Search the Community

Има възможности за нови технологични приложения на съвременните открития във физиката. Ето и едно от тях: http://megavselena.bg/ucheni-oprovergaha-100-godishno-fundamentalno-ogranichenie-vyv-fizikata/ Учени опровергаха 100 – годишно фундаментално ограничение във физиката Изследователи, работещи в Федералния политехнически университет на Лозана – École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) успешно оспориха основен закон, ограничаващ физиката на съхраняване на електромагнитна енергия през последните 100 години. Този пробив, който изследователите са публикували в списание Science, дава възможност на физици и инженери да разработват технологии, които разчитат на резонансни и вълноводни системи. Изследователите тествали 100-годишното ограничение, разработвайки хибридна резонансна / вълноводна система, използваща магнито-оптичен материал. Когато се приложи магнитно поле, то може да съдържа вълната за по-дълъг период от време, като същевременно поддържа голяма широчина на честотната лента. Изследователите са нарушили ограничаването на честотната лента с коефициент 1000, но смятат, че е възможно изобщо да няма ограничения за това колко висок може да бъде. „Беше момент на откровение, когато открихме, че тези нови структури въобще не съдържат ограничения във времето. Тези системи не приличат на това, на което сме свикнали от десетилетия, а може би и стотици години „, казва водещият автор Космас Цакмакидис в прессъобщение. „Техните превъзходни характеристики на капацитета за съхранение на вълните наистина биха могли да дадат възможност за редица вълнуващи приложения в различни съвременни и по-традиционни научни области“. Чрез разбиването на ограниченията, изследванията на EPFL ще имат голямо влияние върху широк кръг инженерни и физични приложения. „Отчетеният пробив е напълно фундаментален – даваме на изследователите нов инструмент. А броят на приложенията на откритието е ограничен само от въображението на човек „, обяснява Цакмакидис. Тези приложения могат да обхванат и телекомуникациите, оптичните системи за откриване и събирането на широколентови енергийни източници, се отбелязва в прессъобщението. По същество всяка технология, която използва вълни за съхраняване на информация, вече има достъп до по-широка честотна лента. Това може да бъде всичко – спектроскопия на чипове, събиране на светлина и съхранение на енергия… ... Манипулациите върху "капацитета" на вълноводите е интересен и от гледна точка живи системи - пренос на ЕМ-импулс по невроните. Доколко да са защитени (естествено) и доколко могат да се манипулират с "изкуствени" магнитни полета... ...

Преди 70 години френският специалист по античния херметизъм А.Фестюжиер отбелязва, че древните гърци нямат вкус към експеримента и затова тяхната наука не само произхожда от философията, но и се развива с философски методи. Тоест е дедуктивна. При гърците експериментът не липсва напълно, но той се провежда само с цел да потвърди вече изведените от теорията хипотези. С други думи, научните открития следват теоретичните постановки, а не са резултат от практически опит и експеримент. Фестюжиер добавя, че голям проблем на античната философия е нейната разделеност на множество школи, всяка от които изхожда от своите начални теоретични предпоставки. Резултатът е упоритото несъгласие между тези школи, в следствие на което започва да доминира скептицизмът, който засяга и науката поради нейната непосредствена свързаност с философията. Ако това се преведе на прост език, следва, че при избора на толкова много версии, които предлагат различните философски школи, обърканият човек стига до логичното заключение, че е неспособен чрез собствения ум сам да постигне положително знание и всяко усилие в тази посока е безпредметно. В този случай, според Фестюжиер, единствената възможност нещо да се приеме като достоверно знание и факт, е ако то е представено като разкрито, сиреч под формата на откровение или на трансцедентален дар от боговете или от Бога. Това отношение към философията и науката се наложило с голяма сила през първите векове след Христа. Но забелязаните от Фестюжиер закономерности имат не по-малко отражение и върху развитието на античните технологии или по-точно върху застоя им. В уикипедия има две хубави статии, изброяващи технологичните открития на гърци и римляни: https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Greek_technology; https://en.wikipedia.org/wiki/Roman_technology Статията за гръцките технологии е по-добра, защото тя проследява изчерпването на гръцката технологична иновативност във времето. То настъпва приблизително тогава, когато се е родил Христос. Римските технологии поради това, че започват да се развиват по-късно от гръцките, изчерпват своя потенциал по-късно. Статията в уикипедия в това отношение не е най-показателна, защото тя посочва не времето, когато дадена римска технология е открита, а времето, когато наличието й по един или друг начин е засвидетелствано. Въпреки това един по-внимателен поглед върху данните сочи, че римските технологични иновации замират някъде около 200 г. сл.Хр., а апогеят им е през I век пр.Хр. – I век сл.Хр. Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга. Гръцкото и римското технологично изтощение съвпада с процесите, които според Фестюжиер се развиват във философията и в теоретичната мисъл през първите векове след Христа, и очевидно е пряко следствие от тях. Тоест властващият скептицизъм и липсата на увереността, че собственият ум може до достигне до знание и до ново откритие удрят директно и технологичната мисъл в античния средиземноморски свят. От един момент след I век знанието вече се превръща в дар свише, получен по Божия милост и/или чрез откровение и всяко усилие на човека да се добере до него чрез изучаване на видимия свят става безпредметно. Оттам научните и инженерни открития вече не могат да бъдат смятани за обективни и ефективни, защото са плод на човешкия ум, който не е мерило за достоверност и неговите заключения винаги могат да бъдат оспорени. За разлика от спуснаното свише откровение. Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието. С тази разлика, че новата религия го дава наготово от Бог, а не по пътя на изучаване на видимия свят. До идеята, че човек може да опознае отчасти Бог, изучавайки видимия свят, който е негово творение, ще стигне чак през XIII век свети Тома Аквински. И това негово прозрение ще се окаже един от ключовите фактори за започналия в следващите столетия бурен научен и технологичен подем на европейския Запад.