власт той е отрекъл предварително, така че не би трябвало в това да има морално противоречие за всеки, който не съжалява за нея.

Странно е да се сравняват Левски и Г.Димитров. Г.Димитров беше комунистически герой и беше дегероизиран защото комунизмът беше отречен.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...