Search the Community

Ето ни и в края на този обзор достигайки до нашата съвременност. Времето, в което поглеждайки и към миналото и към настоящето и към бъдещето повечето от нас обикновено се чувстват сериозно ощетени от стечението на обстоятелствата и прецакани от/спрямо останалите. Това е въпросното чувство, или по-скоро заблуждение, което беше повод да се появи тази поредица от теми – за да го опровергае. Всеки от вас е чувал лафа, че „България била единствената страна, която отвсякъде граничи със себе си”. Ако е така какво ли трябва да кажат по този въпрос унгарците, арменците или германците? А кюрдите, чеченците или североамериканските индианци, които дори със себе си не граничат, защото въобще си нямат собствени държави?! Тук в Източна Европа и специално на Балканите няма държава, която да не смята, че граничи отвсякъде със себе си и да няма териториални претенции към съседите си. Няма и такава, която да е постигнала националното си обединение, макар ние да си мислим, че сме едва ли не единствената. Само по себе си пълното национално обединение е нещо практически непостижимо за която и да е нация в региона. След като в продължение на няколко века през османския период не е имало граници на Балканите постепенно се е получила неразплитаема етническа мозайка, явяваща се голям проблем за новообразуващите се тук национални държави. За да прибере в границите си всички етнически землища считани за свои, която и да е балканска държава, трябва да прибере и огромен брой чужди малцинства. Съответно с това да ощети съседите си, както и да стане недопустимо голяма за интересите на страните в региона и на Великите сили. Затова никоя от тези държави така и не успя да го направи, не само нашата. Говорихме вече и, че някои са доста по-ощетени териториално спрямо техните възгледи за това кое трябва да е тяхно и съжаляват не по-малко от нас за пропуснатите възможности през 20 в. да си го вземат. Приблизителните териториални претенции на балканските държави Ние специално въобще не би трябвало да се тюхкаме за загубеното. Някои от считаните за загубени територии е доста спорно дали въобще са наши и дали би трябвало да ни принадлежат. За Северна Добруджа казахме вече, че при освобождението там са живеели повече мюсюлмани (турци, татари, цигани) отколкото българи и гагаузи. В Източна Тракия пък са още повече и като % и като брой, много са и в Беломорска Тракия, включително етническите българи там са масово мюсюлмани (помаци). Та всички те плюс албанците в Македония при едно наше пълно обединение щяха да формират една двуполюсна в религиозно отношение страна и пъстра етнически. Което най-вероятно щеше да доведе до босненски или кавказки сценарий с въоръжени конфликти, сепаратизъм и т.н. Или в най-добрия случай до БЮРМ-ски сценарий – спорадични локални конфликти и невъзможност да се сформира правителство без коалиция с някоя от мюсюлманските партии. Не знам дали това щеше да е по-добрия варянт за нашето настояще при едно такова обединение. Е да, щяхме да сме с доста по-голяма територия (стига и да можехме да я задържим де, щото тя и Югославия беше голяма за известно време, ама после...). Но реално до колко необходими щяха да ни бъдат въпросните „загубени територии”? И действително ли тяхната загуба/непридобиване е толкова пагубна за нас? Всъщност ние сме запазили най-важното от землището си и то ни е повече от достатъчно. Северна Добруджа, която остана в Румъния, не предлага нищо по-атрактивно освен излаз на Черно море и на Дунав, каквито ние така и така имаме. Тя е слабо населена, скалиста и не толкова плодородна като нашата Южна част. Тъй че реално е от стратегическо значение само за румънците, защото без нея нямат излаз, но не и за нас. Дори и туристическата й значимост е съвсем минимална. Северната половина от крайбрежието са блата, а южната – тесни, каменисти плажчета с всичко на всичко 3-4 курорта от чаушесковски тип. Факт е че румънците по възможност не ходят там, не само защото са им крайно недостатъчни, но и просто защото нашите са по-хубави и ги предпочитат. Над 1 милион румънски туристи идват у нас годишно и броя им постоянно нараства с всяка следваща година. При това не само по морските курорти. За голямо мое учудване например през пролетта, дори на празника на Ловеч (Цветница), за който мислех, че знаят само хората от областта, беше фрашкано с румънски туристи пристигнали с автобуси. Това струва ми се говори достатъчно показателно къде е по-хубаво и кой бил по-прецакан Ситуацията с Източна Тракия е подобна, тя също е от стратегическо значение само за турците, защото осигурява хинтерланда около Истанбул и проливите. Освен това там живеят близо 2 милиона турци, които не знам какво щяхме да ги правим барабар и с останалите. При Беломорска Тракия вече е по-различно, защото тя е стратегически важна за нас, а не за гърците, заради Егейския излаз. Но и това вече практически не е от значение след като и двете страни сме в ЕС и ние имаме напълно свободен икономически и туристически излаз на Беломорието. Дори сме освободени от пристанищни такси там. Т.е. ние свободно разполагаме с мощностите на беломорските пристанища, просто не ние, а гърците ги стопанисват и поддържат Въпреки това едва 14% от експорта ни минава през гръцките пристанища. Демек излиза, че тоя излаз реално не ни е трябвал, след като вече практически го имаме, но почти не се възползваме от него. Възползваме се главно като туристи, заради адската навалица и скъпотията по нашите курорти и заради това, че е по-близо до София. И от тази гледна точка е по-добре, че Беломорието остана в Гърция. Така сега там за разлика от Черноморските ни курорти е по-евтино, природата край плажовете си е дива и запазена и е значително по-спокойно, на места дори безлюдно. Ако Беломорска Тракия беше станала българска в облика й днес несъмнено щяше да присъства всичко от пренаселената ни и презастроена черноморска лудница. А именно - скъпотия, молове, дискотечки, голф игрища, нарко борса, търкалящи се по улиците пияни англичани и родни мутри да леят навсякъде бетон без разрешително. И тогава щеше да ни се налага да ходим на море чак до Албания или Черна гора. Вардарска Македония, най-голямата тръпка и мъка на родните патриоти, реално и тя въобще не ни е притрябвала. Тя няма излаз нито на море, нито на плавателна река. Единственото й стратегическо значение е че от там минава маршрута Белград – Солун, който обаче може да бъде лесно заобиколен и през София с незначително забавяне, особено пък и като завършим магистрала Струма. Икономическия потенциал, обработваемите площи и полезните изкопаеми на БЮРМ също са твърде скромни и определено незаслужаващи толкова усилия, войни и катастрофи, колкото сме изкарали заради тях. Но за сметка на това пък вървят в комплект с 600 хиляди шиптари със страховит демографски прираст. Които вече превзеха Косово от Сърбия и почти половината Македония, бетонирайки се във властта там. При това за разлика от косовските и албанските шиптари предимно атеисти, македонските почти всичките са ревностни мюсюлмани. Така че трябва да сме доволни от съществуването на БЮРМския буфер, който ги държи далеч от нас. И дори от източно сръбския, защото шиптарите са се разпространили до областта на Враня вече. На път са да залеят Балканите и това, което ние не можахме да постигнем в началото на 20 в. с пушки, те са на път сега да го постигнат с пишки Визирам взривната им популация и европейската толерантност към малцинствата, които подпомагат едно национално обединение, чрез шиптарски сепаратизъм в съседните страни. Както знаем и цяла Европа е обхваната от сепаратистки течения и разпад през последните 30 г. В повечето страни има и сепаратистки партии, автономни области и редица откъснали се нови държави, признати и непризнати. Докато в нашата страна няма нищо такова. У едното ни голямо малцинство няма и грам подобна идея. При другото има само борба за повече власт в парламента и за местната власт, но нито дума за отделяне на собствена държава или присъединяване към Турция. На фона на раздробяващата се Европа би трябвало да сме много доволни от това обстоятелство. И накрая Западните Покрайнини и Източна Сърбия, където макар да има хора, смятащи се за българи, сред тях не се наблюдава желание за присъединяване към Българската държава. Отделно този планински крайграничен район е най-западналия в цяла Сърбия и съдбата му едва ли щеше да бъде по-различна ако беше останал в България. Нито пък нашето житие, битие и стандарт щяха да преживеят съществена промяна, ако имахме още един Драгоман и още един Трън около западната си граница. Въобще ламтенето за още територии е напълно излишно. Комплексите, че сме можели да станем огромна и силна държава, а вместо това сега сме останали малка и невзрачна, също са излишни. Лихтенщайн например е с площ колкото Люлин, обаче хората там си взимат заплати от 5000 евро нагоре и на никой не му пука за територии. В Русия пък, която е най-голямата страна в света, жизнения стандарт е по-нисък и от нашия. Това при положение и че притежават колосални залежи на нефт, газ, злато и каквото още се сетиш. Така че реално големината на територията не е важна за благосъстоянието на населяващите я, а това как те са се организирали да я стопанисват и управляват. Но дори и комплексираните териториомани у нас могат да спят спокойно, защото не е вярно и схващането, че България е малка държава. Напротив, със своите 111 000 км2 днес тя е една от големите европейски страни. От общо 48 държави в Европа България е на 16 място по площ, доста над средата на таблицата. А ако извадим от листа Русия и Казахстан, които са си по-скоро азиатски страни, се изкачваме чак на 14 място и само 13 държави в Европа остават по-големи от нас. Още един сравнителен пример – площта на Англия (без Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) е 130 000 км2. Напълно съизмерима с нашата (само с ок. 19 хил. км2 отгоре), но никой в Англия или извън нея не счита, че тя е малка страна. Отделно и, че за разлика от нас там са наблъскани над 54 милиона души, без да броим туристите, гастарбайтерите и нелегалните. А когато говорим за територия средната гъстота на населението всъщност е по-важна отколкото сумарната площ на страната. Ние просто не го оценяваме това, но някои народи като японците, корейците, бангладешците, холандците го изпитват много сериозно проблема с пренаселването и липсата на пространство. Поради което са принудени да живеят във вечни задръствания и да строят все по тесни и все по-високи сгради или да пресушават акватории и да вдигат диги. Отвоюването на пространство за живеене от водата и небето са си доста скъпи и трудоемки начинания. А ежедневното пътуване с японското метро обслужвано от професионални тъпкачи, заповедта на Дън Сяо Пин за само по едно дете на семейство или гледката на 30 индийци живеещи в една колиба, са все неща, с които никак не бихте искали да се сблъскате в живота си. У нас такъв проблем обаче няма. Едно от многото ни преимущества, които никога не забелязваме и не оценяваме. А именно, че ние всъщност разполагаме с най-много територия от балканските народи, както и от почти всички европейски. Защото, кои сме ние, които разполагаме с въпросната територия? Ами това сме ние – едва 7 милиона българи, ширещи се на площ от над 100 хиляди км2. Което означава, че се падаме средно едва по 63 души на км2. Като дори продължава постоянно да се увеличава средния размер на територията, с която разполагаме поради демографския ни колапс. Ето че могат да се изнамерят положителни ефекти дори и от злощастното стопяване на нацията А пък за тези, които не ламтят за повече средно статистическо пространство и се плашат от обезлюдяването, предпочитайки да се увеличаваме? И за техните опасения съществува лесно решение, което лежи кротко в ръцете ни. И не, не е ножица за пукане на презервативи Само в Украйна и Молдова е пълно с хора (официално ок. 230 000) от български произход, които за разлика от вардарските тикви дето не спират да лаят по нас, смятат себе си за българи и са горди с това. Нещо повече, те считат за престижно идването до тук и по възможност веднага биха се устроили да работят и живеят у нас, както и да си плащат данъците. Такива хора има и по много други места по света. Само че тромавата ни администрация бави с години молбите им за паспорти и им иска подкупи за да си помръдне въобще пръста по задействане на процедурата. Но както можете да се досетите в обозримо бъдеще нищо няма да бъде направено по тоя въпрос, както и по въпроса с емиграцията и отрицателния прираст. Тъй, че щем нещем, ще продължаваме да се ширим на все повече и повече средностатистическо пространство (територия) и скоро ще сме под 60 души на км2. Докато на всичките ни съседни народи пространството, с което разполагат им е много по-малко от нашето. Румъния например като я гледаме на картата до нас, е над два пъти по-тлъста от България. Румънците в нея обаче разполагат средно с доста по-малко пространство за обитаване - падат се по 80 души на км2., гърците и македонците са по 81 души на км2, а сърбите дето уж бяха най-тарикати сега се гъчкат по цели 97 души на км2. За албанците ясно, там е гмеж по 123 д/км2, един ден и балканите ще им се струват тесни. Но дори и турците с тяхната огромна не само за европейските, но и за азиатските мащаби, територия са наблъскани по 102 д/км2. В Централна и Западна Европа вече, както може да се очаква, тези цифри са много по-високи. От всички европейски народи единствено на скандинавските и балтийските им е по-широчко отколкото на нас по обясними причини, просто техните територии са доста по-сурови и неатрактивни. Най-нисък е този показател при Русия (ако я броим изцяло към Европа), там се падат едва по 8 д/км2. Само че повече от половината им територия представлява тайга или тундра, практически негодна за живеене. А дори и в годната за живеене част зимата се точи по 6 месеца в годината и през януари е -40С. У нас зимата я има колкото да си я имаме и нея в списъка. Тя вече не е отегчително и отчайващо дълга или мразовита, но все пак достатъчна за да напомня за себе си. Има ги и четирите ясно изразени сезона, така че който обича снега и ски туризма може доволно да се възползва от сняг. Тук просто е идеалната среда откъдето и да бъде погледнато. Наскоро един чуждестранен турист обикалящ света ми сподели, че според него най-хубавите страни в това отношение са Гърция, Хърватия и България. Защото няма други такива, където на толкова малко място да имат струпано от всичко, с което географията и природата може да ги дари. Е, само без глетчери и пустини, но струва ми се спокойно можем да минем и без тях. Може би той пропусна Албания, там всичко им е събрано на още по-малка територия. Но както вече отбелязахме, тя вече започва да страда от пренаселване, което неминуемо ще се отрази и на природата. Да не говорим и че за разлика от нашите комуняги, които поне природата не успяха да ни съсипят, то албанските успяха да съсипят тяхната. Поради параноята, че някой отвън ще се опита да го свали, всевластният Енвер Ходжа, опасявайки се от десант откъм морето е нацвъкал грозни бетонени бункери по цялото крайбрежие, които го грозят и до днес. Друга негова параноя пък, че вражеската интервенция може да дойде от небето с въздушни десантчици, го подтиква да нареди да изсекат всички гори в страната за да няма къде потенциалните диверсанти да се крият. Резултатите от това безумие все още са видими, няма гори, а само храсти и млади дръвчета, които не могат да спират носения от ветровете прахоляк, който засипва пътищата и изтощава почвите. Отделно прибавяме и мафиотско-наркокартелските олигархии пречещи на нормалното развитие на страната и туризма й. В иначе по-добре уредените от Албания и България туристически страни, като Хърватско и Гърция, пак има чисто природни недостатъци спрямо нас. В Далмация, чиято брегова ивица е образувана при потъване на част от крайбрежните планини, бреговете са стръмни и скалисти. Т.е. почти няма пясъчни ивици достатъчни за плажуване. Докато ние въпреки, че сме с по-късо крайбрежие от тяхното, имаме и от двата типа брегове, но все пак плажовете преобладават, че и островчета има и дори екзотични тропико-образни реки като Велека и Ропотамо. Водата и зеленината ни също са безценен ресурс, на който стотици милиони хора живеещи в сухи райони страшно биха завидяли. Както и биха се хванали за главата като видят как стопанисваме водните си ресурси и колко много вода се губи по най-различни течове, задръстени стари тръбопроводи, спукани язовирни стени и т.н. А в същото време в Катар слагат механична лейка към всяко отделно цвете в градините. Или пък израелците, които имат цели паркове, в които всяко едно дърво е посадено и поддържано от хората, видят масовата незаконна сеч из нашата зелена родна беззаконна земя... Всичко това също е още една неоценена от нас благодат, която спокойно можем и да не съсипваме ако пожелаем. В Гърция между другото горите също са доста оскъдни, освен в района непосредствено около нашата граница. Останалото са предимно храстчета по голи чукари и тук таме кипариси или маслинови дръвчета. За ски им се налага да идват в Боровец, а лятото им е прекалено голяма жега, особено в Южната част, от +42С и повече. Поради което най-вероятно през лятото на 2016 г. повече гърци са посетили България отколкото българи - Гърция според статистиката (по памет 270 000 на 240 000). Ние практически се намираме в идеалната среда, без никакви съществени недостатъци, които да не могат да бъдат лесно преодоляни. Природни недостатъци визирам разбира се. Иначе човешките ни недостатъци могат да се изброяват до безкрайност. Но това е проблем дължащ се на самите нас и очакващ разрешението си отново от самите нас. Крайната равносметка е същата, каквато беше и във всичките останали глави от тази поредица, бореща се срещу нихилистичното ни самосъжаление и отчаяние от историческите ни „малшансове” и това до къде са ни довели днес. А именно, че сега разполагаме с предостатъчно за да просперираме, да изградим богата и силна държава и да живеем щастливо и без лишения. Дали ще го направим е вече само въпрос на колективно желание и воля.