Search the Community

Някои елементи от Self-Driving Technology вече са на прага на търговската си реализация. Прототип на Google измина 700 000 мили без инцидент, а производители като Ауди и Мерцедес имат прототипи на различен стадий. Все още обаче такива коли имат проблеми в оживен трафик на градове като Ню Йорк или Чикаго, не са достатъчно усъвършенствани, за да бъдат напълно надеждни.Според McKinsey report ще има три фази на развитие и въвеждане на самоуправляващи се коли, със съответните икономически последици от това: Фаза 1: от днес до 2020 – автоматизираните автомобили ще са добре инкорпорирани в индустриалните сфери като ферми и относително контролирани трасета, но пасажерският вариант ще изисква относително продължително тестване на прототипи. Серийно производство на масови автомобили няма да започне преди 2021, през този период ще има някои икономически ползи, но те няма да са толкова осезателни. Фаза 2: 2020-2040 – Самоуправляващите се коли ще станат преобладаващо продавани на пазара, технологията ще кристализира, след първите модели. Дизайнът коренно ще се промени, ще изчезнат педалите за газ и спирачки, както и традиционния волан; цената на тези автомобили ще пада, тъй като масовите производители ще предлагат нови конкуретни модели от тях. Редица индустрии ще бъдат засегнати. Шофьорите на автобуси, товарни камиони и други търговски автомобили ще стават все по-ненужни. Автозастрахователните компании изцяло ще пренасочат вниманието си от водачите на транспортни средства към автопроизводителите. Автосервизите ще имат нужда от пълно преразглеждане на своята експертиза, ще трябва да се пренастроят към дистанционен ремонт на управляващата система. Фаза 3: след 2040 – автоматизираните коли ще бъдат норма. И оттук въпросът – ще се нуждаем ли тогава от индивидуални автомобили? Със сигурност, автопроизводителите ще се опитват да ни убеждават, че ще се нуждаем, но тъй като и сега повечето автомобили не се използват от нас през 95 % от времето ни, автошерингът между групи от хора ще расте, както и услугите с частни автомобили за публични дейности. Крайният ефект ще бъде значително съкращаване на автомобилите, въпреки занчителното увеличаване на населението. Според McKinsey, на този етап, поради ефективността на самоуправляващите се автомобили при паркиране, ще има нужда от 25 % по-малко места за паркиране, в сравнение с днешните. Ще бъде необходимо и цялостно преосмисляне на транспортните правила, броя на трафик полицията; McKinsey предвиждат 90 % намаление на авто-произшествията. По техни изчисления, цялостният финансов ефект за САЩ към 2025 година ще варира между 200 млрд. долара и 1.9 трлн. долара. За сравнение, днешният федерален бюджет на САЩ е 3.24 трлн. долара. http://www.foxbusiness.com/features/2016/01/20/how-self-driving-cars-will-change-economy.html За икономическите ползи и минуси от т.н. „самоуправляващи се автомобили” (Self-Driving Cars) Ето някои калкулации за ползите: Първо и най-очевидно – спасяват животи. През 2012 в САЩ е имало 30,800 фатално завършили автомобилни катастрофи, довели до смъртта на 22,912 пътници в леки автомобили, 4957 мотоциклетисти, 4743 пешеходци и 726 велосипедисти. Ако всички тези автомобили са били Self-Driving Cars, изчислено е, че жертвите щяха да бъдат с около 20 000 души по-малко. Като изключим емоционалния фактор, по официалната статистика на американския Department of Transportation, стойността на един човешки живот за държавата е $9.2 million, така че спасяването на 30 000 такива животи би имало стойност $276 милиарда; освен това Department of Transportation са изчислили, че смъртните случаи при катастрофи през 2005 са довели до допълнителни загуби от застраховки на стойност 41 млрд. долара, така че цялата годишна цифра нараства до $317 млрд. После идват не-фаталните довели до смърт катастрофи, но завършили с наранявания. NHTSA са изчислили, че 2,362,000 души в САЩ са претърпели такива катастрофи през 2012; средно за всяко едно нараняване в такава катастрофа са били изразходвани по $27,600 за леко, по $432,400 за средно и по $5.4 million за много тежко, завършило със смърт – сумирано всичко това прави по статистически данни още 189 млрд. долара за година. После идват катастрофи, при които нямаме наранявания. Статистиката отчита 5.4 млн. такива катастрофи годишно в САЩ през 2009, всяко коствало, пак според статистиката, средно по $7,400 или тотално още 37 млрд. долара годишно. Сумирана с не фаталните наранявания, общата сума на такива катастрофи става 226 млрд. долара годишно. Следващият голям източник на спестявания е спестеното време за шофиране, което може да се оползотвори за нещо друго. За една година по статистика американците изразходват 2.9 трилиона часа в шофиране на своите коли, средно по 10 000 мили (16 000 км) за човек на година. Иначе казано, това означава, че всяка година, всеки един американец прекарва средно по 157 часа шофирайки колата си; DOT са изчислили, че стойността на това време е около 15 % от средно платеното време или по 2 долара на час, което сумирано по часовете и броя на храта прави още 99 млрд. долара за година, но това е най-консервативната долна граница, която варира нагоре до 500 млрд. долара. И така, ако сумираме – 317 млрд. от фаталните катастрофи, 226 млрд. от не фаталните и 99 млрд. от изгубеното в шофиране време, ще получим 642 млрд. долара годишен ефект, който само на това ниво self-driving cars могат да генерират за икономиката на САЩ. http://www.forbes.com/sites/modeledbehavior/2014/11/08/the-massive-economic-benefits-of-self-driving-cars/#3e541b3568d9 Автоматиката замества работници хора Тревогите са тази нова технология в транспорта са свързани със загубата на работни места. Self-Driving Technology ще засегне най-напред търговската транспортна система. Последните изчисления на Bureau of Labor Statistics показва, че в САЩ през 2014 1.6 млн. души си изкарват прехраната като професионални шофьори на транспортни камиони. Всеки от тях има годишен доход средно по $42,000, или това означава 67 млрд. долара годишно, 3 % от БВП на САЩ за година. Освен тях, в САЩ още 800 000 души си изкарват прехраната като професионални шофьори (таксита и др.) или общия брой на професионални шофьори стига 2.4 млн. американци, които при въвеждането на Self-Driving Technology ще останат без работата си. Uber и другите подобни фирми вече нагледно демонстрират колко бързо могат да потопят утвърдени от години индустрии за услуги като таксиметровите. Автоматизираните самоуправляващи се автомобили могат да бъдат отдавани под наем на такива фирми, докато не се експлоатират от техните собственици, и това поставя под въпрос таксиметровите услуги в световен мащаб. Само в САЩ изхвърлените зад борда професионалисти, освен шофьорите на транспортни камиони ще бъдат: 180,000 таксиметрови шофьори 160,000 шофьори на Uber 500,000 шафьори на училищни автобуси 160,000 шофьори на други автобуси Или иначе казано, над 4 милиона американци ще бъдат извадени от професията им с пълното въвеждане на автономно управлявани транспортни средства. Това има и минуси, но и плюсове, защото потенциално повечето от тези хора ще потърсят друга професия и работно място, което означава бум в нови индустрии и ново образование за тях. Ще се спестяват време и енергия. Шофьорите днес в големи мегаполиси като Миями и Лос Анжелес губят време в търсене на място за паркиране; при една интегрирана сиiтема от самоуправляващи се автомобили, това ще се избегне с подаване на адекватна информация за позициониране. Ще се оптимизира трафика. Неефективният трафик е загуба на човешко време и пари, води и до екологични проблеми. Автоматизираният самоуправляващ се автомобил ще намира оптималните шофьорски решения, оптимизиращи времето и разход на енергия. Повечето проблеми с трафика днес са резултат от човешки грешки и поведение, които ще бъдат редуцирани до минимум. https://www.trafficsafetystore.com/blog/self-driving-cars-economic-impact/ Каква е реалността днес В надпреварата по разработка на самоуправляващ се автомобил Мичиган се опитва да накара Силиконовата Долина да работи за неговите пари. Motor City беше център на автомобилната промишленост в Съединените щати в продължение на повече от 100 години. Но откакто компютърните чипове и софтуеърът започнаха да стават все по-важни в автомобилите, Силиконовата долина, очевидно взе инициативата, особено в развитието на supersmart автомобила на бъдещето. Google и Тесла например са на една ръка разстояние от създаването на самоуправляващ се автомобил. И мнозина автопроизводители откриха в Калифорния форпостове, за да станат част от високотехнологичната сцена. Uber и Lyft, компании, базирани на копютърни приложения за услуги, са основани в Сан Франциско. Мичиган обаче си опитва да си върне позицията. General Motors, Ford Motor и Chrysler Fiat имат своите автономни автомобилни проекти, базирани в покрайнините на Детройт. И щатското правителство подготвя почвата за още повече самостоятелни разработки в експериментално констуркторсите изпитания. Последната крачка беше направена този месец, когато губернаторът Рик Снайдер подписа пакет от закони, осигуряващи по-мащабно тестване на автоуправляващи се автомобили върху пътната мрежа на щата, като същевременно се разчистват и маршрути в градовете за такива автомобили. „Ние откриваме нов портал за автономните технологии”, заяви м-р Снайдер в интервю. ”Това укрепва имиджа на Мичиган като център на иновациите.” Приемането на новите закони се случва, докато Uber води сражение с властите на Калифорния за правото да експериментира със самоуправляващи се автомобили в Сан Франциско. Щатът излезе със становище, че Uber няма право да прави това, но същевременно Uber продължава да вози пасажери с такива коли. Невада и Аризона също се оглеждат за компании, развиващи технологиите на самоуправляващи се коли. Залогът е потенциален икономически бум – милиони капиталовложения от автомобилостроителите за изследвания и инженеринг, както и много високоплатени работни места. Питсбърг също възнамерява да се конкурира с Детройт в самоуправляващите се технологии. Поради напредъка на такива изследвания в Carnegie Mellon University, Pittsburgh, това учебно заведение се превръща в ключов иновативен център. Uber използва автономни коли да вози пасажери в различни райони на града, един проект за който кметът Bill Peduto казва, че ще е щастлив да „постели червения килим.” Delphi Automotive, производител на автомобилни части, също работи по самоуправляващи се системи в Питсбърг. Още преди Мичигън да прокара новите закони, нещата имаха почва. В началото на годината самоуправляващият се проект на Google, наречен Waymo, в партньорство с Fiat Chrysler произведе цяла флотилия от 100 самоуправляващи се миниванове и отвори технически офис в Novi, Мичиган, близо до Детройт. Ford тества самоуправляващ се Ford Fusion Hybrid близо до главния офис на компанията в Dearborn, Мичиган. Модифицираните ванове Pacifica, произведени във фабриката на Фиат-Крайслер в Windsor, Ont. и оборудвани в Мичиган, бяха доставени за Waymo. Двете компании тестваха първите прототипи близо до Ann Arbor. Канадската провинция Онтарио също има големи амбиции в самоуправляващите се технологии. В началото на тази година General Motors анонсира, че ще създаде повече от 1000 работни места за инженери за развитие на автоуправляващ се софтуеър в предградията на Торонто. Тази седмица премиерът Justin Trudeau официално откри изследователски център на BlackBerry за самоуправляващи се ситеми в Отава. В Мичиган Форд разширява усилията си за създаване на сомоуправляващи се автомобили в офиса си в Dearborn. Там са конструирани 30 самоуправляващи се коли, като целта е напълно автоматизиран автомобил, без волан или педали, като плановете са масовата продукция да започне през 2021. Форд възнамерява това да са първите градски автомобили за транспортни услуги с наемане. Университетът на Мичиган е създал 32-акров полигон за тестване на самоуправляващи се коли в Ann Arbor. Наречен Mcity, този полигон има улици, светофари, пътни знаци, кръстовища и пресъдава напълно реална градска среда, където компаниите могат да тестват самоуправляващите си автомобили, преди да ги пуснат в масово производство. Университетът също така е разчистил много по-голяма площ от 335 акра върху мястото на фабрика за експлозиви през ВСВ. Новите закони в Мичиган позволяват самоуправляващите се автомобили без кормило и педали за газ и спирачки. Калифорния забранява такива коли по пътната си мрежа. Мичиган също така позволява по-интензивни тестове на автоуправляващи се транспортни средства в групи. Има противоречия между властите в Калифорния и компаниите, разработващи технологията, докато в Мичиган усещането е: „Какво можем да направим, за да сме ви полезни.” General Motors, най-крупният национален производител на автомобили, оповести миналата седмица, че започва тестване на автономни автомобили по пътищата на Мичиган. Компанията също така оповести, че ще в скоро време ще построи своя първи самоуправляващ се Chevrolet Bolts, който вече е на пазара като електроавтомобил с човешко управление – това ще става в монтажната й фабрика в Детройт, в предградието Orion Township. Решението на G.M. да съсредоточи това производство в Orion Township е голяма крачка към превръщането на Мичиган в производствен хъб за автономни автомобили. „Очакваме ние да бъдем първият масов производител на напълно автономни автомобили”, заяви Mary Barra, изпълнителния директор на G.M., които вече са тествали автономни Bolt в техническия си център в Warren, Mich., както и в Сан Франциско и Аризона. Как работи самоуправляващият се автомобил Какво вижда автомобила Автомобилните сензори събират данни за близките обекти, такива за размер и скорост. Те категоризират обектите като велосипедисти, пешеходци, автомобили и други обекти, според поведението им на пътя. Какво правят производителите на автономни автомобили Tesla Според анонса им от октомври, техните коли ще са оборудвани с хардуеър, позволяващ им пълна автономност. Месец преди това, беше създаден нов софтуеър, ъпгрейд на автопилота, след като автомобил на Тесла претърпя фатална катастрофа с авоуправляващ се модел. General Motors Инвестирали са 500 млн. долара и анонсират автопилотиран тест на таксита по градската пътна мрежа след една година. Закупиха Cruise Automation, разработващи такъв модел, за 1 млрд. долара през март 2016, сега развиват Super Cruise, с подобни характеристики като на Tesla Autopilot. Ford Анонсираха, че ще имат напълно автоматизиран автомобил с масово производство през 2021 заедно с мрежа за техническа подръжка. Компанията инвестира в иновативни компании за технологии и успоредно с това удвои персонала на своя иновативен екип, базиран в Силиконовата Долина. Fiat Chrysler Скрючиха сделка с Alphabet (Google) през май, след като първо преговаряха с Епъл, за инсталиране на такава технология в минивановете на Крайслер.Alphabet сега имат офис в Мичиган, в който работят съвместно с Fiat Chrysler. Honda Презентираха самоуправляващи се модели през юни 2016, чиято технология позволява да се „виждат” хора зад колони и дървета. Volvo Стартираха пилотен проект в Швеция, който има задача да предостави автономни автомобили на гражданите на Gothenburg. Ако има успех, могат да бъдат открити филиали в Лондон и Китай. Работят с Uber по тяхната програма в Питсбърг. Какво правят технологичните компании Google (Alphabet) Прехвърлиха работата по своя проект в нова компания Waymo, заявявайки, че техният проект е преминал през изпитателната му фаза и е готов за комерсиализиране. Apple Техният секретен проект Titan, изглежда забуксува; водят разговори с McLaren и Lit Motors да рестартират този проект. Autoliv Най-големият световен производител на airbag сега е сключил joint venture с Volvo за създаване на автоуправляващ се автомобил. Intel В партньорство с Mobileye и BMW ще разработи автоуправляващ се автомобил до 2021. Mobileye Най-големите производители на lidar, камери и софтуеър за автономно управляващи се автомобили. nuTonomy Базирани в Сингапур и основани от двама учени от M.I.T., те започнаха да предлагат автоуправляващи се таксита, преди Uber да предложат такава услуга в Питсбърг. U.S. Dept. of Transportation Реализира своя политика наречена Federal Automated Vehicles Policy, регламентираща общи правила за автопроизводителите, задължаващи ги да правят колите си със съвместими помежду им сигнали. Къде можете да карате самоуправляващ се автомобил През септември 2016 Uber пусна в експлоатация 100 такива автомобила (макар че всеки от тях има шофьор за всеки случай), превръщайки питсбърг в първия град, където пасажер може да се вози в такова такси. От ноември 2016 започна да ги въвежда и в Сан Франциско. Как работи технологията на Тесла Tesla използват копютърна система, базирана на визионарна детекция, но според компанията, все още не е готова да се използва без никакво човешко участие и някои нейни части не са доработени.Tesla не използват технологията lidar. Насочена напред камера Боравещ с образи софтуеър може да разпознава пътна маркировка, знаци, светлини за стоп и други обекти. Насочен напред радар Отразява микровълни и идентифицира локация и скорост от близките превозни средства. Ултразвукови сензори Отразяват звукови вълни и определят дистанцията до обектите GPS Комбинирани с много прецизни карти, определят позицията на колата на пътя Катастрофата със самоуправляващ се автомобил на Тесла през май 2016, в която загива 40-годишният пасажер, се дължи на неразпознаване на белия правоъгълник от каросерията на товарния автомобил от компютъра на колата като преграда; Тесла са изтеглили този модел за доработка http://www.nytimes.com/2016/12/20/business/silicon-valley-dominating-self-driving-tech-motor-city-says-not-so-fast.html?hpw&rref=business&action=click&pgtype=Homepage&module=well-region&region=bottom-well&WT.nav=bottom-well&_r=0