Search the Community

ИЗКУШЕНИЕТО НА ЕВА Античният и средновековният свят е доминиран безусловно от мъжете. Те управляват, те ръководят църковните дела, те водят армии, те взимат решенията. Мъжете пишат книги, рисуват икони и стенописи, ваят статуи, накратко те създават и културата. Данъчните регистри взимат само тях под внимание, стига да са навършили пълнолетие. Дали ще се озовем в Англия, в Италия, във Византия или в Армения, жените имат строго определено място и то е в общи линии едно и също. Жената има една основна задача – да ражда и отглежда деца. И всичко свързано с това – да върти домакинството, да работи на полето, да тъче, шие. Ако жената се е родила с късмета да е от аристократично потекло, са й спестени домакинската работа и трудът на полето, но не и останалото. Представете си християнският (а и мюсюлманския) VIII век – няма равенство на половете, няма феминизъм, няма „Сексът и градът“ и „Петдесет нюанса сиво“, няма „Дяволът носи прада“. За сметка на това пък наказанията за женското непокорство са чести. Ако е несемейна, сбърка ли нещо, жената набързо бива вразумявана от баща й или брат й. Ако е семейна, това е работа на мъжа й. И обикновено наказанията се свеждат до латинското argumentum ad baculum, тоест до „аргумента на тоягата“. Накратко бой. Жената в християнското средновековие носи не само бремето на раждането, семейството и домакинството, но и клеймото на библейската Ева, подлъгала Адам да се поддаде заедно с нея на изкушението на Дявола да опитат забранения плод на познанието в Райската градина. Вярна на своята ненадеждна природа, жената е смятана за слаба, но пък хитра, нерешителна, но затова двулична, страхлива, но пък коварна, която на всичко отгоре водена от постоянното си сексуално желание вкарва мъжа в изкушение и пороци. Истинско творение на Сатаната, което личало и по периодично появяващото се менструално кръвотечение, необяснимо за тогавашното примитивно ниво на медицината и науката. В древна и средновековна Армения жената обикновено дори няма собствено име, а носи името на баща си с добавка средноперсийската дума „духт“, тоест дъщеря. Така дъщерята на Вардан ще се казва Вардандухт, дъщерята на Хосров ще бъде Хосровидухт, тази на Сахак ще е Сахакдухт. Да, животът на средновековната Ева е толкова различен в сравнение с този на днешната. Но въпреки това, може би именно заради природата на своята далечна прародителка, две Евини потомки в суровата мачистка средновековна Армения не успяват да устоят на изкушението да посегнат към забранения плод на поезията и музиката. Сахакдухт Сюнеци Тя е сестра на високо уважавания автор на шаракани (религиозно-църковни химни) от първата половина на VIII век Степаннос Сюнеци и е първата известна жена поет и музикант в арменската литература. Подобно на брат си тя учи манастирското училище в Двин. За съжаление до нас не е достигнало почти нищо за живота й. Знаем нещичко благодарение на историка от края на XIII век Степаннос Орбелян, който съобщава, че Степаннос Сюнеци има сестра на име Сахакдухт, която след като завършва образованието си в Двин, се оттегля в долината на Гарни и повежда отшелнически живот. Орбелян добавя, че Сахакдухт Сюнеци била автор на няколко шаракана и мелодии, по-голямата част от които посветени на света Богородица. Днес съществува предположение, че освен поетеса и музикант, Сахакдухт е била и преподавателка по музика на деца в Гарни, като ги обучавала без да се показва, скрита зад завеса. Само една от творбите на Сахакдухт, условно озаглавена „Света Мария“, се е запазила. Тя е хвалебствен шаракан и е поема-акростих, тоест първите букви, с започва всяко четиристишие, отговаря на едно от имената на поетесата. Така деветте първи букви от деветте четиристишия оформят името Сахакдухт. Някои от метафорите и фразите, които поетесата използва, за да възхвалява Богородица, като например „нетленнен храм”, „лъч на божествена светлина” и „дърво на живота”, стават традиционни за арменската поезия и са използвани и от други поети след нея. Мъжкото консервативно общество на средновековна Армения не прощава на поддалата се на изкушението на Ева поетеса. Единственият достигнал до нас шаракан на Сахакдухт не е включен в „Шаракноц“ („Книга с шаракани“ на Арменската църква) и впоследствие не е бил изпълняван по време на църковните служби. Нещо повече, явно враждебността на мъжете, ръководещи арменската църква, е била толкова силна, защото шараканът на Сахакдухт дори не е включен в групата на апокрифни, тоест неканонични и тайно разпространявани шаракани. Изглежда единственото, което е движело ръководителите на арменската църква през осмото и следващите столетия, е било желанието Сахакдухт и творчеството й да бъдат завинаги забравени. Хосровидухт Голтнаци Тя е другата известна днес арменска поетеса от VIII век. Практически за нея не се знае нищо, освен това, че е автор на един шаракан. Или поне за един знаем. Той е възхвала на нейния брат Вахан Голтнаци и носи условното заглавие „Удивлявам се“, дадено по първия стих от шаракана. Съдейки по името на брат й, който носи прозвището Голтнаци, тоест Вахан от Голтн, Хосровидухт е била от аристократично потекло, защото в средновековна Армения само аристократите имали право на родово име или на име, показващо къде се намират владенията им или откъде произхождат. Всъщност другата арменска поетеса от VIII век, Сахакдухт Сюнеци, също е била от аристократичен произход, тъй като е била дъщеря на епископ, а редовете на висшето духовенство в средновековна Армения по принцип бивали попълвани от средите на аристокрацията. Впрочем ако Сахакдухт и Хосровидухт бяха от простонароден произход, пред тях са щели да бъдат затворени всякакви пътища към образование и литературно творчество, които са били запазен периметър единствено за аристокрацията. Съществува обаче мнение, поддържано например от арменистите Гхевонд Алишан и Магхакиа Орманян, че шараканът на Хосровидухт Голтнаци, който свидетелства за голяма литературна дарба, е всъщност дело на Сахакдухт Сюнеци. Дали наистина е бил нейна творба или не няма как да знаем със сигурност. Сигурно е обаче това, че шараканът „Удивлявам се“ също не е включен в книгата с шаракани на Арменската църква и впоследствие не е бил изпълняван по време на литургия. Не е включен и в списъка с апокрифни шаракани. Изглежда и в този случай водещият мотив на това пренебрежение е бил стремежът името и творчеството на Хосровидухт да бъдат забравени, но от друга страна този шаракан не е на религиозна тематика и разбираемо не е бил включен в книгата с шаракани. Във всеки случай Хосровидухт Голтнаци и особено Сахакдухт Сюнеци са необичайно и много изпреварило времето си явление не само в арменската, но и изобщо в християнската средновековна литература и култура. Съседната на Армения Византия, която е цивилизационният еталон за целия християнски свят поне до 1204 г., ще трябва да почака до първата половина на XII век, когато Анна Комнина, дъщерята на император Алексий I Комнин, проявява блестящите си дарби на историк. Западна Европа ще трябва да почака още повече – чак до втората половина на XII и началото на XIII век, когато в Англия пише своите доста сладникаво-наивни любовни истории Мария Френска. След нея, в края на XIV и началото на XV век, на старофренски пише своите поеми и теоретични съчинения италианката Кристина от Пиза, в които тя оплаква вече отминаващите времена и славни традиции на рицарската епоха с нейните идеали за чест, мъжество, галантност и мъжко преклонение пред красотата и нежността на дамите. Уви, по това време на Армения вече не й е до поезия, нито писана от жени, нито от мъже, защото страната е попаднала отново под властта на исляма.