Search the Community

Две истории – стара и модерна. Коя от тях е по-реалистична, достоверна?... Образуване на българската народност Димитър Ангелов ГЛАВА ПЪРВА. Тракийският етнически субстрат 2. ТРАКИТЕ ПОД РИМСКА И ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ (I—VI в. от н. е.) През 46 г. от н. е. след продължителни борби всички тракийски племена на юг от Дунав били завладени от римляните и включени в пределите на обширната Римска империя. Падането на траките под чуждо владичество се отразило крайно неблагоприятно върху тяхното социално-икономическо, политическо и културно развитие и по-специално върху развитието им като отделна и самобитна етническа общност. Тракийският свят бил лишен окончателно и завинаги от своя собствена държава, от свободен политически и обществен живот. А това означавало, че се прекратява ролята на един от главните етнообразуващи и етноспояващи фактори. При липсата на собствена държавна организация траките продължили да живеят в условията на племенна раздробеност и изолираност. Това личи от данните, които се съдържат в съчиненията на редица антични (гръцки и римски) писатели, като Страбон, Плиний Стари, Помпоний Мела, Клавдий Птолемей и пр. Всички те говорят за наличието на голям брой тракийски племена, живеещи под римска власт в земите южно и северно от Стара планина, като гети, мизи, кробизи, трибали, беси, дентелети, меди и пр. Има дори основания да се допусне, че в сравнение с положението в доримския период по време на римското владичество племенната разпокъсаност сред тракийския свят до известна степен се увеличила. [50] Това е било резултат от общата политика на римските управници, насочена към това да се разединяват победените етноси, за да може по такъв начин да се държи по-здраво властта над тях. Племенната раздробеност, с която се характеризира историята на траките през периода на римското владичесто, се придружавала с едно общо влошаване на тяхното положение при условията на наложения от римските завоеватели робовладелски строй. Значителна част от траките били превърнати в роби или в зависими селяни и трябвало да работят по именията на едрите земевладелци. Други пък били отвеждани далеч от своите родни места, най-често като гладиатори в Италия. [51] Икономическият, социален и административен гнет, при който изпаднало тракийското население в рамките на робовладелската римска империя, се отразявал естествено твърде зле върху цялостното развитие на тракийския етнос. Специално отбелязване заслужава фактът, че по време на римското владичество се създава постоянна заплаха от намаляване на броя на траките, от редуциране на тяхната жива сила вследствие на продължителни войни, варварски нашествия, отвличания в робство, епидемии, емиграции и пр. Видимо намаление на броя на траките може да бъде констатирано още през първите години на римската власт в резултат на непрестанните военни операции и масовите изтребления, извършени от завоевателите. В продължение на около век и половина (от 90 г. пр. н. е. до 46 г. от н. е.) нееднократно тракийското население било пренудено да се вдига с оръжие в ръка срещу чуждите нашественици и немалка част от него загинала на бойното поле или в завзетите или разорани градове и села. [52] Загивали /.../ най-вече млади и жизнеспособни траки, които участвували в битките и сраженията. Интересни наблюдения относно настъпилото изтощаване на тракийския етнос се съдържат в съчинението на Страбон (начало на I в. от н. е.). Когато говори за гетите и даките, той отбелязва, че някога те били така силни, че могли да наберат около 200 000 войници, но по негово време броят им бил намалял на 40 000 души. [53] На друго място в съчинението му четем, че „цяла Тракия се състои от 22 племена и може да извади, макар и да е твърде омаломощена, 15 000 конници и 200 000 пешаци. [54] Без да сме сигурни, че цифровите сведения на Страбон са абсолютно точни, няма съмнение, че неговата констатация за общото намаляване на броя на траките на юг и на север от Стара планина и за цялостното изтощаване на тракийския етнос през бурния период на римското завладяване отговаря на истината. Към физическото унищожаване на живата сила, и то предимно на младото поколение, се прибавяли в резултат на римското завоевание масовите депортирания на пленени траки като роби и гладиатори, които били отвеждани най-вече в Италия. Знаем, че голям брой роби са били откарани там напр. към 80-те години пр. н. е., когато римляните сломили съпротивата на тракийското племе меди (по средното течение на р. Струма). Между тях се намирал и Спартак, ръководител на известното въстание на робите в Италия, в което главно участие взели траки и гали. [55] Голям брой траки (мизи, трибали и др.) паднали в плен по време на походите на римския пълководец Крас през 29—28 г. пр. н. е. и били отведени в Италия. Притокът на роби от тракийските земи продължавал и през следващите столетия. За това може да се съди от редица епиграфски паметници, намерени в Италия, които се датират между I—III в. от н. е. [56] Съдбоносно събитие, което допринесло много за намаляването на броя на тракийското население, била избухналата през 162 г. голяма чумна епидемия. [57] Дошла от Мала Азия, чумата обхванала обширните провинции на Римската империя и самата нейна столица. В продължение на около 20 години тя върлува опустошително и според описания на съвременници загинали почти половината от жителите на империята. Много пострадал тогава и Балканският полуостров. В началото на III в. от н. е. тракийското население било подложено на нови големи изпитания вследствие на започналите не- престанни нашествия на различни „варварски племена”, които нахлували през дунавската граница дълбоко в пределите на Римската империя. Най-напред започнали набези готите, чиито първи нападения се отнасят към времето на римския император Гордиан III (238—244). С известни прекъсвания готите навлизали в балканските земи чак до времето на Диоклетиан (284—305). [58] Наред с готите действували и други племена — карпи, сармати, певки, вандали, тайфали и пр., които живеели по това време северно от река Дунав. Нашествията на готите и на останалите „варвари” засягали главно земите между Дунав и Стара планина (т. е. живеещите там тракийски племена гети, мизи, кробизи и др.), но често пъти нападателите прониквали и дълбоко на юг, в Тракия и Македония. При тези нахлувания жителите на големите и укрепени градски центрове успявали все пак да се запазят, но селяните ставали лесна плячка и били масово избивани или отвличани в робство. [59] Като добавка към всичко избухнала нова чумна епидемия в Балканския полуостров и голям брой хора били отнесени от страшната болест. „Никога, по думите на гръцкия историк Зосим, чумата не е била поразявала толкова много люде.” [60] Редица области били напълно обезлюдени и това станало причина за нови масови колонизации на „варварски племена”, предприети от отделни римски императори (през 268—270, 270—275, 279, 282, 290, 295, 303 г.). /.../ В продължение на няколко години хунските орди опустошили редица територии в провинциите Горна и Долна Мизия и Тракия, като при това разорили не само множество села, но и известен брой градски средища (Виминациум, Сингидунум, Сердика, Наисус,Филипопол и др.). [62] За масовите разорения, предизвиквани от хунските нашествия, има интересно описание у византийския дипломат и историограф Приск. След кратко затишие, настъпило след разпадането на хунския племенен съюз, в Балканския полуостров се появяват нови пришелци. В Малка Скития (днешна Добруджа) се установява една хунска дружина начело с Ирник, син на Атила. В северозападните краища на полуострова навлизат пък остготите. Първоначално те идват в качеството си на федерати, но впоследствие отношенията им с Византийската империя стават враждебни и започват поредица от опустошителни походи. През 478 г. остготски дружини нахлуват в Източна Тракия, а след това в Родопската област и Македония, където завладели градовете Стоби (днес в развалини близо до с. Градско) и Ираклия Линкестийска (днес Битоля). [63] През 488 г. остготите се изтеглили от Балканския полуостров и преминалия Северна Италия, но последиците от техните действия се чувствували дълго време. И сега най-тежки удари понесло тракийското население в неукрепените и беззащитни села, които ставали лесна плячка на набезите на нашественика. Интересно известие за големите бедствия на тракийските селяни намираме в съчинението на византийския историк Малх, един от най-осведомените автори на събитията, свързани с нашествията на остготите. Малх съобщава, че когато готският вожд Теодорих нахлул в Тракия, „опустошил всички най-хубави места в земята на тракийците и отвлякъл всичкия добитък. Той изтребил там всички, които се занимавали със земеделие (ἅπαν τὸ αὐτόϑι γεωργοῦν), като убивал и унищожавал това, което не могло да се носи.” [64] Дори и да приемем, че в думите на Малх има известно преувеличение, ясно е, че нашествията на готите в Тракия са били свързани с масови разорения и допринесли за едно значително намаляване на броя на селското население в засегнатите области. /.../ Създадената в течение на I-V в. голяма етническа пъстрота в земите на траките северно и южно от Стара планина водела неминуемо до смешение на населението от различни етнически групи чрез бракове, т. е. осъществявал се един доста широк по своите размери асимилационен процес. Развитието на подобен процес е започнало още през първите векове от установяването на римската власт на Балканския полуостров, но особено улеснен бил той след възприемането на християнството като официална религия за всички поданици на империята, т. е. от втората половина на IV в. насам. От запазената богата епиграфска документация може да се заключи, че смесени бракове през I—V в. са се осъществявали главно в редицата градски центрове на юг и на север от Стара планина — Рациария, Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Марцианопол, Одесос, Филипопол, Сердика, Пауталия и пр. Тук етническата пъстрота е била значителна, тук и съприкосновението между жителите е било по-тясно вследствие на интензивния икономически живот. Градът представлява в сравнение със селото една изобщо по-подходяща агломерация за осъществяване на етническо смешение и в това отношение конкретната история на посочените градски центрове предлага убедителен пример. Запазените епиграфски надписи дават многобройни данни за смесени бракове между траки, италийци, гърци и най-различни по произход романизовани и елинизовани жители от източните и западните провинции на Римската империя. [87] /.../ Разбира се, римското културно, езиково и религиозно влияние, което се налагало главно сред населението между Дунава и Стара планина, както и в някои градски центрове в днешна Югозападна България (Сердика, Пауталия и др.), [94] се пречупвало през местни традиции, вярвания и битови особености и не винаги се запазвало в своя чист вид. Траките са били не само обект на романизацията, но и сами от своя страна са оказвали известно въздействие върху някои нейни прояви. Така напр. знаем, че отделни римски божества които били проникнали сред населението в Долна Мизия, се „тракизирали” в определена степен, като получили освен латинското си име и тракийско име или били смесвани и отъждествявани спопулярви тракийски местни божества. [95] В култови изображения, разпространени през разглеждания период, намираме тракийски божества, облечени в римски одежди. [96] Смесване между римско влияние и тракийска основа може да се установи и по отношение на редица имена в Долна Мизия на селища, крепости и пр. Това се отнася главно до някои сложни по своя езиков състав названия, като Ἰουλιόβαλλαι, Μουροβάλλε, Λουποϕαντάνα и др., които са споменати в съчинението на Прокопий „За строежите”. С една дума, проникващата сред тракийското население „романизация” търпяла от своя страна и известна тракизация, която се изразява в своего рода хибриди в областта на топонимията, на религиозните вярвания, на облеклото и др. Това е неизбежен резултат, който се наблюдава при дълголетното съжителство на различни по характер етноси и култури. /.../ http://www.promacedonia.org/da/da_1_2.htm А по-долу е другата, "новата" история... –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 26.02.2024 г. "В предаването ОПЕРАЦИЯ ИСТОРИЯ и рубриката ТЯХНАТА ИСТОРИЯ гостува доц. Веселина Вачкова, с коя говорим за една безкрайно важна тема, която от години се замита, а именно - имало ли процес на тракизация на Римската империя, защо толкова много траки по произход са ставали римски императори и всъщност може ли да се каже, че Рим завладя Тракия, но траките покориха Рим."

Преди 70 години френският специалист по античния херметизъм А.Фестюжиер отбелязва, че древните гърци нямат вкус към експеримента и затова тяхната наука не само произхожда от философията, но и се развива с философски методи. Тоест е дедуктивна. При гърците експериментът не липсва напълно, но той се провежда само с цел да потвърди вече изведените от теорията хипотези. С други думи, научните открития следват теоретичните постановки, а не са резултат от практически опит и експеримент. Фестюжиер добавя, че голям проблем на античната философия е нейната разделеност на множество школи, всяка от които изхожда от своите начални теоретични предпоставки. Резултатът е упоритото несъгласие между тези школи, в следствие на което започва да доминира скептицизмът, който засяга и науката поради нейната непосредствена свързаност с философията. Ако това се преведе на прост език, следва, че при избора на толкова много версии, които предлагат различните философски школи, обърканият човек стига до логичното заключение, че е неспособен чрез собствения ум сам да постигне положително знание и всяко усилие в тази посока е безпредметно. В този случай, според Фестюжиер, единствената възможност нещо да се приеме като достоверно знание и факт, е ако то е представено като разкрито, сиреч под формата на откровение или на трансцедентален дар от боговете или от Бога. Това отношение към философията и науката се наложило с голяма сила през първите векове след Христа. Но забелязаните от Фестюжиер закономерности имат не по-малко отражение и върху развитието на античните технологии или по-точно върху застоя им. В уикипедия има две хубави статии, изброяващи технологичните открития на гърци и римляни: https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Greek_technology; https://en.wikipedia.org/wiki/Roman_technology Статията за гръцките технологии е по-добра, защото тя проследява изчерпването на гръцката технологична иновативност във времето. То настъпва приблизително тогава, когато се е родил Христос. Римските технологии поради това, че започват да се развиват по-късно от гръцките, изчерпват своя потенциал по-късно. Статията в уикипедия в това отношение не е най-показателна, защото тя посочва не времето, когато дадена римска технология е открита, а времето, когато наличието й по един или друг начин е засвидетелствано. Въпреки това един по-внимателен поглед върху данните сочи, че римските технологични иновации замират някъде около 200 г. сл.Хр., а апогеят им е през I век пр.Хр. – I век сл.Хр. Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга. Гръцкото и римското технологично изтощение съвпада с процесите, които според Фестюжиер се развиват във философията и в теоретичната мисъл през първите векове след Христа, и очевидно е пряко следствие от тях. Тоест властващият скептицизъм и липсата на увереността, че собственият ум може до достигне до знание и до ново откритие удрят директно и технологичната мисъл в античния средиземноморски свят. От един момент след I век знанието вече се превръща в дар свише, получен по Божия милост и/или чрез откровение и всяко усилие на човека да се добере до него чрез изучаване на видимия свят става безпредметно. Оттам научните и инженерни открития вече не могат да бъдат смятани за обективни и ефективни, защото са плод на човешкия ум, който не е мерило за достоверност и неговите заключения винаги могат да бъдат оспорени. За разлика от спуснаното свише откровение. Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието. С тази разлика, че новата религия го дава наготово от Бог, а не по пътя на изучаване на видимия свят. До идеята, че човек може да опознае отчасти Бог, изучавайки видимия свят, който е негово творение, ще стигне чак през XIII век свети Тома Аквински. И това негово прозрение ще се окаже един от ключовите фактори за започналия в следващите столетия бурен научен и технологичен подем на европейския Запад.

Здравейте на скоро се ми попаднаха 3 римски монети но незнам дали са истински.Съжалявам за лошото качество моля да ме извините.ще се опитам да дам текстово описание. 1.първата монета ми казаха че е сестерция когато отидох да ми кажат дали е истинска но не разбираха в добро състояние е горе долу. Императора и гърба на монетата са изпъкнали и по лицето на императора има следи все едно някой я е чистил със нещо остро. 2рата монета е по малка и там императора е със корона-венец със мисля че 4 шипа на гърба има две фигури тази от дясно държи копие другата от ляво е с римско облекло и между краката и има една звезда. 3та монета тя е в най лошо състояние на гърба на монетата е изобразен пантеона или някаква порта със четири подпори и по средата има фигура.

7 обезглавени римляни от римското гробище в Йорк, Великобритания. Не е сигурно дали става въпрос за екзекутирани римски войници или за гладиатори, намерили края си на арената. 6 от тях са с хаплогрупа R1b и един - хаплогрупа J2. Малко като в тринадесетият воин на Крайтън, седмият носи хаплогрупата и генома на бедуин от дълбините на саудитска арабия. От останалите 6 двама се вписват в геномите на съвременните ирландци, двама изглеждат свързани с фризите и германците и.... двама изглежа са със славянска кръв, защото показват отчетлива връзка, освен с германците, със съвременните поляци и латвийци. Т.е. въпреки че не ги познава под това име, Рим всъщност познава славяните - дали като наемни воници, дали като роби гладиатори, но следите на тези двама водят към балто-славянските групи от прибалтика.Трудно е да се каже какъв е статусът на погребаните - дали римски граждани, живеещи в британия, или гладиатори. Цялото изследване: http://www.nature.com/ncomms/2016/160119/ncomms10326/full/ncomms10326.html Графики: https://drive.google.com/file/d/0B9o3EYTdM8lQUkdBbU5odzJGakk/view - до кои съвр. народи е на-близко аутозомното им днк Хаплогрупите: