Search the Community
Showing results for tags 'откъси от пътеписи'.
Found 1 result
-
Моя забележка: Да не се бърка със случаите, в които българите (бедните) дават хляб на нещастни и бедни хора 1. Евлия Челеби пише за един български град: По начало няма мюсюлмани. Във всички къщи има малки ханчета, където отсядат идващите и заминаващите посетители, гости и търговци. Всеки яде, пие, пренощува и отминава срещу заплащане. Някои невъздържани хора отсядат и отминават. Прочее, има много достойни за обичане девойки, които стоят край пътя, по пазара и когато видят някой пътник, викат: „Ага, погледни мене и яденето. Моят хляб е бял и чист, къщата ми и горе, и долу е чиста. От нейната белота по-бяло не се е виждало. От тебе не се стеснявам и много ще те наглеждам." Говорейки такива любезности, кои го точно улучват сърцето, те те настаняват щеш-не щеш в мястото, което искат, възвеличават те, след което те оставят, но не ти прощават нито една счупена пара. Ако се случи [някой] да не им даде платата, всички жени отново се стичат и му хвърлят един хубав бой. 2. (Ще продължа с цитатите, но не сега)
