Search the Community

НАДЕЖДИТЕ ЗА ИЗНОС НА ГАЗ СА ПРЕЖДЕВРЕМЕННИ* декември 11, 2014 Автор: Economix В България, Още избрани 0 Permalink България може да изнася природен газ, заяви премиерът Бойко Борисов на 3 декември, когато правителството реши да даде още две концесии за търсене на газ и нефт в Черно море („Силистар” и „Терес”). На следващото заседание той вече планира хъб край Варна, който да поеме газа от новооткритите находища заедно с доставките от Русия. С приемането на това решение се подлагаме на огромен натиск, коментира Борисов. Нашите огромни проблеми, на предишното правителство, дойдоха след като пуснахме на концесия добива на газ в акваторията на Черно море – „Хан Аспарух“, лансира хипотеза премиерът. „Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още (защото това в рамките на 4-5-6 години ще стане) ще се възползва от природните богатства на България”, обърна се Борисов към министрите. Той прогнозира поевтиняване на тока, след като бъдат построени парогазови централи. „След няколко години България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим - и евтино електричество, евтино топло, и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ“, прогнозира Борисов . На Ловеч – Ъглен, имаме 10 милиарда кубика, открити, готови за експлоатация, твърди още той. Според него местният добив от „Галата” („едно мъничко находище”) вече осигурява 10 на сто от потреблението. Борисов се позовава на проучвания на БАН, много надежди се възлагат и на факта, че в румънски води, близо до най-обещаващия блок „Хан Аспарух”, вече бяха установени до 84 млрд. куб. метра. Други черноморски страни, включително Турция, също имат своите оптимистични прогнози за намиране на газ и нефт в Черно море. Реални ли са тези прогнози? Дълбочинните проучвания за газ в Черно море се интензифицираха едва през последните години, а големи надежди се възлагат и на находището край Девенци (и споменатато Ъглен, Ловешко). Засега обаче основният доставчик на газ е „Петрокелтик” (преди Мелроуз”). Находищата, от което тя добива газ нямат дълъг живот, така че твърдението за 10% обезпеченост с местен добив в момента подвеждащо. През 2012 г. местният добив достигна 12.8% от потреблението като бяха добити 336 млн. куб. метра. Но оттогава делът спада (6.9% през 2013 г. и 4.6% през деветмесечието на тази година по данни на „Булгаргаз”). Каварна и Галата Всичко това изисква време, а като се изключи находището край Девенци повечето сондажи още не потвърждават прогнозите. Използват се само няколко находища, най-голямото е на ирландската „Петрокелтик” (през 2012 г. тя придоби „Мелроуз”). Компанията възобнови добива на газ от Галата миналата година, като продължава добивът от двете други находища – Калиакра и Каварна, където се твърди, че има общо 3 млрд. куб. м природен газ. Този обем би стигнал за около 10 години при сегашния добив, но продължават проучванията в района. Според „Булгаргаз” обаче в блок Галата, поле Каварна и поле Калиакра общият обем е 1,7 млрд.куб.м., като добивът ще намалява с изчерпване на находищата (поради намаляване на пластовото налягане). Миналата година бе решено да се консервира първоначалният блок Калиакра – 1, който е изправен пред предизвикателства, свързани с третирането на водата, като ще се използва иновативен подход. В полето Каварна – Изток е открит газ през 2010 и то съдържа 9,6 млрд. куб. фута запаси. Планира се експлоатацията да започне през второто полугодие на 2015 г. Находището „Камчия“ изглежда съдържа предимно вода. Газ край Девенци и Ловеч („Койнаре”) В близките години това е най-перспективното находище. Между Червен бряг и Луковит, до село Девенци и на няколко други места в района, американската фирма Direct Petroleum Exploration през 2008 г. откри големи находища. През 2011 г дейността й в България бе поета от ТransAtlantic Petroleum от Далас, САЩ. През 2012 г. тя получи концесия за добив на сушата за кладенеца Девенци – Р1, който е на дълбочина 4 километра. Имаше редица пречки пред започването на добива – първо, защото забраната за добива на шистов газ, включи за известен период през 2012 г. и добива на конвенционален газ. Имаше и спорове във връзка с това дали да се продава единствено на Булгаргаз. Все още не е изграден газопровода, който да свърже находището с мрежата на „Булгартрансгаз”. Досега компанията е добила малки количества, които е продала като компресиран газ. Очакваните количества според одобрено инвестиционно предложение от страна на Министерството на околната среда и водите са до 36 млрд. куб. метра. Според „Булгартрансгаз” ЕАД очакваните годишни количества за добив са до 1 млрд. м³ като в прогнозата за добив са включени 800 млн. м³ за 2015 и по 1 млрд. м³ след 2015 г. Планира се добивът от новите залежи да започне в началото на 2015 г. и така през 2016 г местното производство да достигне 1.5 млрд. куб. метра. Това означава, че в близко бъдеще България може да задоволява сама от една трета до 50% от цялото си потребление. Тъй като разрешенията са допълвани и става дума за няколко находища, информацията е малко объркана. Според отчета на „Дайрект Петролиъм България” за миналата година, находищата са три: „Койнаре” (блок Девенци-1), което е първото открито находище с издадена концесия, новооткритото находище Етрополска аргилитна формация (преди Блок А-Ловеч) и блок-13 Ъглен, който се проучва, но преди там е имало добив. Доказаните залежи в Койнаре са 2.15 млрд. куб. метра, а вероятните –5.74 млрд. За Етрополската формация са утвърдени запаси от 2 млрд. куб. метра и вероятни прогнозни запаси от 10 млрд. куб. метра. От отчетите на „ТрансАтлантик” разбираме, че за блок „Девенци Р-2” вече са получени почти всички разрешения. Там като партньор е привлечено дружеството Койнаре Дивелопмент, собственост на кипърска офшорка със същото име. Това дружество ще финансира 75% от разходите в размер на 40 млн. долара в замяна на дял от 50% в предприятието. За Етрополската формация („ТрансАтлантик” я нарича област „Стефанец”) се разчита на LNG Energy, като там допълнителните разходи за 12.5 млн. долара. „Хан Аспарух” Голямата надежда е именно този блок. Консорциум между френската компания „Тотал“, испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, получи разрешение за проучване през 2012 г. срещу 96 млн. лева. В съседство, на около 20 км е румънският блок Нептун, където вече е намерен газ (до 84 млрд. куб. метра). Засега няма нищо сигурно за потенциала на „Хан Аспарух. Говореше се за количества между 100 и 500 млрд. куб. м – оценка, която изглежда твърде висока на фона на прогнозите за Нептун. През май 2014 г OMV информира акционерите си, че запасите на газ в българския блок на Черно море вероятно ще са около 100 млрд. куб. метра. През зимата OMV приключи сеизмичните изследвания на „Хан Аспарух по 3D технология върху половината от блока. След това „Тотал” обяви, че ще започне сондажите през второто полугодие на 2015 г. Този сондаж ще е на 2 км под вода и на 4 км дълбочина. От първоначалния старт са необходими от 5 до 10 години, за да се стигне до потенциален търговски добив, коментираха от Total. Все пак OMV твърди, че добивът на газ може да започне дори през 2017 г. „Силистар” и „Терес” Правителството обяви на 3 декември конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в две площи, разположени в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море – Блок 1-14 „Силистар” и Блок 1-22 „Терес”. Потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от пет години. За блок „Силистар”, който е с площ 6893 кв. км, се дължи годишна такса в размер на 275 720 лв., е посочено в условията на конкурса. Дължимата такса за блок „Терес” с площ 4032 кв. км е 161 280 лв. за година. И за двете находища това е втори опит. През 2011 г. „Ледербел БГ”, в която участва Красимир Георгиев (7М, „Фронтиер”) получи разрешение за проучване на нефт и газ в “Силистар“, но то бе отменено след жалба на ПДНГ и „Овъргаз”. През 2013 г. е направен нов опит да се предостави разрешение за търсене и проучване в блок 1-22 „Терес“, но оферти от потенциални инвеститори не са подадени и конкурсът е прекратен. Решението бе очаквано предвид предизборната програма на ГЕРБ. и изявлението на Борисов пред Търговската камара на САЩ през юни – „И когато ГЕРБ се върне на власт, ние веднага ще обяви прозрачни конкурси за тези находища и ви приканвам да участвате в тях“. По-неясно е положението с останалите блокове в Черно море. Единият е „Свети Атанас“, залепен до „Хан Аспарух“, който трябваше да се проучи от „Блек Сий Енерджи Груп“. Но търсенето пропадна, след като през 2013 г. компанията отказа да сключи договор. Прекратен бе и конкурсът за „Света Марина“, разположен между „Галата“ и „Шабла“. * Допълнение от 28 октомври 2016 година: днес беше потвърдено че в блока Хан Аспарух Total е открил нефт http://economix.bg/balgariya-iznositel-na-gaz

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/04/27/3169980_budeshteto_na_strandja/ Бъдещето на Странджа Новият проект за Общ устройствен план на Царево предвижда зоните за строителство в парк Странджа да се увеличат с 20%. - Новият проект за Общ устройствен план на Царево предвижда зоните за строителство в парк Странджа да се увеличат с 20%. - То ще се концентрира основно във Варвара, Синеморец и общинския град. - В сравнение със стария план от 2008 г. този е значително по-щадящ, но строителството ще се насочи в голяма степен към брега Строителството по Южното Черноморие се състоя успешно и с размах навсякъде, достигайки до границите на Природен парк Странджа, който успя да съхрани в някаква степен живописните гледки около Синеморец, Варвара и Резово. Темата за бъдещето им се подновява периодично през няколко години заради липсата на действащ общ устройствен план (ОУП) на Община Царево. Последният вариант на план вече е наличен, както и Докладът за оценка на степента на въздействието му върху защитените територии. А планът предвижда зоните за строителство в природния парк да се увеличат с 20%. В абсолютни стойности това означава 83.51 хектара с нови сгради. Докладът разглежда устройствените планове в 10 землища в парка, като от въпросните 83.51 хектара 67.82 ще са в крайбрежни зони - в Резово, Синеморец и Варвара. Новината, която беше предшествана от уволнението на дългогодишния директор на парк Странджа Стефан Златаров, предизвика недоволство и закани за протести, а кметът на Царево Георги Лапчев нападна природозащитниците, заявявайки, че "обслужват един политически проект и произвеждат фалшиви новини". Според него местните хора са тези, които имат право да кажат какво да се случи. Всички на първа линия Община Царево остана без действащ ОУП, след като преди 10 години беше предложено масирано застрояване в територията на Странджа (виж карето). Сегашният проект предвижда свиване на старите намерения и по-пестеливо застрояване, като министърът на околната среда Нено Димов го окачестви като много по-щадящ. "Тази площ не е притеснителна, притеснително е къде е разположена", коментира Тома Белев от Асоциацията на парковете в България. Въпреки че линейното застрояване на крайбрежието възпрепятства свободно движение на хора и животни по крайбрежието и ограничава гледките, отново класически натискът ще бъде върху първата линия. Общото и при трите населени места е разширяването на строителството в посока на морето, като на някои от терените то вече така или иначе е започнало. Планирани са и няколко къмпинга - например зад плажа Бутамята в Синеморец и край Варвара. "Независимо от това, че земи със статут на горски площи ще бъдат преотредени за къмпинги дървесната растителност ще се запази", пише в доклада. По отношение на паркинга зад плажа Силистар се предлага той да бъде изместен на югозапад, където има черен път, тъй като част от него попада на територия на местообитания. Притеснително според Белев е, че процедурата не върви по закон, като докладът за оценката на степента на въздействие би трябвало да е част от екологичната оценка, а такава към момента не е представена. Екологичната оценка е важна във връзка с някои детайли, свързани с новата легова база. "Тези нови обитатели ще се нуждаят примерно от чиста питейна вода. Откъде ще дойде тази вода? В Доклада за съвместимост с "Натура 2000" не се вижда. Затова е необходимо да се погледне докладът за екологична оценка, обаче той липсва", обяснява Белев. Не става ясно и защо на картите не е отбелязана пречиствателната станция край Синеморец, за чиято необходимост говори кметът на Царево. А предвид големите площи, които са отпаднали спрямо предходния мащабен проект за разширение на урбанизираните територии, най-вероятно ще има и недоволство на инвеститори, като становища по доклада се приемат до 4 май. Нарушения по процедурата биха им дали основания да оспорят новия план. Преглед на оригинала Автор: Капитал Варвара Рибарското село привлича досега с уединението, което предлага, няколкото известни ресторанта и скалистите брегове. С новия общ устройствен план на община Царево урбанизираната територия на селото ще се увеличи с 32.66%. В абсолютни стойности тя нараства с 21.38 хектара (до 86.85 ха). От тях 15.05 ха са земеделски земи, а 5.22 ха - гори. Ако досега селото беше едно от малкото по-морето, което стоеше навътре в сушата, сега разрастването ще се развие към морския бряг в местностите Гробищата, където малка част от имотите са застроени, и Поста, която е разположена непосредствено над брега. Там на първа линия на южния бряг са двата съседни имота от общо 16 981 кв.м, собственост на Александър Тумпаров през фирмата "Булагро органик". Тумпаров е в борда на директорите на "Еврозалог" заедно с Васил Божков. Пак в местността Поста, но на втора линия, правят впечатление също два съседни имота - от по 42 хил. и 46 хил. кв.м, за които обаче липсва информация в Имотния регистър. Навътре в сушата урбанизирането на Варвара ще стига до крайната по-бедна махала. А северно от малкия плаж (с дървения бар Wake up Varvara) в широколистната горичка е планиран къмпинг от 20.5 хил. кв.м. Добрата новина е, че според новия план Варвара няма да си има огромно голф игрище на север, каквото беше предвидено през 2008 г. Тогава председател на Висшия експертен екологичен съвет, който гледа доклада за екологичната оценка, беше Чавдар Георгиев, по същото време и зам.-екоминистър в правителството на тройната коалиция. Самият той участваше в управлението на две сдружения - "Българска голф фондация" и "Пар Тий голф клуб". Преглед на оригинала Автор: Капитал Синеморец В градчето на гюзлеметата, неповторимите гледки към устието на река Велека, бар "Кораба" и цели три плажа, или иначе казано Синеморец, се предвижда увеличение на урбанизираните територии с 54%. От 61.52 хектара те ще станат 94.69 хектара. Включените нови над 33 хектара са предимно земеделски земи, от които голяма част са общински. За зоната пред известния бар "Кораба", откъдето от хълма се открива мащабна гледка към устието на река Велека, се предвижда в регулация да влезе имено общински имот от почти 26 декара, намиращ се пред вече съществуващите сгради, показват картите в доклада и информацията в кадастъра. Останалите имоти над плажа на Велека остават извън плановете за разширяване. Справки в кадастъра и Имотния регистър показват, че един от най-големите парцели на първа линия от 18 декара до началото на тази година е бил собственост на кума на Йордан Цонев - Милчо (Милош) Киряков, а после е бил продаден на Никола Гонев, собственик на съседния имот на брега, също оставащ извън регулацията. Общината ще урбанизира и друг свой дълъг терен южно от настоящото компактно строителство. За останалата част от местността Поляните, където част от имотите вече са застроени (там се намира и хотел Bella Vista Beach Club, гледащ към плаж Бутамята), се предлага режим на вилна зона с намалени показатели за строителство. Предлага се регламентиране на ромския квартал, възникнал западно от селото, т.е. навътре в сушата. Друга съществена промяна е планирането на вилна зона, югозападно от Бутамята, на мястото на бивши градини. Тя беше предвидена и в предишния вариант на общ устройствен план от 2008 г., но сега е в малко по-малки граници. Пак зад Бутамята се планира и къмпинг, който ще се намира зад плажа. Преглед на оригинала Автор: Капитал Резово Най-голямо е увеличението на урбанизираните площи в рибарското село Резово - с цели 106.68%, като площта за строителството на границата с Турция от 19.92 ха. ще нарасне до 41.17 ха. Основното разширение е на изток, т.е. към морето, и на северозапад (виж картата). Сред терените на първа линия, предвидени за застрояване, са и 3 декара, собственост депутата от ДПС Йордан Цонев и съпругата му Пролетина. Покупката на нивата с красив изглед към Турция е станала през 2005 г. Продавачите са архитект Калин Тихолов и съпругата му. Тихолов изготви плана на Царево от 2008 г., който предизвика силни реакции, а името му нашумя и покрай скандала "Дюнигейт". Той е и архитектът на морските сараи на Ахмед Доган в парк "Росенец" до Бургас. През 2014 г. разследване на "Биволъ" въз основа на прокурорска проверка показа, че терени по крайбрежието на юг от Царево в крайбрежните зони на Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово са били придобити с неправомерни действия и се притежават от лица и фирми, свързани пряко или косвено с Цонев и Тихолов. Придобиването според изданието е станало десет години преди разследването с помощта на адвокати, които съставяли фалшиви пълномощни от името на неподозиращи за това собственици на земи. Проверката е разпоредена по нареждане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев, но заради изтеклите давностни срокове не се е стигнало до обвинителни актове и присъди, написа "Биволъ". Зад Цонев с 2349 кв.м в Резово от есента на миналата година разполага "Тринити милениум пропъртийс", собственост на акционерното дружество "Сенчъри проджект". В селото 17 декара има и "Тера тур сервиз", компанията, управляваща туристическия бизнес на Валентин Златев, но засега не е ясно дали нейният терен влиза в новата регулация.