Отиди на
Форум "Наука"

Спомени от казармата


Frujin Assen

Recommended Posts

  • Мнения 802
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Аз да търся нещо, което ти твърдиш че си видял? :mad:


Та викаш, вървят си Т34 в атака, а отзад качено по едно такова. И периодично екипажите спират, разглабят цялата трансмисия, и го сменят?

:mrgreen:


Е така горе долу изглежда танк, на който му сменят скоростната кутия:

post-727-0-09100600-1399245083_thumb.jpg

post-727-0-60956200-1399245237_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз да търся нещо, което ти твърдиш че си видял? :mad:

Та викаш, вървят си Т34 в атака, а отзад качено по едно такова. И периодично екипажите спират, разглабят цялата трансмисия, и го сменят?

:mrgreen:

Е така горе долу изглежда танк, на който му сменят скоростната кутия:

не ти ще търсиш нещо, което съществува, описано е и е факт и изисква написване на правилните думи в гугъл и цък на image

не може при всяка твоя заблуда и възклицание, абсурд и невъзможно! всички да се въртят и да ти доказват нещо

Не може да твърдиш нещо, и да не посочиш източника си. Откъде да те знам какво си видял описано, факт и кои са ти правилните думи.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, ей го осонабивача на Т 34 - руснаците му викат "отбойний кулак".


Гледайки този осонабивач, си мислч, че пак нещо куца в английския текст.

Вижте добре как са го направили конструкторите - горната му част опира в издатината на корпуса. Това значи, че ВЕРИГАТА НЕ МОЖЕ ДА МИНЕ НАД НЕГО, съответно и осичката. Единствената възможнот излялза назад осичка да не се срещне с тоя набивач и да не бъде набита обратно в гнездото си е веригата да мине под него. Но пък това не може, защото ролката няма да го позволи.

Тъй че...

post-727-0-52644600-1399245760_thumb.jpg

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не може да твърдиш нещо, и да не посочиш източника си. Откъде да те знам какво си видял описано, факт и кои са ти правилните думи.

няма проблем
от тук насетне ще те следя много внимателно и при всяко твое твърдение без източник ще ти го припомням в червено
защото не знам дали се гледаш от страни, ама повечето ти твърдения, в повечето теми са точно такива
В червено-само модераторите.
Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как изобщо може да гледате сериозно на мнения за руска техника от английски източници....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как изобщо може да гледате сериозно на мнения за руска техника от английски източници....

изследваният танк в Абърдийн е от моделите произвеждани през 1940-1941г., които са изпъстрени с проблеми - двигател, трансмисия и вериги - все нещо се чупи след 200-300-400км, а маслото изгаря със страшна сила, първоначалната трансмисия е 4-скоростна и се троши до полуда и наистина е имало танкове дето са си карали резервна скоростна кутия отзад, чак после става 5-скоростна

двигателят не е преработван основно до края на войната, но танкът е модифициран много, основно с идеята да се упростява и да се намалява цената, но донякъде и да се отсраняват дефекти

много дефекти не са отстранени и много промени не са направени, защото е трябвало да се спре производтсвото за седмици, в частност такъв е случая с алуминиевия блок на двигателя и други проблематични области - ръководтсвото не е давало да се спира производството

затова проблемите с двигателя остават, както и много от проблемите с управлението, в други неща има подобрение

но общо взето всички изследвоатели имат консенсус по въпроса, че Т34 е имал надмощие само първите 2 години на войната (по-добра броня и по-добро оръдие от немските аналози), после танковата война се печели с кол-во, а не с качество или технологично надмощие

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От сегашна гледна точка много ясно че не е бил "Ного Убав", то ако беше така, щеше още да се произвежда и да е на въоръжение. Но спрямо какво го сравняваш ? В ей тая американска класацийка може да погледнеш него и другите му съвременници http://www.ahctv.com/tv-shows/greatest-tank-battles/top-10-tanks.htm Нещо за обхвата му видях приказки по-горе. Незнам къде му е проблема, като му дават 268 мили, на пантерата 130 мили, тигъра 121 мили, шърмъна 100 мили. За тогава си е и бил добро оръжие и най-важното - изпълнил си е успешно ролята. Освен това, при война /а и не само/ все още, достатъчното преимущество в количество винаги превъзхожда качественото, но в недостатъчно количество.

А ето класацията и на руски http://www.newsru.com/world/20nov2006/tank.html

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Танковата техника се чупи. Това за неспециалиста може да е учудващо, но е така. Но затова пък армиите имат организация са много сериозни ремонти и бързи поправки. Това е една специфика, която, ако не я знае човек, ще може по данни от източници да обоснове пълната негодност на всеки танк ;)


но общо взето всички изследвоатели имат консенсус по въпроса, че Т34 е имал надмощие само първите 2 години на войната (по-добра броня и по-добро оръдие от немските аналози), после танковата война се печели с кол-во, а не с качество или технологично надмощие

Е, какво излезе? Чупи се, носи си скоростната кутия, но има "надмощие" над аналозите си. Интересно, а после защо да няма надмощие над тях?

Аналогът не 34-ката кой е - това е много интересен въпрос? Панцер 3 и 4? Ми та те са (независимо от оръдието на 4-ката, което е 75 мм оръдие) съвсем друг "клас" танкове.

Т 34, момчета, е първият в света ОБТ (ако си позволим тая следвоенна класация). Философията му е направо крайъгълен камък за бъдещото танкостроене и това не е случайно.

Той се ъпгрейдва много във ВСВ - не мога да си представя кой му е аналога, но Т 34 85 в никой случай не може да се сравни с Пц -4. Един до друг са във Военния музей, вижте ги...

Тогава остава аналогът му да е Пантерата.

Е, има нещо вярно, но тук идва точно количеството. Но 34-ката далеч не е танк, който да не противостои успешно на Пантерата - дори се твърди, че последната е проектирана във връзка именно с него..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е то при казармените истории. :))

Откъде са пък тия данни за пантерите?? Пантерата е първият танк с електрическо въртене на куполата. С ток или на ръка не можела да върти куполата при, хм, наклон. И тия вериги и те ли излязоха по-крехки от на Т-34? :))

Ще се опитам да намеря статиите където съм чел за проблемите с пантерите, но беше преди поне половин година, така че ще отнеме време. Това което помня е впечатляващо ниската боеготовност (към 40%) и също толкова впечатляващо краткия живот на трансмисията.

А за веригите май е моя грешка с превода. Какво означава "final drive"? Ето това нещо се е чупило много често при пантерите, дори и при завъртане на място. Термина си ги спомних по памет.

но общо взето всички изследвоатели имат консенсус по въпроса, че Т34 е имал надмощие само първите 2 години на войната (по-добра броня и по-добро оръдие от немските аналози), после танковата война се печели с кол-во, а не с качество или технологично надмощие

Тук малко излизаме в страни от темата, но до края на войната основния германски танк си остава панцер 4 в различни негови модификации. А трудно можем да кажем че четворката има някакво забележимо предимство в оръдие и броня сравнен с Т-34-ките, напротив, дори късните образци все още носят 75мм оръдие, което отстъпва на 85мм руско.

А ако ще коментираме редките германски тежки танкове тигър и пантера (да, въпреки всички опити да я изкарат среден танк, пантерата е тежък и като тегло и като динамика), то тогава е по-коректно да ги сравняваме с руските ИС-ове. Та и там превъзходството на германската техника не е кой-знае колко фрапиращо, макар че определено го има до определен момент.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно, отстъпва и не само по въоръжение - по брония, ходови качества ит.н също. Само по оптика и по ниво на екипажите, според мен, е по-добре.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

ВАЖНО : Настоящият пост да се пропуска от : меки китки, педераси,педали, гейове, трансджендъри, леберасти, толерасти.... и вся останалая св....ч

Наздраве на тези които знаят за какво иде реч  

 

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Смешна история от казармата. Като стари кучета мене и  един пиянка също старо куче ни пратиха да бачкаме в едно курортно градче в планината. Формално бяхме в някакви складове към армията, реално бачкахме в складовете на мебелно предприятие. Предприятието плащаше като пращаше мебели в нашето поделение за кабинетите на командващите.

Аз съм спркоен към алкохола, пия само за компания, сигурно за това ме пратиха с пиянката да не го предизвиквам да пие. 

Пратиха при нас да бачкат и някакви новобранци десантчици или парашутисти , които бяха с по една глава над нас и много яки момчета. Но към нас се отнасяха с уважение и все ни питаха за службата. Водихме ги вечер в градчето при цивилизацията. Поделението беше нагоре в гората.

Сержантите които служеха там по складовете ме караха да им купувам алкохол. Понеже нямало да го изпия като моя колега. Когато дойдоха новобранците казах им - нека те ви купуват. Те отговориха.Те са новобранци ще се издънят купувай ти. Имаше поблажки че ги снабдявах с алкохол в умерени количества.

Една вечер се прибираме по тъмно в поделението и идва кола отзад. Оказаза се коменданти, проверяващи.  Добре че се досетих че такова нещо е възможно и веднага се освободих от алкохола край пътя. Крмендантите с фенери намериха бутилката и почнаха да ни разпитват. Поради това че ние старите кучета бяхме доста по- дребни от десантчиците новобранци нас не ни разпитваза, даже ме попитаха не ме ли тормозят големите. Кой би предположил, че ние сме на една година повече служба ? Разпита не даде никакъв резултат и си спасихме кожата. 

Подобна история и като студент. Бях на 3 курс дойдоха 2 - 3 студента първокурсница много яки пичове. Пак от разни спецчасти служили в казармата. Водих ги няколко пъти на дискотеки да им показвам кое и как са игрите, те ме помолиха. Запознах се с една девойка. Тя ме пита.

- Ти какъв си , защо тия яки момчета все те питат нещо и те слушат ?

Аз и казах че те са първокурсници току що излязли от родната казарма. Един вид новобранци.  А аз съм 3 курс студент , вече стар студен. Тя ме изгледа така както гледат на стар лъжец и мошеник. Питам я 

- Защо така ме гледаш ? 

Тя ми каза, че тия момчета са поне 5 години по - възрастни от мене и аз я лъжа. Реално те бяха 2 години по млади . 

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Правителството на Канада планира да отдели повече от $100 млн. за компенсация на представителите от сексуалните малцинства, които са били лишени от държавна и военна служба заради нетрадиционната си ориентация. В понеделник кабинетът на министър-председателя Джъстин Трюдо съобщи, че държавният лидер възнамерява да поднесе официално извинението си на всички хомосексуални граждани в Канада, които са станали обект на дискриминация от страна на федералните власти въз основа на сексуалната си ориентация.

Сега си спомних . Две момчета трудоваци ги репресираха. Единия го пратиха в дисципа или пандиза, другия го уволниха. Когато служих предислоцираха свързочното ни поделение от западна в южна централна България. Имаше много трудоваци, ама и ние реално бачкахме цял ден а не служихме. 

Мой познат страршина ме ската за 20 дена в лечебницата на поделението да се наспя и почина от гонката и бачкането като млад боец. Спяхме, носихме остатъците от храната на болните от краста. Никой не искаше да говори с момчето което го уволняваха и то беше в лечебницата. То горкото сидеше в един ъгъл. Беше тих и спокоен. Един дойде в лечебницата и не знаеше за случая и говореше с боеца. Но когато му разказаха и той спря да говори с него.

Казах на моя познат сержант медик. Това момче е изолирано, няма контакти. Може да стане някаква беля. Боях се да не посегне на себе си. Уволнете го или го пратете другаде. Не трябва да се случва нещо лошо да ни тежи на съвестта. Уволниха го.

Никой не го гонеше, никой не го биеше или псуваше. Никой не го барна с пръст да го малтретира. Това е добре. Носякаш беше по лошо игнорираха го. Все пак надявам се че всичко мина добре и се уволни. 

 
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 часа, JImBeam said:

Наздраве на тези които знаят за какво иде реч  

Добро е изпълнението,:) Ние го пеехме по-различно, но може и да съм забравил вече точните думи, нещо такова беше:

 

Батальона се строява,

ето сутрин на развода

Заповед четат – старото се уволнява

младите реват

 

Уволнение, уволнение

чакаме те с нетърпение

Уволнение, уволнение

ти си нашето спасение...

 

Няма вече каски и паласки,

няма автомати има само сливова с домати

Няма вече бегом по баира,
има само скара, бира

 

Уволнение, уволнение

чакаме те с нетърпение

Уволнение, уволнение

ти си нашето спасение...

 

Няма вече да ни взимат алената кръв

с шоколади да ни лъжат кой да влезе пръв

Няма вече газ, чорапи, наметало – майката си е...

нова ера почва отначало

 

Уволнение, уволнение

чакаме те с нетърпение

Уволнение, уволнение

ти си нашето спасение...

 

Щом на гарата пристигне

дизелът червен

и на него ще напишем

„Старият е уволнен”

 

Уволнение, уволнение

чакаме те с нетърпение

Уволнение, уволнение

ти си нашето спасение...

 

Може и да смесвам различни песни от войнишкия фолклор и да изпускам, допълвайте и оправяйте, ако си спомняте.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Емил Димитров.

Песента  АЗ ЧАКАМ

Ние е се запознахме през лятото, тя имаше големи очи и аз се влюбих. Подарих и една малка тайна - една песничка, която бях съчинил. Тя стана наш сигнал и ние винаги се срещахме и изпращахме със него. Но лятото си отиде бързо, дойде септември и аз заминах войник.

 

Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал,

от песничка, която бях ти пял.

Ти може би не си у вас, не знаеш че съм тук,

а може би си някъде със друг.

...

Аз свърших вече моя дълг - войнишкия живот

и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.

А може би забравила си нашия сигнал

от песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...

Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух -

затичах се и теб видях, но беше с друг.

Войника, твоя стар другар забравила си ти,

забравила си нашите мечти.

 

На друг ти подарила си любимия сигнал

от мойта малка песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...
 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Добро е изпълнението,:) Ние го пеехме по-различно, но може и да съм забравил вече точните думи, нещо такова беше:

Батальона се строява,

...................................

 

 Аз пък не мога да се сетя текста а и никъде не мога да намеря клип с една такава песновка с мелодията на Рамо, рамо...

Започваше така:

Старшината ни събра и на всички ни каза

Забравете всичко вий, що е било до сега

Припев:   ой рамоооо, рамо рамоо друже мой., рамо рамо брате мой....

https://www.vbox7.com/play:4eff63a66d

:ag:

 

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В казармата имахме казанлъчани. Аз не съм от казанлък но си спомням думите.

Няма вече розови градини

Кзанлък остана наладеч,

няма майка няма татко

само ми е таз китара

ой китаро чуй тъгата ми.

 

Старшината отпуска не дава

ротния се хили под мустак

няма отпуска за вази

казанлъшките хайлази 

ой китаро чуй тъгата ми.

И така нататък. Предполагам тази песен я има и за пловдивчани и за всеки друг град само разни думи се сменят. 

И като войник бях в затвора, предполагам в Горно Оряховският затвор.  Ама не лежат там, ами ни пратиха 4 боеца и един сержант да натоварим тухли за нашето поделение което се предислоцираше. Неудобно число. За игра в карти са нужни 4 души ние бяхме 5. Като влизахме с камиона и излизахме все ни проверяваха - не е ли останал някой от нас в пандиза ) Ама никой нямаше такова желание :)

Отделно войниците от Северна България особенно на по малките градове ни наричаха жителите на Южна България византийци ? Може би понеже някога е била Източна Румелия ? Послде научих че и варненци така наричали в казармата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, JImBeam said:

Припев:   ой рамоооо, рамо рамоо друже мой., рамо рамо брате мой....

https://www.vbox7.com/play:4eff63a66d

Тази я пееше с побългарен текст един от старите войници, докато бях на школа за радиорелейчици в Ихтиман, но не мога да си спомня думите. Пееше много хубаво с китара и тази, но с български текст:

Ето тук една за майката на ротата в изпълнение на Кидика:ag:

ОСН

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, Б. Киров said:

Тази я пееше с побългарен текст един от старите войници, докато бях на школа за радиорелейчици в Ихтиман, но не мога да си спомня думите. Пееше много хубаво с китара и тази, но с български текст:

 

 

Мустафа Чаушев, Недоразумение

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 18 часа, Du6ko said:

И така нататък. Предполагам тази песен я има и за пловдивчани и за всеки друг град само разни думи се сменят. 

В "софийски вариант" започваше така:

София остана надалече

София със готини жени...

и т.н. "няма отпуска за вази, вий софийските хайлази..."

Тази също беше популярна:

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Как тихичко си капеха листата" ми беше любимата. Само че ние я пеехме по-хубаво - оригинала има малко хомо звучене. По този повод да обогатя/оцапам и аз темета с една казармена история. Пускал съм я и друг път, но не тук. Историята е лекинко поукрасена, но е базирана на съвсем истинска случка и подробности:

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всико, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали?
 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...