Search the Community

Тъй като в темата, посветена на казармата (За казармата без емоции), не можех да интегрирам анкета, правя нова тема - анкета (като приложение).

За казармата. Без емоции. Опит за анализ от моя страна. Вече свикнахме да се дъвче темата за задължителната казарма всяка година. Всеки път отговорът е "не", или поне "не все още". Сега се говори за военно обучение в училищата, доброволна казарма и "изучаване на опции за задължителната казарма". Далече сме от масова и задължителна казарма за всички младежи, но въпреки това темата се води на изключително емоционален език. Малко се говори относно разумните аргументи за/против казармата. Под булото на емоциите прозира следната дълбока истина - на казармата се гледа като на ритуал за встъпване в зрялост. Ритуалите за встъпване в зрялост са широко разпространени сред всички култури. Това такъв ритуал да няма е по-скоро съвременна хрумка. От дълбока древност в различни общества всички деца са били подготвяни за такъв ритуал. Примерно - изпращат те да идеш в гората и ти трябва само с един нож (нищо друго не е разрешено) да убиеш глиган. Независимо дали става въпрос за един или друг ритуал, всички те имат общ мотив - щом достигнеш определена възраст те подготвят по следния начин - изпращат те с много малко притежания, претърпяваш изпитания, след което се връщаш и вече на теб се гледа по друг начин - като на достоен мъж, на който му е разрешено да участва в управлението, да има съпруга, да работи. Смисълът на цялото това нещо е следният - от една страна ритуалът те утвърждава в новата роля, която ще заемеш в обществото. Но в личностен план той има своята положителна роля - ти получаваш за себе си потвърждение какъв си. Обществото те признава. Сега - съгласен съм - казармата в соц-стил е отживелица. Но все повече психолози в днешно време стигат до заключението, че ритуалите за зрялост са нещо положително и че с изхвърлянето им сме допуснали груба грешка. От една страна хората са изключителни индивидуалисти и дори егоисти - те не се чувстват част от никаква общност и не смятат, че дължат каквото и да е на каквато и да е общност (пък било то и това да е "родина"). Това може да е деструктивно за обществото. Но в личен план нещата са по-сериозни - липсва границата, която ще определи в кой момент напускаш детството и ставаш мъж. Действително много млади мъже се чувстват вътрешно несигурни, не са готови да поемат отговорност. Аз мъж ли съм наистина? Кога съм станал мъж? Или съм просто пораснало дете? Това са въпроси, които в един момент всеки един млад мъж си ги задава и дали причината, поради която той си ги задава, не се корени в липсата на нещо, което да утвърди границата? Сега, конкретно за казармата. Тук трябва да се каже, че в историята на България е имало казарма и казарма. Имало е казарма по времето на Царска България и за нея се знае, че помещенията са били чисти и приветливи, не е имало мизерия, младите мъже са полагали клетва пред Бога и родината и най-важното - имало е братско отношение между старите и младите войници. Сега, признавам - в такава казарма и аз бих служил, стига здравословното ми състояние да позволи! Когато се налага съветският модел, започват извращенията - антагонизъм между стари кучета и зайци, мизерия, въшкарници и прочие... Понеже вече е минало много време, привържениците на наборната военна служба са или минали през съветския вариант на казарма, или през останките на съветския вариант след 90-та година (когато аз ходех по военните комисии, се стараеха да изкарат негодни максимален брой хора), или изобщо не са били в казарма - какъвто е случаят с Джамбазки. Съответно никой не говори за казармата на Царска България и различията между нея и соц-стила. Напротив - говорейки си за казарма, това най-често се обвързва със соц носталгия. Напълно е ясно, че ако се въведе казарма в стар стил, това ще е деструктивно за икономиката. Просто не може да си го позволим. И това, което е най-лошо - амбициозните млади мъже, които искат да учат и да работят, ще имат още един повод да отидат в чужбина и никога да не се връщат. Това по никакъв начин не означава, че не са възможни други опции. Ако действително обществените оплаквания са свързани най-вече с мамините синчета, които до 30-40 години живеят с мама и тати, решават да не следват в университет, не искат да работят, въобще - към хора, които затормозяват икономиката и по никакъв начин не помагат за развитието, защо тогава усилията не бъдат насочени именно към премахването на това явление? Ограничена наборна служба за тези, които не работят, не учат, не участват в управлението на фирма, би могло да се окаже положително решение в дългосрочен план. Престоят в казармата може да се счита за трудов стаж, да има ограничено заплащане а накрая - възможност за професионална реализация в армията. Резултатът от подобна инициатива е, че един кръг хора биха добили трудови навици, дори и да нямат желание за това.