Search the Community

Годишнина: преди 60 години СССР изненада света с първия изкуствен спътник "Спутник 1" - общ вид 2 октомври 2017 г. 18:05 ч. Светослав Александров. На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия изкуствен спътник в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно известен като космодрума Байконур) с помощта на ракета "Спутник", която е модифициран вариант на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 "Семьорка". Датата 4-ти октомври 1957 година маркира неофициално началото на космическата епоха, макар и "Спутник 1" да не е първият построен от човешка ръка апарат, достигнал до космическото пространство. Още дълги години преди това са провеждани суборбитални космически полети. Ракетата на Вернер фон Браун "Фау 2" е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година САЩ успява да изстреля винени мушици с "Фау 2" от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се превръща първата маймуна, достигнала космическото пространство след изстрелване с "Фау 2". Но "Спутник 1" е първата машина, която достига до орбита - изстрелването му маркира момента, в който човечеството окончателно придобива способност да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха постигнати невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развитие, което очаквахме. Уви, напредъкът е винаги по-бавен, отколкото ни се иска. Човешки крак все още не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са все още мираж. Но развитието на самата спътникова технология беше главоломно. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха достъпни за малки фирми и организации, дори за ентусиасти, разполагащи с малко повече средства. За разработката и изстрелването на малък изкуствен спътник са необходими само хиляди, а не милиарди долари, както беше само допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите - една революция, която малцина очакваха. Ето накратко ранната история на космическата надпревара. "Спутник 1" е доста невзрачен сателит. Със своя диаметър от 58 сантиметра, стартово тегло от 83.6 килограма, четири радио антени и практически липсата на каквито и да е научни инструменти, той не би следвало да ни впечатлява. Възможностите на "Спутник 1" се свеждат само до излъчването на радиосигнали. Тогавашният президент на САЩ, републиканецът Дуайт Айзенхауер, омаловажава старта на СССР, но не успява да предвиди реакцията на обществеността. Спътникът може да не е забележителен, но е първи в историята и е постигнат от държава с неясни намерения спрямо Запада. Според космическия експерт Роджър Лейниъс (източник) изстрелването на "Спутник 1" има върху обществеността ефект, сравним с този на нападението над Пърл Харбър. Това е шок за американците и дните след полета влизат в историята под израза "Кризата Спутник". За жителите на САЩ нощта на 4-ти срещу 5-ти октомври 1957 година може да се опише само с една дума - истерия. Последвалите постъпки на СССР не позволяват на американците да се съвсемат от шока и да свикнат с настъпилата историческа промяна - на 3-ти ноември, по-малко от месец след старта на първия спътник, е изстрелян още един - "Спутник 2" с кучето Лайка на борда. Лейниъс разказва, че след фурора около "Спутник 1" и "Спутник 2" много хора почват да обвиняват администрацията на Айзенхауер заради това, че е позволила на СССР да напредне в космическата надпревара. Съществувало е популярно схващане, че Айзенхауер е некомпетентен човек, който само се усмихва без да прави нищо. От това се възползва Демократическата партия на САЩ. Линдън Джонсън, демократ от Тексас и лидер на Демократическата партия в Сената, осъзнава, че трябва да бъдат взети мерки. Благодарение на иницииран от него подкомитет на 25-ти ноември 1957 година излиза наяве, че финансирането на космическите дейности в САЩ е недостатъчно, а организацията - хаотична. Джордж Рийди, помощник на Джонсън, казва следното: "Простичък факт е, че вече не можем да считаме руснаците за изоставащи в технологично отношение. Отнело им е четири години, за да наваксат по отношение на атомната бомба и девет месеца, за да наваксат по отношение на водородната бомба. Сега ние сме тези, които трябва да наваксаме с техния спътник". Политическият климат по времето на "Кризата Спутник" е следният: републиканците най-накрая са дошли на власт, след като през ранните години от Студената война управляват демократи. Преди това президентът-демократ Хари Труман поема големи негативи върху себе си след оглавяването на Китай през 1949 година от Мао Дзедун и след инвазията на Южна Корея от комунистическите въоръжени сили през 1950 година. Републиканците използват събитията, за да обвинят демократите в меко отношение към комунизма, което довело до неговия разцвет в големи части от света. Разочарованието на американците от демократичните политики води до това през 1952 година Айзенхауер да поеме президентския пост. Но през 1957 година, с успешния полет на "Спутник 1" и последващото изстрелване на кучето Лайка имаме обрат: републиканците са тези, които са на власт, а демократите ги обвиняват в бездействие по отношение на СССР и Студената война. Администрацията на Айзенхауер предприема бързи мерки, за да възстанови доверието на американските граждани в способностите на САЩ. Още преди полета на "Спутник 1" американците са работили по проект за свой спътник. Ходът на този проект с име "Вангард" бил даден още през 1955 година, като целта била извеждането на малък спътник в рамките на Международната геофизична година (изстрелването трябвало да стане в периода между 1-ви юли 1957 и 31-ви декември 1958 г.). Американското правителство продължава да разчита на "Вангард" дори след полета на "Спутник 1", но първото американско изстрелване е катастрофално. На 6-ти декември 1957 година ракетата-носител рухва на стартовата площадка. Аварията на ракета "Вангард" с първия изкуствен спътник на САЩ на 6-ти декември 1957 година. Photo credit : NASA Накрая армията е тази, която спасява положението. Още през 1952 година Вернер фон Браун и неговият екип от немски емигранти оглавили армейските ракетни разработки и благодарение на тях се развил главоломно проектът "Редстоун", който довел до появата модерните за времето ракети "Юпитер-С". Причината, поради която американското правителство се е доверило към средата на 50-те години на проекта "Вангард", а не на концепциите на фон Браун, е неговото минало като член на нацистката партия и есесовец (биографична справка: НАСА). След настъпването на "Кризата Спутник", когато ножът опира до кокала, вече няма как - дадена е зелена светлина на екипа на фон Браун да възобнови отдавна зарязания проект за спътник "Експлорър" и в рамките на изключително кратко време е организирано изстрелване. На 31-ви януари 1958 година ракета "Юнона 1" (вариант на "Юпитер-С") извежда благополуно първия американски спътник в орбита - "Експлорър 1". Изстрелването на спътника само отчасти успокоява страстите в САЩ. Администрацията на Айзенхауер решава да инициира дълбоки промени в начина, по който се работи по ракетните програми. През лятото на 1958 година Конгресът одобрява законопроект за създаването на специализирана космическа организация, а на 29-ти юли президентът го подписва. Новата организация, която трябва да оглави космонавтиката на САЩ, официално заработва на 1-ви октомври 1958 г. - по-малко от година след изстрелването на "Спутник 1". Тази организация е НАСА и до ден днешен тя ръководи основните космически проекти на Съединените щати. Нищо обаче не се случва бързо - поне през първите пет-шест години от надпреварата СССР са първи в почти всяка една космическа област. През 1959 година съветски апарат се разбива за пръв път в повърхността на Луната - "Луна 2". Същата тази година излита и автоматичната лунна станция "Луна 3", която за пръв път обикаля Луната и прави снимки на обратната й страна. През 1961 година е полетът на Юрий Гагарин, а през 1966 година "Луна 9" извършва първото меко кацане на Луната и изпраща снимки от нейната повърхност. Едва през втората половина на 60-те американците не само наваксват, но и изпреварват СССР. Първите роботизирани станции, които достигат Марс, са американски, първият човек, стъпил на Луната, е американец, а към 1970 година американските астронавти имат много повече летателни часове от руските си колеги. Днес времената са различни - НАСА и Русия вече не се надпреварват, а работят съвместно. Благодарение на това сътрудничество от 2000 година до ден днешен има постоянно присъствие на хора в космоса на борда на "Международната космическа станция". Руско-европейското сътрудничество роди проекта "ЕкзоМарс", а първата мисия от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, вече работи в орбита около Червената планета - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхност, а от няколко години насам пилотирана програма има и Китай. Бъдещето все пак изглежда да лежи в частното предприемачество, съдейки по големите успехи на СпейсЕкс в областта на възвращаемите ракетни технологии. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1920-2017-60-years-sputnik-1-launch