Search the Community

В началото на 20 век и особено след Първата световна война, когато България воюва със славянските си братя от Сърбия и Русия, все повече се налага „тюркската теза“ за произхода на прабългарите. Сред нейните стожери се открояват учени като Иван Шишманов, Стефан Младенов и Васил Златарски. Прабългарите са обявени за държавнотворен народ, а „нечистият“ славянски произход на съвременните българи, се превръща в тяхно предимство. Прабългарите са сравнени с германските франки и викингските руси, които мобилизират гало-римското, респективно източнославянското население, като създават неговата държавност във Франкското кралство и Киевска Рус. В годините на Втората световна война, когато България се сближава с Нацистка Германия темата за прабългарите става актуална. Националсоциализмът определя като пълноценна единствено една раса – арийската. В този контекст славянската компонента особено в културно-антропологичен план тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарския компонент и изтъкването на близостта му с хуните и по-специално с арийските народи. След Втората световна война нещата се преобръщат. В българската наука отново се налага тюркската теория за произхода на прабългарите. Българите се приемат отново за предимно славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена. С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито ѝ от Русия, от началото на 21 век прабългарите в изследванията на редица учени отнова биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.[2][3] В този контекст славянската компонента отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. /.../ https://bg.wikipedia.org/wiki/Произход_на_прабългарите /.../ "Всъщност цялата митология по този въпрос, родена от меняща се политическа конюнктура през XX век, няма никакво значение за съвремието, освен за любителите на историята. Дръвниците-политици, вадещи си важни заключения за „европейската (или неевропейската) идентификация“ на съвременните българи от броя на славяните и броя на прабългарите в IV–IX век, би трябвало да знаят, че съвременният български народ не е биологически продукт, съставен от „два (или три) етнически компонента“, слели се в VII–IX век, а историческа категория, формираща се непрекъснато през VII–XX век на базата на българската политическа идея. В българския народ са асимилирани над петдесет народи само през Средните векове — авари и моравци през IX век, печенеги и узи през X–XII век, кумани през XII–XIII век, алани и татари през XIV век. Някои от тези народи, като куманите и печенегите, наброяват стотици хиляди (при общо население на територията, населена от българи, 2–2,5 милиона души) и неслучайно куманите дават последните две царски династии на българската държава — Тертеровци и Шишмановци. Но когато го правят, те вече се наричат българи. Хиляди западноевропейски войници, паднали в плен по време на османското владичество и отказали да приемат исляма, са заселени от османските власти в българските християнски села, за да отработят за 15–20 години свободата си от пленилия ги спахия. Повечето от тях се женят за българки и се асимилират в българската народност. Най-сетне, след Освобождението (1878 г.) редица напуснати от турците райони са заселени от черногорски, сръбски, чешки, словашки, немски, руски, украински селяни, които постепенно са претопени в българската народност. Отново повтарям, за да се запомни — съвременните нации не са биологически, а исторически категории. Това, което е ставало в VII–IX век, има стойност само за познанието на миналото." Б. Димитров – "12 мита в българската история" https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/4#textstart ПП: Забелязвам, че и тук има големи напъни за политизиране и манипулиране на историческата наука, което е жалко!...

Кой е той? Каква е историята му?

Защо доста /може би повечето/ хора предпочитат суеверията, религиите, лъжеученията, лъжите, а не здравомислието, науките, истините?... 1. Това е заложено в човешката природа... 2. Човешките съзнания от древността до днес са манипулирани от религии, от идеологии, от шарлатани и т. н. М. Тачков

Здравейте, от доста време съм във форума и следя публикациите на админите в социалните мрежи. Също така следя съдържанието и на Българско Рационално Общество и д-р Стефан Митев. Мисля че двете "организации" имат някои близки точки по които си приличат, например популяризиране на науката в България, борба срещу фалшивите новини и заблудите в обществото ни. Интересно ми е дали Българска Наука има някакво отношение към Българско Рационално Общество (т.е. принципно подкрепяте ли го, има ли ли сте общи събития, виждате ли някакво поле за сътрудничество и общи проекти) ?

Здравейте! Ако може някой да ми помогне с тези задачи, качил съм снимка, също ще ги препиша тук. Спешно ми трябват! Имам нужда само от тези 2 задачки, другите са направени и съм ги задраскал. много ще съм ви благодарен! Зад(1)-Намерете стойностите на тригонометричните функции, ако ъгъл 'а' е равен на: а) cos 405* б) sin 780* в) tg 240* г) cotg 210* Зад(2)- По дадена стойност на една тригонометрична функция намерете стойностите на останалите тригонометрични функции cos a = 3/5 и а€(пи, 3пи/2) Този знак който сложих-(€), имам предвит, че е знак за принадлежност. Може да видите снимката, за по- точно.

За повечето хора, които нямат професионален или любителски досег с науката, нещата, които учените правят, методите, които ползват, и дейностите, които извършват, са обвити в мистерия, звучат сложно и неразбираемо. Това сякаш е един отделен свят, до който те нямат достъп. Но всъщност има много начини, по които всеки един от нас може да подпомогне изучаването на света около нас и работата на учените, които го правят, чрез събиране на данни. Това е част от т. нар. гражданска наука, като дейностите целят освен да подпомогнат събирането на данни, също и да привлекат интереса и вниманието на обществеността, да възпитат у подрастващото поколение любов към познанието. Искам да ви представя един от начините, по които всеки един от нас може да стане част от науката. Това е приложението Blacksea Watch, проектът има за цел да повиши обществената информираност за биоразнообразието на Черно море и да стимулира събирането на информация за наблюдения и редовен мониторинг на различни видове растения и животни от любители. Мобилното приложение BLACKSEAWATCH за телефони е свободно достъпно с версии за Android в Google Play и iOS в Apple store. Допълнително е разработен и уебсайт BLACKSEAWATCH.ORG, който ще даде възможност на хора, които не ползват смартфони, да се включат в събирането на данни и да се превърнат в учени-любители. Мобилната версия на уебсайта ще помогне на използващите мобилни телефони, работещи с друга операционна система освен Android и iOS, да подават информация за своите наблюдения и открития. Приложението е максимално опростено, за да не отнема твърде от времето на всеки, който има желание да попълни базата данни за Черно море. Съдействието на всеки ще бъде безценен принос към морската биология. Ще е страхотно и ако повече съфорумци се включат в инициативата. Освен всичко друго работата с приложението е и много интересна и забавна

ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО: Повишаване размера на докторантските стипендии Уважаеми дами и господа, В качеството си на докторанти в български научно-изследователски институции се обръщаме към Вас, за да насочим вниманието Ви към притеснителното състояние на докторантските възнаграждения в страната и сериозните негативни последствия за развитието на българската наука, които произлизат от това. В момент като този, който е ключов за очертаване на бюджетните разходи през следващата година, се надяваме да насочите внимание и усилия за възобновяване и съществуване на съпоставима в международен план среда за развитие на младите учени у нас, взимайки предвид следните факти: · Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 90 за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации месечната стипендия, която получава един докторант, възлиза на 450 лв. Настоящият размер на докторантската стипендия е определен през 2008 г. и остава непроменен през последните девет години въпреки значителното поскъпване на живота в България през този период. За същия период минималната работна заплата (МРЗ) в България, която през 2008 г. е 220 лв., е била увеличена повече от два пъти и в момента възлиза на 460 лв. Това означава, че и най-нискоквалифицираната дейност към момента се заплаща в по-голям размер отколкото трудът на докторанта. · В правилниците на съответните научни организации са уредени ограничения за редовните докторанти да извършват трудова дейност на пълен работен ден, съответно да сключват такива трудови договори. Тези ограничения са съобразени с естеството на научната работа и с условията за нейното качествено и пълноценно изпълнение. Именно предоставянето на стипендии за редовните докторанти гарантира обезпечаването на техните основни жизнени потребности в 3-годишния период на разработване на дисертационен труд. В този смисъл и във връзка с предходната точка, настоящият размер на докторантската стипендия е напълно недостатъчен да покрие разходите на един докторант, свързани както с основните жизнени потребности, така и с осигуряване на адекватното му научно развитие – чрез закупуване на необходима литература, участие в научни семинари и конференции в страната и чужбина, включване в специализирани форуми и обучения и пр. · Незадоволителният към момента размер на докторантската стипендия често се явява и пречка за избора на редовната форма на докторантура, или изобщо на пътя на академичното развитие, именно поради невъзможността с тези средства докторантът да посрещне нуждите си и да изпълни качествено академичните си задължения. · Настоящият размер докторантската стипендия поставя в притеснително положение младите учени на България и, в крайна сметка, съдейства за отлива на кандидат-докторанти в редовна форма на обучение. Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България. С оглед на горепосочените обстоятелства е необходимо незабавно чувствително повишаване на размера на докторантската стипендия. Във връзка с предприемането на действия в тази посока, излагаме няколко съображения и предложения: 1) Смятаме, че досегашната практика на спорадично увеличение на стипендията (2002 г., 2008 г.), последвано от дълги периоди, в които тя остава непроменена и значително изостава от средното ниво на доходите в страната, като дори е задмината от МРЗ, е неприемлива и вредна. 2) Припомняме, че според първоначалния вариант на ПМС № 90 от 2000 г. размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати. Възстановяването на обвързаността между стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на проблема и би осигурило устойчивост в развитието на академичния състав и на българската наука. С оглед на настоящата ситуация смятаме, че размерът на стипендията трябва да възлиза най-малко на една и половина МРЗ. По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т. е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1,5 милиона лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място, приетите национални стратегически документи за развитие на науката и образованието ще останат неизпълнени, ако не се осигурят подходящи условия за живот и труд на младите учени. Вярваме и Ви призоваваме, в качеството си на членове на Министерски съвет и народни представители на гражданите в Република България, да вземете предвид сериозността на ситуацията и да предприемете една важна, спешна и необходима за развитието на науката в България и за изпълнението на заявените политически ангажименти в тази посока стъпка, като инициирате и въведете съответните нормативни промени за адекватно повишаване на докторантските стипендии и за планомерното им увеличение в бъдеще. Желаем да Ви информираме, че сме изложили гореописаната ситуация и своето искане във връзка с нея в отделни документи, адресирани до следните отговорни органи и входирани в съответните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Парламентарната комисия по образование и наука, Парламентарна комисия по бюджет и финанси, Министър-председателя. С уважение, Ангел Златков, докторант към СУ Анна Адамова, докторант към БАН Антония Хубанчева, докторант, председател на Докторантския съвет при БАН Даниел Стоев, докторант към СУ Делян Русев, докторант към СУ Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при БАН

Конкурсите се организират като част от проекта FRESH (Европейска нощ на учените) финансиран от Европейската комисия. Всичко около нас е наука, а новите технологии ни позволяват да покажем, че всичко е FRESH. Покажете, че науката е интересна, забавна и може да привлече повече млади хора. РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VIDEO” -> Конкурсът е насочен към подпомагане на децата и младежите с увредено зрение. Той включва прочитане на глас и запис на аудио файл на материали с научно-популярно съдържание. РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VOICES”-> Конкурс за есе на тема “Как се виждам в света на науката и технологиите”. Участниците могат да бъдат момичета и млади жени на възраст от 12 до 29 години. РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH GIRLS”-> Конкурс за рисунка за участници със слухови проблем. Темата е “Как се виждате в света на науката”. Участниците могат да бъдат деца и младежи от 5 до 29 г. РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH TOUCH”-> *** НАГРАДИ ПЪРВА награда: електронен четец с всички електронни броеве на БГ Наука + допълнените и специализираните. ВТОРА награда: Научна тениска по избор, книга на научна тематика по избор (от магазина на Българска Наука: kupinauka.com) и юбилейната книга на БГ Наука на хартия, Том 1 ТРЕТА награда: Научна тениска по избор от магазина на Българска Наука kupinauka.com. *** Контакт с нас: admin@nauka.bg *** Европейска нощ на учените 2016-2017

Съжалявам, ако има подобна тема но не я открих. Преди време бях на прожекцията на филма за Междусъюзническата война в бар Абордаж в София. Бяхме около 10-12 човека всичко, което ме накара да се замисля дали не би било добре във форума да има някакво местенце (тема) където да се обявяват събитията, които са организирани или подкрепени от БГ Наука. Става дума за прожекции на филми, дискусии, защо не и научни конференции на различна тематика със свободно участие за всеки, който има какво да каже. Собствениците на Абордаж изявиха желание барът и за в бъдеще да служи като място, където се събират мислещи и позитивни хора. Второто, което ми идва на ум е нещо като отворена конференция за азиатска култура (просто това ми е интересно), на която хората да представят доклади, презентации, да стане дискусия. Със същия успех би била и сбирка на любители астрономи, химици и тн. Идеята е, че ако човек прави нещо с желание и старание, няма чак такава нужда да е специалист в областта си за да запали други хора и да ги накара да се поинтересуват. По този начин би се популяризирала науката сред хората по-достъпен начин (за разлика от това да видиш съобщение за научно събитие от преди 3 месеца, защото някой не знае как се използва интернет, пример " Документалната изложба „Съюзени. Бавария и България в Първата световна война“, за която разбрах по случайност от плаката, лепнат на държавния архив онзи ден. Също така би създало предпоставки повече хора да видят неща от магазина на сайта (ако е възможно да се предлагат).

"Ние живеем в общество изцяло зависимо от науката и технологиите, но едва ли някой знае нещо за науката и технологиите." Карл Сейгън Науката е направила много за света. Почти всичко около нас е благодарение на науката – автомобили, телефони, електричество, медицината и за още много са виновни хората отдадени на науката. Да не говорим за космическите технологии и изследванията на вселената и планетите. Въпреки всичко това обаче има хора, които отхвърлят науката и дори застават срещу нея. Буквално има война срещу науката. Като започнем от изгарянето на Джордано Бруно на кладата през 1600 г. заради научните си твърдения, че Земята не е център на Вселената. Целия материал: http://nauka.bg/a/войната-за-наука

Българската публика за първи път ще може да се срещне на живо с едно от светилата в науката и вероятно най-известния атеист в света – еволюционния биолог професор Ричард Докинс, автор на "Себичният ген", "Делюзията Бог" и "Сказанието на прадедите". Професор Докинс пристига в България по покана на издателство "Изток-Запад" и Британски съвет, за да се срещне със свои читатели и да участва в петото юбилейно издание на Софийския фестивал на науката от 14 до 17 май 2015г. Ричард Докинс е британски етолог, еволюционен биолог, атеист и хуманист, с над 10 книги и над 2 милиона продадени копия на само една от тях. Става известен през 1976 г. още с първата си книга "Себичният ген", а провокативният бестселър "Делюзията Бог", публикуван и у нас от издателство „Изток-Запад“ преди няколко години, му носи световна слава. Обявен за един от “четирите конника на новия атеизъм“, той посвещава огромна част от своя живот на разпространението на рационалния поглед към света, на еволюционните идеи и научното самосъзнание, сблъсквайки се в публични дебати с редица теолози и дори колеги учени. Презентацията на проф. Докинс на Софийския фестивал на науката ще бъде на 16 май (събота) от 18:30ч. на Голяма сцена на Театър София. За първото си посещение в България той е избрал темата "По-странна отколкото можем да предположим". Заглавието е заимствано от Джон Холдейн, британски генетик и еволюционен биолог, който казва "Не се съмнявам, че в действителност бъдещето ще бъде много по-изненадващо от всичко, което мога да си представя. Подозирам, че Вселената е не само по-странна отколкото предполагаме, а по-странна отколкото можем да предположим." Интересът към посещението на проф. Докинс у нас е изключително голям – всички билети от пуснатите в продажба за презентацията му бяха изкупени само за 1 ден. За тези, които не са успели да си закупят билети, ще има още една възможност – организаторите подготвят няколко допълнителни зали в непосредствена близост, където презентацията ще се предава на живо на видео екрани. Билетите за тях ще бъдат пуснати в продажба една седмица преди началото на Софийския фестивал на науката. Зрителите в допълнителните зали, както и тези в големия салон на Театър София, ще могат да задават въпросите си чрез социалната мрежа Twitter като използват хаш-тага на фестивала #SofiaSciFest. Издателство „Изток-Запад“ ще предлага книгите му на фестивала и е предвидено проф. Докинс да дава автографи на свои почитатели, както и да се срещне с читатели в новата книжарница на издателството. Информацията за тези срещи ще бъде обявена допълнително. Софийски фестивал на науката 14-17 май 2015г., Театър София и парк Заимов Софийският фестивал на науката е за тези, които искат да открият и разберат чудесата на света около нас. Той цели да повиши интереса на младите хора и децата към науката и да информира широката общественост за най-новите теми, по които работят учените в България и по света. По традиция четирите дни на фестивала, от 14 до 17 май, ще предложат богата програма от над 60 събития за всяка възраст, професия и занимание. Фестивалните сцени в Театър София и шатрите в парка Заимов ще съберат учени от България, Обединеното кралство, Ирландия, Полша и Испания, за да покажат красотата на науката. През 2015-та Софийският фестивал на науката отбелязва своя 5-годишен юбилей със забележителна по своя размах програма. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и Столична община. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува, затова събитието е част от Календара на културните събития на Столична община. Освен презентацията "По-странна отколкото можем да предположим" на световноизвестния еволюционен биолог проф. Ричард Докинс, на фестивала тази година ще видим още двама значими британски учени. Професорът по невронауки и ръководител на департамента по офталмология на Университета Оксфорд Ръсел Фостър ще говори за "Светлината, часовниците и съня" – как светлината създава и регулира 24-часовите циркадиеви ритми и съня. Президентът на Обществото за защита на грозните животни Саймън Уот, биолог и водещ на популярно научно предаване по БиБиСи, ще ни провокира да мислим за биологичното разнообразие с комедийната вечер "За жабите и хората". Британският илюзионист DMC, познат от предаването "Отвъд магията" на National Geographic Channel, ще покаже на живо как особеностите на човешкия мозък могат да бъдат използвани, за да виждаме невероятни и привидно магични неща. Доц. д-р Леандър Литов ще поведе неизлечимо любопитните на "Виртуална разходка из ЦЕРН" с помощта на технологиите и колегите му от различни страни, които работят по най-големия експеримент на човечеството. Астрофизикът и главен редактор на сп. "BBC Знание" д-р Владимир Божилов, ще разкрие "Мистерията на квазарите". Химикът, докторант в Универеситета Упсала в Швеция Божидар Стефанов ще разкрие малко "Зла химия" – кога водата може да стане отровна, какво е общото между миризмата на горяща дума и тероризма, защо не бива да се пие вино по време на сафари и други химични истории. Светлин Петков, докторант в Единбургския университет и Виктория Атанасова от Нов български университет ще говорят за "Изкуствен интелект – от мечтата на Тюринг до ръба на познанието днес". Ирландският учен и постдокторант в Института Макс Планк Порик Флъд ще разкаже "Защо са ни необходими ГМО продукти" и защо смята, че технологиите за генно модифициране са важни за оцеляването на човешката цивилизация. Докторантката по химия Моника Коперска от Полша ще разкрие "Ще изяде ли мишката книжката?" или кой е най-надеждният начин за съхраняване на информация. Испанският математик Едуардо де Кабазон ще смае публиката с "Големи, огромни и чудовищни числа", а българските математички от Центъра по забавна математика ще му пожелаят "Късмет, Жоро!" със своето шоу за вероятността да спечелим от хазартни игри. Специален акцент на фестивала тази година е дебатът "Стволовите клетки – да бъдат или не?". Медицината залага големи надежди на лечението със стволови клетки, които да изградят здрава система в един болен организъм и така да излекуват човека. Възможността да се вземат стволови клетки от човешки ембриони обаче поставя редица етични въпроси, които вълнуват хората навсякъде по света. Участват юристът и преподавател по Медицинско право и биоправо Стоян Ставру, и генетикът проф. Румен Панков, зам.-ректор на СУ „Кл. Охридски“. Това са само малка част от темите на Софийския фестивал на науката през 2015 година. Пълната програма можете да намерите онлайн на www.sofiasciencefestival.bg. Освен събития, фестивалът предлага и много щандове с експерименти и демонстрации, където можете да видите науката в действие. Шатра "Експлораториум“ и "Зона 42" ще работят през цялото време на фестивала и за тях не е необходим пропуск или билет. На 14 и 15 май е специалната Училищна програма за организирани групи от ученици. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география. Пълната училищна програма можете да намерите онлайн http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/schools. Специален акцент тази година са презентациите "Интернет за всички – как да сърфирам безопасно в мрежата", разработени в партньорство с Мтел. Достъпът до всички събития за деца и за повечето от събитията за възрастни, както и до шатрите с демонстрации, е свободен. Необходимо е само да се вземе безплатен пропуск от щанд "Информация“ на фестивала. Местата са ограничени и пропуските ще се раздават до изчерпване на количествата. От 20 април до 13 май пропуски могат да се взимат от рецепцията на Британски съвет на ул. Кракра 7 в София (в работни дни). Някои от събитията са с билети, както е указано в програмата. По традиция билетите са на достъпната цена от 5 лв., а за пенсионери и деца до 18г. са по 4лв. Могат да бъдат закупени от касата на Театър София и онлайн чрез сайта на театъра www.sofiatheatre.eu. Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и е част от Календара на културните събития на Столична община. Основни партньори са Aurubis, Siemens, Издателство "Изток-Запад", BEA Solutions, Dunkin’ Donuts, The Famous Grouse. Институционални партньори са Администрацията на Президента, Президентски награди "Джон Атанасов", Национален природонаучен музей, Национален политехнически музей, Музейко, София Тех Парк, Форум Демокрит, Посолство на Ирландия, Полски институт – София, Институт Сервантес, Театър София, Централен куклен театър, Съюз на учените в България и др. Медийни партньори са БНТ, National Geographic Channel Bulgaria, безплатен културен гайд "Програмата", Метрореклама, bTV radio, Radio N-Joy, сп. BBC Знание, сп.БГ Наука, Geograf.BG, сп. Фото-мания, Sofia Globe.

http://science-girl-thing.eu/bg Сайт на Европейската комисия за стимулиране на момичета да се занимават с наука. Неотдавна Европейската комисия започна кампания за насърчаване на повече млади жени да изберат науката в бъдещата им кариера. По този случай се организира конкурс "Science: it's your thing!" (Науката - това е за теб). Тук може да видите трите най-добри участници: http://www.gender-su...p/video-contest