Search the Community

Първо отклонение: Когато говорим за индо-европейски, семитски, тюркски, славянски, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификация на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификация на езиците по техният произход. В този смисъл, един славянски език (например нашият), няма как да престане да бъде славянски, дори той да загуби в бъдеще славянските си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевият континуитет. Второ отклонение: В лингвистиката понякога се прави и типологична класификация на езиците, класификация според техни характеристики. Например, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н. За разлика от генеалогичната класификация, типологичната класификация е размита. При генеалогичната класификация, ако един език е славянски, той си остава вечно славянски, той не е примерно романски, и няна как някога да стане романски. При типологичната класификация, един език може някога да е бил например силно синтетичен, след това да започне да придобива все повече аналитични черти и дори да стане съвсем аналитичен. Ако един език е славянски, то той е славянски на 100%. Но ако се каже, че един език е аналитичен, винаги стои въпросът до каква степен той е аналитичен. Вече по темата: Езиковият съюз (sprachbund) е по-скоро явление в лингвистичната действителност и не толкова елемент на класификация. При това явление няколко езика с различна генеалогична класификация (т.е. с различен произход) поради влияния помежду си осъществяват общи нововъведения (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно определени. Балканският езиков съюз е христоматиен пример за езиков съюз. За да дефинираме една генеалогична група езици (например романската), вземаме един стар език (в този случай латинският) и считаме по определение групата (романската) да е съставена от потомците на този език. За да дефинираме езиков съюз, започваме от характеристиките, около които се завърта това явление. Балканският езиков съюз по определение се състои от езиците, които ги притежават изброените по-долу характеристики всичките. {Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}. {Балкан-2}. Категория "определеност" при имената {Arthromania}{Артромания}. {Балкан-3}. Удвояване на допълненията {редупликация}. {Балкан-4}. Изпадане на инфинитива при глаголите {Infinitive}. {Балкан-5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бъдеще време {Generic future tense}. Независимо от географията, само следните четири езика ги притежават: {GR}новогръцки, {BG}балкано-славянски (български+"македонски"), {RO}балкано-романски (румънски), и {AL}албански. Не знам за други такива езици по светът и вероятно няма други. Тук в този постинг характеристиките само се идентифицират и се означават. Всяка от споменатите дотук или по-надолу характеристики, при проявен интерес, заслужава отделна тема сама за себе си или поне отделен постинг. В контекстът на балканският езиков съюз се разглеждат само такива характеристики, които в повечето от езиците са иновации (нововъведения). Общи характеристики, наследени от пра-индоевропейският език (ПИЕ, PIE), няма как да са от интерес в този контекст. Доколкото взаимните влияния са в основата на понятието езиков съюз, при определянето на Балканският езиков съюз не може неявно да не присъства територията, върху това явление се е осъществявало. Преди всичко става дума за днешната територия на четирите балкански езика. Но в темата ще стане дума също така за център (епицентър, огнище, фокус) на Балканският езиков съюз, ще стане дума за изгубени територии, както и за ново-завоювани от нашият sprachbund територии. Освен гореизброените пет основни характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5}, могат да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканският езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици. {Балкан-А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LocativusInAccusativo}{LiA} {Балкан-А2}. Задпоставен определителен член. {PostPositiveArticles} {Балкан-А3}. Множество заемки от турски език. {Turcophenia} {Балкан-А4}. Преизказно наклонение при глаголите. {RenarrativeMood} {Балкан-А5}. Разпадане на падежите при имената. {CaseSystemDeclined} {Балкан-А6}. Особена специфично балканска лексика в румънски и албански.{AlRo} Иновации, имплементирани само в един от четирите балкански езика без влияние отвън, не следва да се разглеждат в контекстът на Балканският езиков съюз. Например, уеднаквяването на окончанията на прилагателните в множествено число в повечето балкано-славянсни (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славянският контекст. Вярно е, че характеристиката {Балкан-А4}{RenarrativeMood} я има само в български и ако не се разглежда в балканският контекст, трябва да се разглежда в някакъв анатолийски контекст. Оставям я в балканският контекст. Процесът на придобиване на балканските езикови характеристики може да се нарече с лингвистичният термин балканизация. Турският език не притежава нито една от основните характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5} и не е повлиял за придобиването им (освен на {Балкан-А4} и на {Балкан-А3}, разбира се). Поради това турският език не членува в Балканският езиков съюз и в този контекст е твърде страничен фактор. Трябва да се спомене и това, че турският език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самият Цариград. Сърбо-хърватският език притежава някои от балканските езикови черти, но не всичките. Той (както и словенският, както вероятно и унгарският) са се повлияли от Балканският езиков съюз, но слабо, понеже са били далече от епицентърът му. Повечето от нововъведенията, представляващи част от балканизацията на гръцкият език. се обясняват с вътрешни за гръцкият език причини. Някои са повлияни от романският език. Влиянието откъм славянският към гръцкият го има, но е слабо. Влиянието откъм албанският към гръцкият не може да се идентифицира. Та като стана дума за албанският, да изясним неговото положение. Историята на албанският език отпреди балканизацията му е неизвестна. Най-ранните текстове на този език (AD1462) го представят в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балканските черти се срещат в старо-албански, но не се срещат в "староалбански", но ги няма в старогръцки или старобългарски. Някой може да се изкуши да заключи, че именно албанският език е източникът на балканските нововъведения. Но такова заключение би било погрешно: през петнадесети век (1462) и четирите балкaнски езика са били вече напълно балканизирани. ..Продължение може би ще последва..