Search the Community
Showing results for tags 'теория'.
Found 3 results
-
Наивна струна теория Според съвременните представи елементарните частици са енергийни едномерни трептящи структури подобно на струни с планкови размери, тоест 1.616255(18)Ч10−35 м. Тук ключова дума е енергийни, а не материални. При тези размери материята е илюзия. Струните трептят в една плоскост , но тази плоскост може да се посуква в едната или другата посока. Това трептене на струна може да се представи нагледно като хартиена лента с ширина колкото е амплитудата и дължина, дължината на страната. Дебелината на струната се онагледява с дебелината на хартиената лента и се приема за пренебрежимо малка или нула. Дължината на струната може да се получи като умножи Пи по Де врху две по Ен. Където Пи е Лудолфовото число, Де е дължината на полупериода на трептене, а Ен е техния брой. Минималната дължина е един полупериод, тоест една вълна или едно отклонение от правата линия. Права линия или струна без движение и трептене не съществува. Правата линия е само проекция перпендикулярна на равнината на трептене. Тъй тази проекция на струната е два пъти дължината на струната делено на Пи. Двойката идва от формата на вълнобразната струна. Струната се завърта последователно на 180 градуса в едната и другата посока. Съгласно струните теории струната може да трепти в 11 измерения без да се знае ни най-малко какво представляват измеренията по - големи от третото. До сега няма реално потвърждение за тяхното съществуване. Предположения за тяхното съществуване са в основата на математически модели за трептене на различни елементарни частици. Извод за другите измерения може да се направи като се открие закономерност в първите три измерения. Съществуват обвивки и вътрешни същности. Където обвивката е едно измерение по низка от вътрешната част. Примери: Окръжност-кръг и сфера кълбо. Вътрешната част е в резултат на последователите натрупване на обвивки започвайки от един център или точка. A=C. D/2i Това е количествената зависимост между вътрешността A и обвивката C. D е общия диаметър, а i е размерността на вътрешната част, за кръгът е 2 за кълбото е 3. Ако заместим: -За кръгът и окръжността се получава Pi. R. R=(Pi.D) .D/2.2 -За кълбото и сферата се получава PI.R. R. R.4/3=(Pi.D.D) .D/2.3 Където R=D/2 Формула за обвивките C=Pi. D на степен i. Където i e размерността на конкретната обвивка. Тя е с единица по малко от вътрешната част. Това означава окръжността няма площ, а само дължина и сферата няма обем, а само площ. За първо измерение големината на обвивката е равна на Pi. Вътрешната част съгласно изведената по горе формула е равна Pi. D/2 и представлява вълнообразна линия. Външната част или обвивката са двете крайни полупериода с големини Pi/2, общо прави Pi. Погледнато в равнина перпендикулярна на равнината на трептене вътрешната част е равна на D, а обвивката са две точки. Това са двете представи за първо измерение в зависимост от гледната точка. Обвивките нямат особени точки в тяхното си измерение. Всички нейни точки са равноправни и не различими една от друга. С това свойство може да се обясни квантовата свързаност на разстояние на две квантови частици. Те просто са част от една обща обвивка. В по горното измерение на вътрешната част всички точки от обвивката са неопределени и особени. За това в тези измерения обвивките нямат количествено значение. Съвременните представи за по големите измерения не вземат под внимание, че обвивките създават вътрешната част чрез последователното им натрупване. Също така обвивките са равноотдалечени точки спрямо един център. Числото Pi е символ на точка или нулево измерение от което се изграждат всички измерения. Виждал съм други представи за количествено изразяване на измеренията, но са много по сложни. Мисля че малкото по размери е просто и постепенно с размерите се усложнява. Елементарните частици са проявление на по сложна структура на пространството. Частиците са флуктуация на време пространството.
- 33 мнения
-
- измерения
- струна теория
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
“Холографският принцип” – идеята, че вселена с гравитация може да бъде описана от квантовата теория на полето в няколко измерения, се използва от години, като математически инструмент при странни извити пространства. Нови резултати предполагат, че холографският принцип може да се използва и при равни повърхности. Всъщност, нашата вселена може да е двуизмерна и само да изглежда като двуизмерна – точно като холограма. Холограма ли е планетата ни? Снимка: TU Wien На първо четене, няма ни най-малко съмнение: на нас вселената ни изглежда като триизмерна. Но една от най-плодовитите теории на теоритичната физика през последните две десетилетия поставя това твърдение под въпрос. Холографският принцип твърди, че математическото описание на вселената всъщност изисква по-малко измерения, отколкото ни се струва. Това, което възприемаме като триизмерно, може би е просто образ на двуизмерни процеси, разположени на голям космически хоризонт. Досега, този принцип е бил изучаван в екзотични пространства с негативно изкривяване. Това е интересно от теоетична гледна точка, но тези пространства са доста по-различни от познатите ни в нашата вселена. Резултатите, постигнати от учени от Виенския технически университет, предполагат, че холографският принцип важи дори при плоско пространство-време. Цялата статия: http://www.chitatel.net/the-universal-is-hologram/
-
Цветовете и техните особености са разгледани във фундаментален научен труд за характеристиките и механизмите на светлинния спектър Българин – Николай Александров – e автор на основополагащата „Фундаментална теория на цветовете” (ИК „ Изток-Запад”) – книга, която описва същността, възникването, разпространението, възприемането, измерването и въздействието на цветовете около нас. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38917 Във време, в което науката и технологиите се развиват с пълна сила и се задълбочават в детайлите, на които всички вече сме свикнали да обръщаме особено голямо внимание, сякаш изпускаме от поглед цялостната картина на заобикалящия ни свят. „Фундаментална теория на цветовете” на Николай Александров си поставя за цел да помогне в преодоляването на този недостатък. Изданието ни разкрива редица нови или малко познати аспекти на заобикалящия ни свят и ни позволява да надникнем в онези негови скрити кътчета, които все още не можем да проумеем напълно по една или друга причина. Книгата въвежда в науката за цветовете, обхващайки голяма част от нейните направления. „Фундаментална теория на цветовете” дава богата информация за физическата същност на цветовете, за видимата и невидимата част на светлинния спектър и начините на получаване, обработване и възпроизвеждане на цветни изображения. Заглавието предлага също различните колориметрични системи – както разработените в миналото, така и въведени за пръв път от автора. В изданието са разгледани допълнителният спектър на светлината, както и спектрите на черната, сивата и бялата светлина. Александров описва също процеса на възприемане на цветовете при човека и останалите живи същества, възникването и еволюцията на цветните възприятия, както и тяхната физиологична основа, биологично значение и съвременните технологични подходи за анализ на електромагнитни лъчения. Едновременно амбициозен научен труд и луксозно издание, образователната и аналитична „Фундаментална теория на цветовете” събира в себе си изключително изобилие от гледни точки към цветовете и съдържа богат илюстративен материал – близо 1000 графики, снимки и диаграми (почти всички: дело на самия Александров). „Фундаментална теория на цветовете” би представлявала интерес не само за специалисти в областта, но и за широката аудитория, за ученици, студенти и преподаватели. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38917