Search the Community

Започват да схващат, че съзнанието не е отражение на обективната действителност. Абстрактните образи са сумарен резултат от множество информации от "малки части" на мозъка: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Saznanieto-e-rezultat-ot-integratciiata-na-otdelnite-chasti-na-mozaka_103951.html "Съзнанието е резултат от интеграцията на отделните части на мозъка Една от най-големите мистерии в невронауката Учените установиха че в несъзнателно състояние в мозъка на човека се затруднява взаимодействието между различните му области, а локалните области стават по-силно свързани. Според изследователите, съзнанието е резултат от интеграцията на отделните части на мозъка. От всички функции на мозъка, най-загадъчната е способността му да произвежда съзнание. Без да се замисляме прекалено много, можем да предположим, че да изключим нашето съзнание и да изпаднем в безсъзнание е като да превъртим ключа на лампата, като изключваме ключовите области на нашата нервна система. Но се оказва, че не е така. За да разберат по-добре как сивото вещество създава съзнанието, изследователи от Центъра за наука на съзнанието в Университета на Мичиган разгледат по-отблизо какво прави мозъкът, когато функционира в безсъзнание, съобщава ScienceAlert!. Един от начините за изследване на темата е да се сравни съзнателното състояние с несъзнаваното, като например, когато човек е под наркоза преди операция. По време на проучването учените изследват кръвния поток в определени нервни тъкани с помощта на магнитен резонанс (MRI). Процедурата е извършена върху 23 пациенти, които са във вегетативно състояние или под анестезия. Оказва се, че в ранния стадий на седация (медицинска процедура за прилагане на успокоителни (седативни) лекарства, най-често за да се улеснят последващи медицински процедури под упойка) скоростта на обработка на информацията се забавя и локалните невронни мрежи повишават собствената си степен на свързване. Освен това, изследователите изчисляват мярката на интеграция на информацията, което е условие за появата на съзнание в една сложна система. Тъй като мозъкът по време на анестезията „се разпада” на слабо взаимодействащи помежду си части, мярката на интеграцията спада. В резултат на това в състояние на безсъзнание няма ефективен обмен на информация в централната нервна система. Макар че все още оставя много без отговор, работата не само насочва пътя към това как съзнанието възниква от здравия мозък; това би ни помогнало да разграничим по-добре, когато все още не знаят пациентите, които не реагират. Проучването е публикувано в Journal of Neuroscience, Frontiers in Human Neuroscience и Trends in Neurosciences. Макар че все още оставя много въпроси без отговор, работата на екипа от Университета на Мичиган не само посочва пътя към разбирането как съзнанието възниква в здравия мозък, но и би помогнала да се разграничи по-добре дали пациентите наистина са в безсъзнание, когато не реагират. Все повече става ясно, че разликата между съзнанието и безсъзнанието е много по-сложна, отколкото се предполагаше. И ако да научим повече за процесите, които ни карат да се събудим и осъзнаем, това може да ни помогне един ден да решим една от най-озадачаващата способност на мозъка - самото съществуване на съзнанието." ... ... Да-а! Както беше въпросът в "Лавината" (Бл. Димитрова) - когато си философстваха героите: "Не е толкова важно: Защо заспиваме?.. По важно е: Защо се събуждаме?!" ...

Опитах се поразсъждавам и да напиша нещо по въпроса. По-скоро прилича на есе или статия. Ще ми е интересно да чуя мнения и критики и да науча нещо ново. Приятно четене! Съществуването и живота са капан на времето. Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува. Самото съществуване на човек определя вселената ,като такава, когато я наблюдава.Защо казвам, че животът е капан на времето.Възприятието за време на човек е едно, а вселената може да съществува за миг.Човек живее в неговия континиум, възприема нещата било то забавеното ,забързано спрямо нещо друго.Самия факт, че сме живи в тази форма е затова ,че възприемаме времето в този ход, в който е за нас нормално ,а реално време и съществуване просто не съществуват,те са субективни.Може да съществува нещо, което се случва едновременно в друг континиум .Това нещо може да е цяла друга вселена устроена по съвсем различен начин с други природни закони , други форми на живот ,които за нашето време за нашия ход и скорост на времето са невъзможни.Цялото съществуване на вселената съществува за миг и едновременноно за нас може да има друга матрица на възприятие ,която подрежда нещата по съвсем друг начин. Всички сме израз на вселената, която се самонаблюдава. А самото съзнание е капан на времето. Хокинг беше казал всички възможни събития във вселената съществуват едновременно. Самият факт че наблюдаваме нещо предизвиква то да се случи. Ако приемем факта ,че ние сме част от вселената ,част от цялото ще видим, че съзнанието е като вирус като дефект, който искривява времето, който изкривява цялото съществуване. За вселената времето не съществува.За всеки един фотон в нея времето е спряло за всяка една чиста енергия. Единственото проявление на времето във вселената е чрез съзнанието. Вселената може да съществува и да се самонаблюдава само при вероятността от събития, които могат да бъдат възможни при съществуване на съзнанието. Всяка една единица съзнание е проявление на вселената преживяване на самата вселена. Всеки един от нас е преживяване на вселената. Интересното в цялата история е, че време и пространството са свързани във време- пространство.Времето не е самостоятелна величина.Времето зависи от пространството и пространството от времето и едното без другото не може да съществува.Ако включа и това понятие и започна да вадя изводи лудницата ще е пълна.Например следствието, че от гледна точка на фотона времето е спряло и че пространството за него е безкрайно малка точка. Оттук следва извода ,че само съзнанието може да сътвори, тоест да наблюдава пространството и да съществуват чрез него. То наблюдава пространството на който, кадъра се забавя равнозакъснително до безкрайност така се е появило и времето с безкрайното си пространство. Иначе как да си обясним как пътува фотона на който времето е спряло, а пък пътува вечно до безкрайност в разширяваващото се пространство, разширяващо се по бързо от него,а за него самия пространството е точка и пътува безкрайно и вечно от нашия поглед. Така или иначе предаването на информация е забавено до безкрайност това забавяне ,неговия плод е съзнанието. Съзнанието вижда вечността ,която реално не съществува. Вечността реално е миг. Ако вземем теорията за мултивселена от нея вселените се раждат постоянно за миг изчезват за миг пукат се като мехурчета пяна. До безкрайност в миг. Там времето не съществува. И така да преминем към същността.Нека направим мисловен експеримент в който времето се ускорява или забавя до безкрайност.Да видим какво ще стане ако се ускори.Всичко започне да се превърта на бърз кадър като на лента, още от самото сътворение.Да ние си представяме забързването на времето така, но дали е така наистина.Наивно ще е да си мислим, че е така.Това е интуитивната ни реакция ,точно защото възприемаме времето по определен начин.То върви за нас по определен ход и скорост запазвайки съзнанието и всичко около нас стабилно.Всеки атом стабилен.Точно тази скорост на времето би нарушило целия баланс на вселената, би създало по точно казано друга вселена.Т.е същата вселена, но погледната от друга гледна точка, с други фундаментални структури и форми на живот.Точно защото ние възприемаме тази скорост на времето, това ни кара да съществуваме с това съзнание, което наблюдава тази форма на вселената.Всяка промяна на скороста на възприятие на вселената променя обликът и ,подреждайки събития, които иначе реално се случват едновременно. Самата скорост на възприятие променя всичко, фиксирайки и скоростта на светлината ,която трябва да точно колкото сме я измрили, точно толкова за да бъде всичко стабилно в нашата реалност. Или с други думи казано, скоростта на светлината която поддържа живота във вселената в това състояние е константа и е 300000км сек. Всяка друга скорост ще е друго възприятие на времето. И друга структура на всичко.Други форми на съзнание. Т.е. ако успеем да намалим скоростта на светлината ще идем в друго измерение, което се докосва до нашето и реално е насложено върху него.Също, както честотите на каналите хващат различни канали така и скоростта на възприятие на времето може да прихване различни по вид вселени съществуващи на една и съща платформа ,където всичко се намира на куп, едновременно. Но това няма как да стане..Няма как да съществуваш другаде при други условия.При друга структура на атомно и квантово ниво.А може да съществува само един канал стабилен за съществуването на нещо и това да е нашия.

Когато не е ясно какво е съзнание ... се стига до подобни въпроси -къв да е отговор, все ще приляга, без дозателства, разбира се. http://megavselena.bg/vyzmozhno-li-e-vselenata-da-ima-syznanie/ Възможно ли е Вселената да има съзнание? продължение на векове науката се стреми да изглажда пропастта между хората и останалата част от Вселената – от Исак Нютон, който показа, че един набор от закони може да се прилага еднакво към падащите ябълки и орбитиращи луни до Карл Сейгън, който казва, че „ние сме направени от звезда“, че атомите на нашите тела са били буквално изковани в ядрените пещи на други звезди. Дори в този контекст идеите на Грегъри Матлоф са шокиращи. Физикът ветеран в Нюйоркския колеж по технологии публикува наскоро студия, в която се твърди, че хората могат да бъдат като останалата част от вселената по същество и в дух. Едно „поле на протосъзнание“ може да се разпростре през цялата Вселена, твърди той. Звездите могат да бъдат мислещи обекти, които умишлено контролират своите пътища. Или казано по-друг начин: целият космос може да бъде осъзнат. Понятието за съзнателна вселена звучи по-скоро като материал от късна нощна телевизия, отколкото от академични трудове. Оказва се обаче, че Панпсихизмът, което е официалното му научно име, има изтъкнати поддръжници в различни области. Философът и когнитивният учен от Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс е е един от поддръжниците. Също така, макар и по различен начин са неврологът Кристоф Кох от Института за мозъчни науки Алън и британският физик сър Роджър Пенроуз, известен с работата си по гравитацията и черните дупки. Долната линия, твърди Матлоф, е, че панпсихизмът е твърде важен, за да се игнорира. „Всичко е много спекулативно, но можем да проверим и да потвърдим или да фалшифицираме“, казва той. Преди три десетилетия Пенроуз въведе ключов елемент от панпсихизма с неговата теория, че съзнанието се корени в статистическите правила на квантовата физика, тъй като те се прилагат в микроскопичните пространства между невроните в мозъка. През 2006 г. германският физик Бернард Хайш, известен както с изследванията си на активните звезди, така и с откритостта му към неортодоксалната наука, взе идеята на Пенроуз и я доразви с голяма крачка напред. Хайш предложи идеята, че квантовите полета, които проникват в цялото празно пространство (така нареченият „квантов вакуум“), произвеждат и предават съзнание, което след това се появява във всяка достатъчно сложна система с енергия, която тече през нея. И не само мозък, но потенциално всяка физическа структура. Заинтригуван, Матлоф търси начин да подложи тези разсъждения и аргументи на наблюдателен тест. Един от отличителните белези на живота е способността му да коригира поведението си в отговор на стимули. Матлоф започва да търси астрономически обекти, които неочаквано проявяват това поведение. Напоследък се фокусира в малко изследваната аномалия в звездното движение, известно като „Прекъсване на Паранего“. По принцип по-хладните звезди орбитират нашата галактика по-бързо, отколкото по-горещите. Повечето астрономи приписват ефекта на взаимодействията между звездите и газовите облаци в цялата галактика. Матлоф разглежда друго обяснение. Той отбелязва, че аномалията се появява в звезди, които са достатъчно хладни, за да имат молекули в атмосферата си, което значително увеличава тяхната химическа сложност. Матлоф освен това отбелязва, че някои звезди изглежда емитират потоци от йонизирана материя (астрофизични джетове), които сочат само една посока – небалансиран процес, който може да доведе до промяна на движението на звездата. Матлоф пита: може ли това да е умишлен процес? Има ли начин да се докаже? Ако Прекъсването на Паранего е причинено от специфични условия в галактиката, то трябва да варира в зависимост от местоположението. Но ако това е нещо присъщо на звездите – както би било ако е съзнателно – то би трябвало да е същото навсякъде. Данните от съществуващи звездни каталози изглежда подкрепят последния възглед, твърди Матлоф. Подробните резултати от проекта на телескопа „Gaia star-mapping space“, които се очакват през 2018 г., ще осигурят по-голяма плътност на данните. Матлоф няма никаква илюзия, че колегите му ще бъдат убедени, но остава оптимист: „Не трябва ли поне да проверяваме? Може би можем да преместим панпсихизма от философията към наблюдателната астрофизика.“ Докато Матлоф гледа към звездите, за да провери панпсихизма, Христоф Кох гледа хората. Според него, съществуването на широко разпространено, повсеместно съзнание е силно обвързано с текущото разбиране на учените за неврологичния произход на ума. „Единствената доминираща теория за съзнанието ни казва, че тя е свързана със сложността – със способността на системата да действа на собствена сметка и да определя собствената си съдба“, казва Кох. „Теорията гласи, че може да се сведе до много прости системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологични или органични, също могат да бъдат осъзнати „. Кох е вдъхновен от интегрираната теория на информацията, гореща тема сред съвременните невролози, която твърди, че съзнанието се определя от способността на дадена система да бъде повлияна от предишното й състояние и да повлияе на нейното следващо състояние. Човешкият мозък е просто един изключителен пример за този процес, Кох обяснява: „Ние сме по-сложни, имаме по-голямо самосъзнание – добре, някои от нас – но и другите системи имат съзнание. Можем да споделяме това свойство на опита и това е съзнанието: способността да изпитваме каквото и да било, от най-обикновеното до най-рафинираното религиозно изживяване. “ Подобно на Матлоф, Кох и колегите му активно участват в експериментални тестове на тези идеи. Един подход е да се проучват мозъчно-увредени пациенти, за да се види дали техните информационни отговори съответстват на биологичните мерки на тяхното съзнание. Друг подход е да се съберат мозъците на две мишки заедно и да се види как се променя интегрираното съзнание на животните, тъй като нараства количеството информация, която тече между тях. В един момент според интегрираната теория на информацията двете трябва да се слеят в една по-голяма информационна система. Евентуално би било възможно да се провеждат такива експерименти и с хора, да се свържат мозъците им, за да се види дали възниква нов тип съзнание. Въпреки привидните прилики, Кох има съмнения относно волевите звезди на Матлоф. Това, което е характерно за живите същества, според неговата теория, не е, че те са живи, а че са сложни. Въпреки че слънцето е значително по-голямо от бактерията, от математическа гледна точка е много по-просто. Кох позволява на звездата да има вътрешен живот, който й позволява да „усеща“, но каквото и да е това усещане, то е много по-малко от усещането, че си ешерихия коли. От друга страна, „дори системи, които не смятаме за живи, биха могли да имат малко съзнание“, казва Кох. „Това е неразделна част от физическото“. От тази гледна точка вселената може да не мисли точно, но все пак има вътрешен опит, тясно свързан с нашия собствен. Което ни води към Роджър Пенроуз и неговите теории, свързващи съзнанието и квантовата механика. Той не се идентифицира като панпсихик, но неговият аргумент, че самосъзнанието и свободната воля започва с квантовите събития в мозъка неизбежно свързва умовете ни с космоса. Пенроуз обобщава тази връзка прекрасно в своя опус „Пътят към реалността“. „Законите на физиката произвеждат сложни системи и тези сложни системи водят до съзнание, което след това произвежда математика, която след това може да кодира по кратък и вдъхновяващ начин основните закони на физиката, които са я породили“. Въпреки високото си реноме като физик, Пенроуз среща съпротива на своята теория за съзнанието. От 20-те години на миналия век физиците умуват върху странно привилегированата роля на наблюдателя в квантовата теория. Частицата съществува в размито състояние на несигурност … но само докато се наблюдава. Веднага щом някой погледне и предприеме измервания, частицата изглежда се срива на определено място. Покойният физик Джон Уилър заключава, че привидната странност на квантовата механика е изградена върху още по-голяма и по-смела истина: че вселената като цяло се държи в състояние на несигурност и се вмъква в ясно, действително същество, когато се наблюдава от съзнателно същество – това сме ние. „Ние сме участници в съзиданието, не само на близкото и тук, но и на отдалеченото и отдавна“, казва Уилер през 2006 г. Той нарича своето тълкуване „принципа на антропичното участие“. Ако той е прав, вселената е съзнателна, но почти обратно на начина, по който Матлоф го представя: действително съществува изобщо само чрез действията на съзнателния ум. Трудно е да си представим как един учен може да постави антропичния принцип на участие в емпиричен тест. Няма звезди, които да се наблюдават и няма мозък за измерване, за да се разбере дали реалността зависи от присъствието на съзнание. Дори ако това не може да бъде доказано, антропичният принцип на участието разширява обединяващия дневен ред на съвременната наука, мощно предизвиквайки чувството на свързаност, което Алберт Айнщайн нарича „космическо религиозно чувство“. „Според мен най-важната функция на изкуството и науката е да пробуди това чувство и да го задържи живо в онези, които са възприемчиви към него“, пише Айнщайн в редакцията на New York Times от 1930 г. Изследователи като Матлоф са рутинно отхвърляни като блестящи мислители, но е трудно да се мисли за по-голямо изразяване на това чувство от това да продължим да търсим дали нашите човешки умове са само малки компоненти на един много по-голям космически мозък. Вселената е съзнателна? Първоначално е публикувана от NBC Universal Media, LLC на 16 юни 2017 г. от Corey S. Powell. Авторско право 2017 NBC Universal Media, LLC. Всички права запазени. ...

Нека формулираме дискусията така: ако съзнателният човек,по някаква причина увреди главния си мозък,той може да бъде,неадекватен,дезориентиран,неспособен да върши много неща,да се разболее или да умре.Въпроса ми е: как обикновенната бактерия/ микроорганизъм/ живее,движи се,ориентира се,размножава и т.н. без мозък.Има ли съзнание?