Search the Community

След несъмнения успех на миналата скандална тема продължаваме смело напред към 19 век. Както наскоро ни осведомиха чрез едно предизборно изказване: „Демокрацията ни отне много”. Да видим сега обаче дали и преломният 19 век, по подобие на злата демокрация, ни отне много. И колко и какво точно Като цяло в представите ни той е с положителен знак на една прогресивна епоха. Той ни даде Възраждането и Свободата. Но както винаги ние сме свикнали да мрънкаме за всичко, та дори и за това. На първо място за обстоятелството, че освобождението ни идва твърде късно. Последни се освобождаваме от балканските народи с изключение единствено на албанците. Това определено е проблем с оглед на бъдещата борба за османското наследство на балканите. Освободилите се в началото на века гърци и сърби са с едни гърди напред в тази надпревара. Имат повече време да задействат пропагандните си машини за обработка на населението в османските предимно български етнически територии и в крайна сметка да прилапат по-голямата част от тях. Но въпреки всичко ние имахме добри шансове да поправим това във войните от началото на следващия век. Това че ги пропиляхме е друга тема, въпроса е че не ни беше виновно късното освобождение за пропиляването. Дори на прага на 20 век въпреки, че съвсем от скоро имаме държава, ние вече сме успяли икономически да настигнем останалите балкански страни и дори да ги изпреварим в много отношения. Като това се отнася включително и за румънците, въпреки че са си имали своя държавност през целия османски период. Но пък и не бива да се заблуждаваме, че този подем е някакво своеобразно икономическо чудо съизмеримо само с японското, както пише из статиите и учебниците. То всъщност е съпроводено с много солидни европейски заеми и инвестиции в икономиката и инфраструктурата ни. Железопътната линия Русе-Варна например e построена изцяло с австроунгарски капитали и си е тяхна собственост докато Стамболов не я национализира. Практически и тогава и сега инфраструктурните и икономическите ни проекти са се движели основно с евро средства. Но ние това изключително рядко го споменаваме, свикнали сме единствено да обвиняваме европейските Велики сили от 19 в. за дето ни били прецакали на Берлинския конгрес. Освен това причината икономическия ни растеж тогава да изглежда толкова огромен всъщност се корени в изостаналостта на архаичната държава, от която се освобождаваме. Както и в конкретния етап на европейското технологическо развитие в този момент. Тоест всичките тези прогресивни нововъведения като фабрики, жп линии, телеграфни стълбове, фото и кино салони, автомобили и т.н., които свободните държави са въвеждали постепенно във времето съответно с изобретяването им, ние започваме да ги въвеждаме от нулата и накуп. Което изразено в проценти изглежда като шеметен растеж, но всъщност представлява едно жадно попиване и усвояване на благата сътворени от лошата Европа през Ренесанса и технологичната революция докато ние сме дремели Говорейки за лошата Европа и Берлинския конгрес не е лошо да си спомним и за заслугата й за всички онези реформи в империята през 19 в. увеличаващи нашите права и свободи в рамките й. Като Хатихумаюна, Гюлханския хатишериф, Танзимата, признаването на българската екзархия със султански ферман, които се случиха благодарение на силния европейски натиск. Да си спомним и за реакцията на Европа към смазването на Априлското въстание. На Цариградската конференция всичките Велики сили взимат единодушно решението за освобождаването на България и възлагат изпълнението на задачата на Русия. Тъй че напротив, не трябва да ги мразим, а да ги аплодираме за това решение. Защото Априлското въстание по същество представлява това – 10 000 се бунтуват, а 4 милиона гледат сеир отстрани докато армията и башибозуците ги избиват. Като това е най-голямата ни национална революция. Та с толкова напън очевидно сами нямаше да можем да се освободим в обозримо бъдеще. А можеше и никога да не се освободим както не можаха кюрдите и малоазийските гърци и арменци, да останем в рамките на империята, или територията ни да беше напълно разграбена от съседите около войните 1912-1918. Може да се каже, че до голяма степен дължим съществуването си на европейските Велики сили, така че при това положение е неуместно да им се сърдим после за Берлинския договор. Малко известно е и докъде стигат сърбите през Освободителната война. Те окупират Белоградчик, Сливница, Радомир и Кюстендил. А на преговорите претендират освен тях да им дадат и Видин, Лом, Монтана, Горна Джумая, Вардарска Македония и т.н. Е, гадните Велики сили не им дадоха нищо от това! Единствено Пирот и Враня им дадоха по Берлинския договор, но то не може без нищо, след като са участвали във войната и победили. Колкото до загубата на Северна Добруджа по договора, тя освен че не е преобладаващо българска (към 60% от населението й са турци и татари) е дадена за компенсация на Румъния за да може пък и Русия да вземе нещо - Южна Бесарабия. Румънците също не го желаят тоя бартер, ама и тях никой не ги пита. Северна Добруджа обаче е мисля добра цена за свободата ни. Щото безплатен обяд няма. Дори и да приемем теорията с изчисленията, че руснаците ни били издрусали с 30 тона злато за освобождението, какво пък толкова? Нали свободата няма цена? И 300 тона да бяха защо да не ги дадем? За Македония – там ясно. Ако ни я дадат цялата ставаме прекалено големи спрямо останалите балкански държави и освен това заемаме и доста по-стратегическа територия от тях. С други думи такава държава в кратко време би се превърнала в регионална супер сила, което вече не устройва никого. Но все пак Великите сили се стараят да балансират – хем да ни има, хем да не пречим прекалено на интересите на всички вече съществуващи държави в Европа, затова е и Берлинския конгрес. Източна Румелия по договора я връщат на империята, но все пак й дават вътрешна автономия. И по-важното – впоследствие практически си затварят очите за бруталното потъпкване на Берлинския договор, каквото представлява Съединението, пускайки ни да минем метър. Те одобряват нападението на сърбите и евентуално ако откъснат нещо от нас уравновесявайки разклатения баланс на силите. Но след като сърбите се провалят въпроса с наказанието ни вече се счита за приключен. Единствената, която рита докрай против Съединението и дори принуждава княза ни да абдикира е любимата на родните патридиоти Русия, която винаги ни била освобождавала. Обратно – злата Англия, която винаги ни била прецаквала, тогава за да удари контра на Русия и влиянието й тук, застава категорично зад Съединението. И положението вече става такова, че ако някой иска да оспорва Съединението трябва да се разправя с водещата в света Велика сила, едно доста неатрактивно начинание. Защо тогава никой не изказва благодарности за Англия? Впрочем благодарности заслужава и дори и подлата Сърбия. Защото с действията си практически ни изважда от кофти положението на нарушител на договора и със своята некадърност ни поднася победата на тепсия. А тази победа изведнъж ни превръща от нарушител в победител и издига изключително много авторитета ни в Европа, както и показва на другите балкански държави, че не е безопасно да си играят така с нас. С други думи ако слабата и немотивирана сръбска армия не се беше самоназначила за изпълнител на нашето наказание Европа можеше да назначи друг. Можеше примерно това да е Румъния, срещу която вече нямаше как да удържим, или пък да е Русия, или пък да дадат зелена светлина на османците да си върнат обратно Източна Румелия. При всеки от тези сценарии нямаше да можем да победим и да опазим Съединението. Сърбия обаче изпреварва каквото и да било действие по този въпрос и ни решава проблема по най-лекия начин, като ни заставя да отбраняваме Съединението срещу най-слабия възможен противник. А цената, която плащаме е едва 700 убити, което са миниатюрни загуби за една война. Дори румънците през Междусъюзническата дават многократно повече жертви от холерни епидемии без да са водили и една битка. Те от своя страна също рядко получават нашите благодарности за участието им в Освободителната война, а тогава участваха със солидни сили, допринесоха и проляха много кръв за нашата свобода. И накрая но съвсем не на последно място благодарности заслужават и турците за дето въпреки, че бяха в правото си да си върнат със сила Румелия не го направиха. А моментът беше просто идеален докато армията ни се биеше при Сливница. Можеше буквално без бой да си я върнат. Но не го направиха! Нещо повече – в тази ситуация Батенберг и Стамболов прибягват до един невероятно нагъл ход. Понеже формално се водим васални на Високата порта, след като са ни нападнали нас, юридически излиза, че са нападнали и нея. И на основата на това искат от султана да ни прати помощ за да защитим това, което току що сме отмъкнали от него. Незнам как Абдул Хамид ІІ не е получил апоплектичен удар при тая нечувана наглост, но не само че не ни се ядосва и не решава да ни наказва, ами и взима, че ни праща помощ. Турските подкрепления дори тръгват към Сливница за да се бият заедно с нас срещу сръбските инвейдъри в защита на Съединението. Но не успяват да се включат защото твърде бързо пречукваме сърбите и сами и края на войната ги заварва на жп гара Саранбей (днес Септември). Ами какво да ви кажа, в случая турците заслужават не просто „Благодаря”, а направо „Евала аркадаш!”. Какво може да се каже в заключение? След целия водовъртеж от събития през 19 век отнемали ни много, но и давали ни много - България е на картата на Европа, на която тогава е имало едва 20 свободни страни и ние сме една от тях. При това сме най-голямата от балканските страни, с най-силната армия и с най-добре развиващата се икономика. Ами че, кое не ви харесва тук?