Search the Community

Винаги съм намирал еволюционни обяснения на разни "сериозни" аргументи на креационистите от типа "Ах колко сложно е това! Не може да възникне по случаен път." Тук искам да споделя някои факти за които все още нямам еволюционно обяснение: Нека приемем, че простите тухли на живота - аминокиселини, нуклеотиди, липиди възникват лесно от съставящите ги елементи под въздействие на пиродните фактори - бушуващи земни недра, светкавици и т.н. Даже ги има и в протопланетните облаци. Следващата стъпка към живота е създаването на вериги ДНК, РНК, пептиди, след като първичният бульон е наситен с тухлите на живота. Това също е силно вероятно като спонтанен химически процес при меките климатични условия на земята. Денонощният температурен цикъл в първичната локва, заедно с каталитичната способност на някои глини и минерали способстват процесите на съграждане-разграждане на тези вериги, тъй като елементите им - нуклеотиди и в по-малка степен аминокиселини имат присъща склонност към сродство. Да не пропуснем размножаването като важенелемент на еволюцията - то по начало е присъщо на ДНК веригите. Единична верига ДНК притежава матрични свойства, като за изграждане на комплементарна верига не са били нужни задължително познатите сега ензими. При определени температурни условия е възможно самопроизволно съграждане на комплементарната верига, а при други нейното разделяне от матричната т.е. размножаване. За белтъците, обаче, не мога да намеря подобно обяснение. Сега тяхното размножаване изцяло зависи от ДНК според известния механизъм на транслация /еволюцията на който, за мен е най-голямата загадка/. Как е било в началото? Един Господ знае Съграждане на пептиди само чрез температурни процеси е възможно. Плюс малко катализа от минерални вещества Но всеки нов пептид е случаен и не подлежи на еволюция, тъй като не приема информация от някой предишен пептид. Еволюция ще има само в комплекс с ДНК. Редно е да приемам, Че конкретна ДНК и конкретен пептид може да влезят в симбиоза като образуват устойчив комплекс. Така този пептид се опазва от температурно разграждане например, докато несвързаните пептиди се разграждат. Сега вече можем да усложним нещата. Нека даден пептид от ДНК комплекса случайно послужи като катализатор за изграждане на друг определен пептид. Може да се каже, че информацията за тези два пептида се пази и размножава чрез ДНК веригата. Вторият пептид може да катализира трети и четвърти пептид и ето ти цял ензимен комплекс, който не е случаен , а има повтаряемост заради ДНКто в основата. Тук еволюцията може да се намеси като унищожи комплексите, чиито членове не си помагат за обща устойчивост срещу околната среда. Тези ДНК-пептидни комплекси могат да се нарекат вече първични организми, но за своето функциониране те са в голяма степен зависими от околната среда и съвсем не участват в нейното формиране, както сегашните организми. Имайте предвид, че тези първични пептиди съвсем нямат пълна повтаряемост на веригата, а само на отделни учактъци, които са били катализирани. Но с течение на времето и естествения отбор те стават все по-съвършени. Как точно е станало съчетаването с другия важен компонент на живота - липидите, нямам ясна идея. Съвсем очевидно е обаче, че наличието на липидната двойна мембрана дава огромно еволюционно предимство. Тя представлява двумерна течност по отношение на пептидите и РНК, като увеличава милиони пъти вероятността за задействане на механизъма "ключ-ключалка". Едно каталитично събитие в двумерното ространство е много по-вероятно от тримерното. Освен това пептидите чрез липидниата мембрана се намират в ориентирано положение по отношение на повърхностто, а не се мятят и въртят тримерно. До тук с нещата, които могат да се обяснят. Сега ще обясня накратко механизма на транслация при съвременните организми, за да се види колко трудно ще е да се намери как се е развила неговата еволюия. Както е изветно матричната РНК е в основата на транслацията. Всеки кодон /тройка нуклеотиди/, посредством рибозомата се превежда във съшиването на една конкретна аминокиселина към пептидната верига. Това става катоедна специфична към кодона транспортна РНКзаема комплементарна позиция спрямо кодона, носейки съответната аминокиселина, която подлежи на съшиване. Това значи, че колкото кодони има почти толкова вида тРНК ще има /сигурно без кодоните за старт стоп/. Което не е много известно е, че конкретните тРНК не са специфични към съответните им аминокиселини. Т.е. те имат нужда от помощници, които да ловят конкретна аминокиселина и да разпознаят конкретна тРНК, за да и предадат аминокиселината. Значи съществуват 20вида ензими за двадесетте аминокиселини, които от друга страна имат строга пецифичност на свързване с определени тРНК. Вижда се колко е усложнен механизъма на транслация, който е ключов за съществуването на нашето евоюционно дърво. Както и да го суча, не излиза да е възникнал спонтанно от протомеханизъма, който описах по-горе. Много малка вероятност има.:(