Search the Community
Showing results for tags 'старобългарски език'.
Found 3 results
-
Старобългарското книжовно наследство е разпръснато по света. Повечето от ръкописите все още нямат електронни версии или пък тези версии са недостъпни за широката публика. С цел да се популяризира старобългарската книга и същевременно да се подпомогне издирването на нейните електронни издания оформих в сайта Local Fonts два раздела: Глаголически издания Кирилски издания Текстовете към представените издания са основно от УИКИПЕДИЯ и са на английски език, защото целият сайт е на английски език. Но по-важното в случая е, че сбирката е действаща и може да продължи да се развива и допълва с нови и нови електронни издания. Ще бъда благодарен за всяка препоръка и за всяко ново издание, което бъде предложено за включване в двете сбирки.
-
Ето няколко възможности... http://dmg-bg.com/fonts-bg/ http://www.david-zbiral.cz/cyrillic.htm https://localfonts.eu/freefonts/medieval-cyrillic-free-fonts/ http://bg.allfont.net/cyrillic/
-
- старобългарски език
- старобългарски
- (и 3 повече)
-
Един много хубав текст, посветен на това какво представлява езикът, известен днес като „руски език“ и как е възникнал Резюме за онези, които не ползват руски/московски език: 1. В лексикално отношение 55% от съвременния руски език е основан на т.нар. църковно-славянски език. В граматическо – 70%. 2. Т.нар. църковно-славянски език е всъщност старобългарският език. 3. До времето на цар Петър Велики (1682–1725 г.) руският език не е бил този, който се е говорил в Московията (Московското княжество, прераснало и преименувано от Петър в Руска империя). 4. За европейските филолози от онова време езикът, говорен в Русия (Московията) е бил „московски език“, а не руски. 5. По онова време европейските филолози под „руски език“ разбирали украинския и разговорния език в Белорусия. 6. Мелетий Смотрицкий, белоруски просветител, работил във Вилнюс и Киев, и автор на издадената през 1619 г. книга „Граматiки словенскiя правильное синтагма“, отбелязва, че „българският църковен език“ рязко се отличавал от „нашия език“, тоест руския език. Проблемът обаче е, че под „руски език“ Смотрицкий разбирал украинския. 7. В противовес на това населението на Московията (бъдещата Русия) е говорело език, съставен от тюркска и финска лексика. Броят на славянските думи в него растял крайно бавно. Например в „Парижкия речник на московитите“ от 1586 г. славянските думи са всичко на всичко 2 (две)! В дневника-речник на англичанина Ричард Джеймс (1618–1619 г.) броят на славянските думи в московския език вече се е увеличил до цели 16 (шестнадесет). В книгата „Граматика на московитския език“ на немския учен и пътешественик В. Лудолф (1696 г.) този растеж продължава с мъчителни темпове – 41 (четиридесет и една) думи. 8. Човекът, който създава де факто като лексика и граматика днешния руски език, е прочутият учен Михаил Ломоносов (1711–1765 г.). 9. При управлението на Екатерина II (1762–1796 г.) в хода на засилената имперска експанзия на запад и югозапад новият „руски език“ се превръща в това, което познаваме днес като руски език. Въпреки това през 1778 г. филологът Фьодор Григориевич Карин в своята брошура „Писмо за преобразувателите на руския език“ говори за „ужасната разлика между нашия език и славянския“. Карин навсякъде в брошурата нарича руския „московски език“. И добавя следното: „така както изкусният градинар с млад присадник обновява старото дърво, прочиствайки изсъхналите по него клонки и тръни, излизащи от корените му, същото сторили великите писатели с нашия език, който сам по себе си бил беден, и измамното му представяне за славянски го направило вече безобразен“. http://thracebulgaria.blogspot.bg/2014/04/blog-post_17.html
- 21 мнения
-
- 2
-
- руски език
- московски език
-
(и 2 повече)
С тагове: