Search the Community

За образованието (предписвано на Айнщайн): Образованието е това, което ни остава, след като завършим училище. Идеята е постепенно ... да напредваме в припомнянето: Клипчето припомня основното по физика за 10 клас: ...

“Холографският принцип” – идеята, че вселена с гравитация може да бъде описана от квантовата теория на полето в няколко измерения, се използва от години, като математически инструмент при странни извити пространства. Нови резултати предполагат, че холографският принцип може да се използва и при равни повърхности. Всъщност, нашата вселена може да е двуизмерна и само да изглежда като двуизмерна – точно като холограма. Холограма ли е планетата ни? Снимка: TU Wien На първо четене, няма ни най-малко съмнение: на нас вселената ни изглежда като триизмерна. Но една от най-плодовитите теории на теоритичната физика през последните две десетилетия поставя това твърдение под въпрос. Холографският принцип твърди, че математическото описание на вселената всъщност изисква по-малко измерения, отколкото ни се струва. Това, което възприемаме като триизмерно, може би е просто образ на двуизмерни процеси, разположени на голям космически хоризонт. Досега, този принцип е бил изучаван в екзотични пространства с негативно изкривяване. Това е интересно от теоетична гледна точка, но тези пространства са доста по-различни от познатите ни в нашата вселена. Резултатите, постигнати от учени от Виенския технически университет, предполагат, че холографският принцип важи дори при плоско пространство-време. Цялата статия: http://www.chitatel.net/the-universal-is-hologram/

Живата легенда Юрий Оганесян, единственият човек на когото приживе е кръстен химичен елемент (Оганесон, номер 118), разказва как това е станало и какви са възможностите да бъдат открити нови елементи.

В Ютюб има вече озвучени на руски някои от популярните лекции по физика на Файнман: https://www.youtube.com/watch?v=MWbGiV1_ZOU https://www.youtube.com/watch?v=519_IenyPKM https://www.youtube.com/watch?v=bysktqMvGRs https://www.youtube.com/watch?v=FL5BPJ4uFpw https://www.youtube.com/watch?v=BvWdjQTyyls https://www.youtube.com/watch?v=eQxltcF0ioI https://www.youtube.com/watch?v=yMURSvilSo0 Подредени са лекциите: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 Приятно гледане! ...

Привличането и отблъскването във физиката.docx

Здравейте! Може ли някой да ми помогне с решението на една задача по физика. Под какъв ъгъл водолаз, намиращ се във водата на Черно море, вижда изгряващото слънце? Показателят на пречупване на водата е n=1,33. Благодаря!

http://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Zashto-iajtcata-se-vzriviavat-v-mikrovalnova-pechka_99157.html Защо яйцата се взривяват в микровълнова печка Всеки знае, че не трябва да нагрява яйца в микровълнова фурна. Кулинарният експеримент вероятно ще завърши с експлозия и дъжд от гореща лигава маса. На колко силна е тази експлозия? Това е предмет на съдебно дело и едно научно откритие, което засяга акустиката на експлоадиращите яйца, разказва Live Science. Едно време някъде в Америка (детайлите остават неясни) един човек влязъл в ресторант да хапне яйце. Това яйце сложили да се притопли в микровълнова, но то избухнало, поразявайки добре изглеждащата доскоро кожа на бедния посетител. Клиентът, с изгаряния, съди ресторанта, твърдейки, че е претърпял загуба на слуха от взрива, освен очевидните рани, както се казва в съобщението за пресата. Компанията Charles M. Salter Associates, специализирана в акустика, е била наета да предлстави вещо лице на съдебния процес. По-конкретно, те са били наети да отговорят на въпроса: Може ли експлодиращо яйце да създаде достатъчно мощна звукова вълна, която да причини увреждане на слуха? В непубликуван доклад, представен през декември на 174-та среща на Акустичното общество на Америка и предоставен на Live Science, изследователите Антъни Наш (Anthony Nash), вицепрезидент на Charles M. Salter Associates и Лорън фон Блон (Lauren von Blohn), консултант по акустика в компанията, описват резултатите от тяхното проучване на експлодиращите яйца в микровълнова фурна. За своето проучване Наш и фон Блон използват почти 100 обелени, твърдо сварени яйца, които нагряват едно по едно в микровълнова печка. Тъй като яйцата понякога се разпукват, докато все още се готвят в микровълновата фурна, учените ги поставят в тънки чорапи, преди да ги пуснат в стъкленици с вода, докато тя се нагрява. След това внимателно изваждат яйцата от микровълновата и да ги поставят на пода, насочват прецизен микрофон само на трийсетина сантиметра, пробождат яйцата с бързодействащ термометър за месо, което води до взривяването на някои от тях. Експлозиите, които записват, са доста силни, като вълните достигат между 86 и 133 децибела. Това е близо до звука на мотоциклет работещ на 9 метра под звуците на реактивен самолет на разстояние 30 м, съответно. Експлодиращите яйца със сигурност генерират повече шум, отколкото бихме искали, но има "малка вероятност" да е достатъчно силен, за да увреди слуха ви, пишат изследователите. Защо яйцата се взривяват изобщо? Ако сложите картофи в микровълновата без първо да пробиете кожата им, налягането на парата може да се натрупа под кожата и да накара картофът да експлоадира. Но твърдо свареното яйце не разполага с кожа с висока якост на опън като на картофа, а черупката на яйцето е предназначена да бъде пробита от човката на малко птиче. Черупката на яйцето не е достатъчно здрава, за да издържи високото вътрешно налягане на парата. Има една мембрана между белтъка на яйцето и черупката, която може да издържи нарастването на налягането, но това се случва и на обелени яйца. Изследователите предлагат алтернативно обяснение. Учените откриват с термометър за месо, че жълтъкът на яйцето се затопля много по-бързо, отколкото водата наоколо. Може би, разсъждават те, малки джобове вода са уловени вътре в протеините и се получава прегряване . При нормално налягане на въздуха тези джобове ще имат възможност да се разширят и ще се превърнат в пара. Но вътре в яйцето налягането от околните втвърдени протеини може да принуди джобовете да останат течни, дори когато температурата се покачи много. Но ако се наруши един от тези джобове, той ще се разшири и молекулите на водата ще се втурнат да запълнят празнината - разширявайки се, ще разрушат околните тъкани и ще позволят на други джобове да се спукат, променяйки фазата си в същото време. Полученият общ балон се спуква, разкъсвайки яйцето на парчета, които изхвърля навсякъде, което може да прилича на обикновена експлозия под налягане. "За наблюдател отстрани яйцето изглежда, че избухва", пишат изследователите в статията, но "този феномен може би по-точно е да се опише като бързо кипене на гореща вода". ... За яснота: http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/07 tehnologii/09 mikro furni.pdf Физика на микровълновите фурни. И пак не е ясно: Защо гърмят яйцата? при загряване в микровълнова? (Все си мисля, че заради обвивките (на жълтък, на белтък... кожа на др.продукти, кост и т.н.) - различни структури "втвърдяват" за различно време във фурната и това предизвиква разлика в наляганията на водните пари вътре в обвивката и отвън. Щото и костите гърмят!) ...

Здравейте , студентка съм в Македония - първи курс . Моля ако някой може да ми помогне със задачите по биофизика , защото ми зависи полагането на предмета од тях ! Много ще съм ви благодарна !!!

трябва да реша 2 задачи по термодинамика но имам затруднения. това са задачите 1заад да се пресметнат бпараметрите на състоянието в точки 1,2,3, а съшо трака и изменението на ентапията изменението на вътрешната енергия извършената работа и обемното количество топлина в процесите 1-2 изобарен и 2-3м адиабатен за идеаен газ при седни параметри ;p1=4,8 бар v1=о,86 м^3 м=5кг v2=1.65 m^3p3=2.01bar m=32 kg/kmol k= 1.4 за тази задача не разбирам как да намеря някаква температура имам всички формоли но за тях ми трябва т1 и т2 2 зад да се пресметне цикъл на карно по следните данни ; температурата в т3 е 140 градуса цезии п3=0.71 бар в т2 p2=27,61 bar t1=670 градуса целзии да се определят параметрите на газа в всички точки ,коичествата подведена и отведена топина,работатапо отдените процеси термичния кпд ако работното тяо е с своиства на въздух м=29 = kg/kmol к=1,4 p1=27,61bar p2= 27.61 за тази задача намерих r=8314/29=286,68 1-2и 3-4-изотермичен т1=т2и т3=т4 v2=r.t2/p2=0,097 v3=r.t3/p3=1.60 и дотук благодаря на отзоваите се

Нуждая се от помощ по физика.Пишете ми на лично .Предварително благодаря.

Богата библиотека с книги по астрономия, математика, физика и др. This is the updated list of astronomy books available for free download or online reading. These books and papers cover all the areas of astrophysics, cosmology, galactic and extragalactic astronomy, solar and stellar physics, celestial mechanics, planetary science, astrobiology, as well as some popular works. The books are made available free of charge to the reader by their authors or publishers. Here is a categorized directory of astronomy books. This page is updated daily. 001. Lunar Orbiter Photographic Atlas of the Moon D.E. Hughes, J.K. Bowker | Lunar and Planetary Institute Published in 1971 002. Handbook of Space Astronomy and Astrophysics Martin V. Zombeck | Cambridge University Press Published in 2006, 780 pages 003. The Planet Mars: A History of Observation and Discovery William Sheehan | University of Arizona Press Published in 1996, 270 pages 004. Hubble Space Telescope: Discoveries | NASA Published in 2012 005. Advances in Global and Local Helioseismology: an Introductory Review Alexander G. Kosovichev | arXiv Published in 2011, 86 pages 006. A Review of the Universe: Structures, Evolutions, Observations, and Theories | universe-review.ca Published in 2009 007. The Geology of the Terrestrial Planets Michael H. Carr | NASA Published in 1984, 322 pages 008. Sky Surveys S. G. Djorgovski, A.A. Mahabal, A.J. Drake, M.J. Graham, C. Donalek | arXiv Published in 2012, 62 pages 009. Great Astronomers Robert S. Ball | Isbister Published in 1895, 392 pages 010. Big Bang Nucleosynthesis and Physics Beyond the Standard Model Subir Sarkar | arXiv Published in 1996, 156 pages 011. Observing the Sky from 30S Roberto Mura | Wikibooks Published in 2010, 86 pages 012. An Exposition on Inflationary Cosmology Scott Watson | arXiv Published in 2000, 93 pages 013. Views of the Solar System Calvin J. Hamilton | Published in 2008 014. An introductory treatise on the lunar theory Ernest W Brown | Cambridge University Press Published in 1896, 312 pages 015. The Solar Magnetic Field Sami Solanki, Bernd Inhester, Manfred Schussler | arXiv Published in 2010, 83 pages 016. Observatories in Space Catherine Turon | arXiv Published in 2011, 50 pages 017. Pioneers of Science Oliver Lodge | Macmillan and co Published in 1905, 421 pages 018. A Primer for Black Hole Quantum Physics R. Brout, S. Massar, R. Parentani, P. Spindel | arXiv Published in 2007, 178 pages 019. A Practical Introduction to Numerical Hydrodynamics Garrelt Mellema | Leiden University Published in 2003 020. Astrochemistry: The Issue of Molecular Complexity in Astrophysical Environments M. De Becker | arXiv Published in 2013, 62 pages 021. Lectures on Inflation and Cosmological Perturbations David Langlois | arXiv Published in 2010, 56 pages 022. Particle Physics Aspects of Modern Cosmology Robert H. Brandenberger | arXiv Published in 1997, 70 pages 023. Observational Probes of Cosmic Acceleration David H. Weinberg, et al. | arXiv Published in 2012, 253 pages 024. Lunar Stratigraphy and Sedimentology John Lindsay | Elsevier Published in 1976, 311 pages 025. Primordial Magnetogenesis Alejandra Kandus, Kerstin E. Kunze, Christos G. Tsagas | arXiv Published in 2011, 107 pages 026. Cosmic Rays and the Search for a Lorentz Invariance Violation Wolfgang Bietenholz | arXiv Published in 2008, 81 pages 027. Inflationary Cosmology and Structure Formation J. A. Peacock | arXiv Published in 1996, 77 pages 028. Understanding Galaxy Formation and Evolution V. Avila-Reese | arXiv Published in 2006, 50 pages 029. Spherical Astronomy F. Brünnow | Van Nostrand Published in 1865, 559 pages 030. The Story of Eclipses George F. Chambers | S. S. McClure Co. Published in 1909, 208 pages 031. Planetary Rings Matthew S. Tiscareno | arXiv Published in 2011, 82 pages 032. Quantization in Astrophysics, Brownian Motion, and Supersymmetry F. Smarandache, V. Christianto | MathTiger Published in 2007, 516 pages 033. Practical Astronomy George L. Hosmer | John Wiley and Sons Inc. Published in 1925, 314 pages 034. Planetary Photometry Max Fairbairn | Published in 2005 035. Massive Stars and their Supernovae F. Thielemann, R. Hirschi, M. Liebendorfer, R. Diehl | arXiv Published in 2010, 81 pages 036. Cosmology James Schombert | University of Oregon Published in 2008 037. Protoplanetary Disks and Their Evolution Jonathan P. Williams, Lucas A. Cieza | arXiv Published in 2011, 65 pages 038. The Elements of Theoretical and Descriptive Astronomy Charles J. White | J. Wiley Published in 1909, 322 pages 039. Textbook on Practical Astronomy George Leonard Hosmer | Wiley Published in 1910, 252 pages 040. Celestial Navigation, Elementary Astronomy, Piloting Arturo Chiesa, Raffaele Chiesa | Sky and Sea Software Published in 2010 041. Solar System | Wikipedia Published in 2012, 646 pages 042. Photographs of Nebulae and Clusters James Edward Keeler | University of California Publications Published in 1908 043. An Introduction to Celestial Mechanics Forest Ray Moulton | The MacMillan Company Published in 1914, 437 pages 044. Multi-messenger Astronomy and Dark Matter Las Bergstrom | arXiv Published in 2012, 105 pages 045. Atomic and Molecular Processes in Astronomy and Planetary Science Geoffrey A. Blake | California Institute of Technology Published in 2004 046. The Star Splitters: The High Energy Astronomy Observatories Wallace H. Tucker | NASA History Office Published in 1984, 182 pages 047. The world according to the Hubble Space Telescope Mario Livio | arXiv.org Published in 2008, 112 pages 048. A Handbook of Descriptive and Practical Astronomy George F. Chambers | Oxford At The Clarendon Press Published in 1889, 756 pages 049. History of Astronomy George Forbes | Published in 1909 050. Superstring Cosmology James E. Lidsey, David Wands, E. J. Copeland | arXiv Published in 2000, 161 pages 051. Introduction to relativistic astrophysics and cosmology through Maple V. L. Kalashnikov | arXiv Published in 2001, 124 pages 052. Black-Hole Phenomenology Neven Bilic | arXiv Published in 2006, 58 pages 053. Introduction to the Theory of Black Holes Gerard 't Hooft | Utrecht University Published in 2009, 49 pages 054. High Energy Astrophysics Jonathan Katz | The Benjamin/Cummings Publishing Published in 1986, 338 pages 055. Introduction to Millimeter/Sub-Millimeter Astronomy T. L. Wilson | arXiv Published in 2009, 106 pages 056. To a Rocky Moon: A Geologist's History of Lunar Exploration Don E. Wilhelms | University of Arizona Press Published in 1993, 524 pages 057. Galaxies and the Expanding Universe James Schombert | University of Oregon Published in 2008 058. Notes on Stellar Astrophysics James N. Pierce | Minnesota State University Published in 2013, 299 pages 059. Elements of Astrophysics Nick Kaiser | University of Hawaii Published in 2002, 435 pages 060. Recent Developments in Gravitational Collapse and Spacetime Singularities Pankaj S. Joshi, Daniele Malafarina | arXiv Published in 2012, 89 pages 061. Techniques of Radio Astronomy T. L. Wilson | arXiv Published in 2011, 47 pages 062. The Galactic Habitable Zone I. Galactic Chemical Evolution G. Gonzalez, D. Brownlee, P. Ward | arXiv Published in 2001, 57 pages 063. Introduction to Non-Baryonic Dark Matter Paolo Gondolo | arXiv Published in 2004, 51 pages 064. Gravitational Wave Experiments and Early Universe Cosmology Michele Maggiore | arXiv Published in 2000, 100 pages 065. Cosmology: Mankind's Grand Investigation Greg Bothun | Harcourt Brace College Publishers Published in 1999, 129 pages 066. Consolidated Lunar Atlas Gerald P. Kuiper, et al. | Lunar and Planetary Institute Published in 1960 067. When Biospheres Collide: A History of NASA's Planetary Protection Programs Michael Meltzer | NASA Published in 2011, 542 pages 068. Evolution of the Solar System Hannes Alfven, Gustaf Arrhenius | NASA Published in 1976 069. Habitable Planets for Man Stephen H. Dole | RAND Corporation Published in 1964, 176 pages 070. General Astronomy | Wikibooks Published in 2009 071. Radiative Gas Dynamics David Weinberg | Ohio State University Published in 2007 072. Origin of the Moon W. K. Hartmann, R. J. Phillips, G. J. Taylor | Lunar and Planetary Institute Published in 1986, 781 pages 073. Ekpyrotic and Cyclic Cosmology Jean-Luc Lehners | arXiv Published in 2009, 79 pages 074. Are We Alone? Gregg Easterbrook | The Atlantic Monthly Published in 1988 075. Curiosities of the Sky Garrett Putman Serviss | Harper & Brothers Published in 1909, 300 pages 076. Radiative Processes in High Energy Astrophysics Gabriele Ghisellini | arXiv Published in 2012, 157 pages 077. Traces of Catastrophe Bevan M French | Lunar and Planetary Institute Published in 1998, 120 pages 078. Introduction to Supersymmetry: Astrophysical and Phenomenological Constraints Keith A. Olive | arXiv Published in 1999, 67 pages 079. First Light Abraham Loeb | arXiv Published in 2006, 157 pages 080. Man's Place in the Universe Alfred R. Wallace | Chapman and Hall Published in 1904, 330 pages 081. Dwarf-Galaxy Cosmology Regina Schulte-Ladbeck, at al. | Hindawi Publishing Published in 2010 082. Planetary Theory Ernest Brown, Clarence Shook | Cambridge University Press Published in 1933, 323 pages 083. The First Stars Simon C. O. Glover | arXiv Published in 2012, 72 pages 084. Lecture notes on the formation and early evolution of planetary systems Philip J. Armitage | arXiv Published in 2010, 63 pages 085. Cosmic Microwave Background Anisotropies up to Second Order Nicola Bartolo, Sabino Matarrese, Antonio Riotto | arXiv Published in 2007, 53 pages 086. Large Scale Structure of the Universe Alison L. Coil | arXiv Published in 2012, 43 pages 087. Astrodynamics: A Compendium of Orbitology | Wikipedia Published in 2013, 334 pages 088. Recreations in Astronomy Henry White Warren | Project Gutenberg 089. An Introduction to Celestial Mechanics Richard Fitzpatrick | The University of Texas at Austin Published in 2011, 216 pages 090. Black Holes P.K. Townsend | arXiv Published in 1997, 145 pages 091. The Fundamentals of Stellar Astrophysics George W. Collins, II | W H Freeman & Co Published in 2003, 494 pages 092. A Text-book of Astronomy George C. Comstock | D. Appleton and company Published in 1901, 391 pages 093. Cosmos and Culture: Cultural Evolution in a Cosmic Context Steven J. Dick, Mark L. Lupisella | NASA Published in 2010, 612 pages 094. Cosmic Journey: A History of Scientific Cosmology N. S. Hetherington, W. P. McCray | American Institute of Physics Published in 2009 095. Mysteries of the Sun Ginger Butcher | NASA Published in 2011, 20 pages 096. The Cosmic Web: Geometric Analysis Rien van de Weygaert, Willem Schaap | arXiv Published in 2007, 129 pages 097. Exoplanet Observing for Amateurs Bruce L. Gary | Reductionist Publications Published in 2007, 170 pages 098. Inflation Marieke Postma | NIKHEF Published in 2009, 53 pages 099. Dense Matter in Compact Stars Andreas Schmitt | arXiv Published in 2010, 146 pages 100. Oulu Space Physics Textbook Reijo Rasinkangas | University of Oulu Published in 2008 101. Practical Astronomy P. S. Michie, F. S. Harlow | John Wiley & Sons Published in 1893, 246 pages 102. Cosmological Evolution of Galaxies Isaac Shlosman | arXiv Published in 2012, 88 pages 103. Magnetic Fields, Strings and Cosmology Massimo Giovannini | arXiv Published in 2006, 76 pages 104. Cosmology for Particle Physicists U. A. Yajnik | arXiv Published in 2008, 63 pages 105. Astronomy with an Opera-glass Garrett Putman Serviss | D. Appleton & co. Published in 1890, 154 pages 106. A Simple Guide to Backyard Astronomy Carol Beigel | Published in 2008, 61 pages 107. Primordial Nucleosynthesis: from precision cosmology to fundamental physics F. Iocco, G. Mangano, G. Miele, O. Pisanti, P.D. Serpico | arXiv Published in 2009, 148 pages 108. Frequently Asked Questions about Calendars Claus Tøndering | Published in 2008, 65 pages 109. The Formation and Evolution of the Solar System James Schombert | University of Oregon Published in 2007 110. Why CMB physics? Massimo Giovannini | arXiv Published in 2007, 179 pages 111. Mechanism of the Heavens Mary Somerville | J. Murray Published in 1831, 710 pages 112. Celestial Mechanics J. B. Tatum | Published in 2008 113. Stellar Atmospheres J. B. Tatum | Published in 2006 114. The Foundations of Celestial Mechanics George W. Collins, II | Pachart Pub House Published in 2004, 145 pages 115. Lopsided Spiral Galaxies Chanda J. Jog, Francoise Combes | arXiv Published in 2008, 75 pages 116. Astronomical Image and Data Analysis J.-L. Starck, F. Murtagh | Springer Published in 2006, 335 pages 117. An Introduction to the Theory of Rotating Relativistic Stars Eric Gourgoulhon | arXiv Published in 2010, 88 pages 118. Supernova Cosmology: Legacy and Future Ariel Goobar, Bruno Leibundgut | arXiv Published in 2011, 62 pages 119. Cosmology: The Study of the Universe | NASA Published in 2009, 38 pages 120. Observations of the High Redshift Universe Richard S. Ellis | arXiv Published in 2007, 115 pages 121. String Cosmology James M. Cline | arXiv Published in 2007, 47 pages 122. The Birth and Death of Stars James Schombert | University of Oregon Published in 2008 123. Cosmology Primer Sean Carroll | preposterousuniverse.com Published in 2012 124. Planetary Science: A Lunar Perspective Stuart Ross Taylor | Lunar and Planetary Institute Published in 1982 125. Introduction to Cosmology David H Lyth | arXiv Published in 1993, 53 pages 126. An Introduction into the Theory of Cosmological Structure Formation Christian Knobel | arXiv Published in 2012, 102 pages 127. Gravitational Waves: Sources, Detectors and Searches Keith Riles | arXiv Published in 2012, 79 pages 128. Protostars and Planets IV V. Mannings, A. Boss, S. Russell | University of Arizona Press Published in 2000, 1422 pages 129. Lectures on Astronomy, Astrophysics, and Cosmology Luis A. Anchordoqui | arXiv Published in 2007, 41 pages 130. Encyclopedia of Astrophysics Søren Bertil F. Dorch | Scholarpedia Published in 2009 131. Resources of Near-Earth Space J. S. Lewis, M. S. Matthews | University of Arizona Press Published in 1993, 977 pages 132. Cosmic Rays in Galactic and Extragalactic Magnetic Fields F. Aharonian, A. Bykov, E. Parizot, V. Ptuskin, A. Watson | arXiv Published in 2011, 43 pages 133. Short History of Astronomy Arthur Berry | John Murray Published in 1898, 439 pages 134. Particle Physics and Inflationary Cosmology Andrei Linde | arXiv Published in 2005, 270 pages 135. The Virial Theorem in Stellar Astrophysics George W. Collins, II | Pachart Pub. House Published in 1978, 135 pages 136. Primer Of Celestial Navigation John Favill | Cornell Maritime Press Published in 1944, 300 pages 137. Introductory Lectures on Quantum Cosmology J. J. Halliwell | arXiv Published in 1990, 107 pages 138. Atlas of Peculiar Galaxies Halton C. Arp | California Institute of Technology Published in 1966, 190 pages 139. Galaxy systems in the optical and infrared A. Biviano | arXiv Published in 2008, 60 pages 140. Cluster Lenses Jean-Paul Kneib, Priyamvada Natarajan | arXiv Published in 2012, 120 pages 141. A Photographic Atlas of Rock Breakdown Features in Geomorphic Environments Mary Bourke, Heather Viles | Planetary Science Institute Published in 2007, 88 pages 142. The Fine-Tuning of the Universe for Intelligent Life Luke A. Barnes | arXiv Published in 2011, 76 pages 143. The Astronomy of the Bible E. Walter Maunder | Richard Clay & Sons Published in 1908 144. Elementary Astronomy James N. Pierce | Published in 2013, 134 pages 145. Astronomical Discovery Herbert Hall Turner | E. Arnold Published in 1904, 225 pages 146. Elementary Mathematical Astronomy C. Barlow, G. Bryan | University Correspondence College Press Published in 1893, 442 pages 147. An Introduction to Cosmic Rays and Gamma-Ray Bursts A. De Rujula | arXiv Published in 2007, 37 pages 148. Images of the Solar Upper Atmosphere From SUMER on SOHO Uri Feldman, at al. | ESA Publications Division Published in 2003, 209 pages 149. Introduction to Cosmology A. D. Dolgov | arXiv Published in 2009, 58 pages 150. Lectures on Black Holes, Topological Strings and Quantum Attractors Boris Pioline | arXiv Published in 2007, 103 pages 151. Gamma-Ray Bursts: Progress, Problems and Prospects Bing Zhang, Peter Meszaros | arXiv Published in 2008, 87 pages 152. A Briefer History of Time: From the Big Bang to the Big Mac Eric Schulman | St. Martin's Press Published in 2004, 207 pages 153. A New Astronomy David Peck Todd | American Book Company Published in 1906, 437 pages 154. An Introduction to Astronomy Forest Ray Moulton | The MacMillan Company Published in 1916, 577 pages 155. To See the Unseen: A History of Planetary Radar Astronomy Andrew J. Butrica | NASA History Division Published in 1996, 301 pages 156. Moon Trip: A Personal Account of the Apollo Program and its Science Elbert A. King | Lunar and Planetary Institute Published in 1989, 162 pages 157. Stellar Structure and Evolution Sergey V. Vorontsov | Queen Mary, University of London Published in 2010 158. The Beginning and Evolution of the Universe Bharat Ratra, Michael S. Vogeley | arXiv Published in 2008, 69 pages 159. General Astronomy Harold Spencer Jones | Edward Arnold and Company Published in 1924, 392 pages 160. Supernova Remnants: The X-ray Perspective Jacco Vink | arXiv Published in 2011, 78 pages 161. Astronomy Notes Nick Strobel | astronomynotes.com Published in 2010 162. Celestial Mechanics: Notes and Work J.D. Mireles James | University of Texas Published in 2007 163. TASI Lectures: Introduction to Cosmology Mark Trodden, Sean M. Carroll | arXiv Published in 2004, 82 pages 164. Basaltic Volcanism on the Terrestrial Planets | Pergamon Press Published in 1981, 1286 pages 165. Astronomy of To-day Cecil Goodrich Julius Dolmage | Seeley and co. Published in 1910 166. Mag 7 Star Atlas Project Andrew L. Johnson | Published in 2007, 21 pages 167. Guidebook to the Geology of Barringer Meteorite Crater, Arizona David A. Kring | Lunar and Planetary Institute Published in 2007, 154 pages 168. Practical Astronomy for Engineers Frederick Hanley Seares | Stephens Published in 1909, 160 pages 169. The Cosmological Constant Sean M. Carroll | arXiv Published in 2000, 50 pages 170. The Beginning and the End: The Meaning of Life in a Cosmological Perspective Clement Vidal | arXiv Published in 2013, 356 pages 171. A practical guide to Basic Statistical Techniques for Data Analysis in Cosmology Licia Verde | arXiv Published in 2008, 52 pages 172. An Introduction to Quantum Cosmology D.L. Wiltshire | arXiv Published in 2003, 60 pages 173. Advances in Modern Cosmology Adnan Ghribi | InTech Published in 2011, 198 pages 174. An Introduction to Galactic Chemical Evolution Nikos Prantzos | arXiv Published in 2007, 46 pages 175. Observing the Sky from 40N Roberto Mura | Wikibooks Published in 2010, 86 pages 176. Star-Gazer's Hand-Book Henry William Elson | Sturgis & Walton Published in 1910, 72 pages 177. Guide to Lunar Orbiter Photographs Thomas P. Hansen | NASA Published in 1970, 127 pages 178. Astronomy for Amateurs Camille Flammarion | D. Appleton and Company Published in 1910 179. The Complete Idiot's Guide to The Sun Jay M. Pasachoff | Alpha Published in 2003, 350 pages 180. Stellar Superfluids Dany Page, et al. | arXiv Published in 2013, 88 pages 181. The Birth And Death Of The Sun George Gamow | Dover Publications Published in 1940, 256 pages 182. Chondrules and their Origins Elbert A. King | The Lunar and Planetary Institute Published in 1983, 377 pages 183. Introduction to Physical Astronomy Kenneth R. Koehler | University of Cincinnati Published in 2010 184. Mercury F. Vilas, C. Chapman, M. Matthews | University of Arizona Press Published in 1989, 794 pages 185. Introduction to Early Universe Cosmology Robert H. Brandenberger | arXiv Published in 2011, 70 pages 186. Dynamics of the Universe in Problems Yu. L. Bolotin, et al. | UniverseInProblems.com Published in 2013, 113 pages 187. Everything You Always Wanted To Know About The Cosmological Constant Problem Jerome Martin | arXiv Published in 2012, 89 pages 188. The Universe in a Helium Droplet Grigory E. Volovik | Oxford University Press Published in 2003, 532 pages 189. Modified Gravity and Cosmology T. Clifton, P.G. Ferreira, A. Padilla, C. Skordis | arXiv Published in 2012, 312 pages 190. Gravitational Wave Detection by Interferometry Matthew Pitkin, Stuart Reid, Sheila Rowan, Jim Hough | arXiv Published in 2011, 80 pages 191. The Astrobiology Primer: An Outline of General Knowledge Lucas J. Mix, at al. | arXiv Published in 2006, 79 pages 192. Advanced Topics in Cosmology: A Pedagogical Introduction T. Padmanabhan | arXiv Published in 2006, 40 pages 193. From Disks to Planets Andrew N. Youdin, Scott J. Kenyon | arXiv Published in 2012, 70 pages 194. Voyager 1 and 2: Atlas of Six Saturnian Satellites Raymond M. Batson | NASA Published in 1984, 175 pages 195. Solar Neutrinos V. Antonelli, L. Miramonti, C. Pena-Garay, A. Serenelli | arXiv Published in 2012, 51 pages 196. An Expanded View of the Universe | European Southern Observatory Published in 2011, 54 pages

Запознайте се с вероятно най-остроумния Нобелов лауреат: Ричард Ф. Файнман! Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426 Забавният, написан сякаш от Реймънд Чандлър автобиографичен труд „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ (ИК „Изток-Запад“) на носителя на Нобелова награда за физика Ричард Ф. Файнман излезе на български език. Ричард Филипс Файнман (1918-1988) е един от най-забележителните теоретични физици на нашето време. Известен с уникалното си чувство за хумор и критичното си мислене, Файнман е определян от мнозина като „втория най-велик ум след Айнщайн“ и безспорно е един от най-бележитите американски физици на XX век. След като завършва Масачусетския технологичен институт през 1939 г. и защитава докторска степен в Принстън през 1942 г., Файнман преподава в университета Корнел, а след това и в Калифорнийския технологичен институт. Участва в разработването на атомната бомба като част от секретния проект „Манхатън“ (проект, осъществяван в САЩ в периода 1939-1946, с цел създаване на първите в света ядрени оръжия; Великобритания и Канада са сътрудници в проекта). Ричард Ф. Файнман получава Нобелова награда за физика през 1965 г. – заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър – за разширяването на теорията на квантовата електродинамика. Изнася лекция на тема нанотехнологии през 1959 г., която впоследствие му носи световна популярност. Създател е на диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение. Взима участие и в дешифрирането на йероглифите на маите, както и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чалънджър през 1986 г. Освен на тритомното издание „The Feynman Lectures on Physics“, видният учен е автор на редица статии и издания, най-известните сред които са „What Do You Care What Other People Think?“ и преведената вече на български език „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, чрез която българският читател има възможността да се запознае отблизо с колоритната личност на безспорния титан Ричард Файнман. В интригуващия си автобиографичен труд американският учен разказва как работи по различни проекти със световни величия във физиката като Алберт Айнщайн и Нилс Бор; как едва на 12-годишна възраст си прави собствена лаборатория вкъщи; как като тийнейджър изправя майка си и баща си на нокти, след като веднъж, прибирайки се по-късно, родителите му влизат в неговата стая, а изобретената от него аларма срещу крадци затрещява зверски; как като изпечен касоразбивач се справя със заключени сейфове, пазещи най-секретните ядрени разработки; как акомпанира с бонгосите си на балетна трупа; как рисува гола тореадорка и още много, все удивителни истории. „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ (с подзаглавие „Приключенията на един любопитко“) проследява живота на Файнман в целия му ексцентричен блясък. Екипът на Детройт Фрий Прес подчертава недвусмислено: „Ако има книга, която може да разчупи стереотипа за скучния учен, то това е точно тази.“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426 Откъс от „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, Ричард Ф. Файман Спомням си първите танци, на които отидох. Не бях танцувал от 3–4 години, докато бях в Лос Аламос, не бях излизал сред хора въобще. И така, отидох на тези танци и танцувах колкото мога най-добре. Мислех, че се справям. Обикновено човек може да каже дали на партньорите му им харесва да танцуват заедно. Докато танцувахме, си бъбрех с момичето – тя ме пита разни неща за мен, аз я питам за нея. Но когато поисках да поканя на танц някое момиче, с което вече бях танцувал, не ставаше. – Може ли още един танц? – Не, благодаря, излизам малко на въздух. Или пък: – Ами не, отивам в тоалетната. Две-три момичета се измъкнаха с едно или друго извинение! Какъв беше проблемът? Дали танцувах зле? Или пък нещо не ме харесваха? Поканих ново момиче. Докато танцувахме, си разменихме обичайните въпроси: – Студент ли сте или докторант? (Много студенти бяха по-възрастни, защото бяха ходили в армията.) – Преподавател съм. – О, така ли? По какво? – Теоретична физика. – Аха, и предполагам, че сте работили по атомната бомба. – Да, по време на войната бях в Лос Аламос. – Лъжец! – каза ми тя и си тръгна. Отдъхнах си! Това обясняваше всичко. На всички момичета бях казал чистосърдечно самата истина и не разбирах какъв е проблемът. Беше напълно очевидно, че едно след друго момичета ме шкартираха, а аз се държах мило, естествено и учтиво и отговарях на въпросите им. Всичко вървеше много добре и изведнъж – оооп – и край! Не разбирах какво става, докато за щастие тази жена не ме нарече лъжец. И така, когато отклонявах всички въпроси, ефектът беше точно обратният. – Първокурсник ли сте? – Ами не. – Докторант? – Не. – А какъв сте тогава? – Не ми се говори за това – Защо криете какъв сте? – Защото... – а те продължаваха да си говорят с мен! Вечерта две момичета дойдоха с мен вкъщи и едната от тях ми каза, че не е нужно да се срамувам от това, че съм първокурсник. Имало много момчета на моята възраст, които сега започвали да учат и това е съвсем нормално. Те бяха второкурснички и се държаха много майчински с мен, и двете. Полагаха много усилия за моята психика и аз не исках да ги подвеждам и заблуждавам, затова им казах, че съм преподавател. Разсърдиха се, че съм ги направил на глупачки. Положението ми на млад преподавател в „Корнел“ не беше никак добро. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426

Статията е публикувана в бр. 1, 2013 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България. След като многохилядна армия от силиконови гадателки и новоизлюпени професо­ри (от Ангола и НБУ) прогнозират края на света или земетресения, ние си позволяваме да ви представим статията на един скромен доктор на физико-математическите науки и главен научен сътрудник от Международния институт по теория на прогно­зите на земетресенията и математична геофизика на руската Академия на науките Михаил Владимирович Родкин, отпечатана в руското списание с над стогодишна история „Природа". Задачата: прогнозиране на земетресенията Автор: М. В. Родкин Превод: Н. Ахабабян М. В. Родкин. Задача: прогноз землетрясений, сп. „Природа", №10, 2010 Под катастрофално в общественото съзнание се подразбира нещо неочаквано и ужасно. Впрочем най-близко до този образ са земетресенията, когато един от симво­лите на постоянството и надеждността - земната твърд - започва силно да трепти, покрива се с пукнатини и се деформира по странни начини. Какви са възможностите за предсказване на подобни внезапни и страшни катаклизми? Неопределеността в отговора на този въпрос красноречиво се потвърждава от текста на резолюцията, приета през януари 2009 г. от Генералната асамблея на Меж­дународната асоциация по сеизмология и физика на земните недра в Кейптаун. В резолюцията едновременно се подчертава актуалността на изследванията по прогно­зите на земетресенията, както и доказателствата за възможностите на такава прогно­за. Именно по примера на прогнозите на земетресенията се отработват различните методи за прогнозиране на развитието на неустойчивостите и кризите, използвани след това в най-различни сфери - във финансите, поведението на сложни инженерни съоръжения, екологията. Младост - време на несбъднати надежди Първият регистриран пример за успешна прогноза на земетресение се отнася за 1970 година. Тогава изглеждаше, че окончателният успех за стабилни и съдържателни прогнози не е далеч - трябва само да се събере повече разностранна информация за състоянието на земните недра и умение на обработката й. Най-активно с проблемите за прогнози на земетресения се занимаваха в Китай, СССР, САЩ и Япония. Аме­риканците и японците залагаха на регионалните мрежи за събиране на геофизична информация, Съветският съюз - на усъвършенстването на методиката на събиране и анализ на данните от специално подготвени полигони. Китайците, както не веднъж в своята история, бяха заложили на многобройното, трудолюбиво и изпълнително население на страната. През периода на културната революция в КНР беше създадена цяла армия от на­родни наблюдатели, които бяха длъжни да съобщават за всички явления, които могат да имат отношение към наближаването на силно земетресение: изменение на нивото на водите в кладенци, аномалии в поведението на животни и много други възможни признаци за надигаща се катастрофа. В няколко от най-чувствителните сеизмологични райони бяха организирани и мрежи за инструментално наблюдение. И през 1975 г. се достигна до голям успех - китайските специалисти успяха да предскажат силното Хайченгско земетресение с магнитуд 7.3. В продължение на няколко месеца наблю­денията бяха фиксирали аномално бързи движения на земната повърхност. След това бяха зачестили сигналите от народните наблюдатели за аномално поведение на жи­вотни. И накрая, на 4 февруари в 14 ч. след серия от слаби тласъци - също възможен предшественик за предстоящо силно земетресение - е обявена обща тревога. Хората са изведени от зданията, а в 19 ч 36 мин. е последвал силният удар, разрушил 90% от всички съоръжения на град Хайченг. От 600-хилядното население на града загиват около 2 хиляди и близо 27 хиляди са ранени. Но без предупредителните мерки броят на жертвите е щял да бъде много по-голям. Впрочем еуфорията от успешната прогноза продължава недълго: на 28 юли 1976 г. непредсказаното разрушително Таншанско земетресение оставя под руините на китайските градове (в това число и в Пекин) повече от 240 хиляди души. През следващите години в Китай успяват да предскажат значителен брой земетресения, но в повечето случаи стихията нанася ударите си неочаквано. Непотвърдените прогнози водят до големи икономически загуби и пораждат паника сред населението. Анализът на ситуацията, на броя на успешните и неверните прогнози и последствията от тях подтиква към решение за ограничаване на евакуационните мероприятия и по-широко оповестяване за възможни земетресения. Неуспехът на китайската програма за предсказване на земетресенията се приписва на ненадеждността на метода на събиране на данни: податливостта на народните на­блюдатели на изблик на бдителност, или обратно, тяхното неоправдано пренебрежение. Изглежда, решението на проблема ще трябва да се търси в обезпечаването на съ­временна геофизична мрежа. Сеизмологичните области на САЩ и цялата територия на Японските острови бяха покрити с плътна мрежа за геомагнитни наблюдения. При това те не бяха ограничени само с регистрацията на сеизмичните трептения: измерваха се температурата и химическият състав на подземните води, скоростта на движение на земната повърхност, аномалиите на гравитационното и геомагнитното поле, мо­ниторинг на атмосферните, йоносферните и геоелектричните явления. В Съветския съюз не достигаха средства за разгъване на регионални мрежи за наблюдение и затова в най-уязвимите райони бяха създадени редица първокласни комплексни геофизични полигони. Обаче и надеждите, свързани със съвременната техника, не бяха оправдани. Големият обем на получаваната геофизична информация не доведе до забележимо нарастване на качеството на прогнозите. Учените регистрираха огромно количество различни геофизични аномалии, предположително свързани с процесите на настъп­ващо земетресение (подобно например с бързите движения на земната повърхност преди земетресението в Хайченг). Обаче по-голямата част от такива аномалии не се повтаряха при другите земетресения. Независимо от всички усилия така и не се удаде начин за получаване на ефективна и икономически оправдана прогноза, при която предотвратяването на загубите устойчиво да превъзхожда загубите от лъжлива тревога. Време на дълбок скептицизъм В резултат на тези неуспехи започна да се развива дълбок скептицизъм относно възможностите за прогнозиране на земетресенията. Той беше особено силен в страните, където дотогава бяха създадени технически най-съвършените мрежи за наблюдение и където перспективите за получаване на прогнози до неотдавна изглеждаха толкова близки. И този скептицизъм получи много авторитетна теоретична подкрепа. В осно­вата на теоретичната сеизмология лежи известният емпиричен закон на Гутенберг- Рихтер. Той свързва броя и силата на трусовете със степенен закон: при увеличаване на енергията на земетресението 1000 пъти (с 2 единици магнитуд) количеството събития с такъв мащаб намалява около 100 пъти. От това впрочем произтича и важният извод: основната част от цялата отделена сеизмична енергия се пада на малък брой от най- силните събития. А именно те причиняват големите загуби особено когато засягат големи градове. Учените настойчиво се опитват да обяснят закона на Гутенберг- Рихтер още с неговото установяване. През втората половина на ХХ век се изяснява, че такова разпределение се среща не само в сеизмологията. На ана­логичен закон се подчинява и броят на жертвите в зависимост от природните катастрофи (не само земетресенията), по подобен начин са разпределени и населените пунктове по брой жители, компаниите - по големина на капитала им, военните конфликти - по броя на жертвите. Във физиката законите със степенни разпределения са типични за критичните процеси (например за фазо­вите преходи от втори род). Прието е те да се наричат самоподобни, защото при тях отсъстват каквито и да са избрани размери и характерът на разпределения­та е един и същ (самоподобен) за слаби, средни или силни събития. Съответно процесите на различни пространствени и времеви мащаби изглеждат еднообраз­ни. Така карта на тектонични пукнатини Фиг. 1. Усреднена зависимост на измененията на броя (N) на слаби земетресения за единица време преди силни земетресения и след тях. Ясно се вижда тенденцията на степенното нарастване на броя на фортшоковете, свидетелстващо за принципната възможност за прогнози на земната кора с мащаб стотици километри прилича много на шлиф на планинска порода с мрежа от микропукнатини. За геометрично описание на такива самоподобни структури служат фракталите. Същественото е, че подобни разпределения не могат да се реализират в безкрайни области (тогава биха възниквали физически нереализируеми безкрайности). Обикновено такива закони на разпределения са в сила в диапазона на няколко порядъка. През 1987 г., за да обяснят широкото разпространение в природата на степенните разпределения, американците К. Уизенфелд (K. Wiesenfeld), датчанинът П. Бак (P. Bak) и китаецът Чао-Танг (Chao Tang) предложиха красива и оказала се много плодотворна идея за развитие на самоорганизираната критичност или в абревиатура СОК хипоте­зата. Тя предполага, че сложните динамически системи самопроизволно еволюират в посока на критичните състояния, при което съществена роля играят взаимодействията не само със съседните, но и с далеко отстоящи елементи. Критичните явления и съответстващите им степенни закони са добре изследвани във физиката - те са характерни за системи, състоящи се от голям брой взаимодейст­ващи помежду си обекти. Такова взаимодействие води към съгласуване на поведението на много частици и развиването на „конкуренцията" между различните типове на съгласуваното поведение. При изкипяването на прегрята вода (не напълно строг, но разбираем пример) достатъчно е само възникването на зародиш на нова фаза, когато към него веднага ще се присъеди­нят и ще преминават в новата фаза голям брой от обкръжаващите го атоми. При това между съседните зародиши възниква конкуренция за атоми, от чийто ход зависи и разпределението на мехурчетата по размери: по-едрите зародиши имат преимущество. Аналогично, по-големите градове по-силно привличат хората, предоставяйки им по-големи възможности за избор на работа и отдих. Подобен кооперативен вид поведение рязко се отличава от онова, при което отделните елементи на системата имат независимо поведение като например на молекулите в идеа­лен газ. Фиг. 2. Разпределението на броя (N) на градовете в зависимост от броя на жителите може да бъде описано със степенен закон на разпределение, анало­гично на разпределението на броя на земетресения­та в зависимост от сеизмичната енергия. Приведе­ните данни са за големи градове в Русия за 1897, 1939 и 2009 година Моделът СОК претендира да обясни защо в толкова различни системи възникват степенни зако­ни на разпределения. Той бързо доби голяма популярност и стана общоприет начин за обяснение на всички случаи на реализация на степенни (или подобни на тях) разпределения при развитие на самоорганизирана критичност. Трябва обаче да се отбележи, че изящността на СОК моделите в значителна степен се маскира от обстоятелството, че развитие­то на самосъгласуваните еволю­ции на сложни системи по посока на критичните състояния в тях в много от случаите просто се пос­тулира. Примерите на конкретни механизми, описващи такава еволюция, и досега са малко, и всички те основно се отнасят до силно опростени модели. Във връзка с проблема за прогноза на земетръси литосфе- рата на Земята по СОК хипотезата се разглежда като среда, намираща се постоянно в критично (т.е. крайно неустойчиво) състояние. В критично състояние отсъстват характерните пространствено-времеви размери и следователно надеждни оценки за място и време на земетресението са невъз­можни. От това следва, че възникването в даден момент на едно или друго земетресение е изключително работа на случая и принципно непредсказуемо. В такава ситуация в унисон със запомнящия се образ от научнофантастичния разказ на Р. Бредбъри размах на крилата на пеперуда може да доведе до пусков механизъм за възникване на голяма катастрофа. Ако това е така, проблемът за предсказване на земетресения отпада като принципно неразрешим, даже и като „ненаучен", подобен на усилията за изобретяване на вечен двигател. Наистина за получаването на прогнози в рамките на СОК модела се изисква безкрайно голям обем информация, чак до отчитане на нищожното смущение на въздуха от движението на крилата на пеперуда, което явно е нереализируемо. Да обясним на пръсти математическата страна на ефекта на „пеперудата на Бред­бъри". Всички ние още от времето на средното училище знаем, че да се дели на нула е недопустимо. Да си представим сега, че големината на ефекта се определя от член с много малка стойност на знаменателя, който зависи от раздвижването на въздуха, предизвикано от размаха на крилата на пеперудата. В този случай ефектът ще зависи силно и от поведението на пеперудата. Фиг. 3. Градацията на сивия цвят съответства на различния брой най-тежки (първи клас) и по-слаби престъпления. Вижда се, че повишаването на най- тежките престъпления се предшества от периоди на увеличение на по-слабите. Активизацията "се прелива" от области с по-малка престъпност към долния десен ъгъл на рисунката към областта на по-тежките - в левия горен ъгъл Но само от критичното състояние на земната кора ли са обусловени трудностите на прогнозата? Да се опитаме да сравним задачата с предсказването на метеорологич­ното време. От собствен опит знаем, че тя невинаги е точна. А сега да си представим, че синоптиците не разполагат с никакви средства за измерване във вътрешността на атмосферата - те разполагат само с измервания на температурата, влажността и наля­гането под тънък слой земна почва. Безспорно такива данни носят известна информа­ция за метеорологичните процеси, но едва ли прогноза, основана само на тях, може да бъде много точна. А всъщност сеизмолозите се намират в такова положение: пряк достъп в дълбочина на земната кора, където се предизвикват земетресенията, засега е невъзможен. Ситуацията в земните недра се оценява по косвен начин, по измервания на повърхността на Земята. Не по-малка трудност се съдържа в това, че по същество не знаем какво е това земетресение. Още по време на еуфорията и надеждите известният съветски сеизмолог Н. В. Шебалин настояваше, че предсказанието на земетресенията е невъзможно, по­неже нямаме добър модел за него. Това твърдение обаче изисква известни пояснения. Прието е, че причина за земетресенията са високите тектонични напрежения, а самите напрежения се трактуват по аналогия с разрушаването на обикновените образци на планински породи, само че много по-големи. Трябва да се вземе образец, да се постави под преса и постепенно, увеличавайки усилието, да бъде разрушен. Може също (макар и по-грубо) да се оцени големината на напреженията в литосферата. И се оказва, че те са много по-малки от изискваните за разрушаването на образците от планински породи. Как тогава възникват земетресенията? Засега не е съвсем ясно. Особено за­гадъчно е съществуването на т.нар. дълбоки земетресения. При огромни налягания вътре в мантията на Земята (а огнищата на земетресенията се фиксират до дълбочини от 700 км) даже за да се предизвика разместване на вече съществуваща пукнатина, се изисква голямо напрежение. А за съществуването на такива големи стойности няма и намек. Обратно, всички данни говорят че напреженията в мантията са доста умерени. Впрочем, ако нямаше дълбоки земетресения, то в учебниците по сеизмология напълно убедително би се доказало, че те въобще не могат и да съществуват. И наистина, без удовлетворителен физичен модел е трудно да се подберат добри прогнозни признаци. И още по-трудно да се интерпретират резултатите от наблюдения или експерименти. Остава ни да проследяваме вариациите в интензитета на сеизмичните процеси и да се опитаме да изясним неустойчивостите в неговия режим. Именно такъв е подходът и към това са ориентирани почти всички съществуващи в днешно време методи за прогнозиране. В края на 80-те години на миналия век прогнозата за земетресенията престана да бъде популярна в научните среди. Да се говори за това, стана признак на лош тон, а и самата дума „предсказание" беше изгонена от научната литература. Ако се налагаше да се докоснем до тази щекотлива тема, се използваше по-малко обвързващият термин „прогноза". Модата в науката е не по-малко взискателна, отколкото в обикновения жи­вот, и през 1984 г. Конгресът на САЩ даже прие специално решение за прекратяване на целевото финансиране на програмите за прогнозиране на земетресения и насочи усилията към сеизмично устойчиво строителство. Махалото се завръща: прогнозите са възможни Изводът за принципната невъзможност за предсказване на земетресенията не само не срещна подкрепа, но естествено, породи почти на подсъзнателно ниво - протест. Нима такъв мащабен процес, при който цели хребети се преместват на десетки метри, може да бъде задействан напълно спонтанно, без всякаква предварителна подготов­ка? И толкова ли земетресенията приличат на критичните явления? Може би само с внезапността, лошата предсказуемост и проявяването на степенни каскади със слаба форшокова (развиваща се с приближаването на главния тласък) и добре изразена аф- тершокова (след силното земетресение) активизация. Но в редица принципно важни моменти сеизмичният процес рязко се отличава от критичните явления. Например добре известните фазови преходи от II род протичат без отделяне или поглъщане на енергия. В същото време силните земетресения са съпроводени от внезапно отделяне на огромна енергия. Именно тези изхвърляния на енергия правят тяхното предсказване толкова актуално. А и в рамките на самата СОК хипотеза при по-детайлно разглеждане задачата за прогнозиране на земетресенията се оказва не толкова безсмислена. Да поясним ситу­ацията с един класически пример на критичен процес - самопроизволното възниква­не на намагнитване на материали под критичната точка на Кюри. При тези условия взаимодействието между съседните спинове става толкова голямо (в сравнение със случайните топлинни трептения), че за съседните магнитни моменти е по-изгодно да се построят успоредно. В отсъствие на външно магнитно поле посоката на образува­ната намагнитеност е случайна и се определя от това, каква посока на намагнитеност е започнала да се формира първоначално (напълно случаен фактор). Ясно е, че ако и посоката на намагнитване да е случайна, самият факт на нейното възникване е напъл­но закономерен и намагнитеността възниква неизменно винаги когато температурата падне под точката на Кюри. По аналогия може да се предположи, че прогнозиране на земетресения е възмож­но, когато критичното състояние на земната кора се достига не винаги, т.е. можем да говорим за голяма или малка критичност. И наистина на Земята съществуват не само сеизмични, но и асеизмични райони, където земетресения практически не е имало. Едва ли литосферата на тези области може да бъде описана като непрекъснато пребиваваща в критично състояние. И следователно разумно е да се предположи, че съществуват и различни степени на критичност, и съответно може някак си да се оценят мярата за критичност и вероятността за възникване на силно земетресение. Обаче съществуването на абсолютно асеизмични територии е също проблематично. Крайно рядко, но земетресения се случват и в такива райони. Едно от най-удивителните такива събития се случи на 25 март 1998 г. на разстояние около 500 км от бреговете на Антарктика, на островите Балени върху стабилна океанска плоча. По съвременни сеизмологични представи такива плочи е прието да се смятат за тектонично пасивни и абсолютно асеизмични. Ако се интерпретира сеизмичният процес като намиращ се на прага на критично състояние, възможна е не само прогноза, но и определени изводи за характера на пред­вестниците на земетресението. Известно е, че в процеса на развитие на критичността рязко се увеличава чувствителността на средата към външни въздействия. Сеизмоло­зите не веднъж са забелязвали, че преди големи земетресения литосферата откликва по-силно на преминаването на приливни вълни или циклони. Тези крайно слаби по геологичните скали въздействия могат да играят ролята на пускови механизми. Един характерен признак за нарастването на критичността е аномално високата променли- вост на интензитета на сеизмичния режим - появяването на отчетлива активност или затишие. Важен признак за приближаващо се силно земетресение е степента на нара­стване на броя на значително по-слабите събития (фортшокове) в областта на влияние на основното събитие. Обаче такъв ръст надеждно се проявява само при съвместния анализ на данните за голям брой земетресения. За всяко конкретно събитие този ръст е неразличим на фона на силно нерегулярните изменения на интензитета на сеизмичния режим. За развитието на критичния режим сочи също и увеличаването на честотата на разсеяните пространствено, но близки по време сеизмични събития, а също и увеличаването на частта от относително силни трусове. Споменатите особености на сеизмичния режим и преди това се сочеха от специалистите като характерни признаци за предизвестие. Преди това бяха тенденциите, повече или по-малко надеждно проя­вяващи се, от съвкупността от емпирични данни. А сега подобни признаци получиха и теоретичното си обяснение. И това е значителен напредък. Ако преди прогнозата на земетресенията се основаваше, по същество, на опита и интуицията на сеизмолозите, то сега стана възможно аномалиите да се проверяват на основата на някакъв теоретично очакван сценарий за развитие на неустойчивостта. Съмненията в предсказуемостта на земетресенията също се оказаха полезни за науката, понеже стимулираха внимателната проверка на алгоритмите за прогнози. Стана правило щателно и еднозначно да се формулират алгоритмите на прогнозата и регулярно да се публикуват новите им версии, което позволява всички желаещи самостоятелно да ги проверяват и да оценяват тяхната ефикасност. Впрочем почти всички алгоритми за прогнози бяха разработени в рамките на съветската (а след това - на руската) сеизмологична школа. Детайлни и щателни проверки на средносрочната прогноза са извършени за силни земетресения с магнитуд, надхвърлящ 8, получили оз­начението М8. От тогава до днес бяха предсказани седем от деветте силни земетресения с изпреварване от не повече от пет години. За издаването на екстремни предупреждения това, разбира се, е недостатъчно. Но и такава прогноза позволява своевременно да се вземат мерки по намаляване на загубите от очаквания стихиен удар и повишаване на готовността за провеждане на спасителни мероприятия. Сравняването на резултатите от прилагането на алгоритъма М8 със случайните загуби показва, че предсказването на земетресения е възможно поне в статистически смисъл. В резултат от края на миналия век скептицизмът относно прогнозирането на земетресения започна да намалява и тази тематика започна отново да получава граждански права в науката. Нови надежди и нови задачи През последните години при изследванията на прогнози за земетресения широко се прилагат космическите средства за наблюдение. Силните земетресения са едромащабни събития, даващи мозаична картина на предвестниците върху огромна територия. Тази мозайка в значителна степен и обуславя неповторимостта на картината на предвестни­ци при различните земетресения. Космическите методи на регистрация дават широк обзор на територията и са по-нечувствителни към мозаичността на полето на пред­вестниците. Те позволяват проследяването на деформациите на земната повърхност, изменението на температурата на почвата при изхвърляния на дълбочинни флуиди, вариации в свойствата на йоносферата, предположително свързани с подготовката и реализацията на силните земетресения, и много други параметри. NASA например залага на масираното използване на прецизно точните системи за глобално позициониране GPS, а също на появилите се малко след това спътникови радари със синтетичната апаратура InSAR. GPS позволява с точност до милиметри да се проследят точките върху земната повърхност, където са поставени стационарните приемници, и да се оцени скоростта на тяхното движение. Предполага се например, че отклонението от равномерното изместване по посока на разлома Сан-Андреас в Калифорния - един от най-активните сеизмични райони в Северна Америка, позво­лява да се установят местата на натрупване на напрежения, т.е. вероятните места на предстоящо земетресение. Технологията InSAR дава районирани изображения на размествания на земната повърхност през последователни времеви интервали на обо­зримите територии. Обединените данни от GPS и InSAR осигуряват възможността за мониторинг на движението на земната повърхност, немислима само допреди няколко години. Остава само непростата задача: да се извлече от тях сигналът за местата на бъдещото земетресение. Другата задача при изследване на земетресенията - да се достигне до самото огни­ще - в днешно време се изпълнява съвместно с Геологичната служба на САЩ (USGS), Международната научна програма по дълбоко континентално сондиране (ICDP) и Националния научен фонд на САЩ (NSF). От 2004 г. насам се сондираше специален разлом. Миналата година сондажът пресече пукнатината Сан-Андреас на дълбочина 5 км. Сега в нея се монтират прибори за дълбочинна обсерватория SAFDOD (San Andreas Fault Observatory in Depth), която ще предава информацията непосредствено от подготвяните огнища на земетресения. Сред съвременните европейски системи за наблюдение интерес представлява и френската програма, основаваща се на работата на спътника DEMETER (Detection of ElectroMagnetic Emissions Transmitted from Earthquake Regions). Тя предвижда провеждането както на дистанционни, така и на надземни проверки и привързване на космическите данни. Тази програма е интересна с това, че е ориентирана към прогнозирането на земетресения по данни от измервания на йоносферата (нека обаче отбележим, че по досега получените данни резултатите са доста скромни). И така, стигаме до извода, че според съвременните представи прогнозирането на земетресения е по принцип възможно, но изглежда, само във вероятностни варианти. В допълнение можем да добавим, че проведените от нас изследвания на особеностите на сеизмичния режим в районите на силни земетресения определено свидетелстват за развитието в пространствено-времевата околност на силното земетресение на комплекс от признаци, съответстващи на сценария на развитие на неустойчивостта, очаквано в рамките на модела на критичния процес. Тези признаци по съвкупността от данни от големи групи силни земетресения уверено се проявяват няколко месеца преди събитието и на разстояние няколко размера от това на огнището на силното земетресение. Нашият резултат подкрепя принципната възможност за прогнози. Но проявяването на такива признаци за всеки конкретен случай (а не средно за голяма съвкупност от събития) се маскира силно от индивидуалните черти на сеизмичния режим в дадената пространствено-времева област. Отриването на настъпването на конкретно земетресение е възможно само в статистически смисъл. Каква точност на прогнозата при това може да се постигне - засега е неясно. Можем да се надяваме, че с увеличаване на точността на наблюденията и обема от данни надеждността на прогнозите ще нараства, но изглежда, доста бавно. Като заключение бихме искали да отбележим, че независимо от това, че засега не успяваме да се справим със задачата за получаване на ефективна прогноза за земетре­сенията, изследванията в тази насока дадоха немалко ползи за науката като цяло. Те се оказаха пионерски за широк и много актуален кръг от изследвания - изучаването на признаците за неустойчивост в поведението на сложни динамични системи от най- различна физическа природа. Сеизмологията се оказа първата област на знанието, където се изясни особената роля на степенните разпределения. Понастоящем разра­ботените в сеизмологията общи подходи се прилагат за оценката на устойчивостта на най-различни динамични системи, включително и развитието на търговските кризи и социални катаклизми. Във връзка с разширяващата се световна икономическа криза тези изследвания се оказват особено интересни. Така например в Международния институт по системен анализ във Виена се разработва програма за поведението на силни внезапни събития (с център на тежестта за прогнозиране на икономически ка­тастрофи), където като методологична основа се предполага да се използват методите, предложени преди това, за решаване на задачи от сеизмичната прогноза.

Да се определи спектърът и да се начертае спектралната диаграма на амплитудно-импулсно модулирано трептение при следните изходни данни: · описание на модулиращия сигнал: ωm(t)=3.cosωm.t; · и описание на поредицата от правоъгълни импулси: uc(t)≈10.(0,3+0,5cosωc.t+0,4cos2ωc.t+0,3cos3ωc.t)