Search the Community

AUTOCHTHONO-SHARLATANICA Амазонките също са българки Откъде идва името Амазонки. Според мението на някои лингвисти името "амазонка" прозлиза от българския израз "ама че жена", "ама жена", което древните гърци са го изговаряли като "ама зена", "ама-зона" Амазонките се появяват в изображенията от VIII в. пр.н.е. нататък. Първоначално са изобразявани биещи се пешком с къси мечове като мъже, но с рокли подобно на гръцките жени. Около VI в. пр.н.е. са изобразявани на кон, носещи лък или късо копие и щит във формата на полукръг или полумесец. Облечени са с панталони, елеци и леопардови кожи като "варварите" от Тракия (т.е от България) и Скития (Магна България )- области на север от Черно море. Гръцкият поет от пети век Пиндар също така споменава жени-стрелци, яздещи коне, които живеят някъде между Ликия в югоизточна Анатолия, сега в Турция, и река Дунав в северна Тракия (демек дунавска България). Драматургът Есхил също подема историята, пишейки, че идват от езерото Меотида - Азовско море (Патрия Онгондурия) — в Скития , но че са се придвижили до Темискира на река Термодонт - сега река Терме в Северна Турция. Есхил също така ги описва като "мразещи мъжете" и "живеещи без мъже". По-късно през пети век пр.н.е. Херодот, първият историк, пише за времето, когато гърците са се били с амазонките. . Той пише, че гърците печелят голяма победа на река Термодонт и отвеждат на трите си кораба амазонките, конто успяват да пленят живи. Но когато излизат в открито море, амазонките нападат екипажа и го избиват. Херодот пише: "Тогава вятърът и вълнението ги понесли, тъй като след избиването на мъжете амазонките не знаели как да боравят с платната, греблата и кормилото. Най-подир стигнали на брега на Меотийското езеро до едно място, именовано Зъберите, в страната на свободните скити. Там амазонките слезли на сушата, упътили се към вътрешността и плячкосали първата конска черда, на която попаднали; яхнали сетне конете и захванали да ограбват земите на скитите." За самите скити Стефан Византийски пише, че са тракийски (т.е. български) народ. Древногръцкият историк Диодор Сицилийски разказва за първата известна му на него царица амазонка на име Мирина (Марина). Счита се, че тя е атакувала атлантите и ги е довела до тяхната пълна загуба и поражение. Мирина (Марина) воювала и с матриархалните тъмнокожи племена на горгоните. За името Мирина (Марина) се предполага, че то със славяно-кимерски (демек български произход) произход. Амазонките владеели езотерични познания, които им били предавани от Върховната Жрица. Те умеели да четат и пишат. Много от амазонките ходили в съседни народи, където обучавали децата (на днешния английски им казват Бейби-ситърс, днешните българки продължават тази традиция) , като предавали и целителни практики на момичетата. Такива мъдри амазонки, които владеели йогийски познания наричали „йогини“. В българските приказки често например се споменава за вълшебната помощ на „Баба Яга“. Техните познания се предавали от поколение на поколение и така пренасяли добро и оказвали помощ на хората. За амазонките има обилен материал в легендите, обредите и песните на народа ни. В митовете е запазен спомен за помощта, оказана от амазонките на местните жители в чисто женските дейности (предене, тъкане), в култивирането на растения и във военното изкуство. В епоса „Веда Словена“ народната памет нарича амазонките юди – героични девойки, пазителки на българския род след Атлантида. В епоса е указано 9-годишното им обучение във всички науки на „Небето при Слънцето“. Подчертава се, че те носят петокнижието на 70-те крале; лекуват тежки болести и рани, помагат на жените и родилките; сразяват ламята и враговете на българите. „Следи от амазонки има навсякъде, където са живели българите“, сподели през 2000 г. акад. Мишши Юхма в Чувашия. В неговите изследвания той разказва за амазонката Тамарислу, която в 530 г.пр.Хр. посякла персийския цар Кир, защото посегнал на царството є и погубил подло сина й. Разказва и за победата на амазонките над татаро-монголите (1223 г.). Монголският пълководец Субедей, след като се спасил с бягство, чрез подкуп узнал кога амазонките провеждат любовни игри, след които забременяват. На 9-ия месец от бременността ги нападнал. Така били унищожени последните общности на амазонки край Волга. Писмена информация за жените воини край Волга е запазена и в арабските анали. Писателят Ал Бакри например е описал амазонките от Волга, че „препускат на коне и влизат в бой, притежават смелост, храброст.” В географска карта от 1459 г. на Ара-Мауро територията на Волго-Камска България е отбелязана като „Амазония“